ПРОТОКОЛ
Номер 3410.11.2020 г.Град Ямбол
Районен съд – ЯмболXI състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
Секретар:Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20202330102312 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищцата Г. П. И.се явява лично и с адв. Ж. К. – АК-Я., редовно
упълномощена.
Ответникът В. Т. И. се явява лично и с адв. М. Х., редовно
упълномощена.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К. – Госпожо Председател, запознали сме се със социалния
доклад. Моето лично мнение е, че същият не съдържа достатъчно
съдържателни констатации, каквито следва да съдържа едно
становище на трето независимо на спора лице като Отдел „Закрила на
детето“. Освен констатации за жилищните условия и трудова заетост,
друго няма и не виждам как съдът би използвал същия за преценка на
1
обстоятелства, касаещи възпитателни качества, грижи, отношение
към детето и всички обстоятелства, които следва да бъдат ценени за
преценка интересите на детето.
Адв. Х. – Поддържаме направеното искане за привременни
мерки, с оглед обстоятелствата, че към настоящия момент, ищцата е
ограничила всякакви контакти на доверителя ми с детето. По
отношение на изготвения социален доклад изцяло се присъединявам
към становището на процесуалния представител на ищцата, като това
се установява от последното изречение на социалния доклад, в което
се казва, че са необходими допълнителни проучвания. Въпреки, че
детето не е навършило 10-годишна възраст, с оглед факта, че ищцата
и ответникът желаят упражняването на родителските права, факта, че
доверителят ми повече от 3 месеца не осъществява контакти с детето
си, и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 Закона за закрила на детето, ще Ви
моля да бъде изслушано същото, т. к. доверителят ми твърди, а и Вие
ще изслушате двамата родители по разпоредбата по чл. 56, че детето
желае да бъде отглеждано и възпитавано от неговия баща, както е
било до принудителното отнемане на детето от неговата майка през
септември 2020 г. Ще ви моля да бъдат изслушани и двамата
родители. Водим свидетелите А. И. Д. и Й. Г. Т., които молим да се
изслушат в днешно съдебно заседание. Те са по депозираната молба.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, считам, че привременни
мерки до приключване на бракоразводния процес, в случая, при
който са заявени, следва да има. Не отричаме нуждата и
необходимостта от контакт на бащата с детето. Считам, че такива са
необходими и то още днес с произнасяне със съдебен акт, т. к.
отношенията на страните са доста изострени, диалог между тях не
протича и в тази връзка, с оглед ниската възраст на детето и неговото
емоционално състояние, считам, че е редно да се определят срещи на
детето с бащата. В този смисъл с колегата сме разговаряли
извънсъдебно за споразумение, като константно ежедневните грижи
по отглеждане на детето да продължат да бъдат осъществявани от
майката, а бащата следва да има право да се среща всяка седмица от
петък вечерта до целия съботен ден, за да може детето в неделя да се
2
подготви за училище. Нашето становище е, ако съдът прецени, че
детето може да бъде изслушано, а то другата седмица навършва 9
години, но не мисля, че в производството по привременни мерки ще
се решат родителските права, целта е детето да има срещи и с двамата
родители. В тази връзка представям договор за ползване социална
услуга от Център за обществена подкрепа „***“, че детето посещава
психолог от 07.10.2020 г., като срещите са регулярни всяка седмица,
следва да се осъществи контакт и с двамата родители, а дали са се
свързали с ответника и дали той желае да участва в срещите, не знам.
Водим един свидетел – В. С. В., която ще установява полаганите в
момента грижи, в каква среда се осъществяват и от кого. Считам, че е
редно да приключим днес този спор със споразумение. Това би се
отразило на детето добре. В тази връзка искането на колегата в
насрещната искова молба за назначаване на експертиза с вещо лице
психолог би била полезна, но това е по отношение за спора за
родителски права.
