Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4306 12.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, I граждански състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11398 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. с член 225, ал. 1 и 2 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Л.И.Г. с ЕГН ********** ***, срещу „Готмар“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул.
Шипка № 3.
Предявени са искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ***/13.05.2019г. на *** В.М., с която й е наложено дисц.
наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от *****и като такова да се отмени; да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и се осъди
работодателят да й заплати обезщетение за оставането й без работа, поради
незаконното й уволнение и обезщетение за времето през което е работила на
по-нископлатена работа. Претендира разноски.
Ищцата Л.Г. твърди,
че е работила при ответника по
трудов договор на длъжност на
длъжност „***“ с уговорено месечно трудово възнаграждение от 750 лв. и 4,5% доп.
възнаграждение за продължителна работа. Твърди, че във времето от 30.01.2019г. до 05.05.2019г. е
била в продължителен отпуск, поради заболяване. На 02.05..2019г. подала
писмено искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,
по което липсвало произнасяне. На 10.05.2019г.
била извикана
да се яви
в предприятието, като била уведомена, че ще бъде
освободена от работа, като по-късно
на същия ден била изготвена
и заповед за това, но с дата
13.05.2019г. С тази заповед трудовото правоотношение било прекратено на осн.
чл.190, ал.1 т.4 КТ поради злоупотреба с доверието на работодателя и финансови злоупотреби с поверените стоково материални ценности. Уволнението било незаконосъобразно, тъй като заповедта за това не
била мотивирана, не бил спазен
срока за налагане на наказание,
не били изискани
обяснения, не съдържала описание на нарушението и тежестта на наказанието
не била съобразена
с тежестта на описаните нарушения и настъпилите от тях последици. Освен това ищцата отрича
да е извършвала каквото и да е дисциплинарно деяние. Твърди още, че от
датата на освобождаване – 13.05.2019г. до 27.05.2019г. ищцата
останала без работа, а считано от 27.05.2019г. до
началото на месец юли 2019г. е работила по
трудов договор с друг работодател с основно месечно възнаграждение от 562 лв. Предвид тези
обстоятелства ищцата моли съда да
признае уволнението за незаконно и да го отмени,
да я възстанови на предизаеманата работа, както и да бъде осъден работодателя
да й заплати сумата 350 лв. за оставане
без работа за периода от
14.05.2019г. до
27.05.2019г., както и сумата
200 лева – обезщетение за периода от
27.05.2019г. до 01.07.2019г.
съставляващо разликата между трудовите възнаграждения получавани от нея
преди и след уволнението с оспорената заповед.
Ответникът „Готмар“ ЕООД не отрича, че между
страните е било налично трудово правоотношение, което било прекратено с оспорената заповед. Поддържа, че ищцата е извършила
визираните в нея нарушения на трудовата
дисциплина, както и че са спазени
изискванията на закона при упражняване
на правото на уволнение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да
се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната
власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение –
че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и
че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на
тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от
представените по делото писмени доказателства, трудов договор от ***, се установява, че ищецът е работил при
ответника на длъжността ***, а от заповед № *** от 13.05.2019г., връчена лично
на ищцата на 13.05.2019г., се установява факта на прекратяване на ТПО, поради дисц. уволнение на ищцата.
Установява се от връчената заповед, че ищцата е била
наказана поради злоупотреба с доверието на работодателя и финансови злоупотреби
с поверените стоково-материални ценности в склада,
който й е поверен. Съгласно член 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението кога
е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Издадената заповед не отговаря на посочените изисквания, тъй като в нея не са
описани извършените от ищцата конкретни нарушения, както и периода в който са
били извършени, което съставлява гаранция за правото на защита на работника,
който трябва да е наясно за какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е
бил наказан и да упражни надлежно защитата си. Освен липсата на посочените в
заповедта законни реквизити, не е спазена и императивната разпоредба на чл. 193
от КТ, съгласно която работодателят е
задължен да поиска обяснения от
работника или да го изслуша преди да наложи съответното наказание. От ищцата не
са били искани обяснения, нито са били дадени, поради което само на формално
основание искът за отмяна на заповедта следва да се уважи.
Като
обусловен от уважаването на иска за отмяна на заповедта ще се уважи и иска за
възстановяване на заеманата длъжност.
За присъждане на
обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е
останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от
6 месеца, респ. че е работил на длъжност, при която е
получавал по-ниско възнаграждение, и ищецът да докаже размера на този иск, като
установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен
месец преди уволнението, и размера на получаваното по-ниско възнаграждение на
новата длъжност. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със
съответен официален документ, като такова в случая е представената в заверено
копие трудова книжка на ищеца.
Установява се от
изслушаното заключение на в.л. ***, че размера на
последното получено БТВ за м. декември 2018 г. е 804 лева, като размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от К е в размер на 321,60 лева за периода
14.05.2019г.-27.05.2019г., а на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ е в
размер на 313 лева за периода 27.05.2019г.-01.07.2019г. е в размер на 321,60
лева. В последното с.з. на 06.11.2019г. съдът е
допуснал изменение в размера на предявените искове, съобразно размерите
посочени в заключението на вещото лице. Вземанията
са лихвоносни, ИМ има характер на покана, поради което ще се присъди зак. лихва от завеждане на иска до окончателното им
плащане.
Искането за вписване на
отмяната на уволнението в трудовата книжка на работника е последица от
уважаването на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО съгласно член
346 от КТ, който предвижда настъпилата промяна да се впише в трудовата книжка
от работодателя, а при негов отказ от инспекцията по труда.
С оглед изхода на спора
ищецът има право на присъждане на разноските по делото, които са в размер на
900 лева платено адв.
възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие, от които 600
лева по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и 300 лева по иска по чл.
225, ал. 1 от КТ. Тези суми са изцяло съобразени с размерите по чл. 7, ал. 1,
т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на
210 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т.
1, 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 от ГПК, 50 лева за иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените
по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Л.И.Г. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № ***/*****на ***на „Готмар“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул. Шипка № 3, с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от *****ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Л.И.Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ с код на длъжността 43112021 в „Готмар“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул.
Шипка № 3.
ОСЪЖДА „Готмар“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул. Шипка № 3 да заплати на Л.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 321,60 лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане
без работа, вследствие на незаконното
уволнение за периода от 14.05.2019г. до 27.05.2019г., както и да заплати
сумата от 313 лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 2 от КТ за периода от 27.05.2019г. до
01.07.2019г., ведно със зак. лихва върху девет суми,
считано от завеждане на исковата молба в съда – 08.07.2019г. до окнчателното им изплащане,
както и да й заплати сумата от
900 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Готмар“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул.
Шипка № 3 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 210 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 20.11.2019г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.