Адв. Х. – Госпожо председател, водя се изключително и само от
интереса на детето. В случая сме в производство по привременни
мерки и е изключително и само в интерес на детето родителските
права да бъдат упражнявани от моя доверител. Същият заявява, че
при последния проведен телефонен разговор майката ограничава
всякакви контакти на бащата с детето и отказва срещи на детето с
бащата, като той тайно е виждал детето в училище и е провел
няколко разговора с него по телефона и желанието на детето е да бъде
отглеждано от неговия баща, като считам, че с оглед обстоятелството,
че детето е силно привързано към него, същият може да отделя
повече време за отглеждане и възпитаване, факта, че същият може да
го води и взима от училище, за което сме представили доказателства,
и искаме привременните мерки не само за режима, но и за отглеждане
и възпитание на детето. Представения договор е по повод депозирана
жалба, че майката ограничава контакта на детето с бащата.
Практиката на Върховния съд е при ограничаване на режима на
контактите на единия родител, това е основание на същия да не бъдат
предоставени родителските права. Водещо при определяне при кого
3
от двамата да е детето следва действително да е интересът на детето и
в тази връзка въпреки, че детето не е навършило 10 години, но е зряло
за възрастта си, който факт не се отрича от ищцата, считам, че то
може да бъде изслушано от Вас, с оглед емоционалната връзка с
двамата родители, при кого то ще се чувства по-спокойно и какво е
желанието на същото. Считам, че до настоящия момент ищцата
имаше доста време да разреши извънсъдебно контакти на бащата с
детето, а не да забранява на класния ръководител и директора на
училището същият да го посещава дори на училище и да осъществява
контакти с него.
Адв. К. - Представеният договор за социална услуга е сключен с
Център за обществена подкрепа по повод на подаден сигнал от
доверителката ми на 13.09.2020 г., т. к. в рамките на 9 месеца от
фактическата раздяла на страните през януари 2020 г. до септември
2020 г. бащата е ограничавал контактите на майката с детето и не е
допускал да има нормални отношения с нея. Не е уважил желанието
на детето да бъде със своята майка. Говоря за дата 13.09.2020 г., като
сигнала е подаден точно в тази връзка, но ако дадете възможност на
доверителката ми, тя може да обясни какво и как се е случило.
Адв. Х. – Не е вярно. Не е ограничавал детето да се вижда,
Напротив всяка седмица е водил събота и неделя детето да види
майката.
Адв. К. – Считам, че постановяването на мерки ще е гаранция за
добрите отношения между тях. Отношенията между родителите не са
добри.
Адв. Х. – Искам да събираме доказателства. Да не се
споразумяваме. Да пристъпим към изслушване на родителите.
Съдът пристъпи към изслушване на родителите по реда на чл.
59, ал. 6 от СК:
Бащата В. И. – На 11.09 доведох детето в Я. и на 13-ти ми казаха,
че няма да си го видя, а 8 месеца беше при мен в З.. За всеки петък и
събота го водих в Я. и си го взимах. Детето е научено и таблиците
4
знае. Имам време да се гледаме. Последните 2 месеца просто казаха,
че няма да си видя детето, докато не се уталожат нещата. Това са
нейни думи, но какво значат, не мога да обясня. В З. си живеем и там
се гледахме 8 месеца и го водя на училище в Я.. Аз работя в пункт за
годишни технически прегледи. Член съм в комисията и имам
свободно време. Започвам работа в 8,30 часа и водя и вземам детето
от училище в нужното време. При мен са майка ми и баща ми и ми
помагат, когато беше онлайн обучението, пишат с баба си. Искам
детето да е при мен, защото то иска да е при мен. Като разбра, че на
9-ти има дело, детето си броеше дните до делото, защото искаше да се
върне при мен, но му казах да не се надява, защото не се знае какво
ще реши съдът. Чуваме се с него и ми казва, че моли мама да ме
пусне и аз я питам, но ми се отговаря с „Не“. Аз искам детето, а и то
просто иска да бъде при мен. То свикна с мен. Тя си тръгна на 11.09.
Тогава каза: „Детето иска да е при теб, затова си тръгвам.“. Преди 5
години след работа сядам да пия 1 бира, звъни ми да се прибера и да
сменя памперса на детето, че се е наакало. Аз си го гледам. Аз си го
къпя и всичко. Приготвям му за ядене. Абсолютно всичко знам какво
яде това дете. Защо съм пратил списък? Аз си правя списък за
пазаруване, понеже не помня всичко, като отида в магазина. Детето
взе списъка и му казах да го даде на майка си, а то трепери. Тя ме
пита защо съм купувал кайма, а каймата я взимам за мен, не за детето.
Попита ме защо е каймата, то не яде кайма. Все едно мажа с лайна
принцесите. Сутрин всеки ден се къпем. Отидох 1 ден до училището
да си взема документа и детето като ме видя, се разплака и не иска да
ме пуска, и аз не искам да стоя много, за да не ме вижда, че се
разстрои. Стоях 10 минути и си тръгнах, за да не го разстройвам. В З.
детето си има направено всичко- и стая и всичко необходимо си има.
Има условия за живот.
Майката Г. И. – Това дете винаги сме го гледали тук в града.
След жесток скандал с моето семейство, майка ми каза: „Искам да се
изнесете. Не искам това напрежение вкъщи.“. Детето е гледано при
моята майка. Аз съм дете на разведени родители и не исках това нещо
да го преживее и то. С такива хора обаче не се живее. Всяка вечер
5
скандали. Знаете ли колко е трудно да водиш разговор с него? А той
ме пита за едни медени топчета- защо съм дала 8 лв. Това дете съм го
родила с рани, с операция. Това не ме прави лоша майка. 3 месеца
майка ми е помагала, а него като го събуждам да ми помага, той пита
„защо ме събуждаш“, а раната ми е залепнала и ме боли. 5-6 години
не ме е поглеждал като жена. Аз почнах да боледувам. Обичам
страшно много детето и правя всичко за него. Гледам го, работя на
101 места, за да не лишавам детето от нищо, защото като искам да
вземем нещо за детето и се вдига скандал. Още януари месец исках да
го взема с мен, но той каза: „С детето няма да тръгнеш.“. Има ред и
закон и аз ще си търся по законен ред детето. Няколко пъти ми е
посягал, вечно обиди и скандали пред хората, но никой не иска да се
намесва в лични отношения. През пандемията 3 месеца не съм
виждала детето, когато беше затворено, но както той се среща с хора,
така и аз. Не бях го виждала и 1 ден, а само багажи и торбички му
пращах. Звъня му и торбичката се носи, а не бях виждала детето.
Септември го взех, той го докара на 7-ми преди училище. Аз му взех
абсолютно всичко за училище, защото всичко му е при баща му.
Детето казва: „Мамо, и аз искам при теб, ама тати не позволява.“ и аз
му обяснявам, че ще се боря за него. Самият той поиска и помоли да
учи тук в Я., а събота и неделя да си ходи при него. Аз с ответника не
мога да говоря. С него диалог не може да се води. Винаги е със
скандал. С него комуникация не може да има. Звъни на моя телефон и
казва: „Искам да чуя детето.“, но не и на мен да каже: „Ела, да се
срещнем и да поговорим.“. Получавам заплахи от какви ли не хора за
това колко лоша майка съм. Лежах 4 дни в болницата в С. З. гладна,
без една филийка хляб никой да ми донесе. Лежах с детето, което
беше паднало и си беше ударило главата. Майка ми ме взе с такси,
защото няма кой. Беше настинало и аз ходя до аптеката. Не той е
купувал, а аз съм купувала. Той една книга не е купил. Искам да каже
честно дали 1 път е купил 1 енциклопедия, която е 45 лв.? Задържа му
всички вещи и детето всеки ден реве за книги. Не ме прави лоша
майка, че съм си тръгнала. Търпях достатъчно. Не исках и детето да
търпи. Ти да спи с детето на 1 легло, а аз на дивана и да се чудя къде
да се навра. Спяха в 1 легло 5 години бащата и детето. И аз се
6
опитвах да обясня, че не е нормално да спят в едно легло, а аз
отделно, че синът е голям, че трябва детето да има своя стая. Направи
се стая за детето, но пак продължиха да спят двамата. Опитвах се да
кажа, че не е правилно. Аз спях сама на дивана или на фотьойла,
където си намеря място. Искам детето да е при мен, защото не съм
лоша майка. Аз съм добра майка. Исках да си го взема като си
тръгвах, но той не го даваше. Трябваше да се бия ли? Не мога да се
разбера с него, защото с него не може да се говори. Той винаги вика и
крещи. Абсолютно винаги. И на детето му беше предложено да дойде
при мен, но той викаше и крещеше по телефона. Детето се разпищя.
Не е нормално това. То иска да дойде и да е при мен и да учим
заедно. Винаги ми е казвало: „Липсваш ми. Липсваш ми.“.
По доказателствата на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разпит като свидетели В. С. В., А. И. Д. и Й. Г. Т..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
А. И. Д. – 51 г., неосъждан, без родство със страните;
Й. Г. Т. – 66 г., неосъждана, майка на ответника;
В. С. В. – 50 г., неосъждана, майка на ищцата;
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в
залата остана само първият от тях.
Свид. Д. – Познавам страните. В. познавам от много отдавна, а
госпожата -откакто се ожениха с него. Преди по-често се виждахме,
ходихме си семейно на гости. От с. В. съм. По едно време много
често си бяхме на гости, като беше по-малък С. - тяхното дете. Сега
знам, че С. е при майка си. Не знам точно откога, но предимно го е
гледал баща му. Той го водеше, взимаше го от детската градина. Той
7
нарочно започна работа при О. в пункт за прегледи, за да го води на
детска градина, взима си го. Моето виждане е, че е много силна
връзката им между С. и баща му- щом го види, детето грее. Той си го
къпеше, той си му купува дрешки. Виждал съм лично. За къпането-
минават покрай къщи и казват: „Отиваме да се къпем.“ Аз закачам
малкия: „Кой ще мие гъза, бе?“ и той се смее: „тати“. Г. беше по
магазини до късно на работа. Много пъти В. е ходил да я взима
посред нощите в 10-11-12 часа, и детето е заспало вече. Мисля, че
януари месец си тръгна Г., а детето остана при баща си. Не знам дали
тя го е търсила, но В. събота и неделя го водеше при майка му. Той
никога не е спирал детето, като това съм го виждал. Виждал съм да
минават покрай дома ми, спира се колата и ми казва, че отива да го
заведе при майката. Не съм видял как отива при нея, но ми е казвал,
че отива там. Казвал ми е, че не иска да спира детето да вижда майка
си. В. да не дава детето, това не знам. Не съм виждал детето мръсно и
неугледно. Баща му знам, че го води на екскурзии, защото като
звънна, питам: „Къде сте?‘ и ми казват, че пътуват за „Джъмбо“ или
към морето и като се видим, малкият се хвали. Питаме го с жена ми
какво е видял и какво е научил, и той казва, че е ходил на море, казва
си всичко. Дори като е с майка си, казва къде са били и какво са
правили. За къпането вечер В. си има определено време, когато
детето трябва да се изкъпе, и аз не се съобразявам, забравям и звъня,
и той казва: „Хайде, че ще къпя детето.“. Знам от В., че майката не му
дава да вижда детето. Детето му е голяма слабост. Никога не съм
виждал да му вика. Като са били на сел,о не знам какво се е грижела,
но преди това Г. все нямаше време, все имаше работа. Повечето
време бащата го гледа. Наскоро детето беше при баба си на един стол
в баничарницата. Виждал съм го лично. Знам от него, че детeто е
било в баничарницата. Не съм виждала майката да е носила багаж и
торби на село, докато са били разделени. Той много пъти пред мен,
особено последните дни, търси детето, но все му се изключва
телефонът. Аз живея в с. В., а В. живее в З.. Като се взе с Г., беше
малко в Я. с нея. Откакто се ожениха, може би до януари месец тази
година, бяха в Я.. Може би 3-4 години. Детето сега е на 9-10 години.
Като бяха семейство, живееха в Я.. Знам, че двамата се върнаха в З.
8
до тази година януари, и детето беше с тях и бяха заедно. Когато
майката изчезна, В. нямаше на кой да се оплаче и си споделяше с мен,
затова знам всичко. За това, че В. къпе и гледа детето- говоря за
периода, в който майката изчезна. А също знам, че В. се грижеше за
детето, когато беше малко, защото съм го виждал в тях, когато
живееха в Я.. Идвал съм на гости. Казах Ви, че пред мен я набира.
Дали е набирал майката или детето не мога да кажа, на кого е бил
телефонът, но му се изключваше. Много пъти се е оплаквал, че на
мънинкия телефонът е изключен и на майката също, и няма контакт.
Не съм виждал майката да се грижи за детето. Детето израсна при
баща си в колата. Возеше го в колата, за да го приспи, когато той
беше мъничък. Слага го в колата да заспи. Тогава той беше сам и
нямаше никой вкъщи. Той ходеше на работа. Не знам дали са
получавали помощ от близки. Тук в Я. съм идвал в „***“ в жилището
на майката на Г.. Не мога да кажа със сигурност дали е живяла с тях.,
т. к. не съм я виждал. Не съм виждал майка й на Г. да гледа детето.
Свид. Т. – Желая да свидетелствам. Майка съм на В., а Г. ми е
снаха. Г. си тръгна на 17-ти или 18-ти януари тази година. Беше
събота. У нас дойдоха да живеят миналата година март и тази година
си обра багажа - дрехи и обувки, а на детето нищо не взе. То остана
при нас. Всяка седмица В. го водеше в Я., но после започна грипът и
спряха училищата и детето беше с нас. По едно време тя го взе на
08.03. Тя има сестра там в С., да го види и после го върна при нас.
После падна пандемия и детето не го водехме в Я.. Носеха се маски.
Пазехме се. На 8-ми или 9-ти март обявиха пандемия и детето не се
водеше в Я., беше си на село. Аз казах, ако отиде в Я., после да не се
връща, че ще се зарази. После всяка седмица го водеше в Я., когато
падна пандемията. Водеше детето при майка му всяка събота и
неделя, когато падна пандемията. Даже 1 седмица, като се върна,
беше цялото на хроли. Като си тръгна тя, остави детето. Ако искаше
да го вземе, щеше да му вземе дрехи, а всички дрехи са в нас.
Моливи, учебници, всичко е в нас. Цялата пандемия аз съм звъняла
на учителки, да питам как да решаваме задачи, а тя един път не
звънна да пита как се учи детето, дали знае таблиците. Като се върне
9
в неделя от майка си, аз питам дали е учил, а той казва, че са ходили
на „Джъмбо“, на рибарник. Тя всяка седмица го развеждаше. В. гледа
детето. То спи при него горе, а ние сме долу с дядото. Цял ден е при
мен детето. Като е гладен, му дам да яде. Цял ден си стои вкъщи.
Като дойде другата внучка, заедно играят навън. В. много добре го
гледа. Вечер като се прибере, детето тича към колата и вика: „Тати си
идва. Аз обичам тати.“- сякаш не са се виждали от години, така му се
радва. Това съм видяла, това казвам. Баща му го къпе, пералня пуска
през ден-два. Нали е при мен през деня детето и виждам, че е чисто.
Подстригва го редовно. Аз готвя на детето, понеже аз съм си вкъщи.
Знам навиците на детето. През деня пишем двамата домашни, а вечер
В. ги проверява и което не сме направили, го правят двамата. Веднъж
моят мъж каза: „Г., това дете иска гледане.“, а тя вика: „Той има
учители. Тяхна работа е да го учат.“. Не съм я видяла да го погледне.
Един път не звънна да ме попита: „Учиш ли го това дете или не?“.
Детето беше на детска градина в Я.. Те си живееха в Я.. Като тръгна
на училище, В. го прибираше, а тя беше до късно на работа и все
заета. С колата го разкарваше, да може да заспи в колата. Май месец
запразниха училище и от май месец, цяло лято беше при нас. Като е
болен, сигурно двамата са го водили на лекар. Не знам. На 11.09 той
го заведе събота в Я. при майка му и на другия ден се обади да го
взима и тя каза: „Няма да го дам.“. Той се ядоса. Нормално е. И вика,
и крещя. Една вечер В. звънна да говорят, но тя не дава детето.
Казала, че няма да го даде. Всяка вечер звънеше да чуе детето, но тя
първите дни не му даваше да говори с него. Първите дни, даже месец
не даваше да се чуе с бащата по телефона, а с нас какво остава.
Когато детето беше при нас, В. някога носеше солети, пелети, майка
му ги купила и ги праща. Дрешки не съм видяла да носи. Като е в Я.,
не знам какво му купува. На 12.09 събота В. заведе детето. Заведе й го
като друга седмица. Не знам, имало ли е друга уговорка. Той никога
не говори пред нас с нея по телефона. Не съм чувала да говорят за
детето. Не знам какви разговори са водили. На цялата махала на
бабите е казвала, че занапред детето докато завърши „***", ще
пътуват, че тук й е много хубаво на нея. Това го чух от Г., когато
беше у нас и живееха още със сина ми. Не знам какво са си говорили,
10
като се разделиха януари месец тази година. Това не знам. Знам, че
предната седмица детето като се върна и в понеделник баща му е на
работа и то си е при нас детето. Питах го къде иска да живее и то ми
каза: „Бабо, искам при вас на село. Искам да съм при тати.“, но майка
му казала, че като тръгне на училище, ще живеят с нея в Я.. Като
остана детето при Г., всяка вечер В. й звъни да говори с детето, но тя
не му даваше. Той не можеше да говори с детето. После тя започна да
му дава да говори, но не знам как са се разбрали. Пред нас не говори с
нея. Качва се горе и казва: „Аз ще се чуя със ***.“. Като се разделиха,
тя търсеше детето по телефона на В. и всяка вечер той дава телефона
на детето да говори. От януари до сега тя не е стъпила в З.. Синът ми
работи тук в Я. в един сервиз. Правят прегледи. Сутрин започва
работа от 8,30 часа, вечер се прибира в 19 часа. Събота работи, а вече
работят и в неделя. Детето беше бебенце, когато В. започна там. При
майка й живяха на квартира до миналата година. Това са 8 години,
откакто се ожениха. Те живееха при майка й. Като го доведат детето
при мен, аз го гледам. Някога и в 19 часа и 20 часа са се прибирали,
но това е като бяха с нея, а сега В. си идва в 16.30 -17 часа. Прибират
се по-късно, защото тогава по зъболекари са ходили, насам-натам, и
заради нея си идваха в 20.30 часа, защото я чака да изчисти кантори-
мантори, не я знам какво още чисти.
Свид. В. – Желая да свидетелствам. В момента, в който се
събраха да живеят заедно, живяха при мен в моето жилище за 8
години, заедно с моите други две деца. Имала съм добър поглед,
понеже живеем врата до врата, ползваме 1 баня и 1 кухня. Никога не е
бил идеален живота с него, но мислехме, че заради детето ще се
изгладят отношенията, но впоследствие нещата не бяха никак розови.
Животът стана все по-ад и по-ад, понеже г-нът В. Т. винаги е искал да
се налага и да е тартор, дори към другите мои деца. Той никога не е
внесъл пари вкъщи, да каже, че това са пари за тези разходи. Ако си
купи нещо, то си е само за него. Може да е купил нещо и за детето.
Няма как да кажа, че не е купувал. Грижа за детето полагат както
майката, така и бащата. Нямаше отношение към дъщеря ми и детето
беше свидетел на тези неща. Майката се грижи за детето, понеже е в
11
отпуск по майчинство, а бащата е на работа. Като има скандал,
бащата грабва детето и отива да спи с него, а майката ляга на дивана.
Докато беше малко детето, той постоянно разкарваше детето с един
куфар. Той е диктатор. Налага си мнението постоянно, че така трябва
да бъде, а нейното мнение изобщо не е било зачитано. Като порасна
детето, който може и е свободен, го води и го взима от училище, по
простата причина, че той се разкарва с колата насам-натам- затова го
взима той. Като е бил малък, не съм помагала за взимане и връщане
на детето. Грабва детето и се затваря в спалнята. Той така решава и
така прави, не че някой друг иска да е така. Ако до момента е
търпяла това поведение на В., то е защото той е заплашвал, че ще
вземе детето. Тръгва с колата и обикаля града, но детето се разплаква
за майка си и той го връща вкъщи. Връща се и той, разбира се. С този
човек не може да се разговаря и за това сме стигнали дотук. Ако
напрежението, страха, респекта от един родител, ако това може да се
каже обич, нямам нищо против да кажа, че детето го обича. Детето
обича двамата родители, както майка си, така и баща си. Детето е
много раздвоено в момента. Детето беше тревожно като почнаха тези
караници, с това ходене насам-натам, къде ще бъде, къде ще учи.
Отидоха в З. след един пореден скандал. Аз лично ги изгоних.
Изгоних и двамата, защото никой не е длъжен да плаща сметки и да
издържа семейството и него. Стана скандал, понеже хляб не сме му
купили и не сме му казали да си купи хляб. Той вдигна скандал, че
няма хляб вкъщи. Близо 1 година бяха в село. Не са живели нормално.
Той си вземаше детето от училище и си тръгва в З., като не го
интересува майката как ще се прибере, и тя оставаше в нас. През това
време детето учеше и пътуваше от З.. Разделиха се януари месец тази
година, когато тя престана да ходи там официално. Г. си тръгна без
детето, защото трябваше да се бие с мъжа си за него. Винаги са
заедно с детето в неговата завивка. Ако можеше да се говори
нормално, нямаше да се стигне дотук и да търсим органите на реда,
„Закрила на детето“ и т.н. Не може да се разговаря с него или като
има разговор, е само кавги и разправии. Г. го е търсила, но или ще се
обади бабата, или дядото и детето не може да говори, и сме се
примирявали, за да не притесняваме детето и да запазим неговата
12
психика. По време на пандемията майката беше ограничена да вижда
детето, защото работи с много хора и нямаше право да вижда детето,
но и бащата работи с много хора, но той налага правилата. След
пандемията той ни го води, когато свърши работа. Казва, че С. трябва
да си тръгва и го взима. Детето стои при нас колкото той отреди - 2
часа, 5 часа. Реши за първи път да го доведе преди май месец. След
пандемията го доведе във В. при мен на работа в баничарницата.
Явно са се разбрали да го доведе при мен и аз да го доведа до Я., като
се прибирам от работа. Детето беше спокойно у нас като цяло до
момента, в който няма звънене или натиск. Ако говорим за
обгрижване, пак казвам респект, притеснение и тормоз, ако това може
да се нарече обгрижване от бащата. Аз пазя дрехите, с които той
доведе детето, даже сега ги нося. То беше с нокти, и неизмити зъби и
каза: „Тати забрави да ми каже.“. Дрехите му бяха мръсни, все едно
цяла седмица е играло на пясъка с тях. Нося ги в 1 торба. Мога да
покажа. Анцугът му беше къс до коленете, и блузата къса- коремът
му отвън, защото той качи килограми и не са му взети нови. Детето
остана при майката, защото в един момент то се подготвяше за
училище. Детето ту казва така, ту иначе. Ту казва, че ще остане в Я.,
ту казва: „В З. ще уча.“. Неговите дрехи и неща са в З., но му
купихме с моя помощ. В момента е облечен и обут, от септември-
изцяло от майката и мен. Нито за училище са му дали нещо. За
рождения ден му купих телефон, а майката му взе „Майки“ да се
чуват. Интересът на бащата беше само дали имат нещата карта. Той
ходи и в училище, и по телефона звъни. Отначало С. не казваше, че се
чуват, но после случайно разбрахме, че се чуват. Аз лично, откакто е
тръгнал на училище, всеки ден го вземам от училище, минаваме по
магазини да му вземем нещо и чакаме майката. Детето има стая. Има
си негово бюро. Това, от което има нужда в училище, му е осигурено.
Сутрин му се приготвя закуска. Има осигурен обяд. Облечен е и е
нахранен. Детето е привързано към майка си. Кое дете не е
привързано към майка си? Тя става, приготвя го за училище, изпраща
го за училище, приготвя храна, приготвя учебници, тетрадки. Вечерта
го посреща. Когато имат възможност, ходят на разходка. Миналата
седмица ходиха на зоопарк. Детето в мое присъствие не съм чула да
13
търси баща си. Дъщеря ми работи на 2 работи. Не мога да отговоря
кога излиза сутрин и кога се прибира. Събота и неделя не работи.
След едната работа ходи на другата. Скоро детето беше болно. Двете
го гледахме. Аз го гледах и в баничарницата. В З. съм ходила 2 пъти-
веднъж, когато се жениха и веднъж по друг повод. Единият си гледа
сериал, другият си пие ракията. Повече не съм ходила. Детето изпитва
респект и напрежение към баща си. Детето не може да каже каквото
иска, защото той го поглежда и казва на висок тон: „И ще отидеш ли
сега?“. Тогава искахме да вземем детето на разходка, а той не го
попита спокойно. Такъв му е говорът. Такъв му е манталитетът.
Дъщеря ми не си е тръгнала, защото има извънбрачна връзка.
Връзката й е от скоро. След като не е търсена 8-9 години, е нормално
да има друга връзка сега.
Адв. К. – Не държа на социалния доклад. Правя изявление
бащата да взема детето в петък в 18.30 часа от тази седмица, считано
от 13.11.2020 г., за събота и неделя до 17.00 часа, като отново да бъде
прибрано в дома на майката. Заявявам, че не се противопоставяме
всяка следваща седмица до датата на съдебното заседание на 07.12
детето да бъде вземано от бащата от петък в 18.30 часа до събота в
19.30 часа.
Адв. Х. - Съгласни сме да е така до 07.12.2020 г.
Тъй като социалният доклад е непълен, следва да бъде
извършено допълнително социално проучване от ОЗД при ДСП-Я.,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 07.12.2020 г. от 11.30 часа.
На страните е съобщено.
Задължава ОЗД при ДСП-Я. да допълни социалния доклад по
делото, като извърши проучване относно наличието на емоционална
връзка между детето и родителите, желанието на детето за неговото
местопребиваване при единия или другия родител, както и за личните
14
контакти с родителя, при когото не пребивава.
Указва на ДСП-Я. да предостави становището си в срок 1
седмица преди съдебното заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
11.35 часа.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
Секретар: _______________________
15