№ 105
гр. Кнежа, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20211430100494 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. ИЛ. М. ЕГН: ********** гр. В., „УЛ.М.“
№ *, ет.*, общ. В., обл. В. чрез адвокат Ц.Й. В. от ВрАК, адрес: гр. Б. Сл.,
ул.“Д. Бл.“ № **, ПРОТИВ: АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: ********** гр. Кн.,
УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет. *,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от
ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.*, с която е предявен
иск с правно основане чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена : 1729
лева.
С молбата са представени следните писмени доказателства: Споразумение от
22.05.2020г.; приложи се ч.гр.д.№199/2021г. по описа на РС-Кн.; беше
назначена, изслушана и прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза.
На ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за
възражение. В указания срок в канцеларията на съда е депозиран писмен
отговор по делото, в който заявява, че не дължи суми по прекратеният
договор за аренда на земеделска земя, а е надплатил сума по този договор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК,
1
прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в
първото съдебно заседание и тези по ч.гр.дело № 199/2021г. по описа на РС-
Кн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено
от съда по ч.гр.дело № 199/2021г. по описа на РС-Кн., с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцата е предявила настоящият иск с правно
основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1729 лева.
Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и
представените по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна: Между страните по настоящото дело на 27.05.2016г.
е сключен Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № 17, том 4,
№ 1836/ 07.06.2016г. на Служба по вписванията гр.Б. Сл. за 5 стопански
години между ответника АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: **********- арендатор и
М. ИЛ. М. ЕГН: ********** – арендодател, за три ниви с обща площ от
39,804 дка, находящи се в землището на с.П., Община Б. Сл., Окръг Вр.. В
договора е записано, че всяка стопанска година следва да се приеме, че
започва от 01. Октомври и завършва на същата дата през следващата година.
В Раздел IV от Договора е посочено, че арендното плащане е в размер на
50,00 лева за един декар земя, плаща се в пари, еднократно, след
приключване на всяка стопанска година.
На 22.05.2020г. страните по настоящото дело сключват Споразумение,
нотариално заверено и вписано в АВ гр. Б. Сл., с което прекратяват Договора
за аренда на земеделска земя от 2016г. по взаимно съгласие. В това
споразумение – т.2 е записано, че арендадора в срока на договора ще заплати
на арендодателя дължимото арендно плащане само за обработваемите
площи, за стопанската 2019/2020г.
Тъй като това не станало до 01.10.2020г. ищцата подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът уважил искането и издал
Заповед № 133 от 26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу А.З. К.. Ответната страна възразила, че не дължи
2
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е
заплатил на М. ИЛ. М. сума от 10127,80 лева.
Съдът дал указания на ищцата да предяви установителен иск в едномесечен
срок от получаване на съобщението. В изпълнение на тези указания е
образувано настоящото гр. дело №494/2021г.
По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение,
прието от страните без възражение е, че за стопанската 2019/2020г.
изплатеното арендно плащане за площите по сключения Договор за аредна на
земеделска земя общо за трите имота от 39,804 лева е в размер на 1000 лева, а
неизплатеното такова е в размер на 990,20 лева, за целият размер на
земеделската земя и 958,30 лева за реално обработваемите площи.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните
правни изводи:
Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване
на настоящия иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна е инициирала заповедно производство, чието продължение
е настоящият исков процес и това е станало в изпълнение на указанията на
РС-Кн. дадени с Определение № 102 от 09.06.2021г. по ч.гр.д. № 199/2021г.
Тези указания са в смисъл, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Тези указания са
изпълнени в срок и е образувано настоящото дело с което ищеца защитава
правния си интерес, за който вече има издадена заповед за изпълнение.
Настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим при наличие на
активна процесуална лигитимация на ищеца, който твърди, че има парично
вземане спрямо ответника в определен размер и срещу когото е издадена
заповед по чл.410 от ГПК.
От представените писмени доказателства е видно, че ответника е уведомен за
стойността на задълженията си, в заповедното производство по образуваното
пред РС-Кн. ч.гр.д. №199/2021г. но на основание чл.414 от ГПК е възразил, че
не дължи изпълнение на цялото вземане по издадената заповед за изпълнение.
Предвид представените писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза съдът приема, че исковата претенция се явява
частично основателна и следва да уважи предявения иск за главницата за
сумата от 958,30 лева - реално обработваемите площи, като се отхвърли за
3
остатъка до пълния първоначално предявен размер от 1729 лева, като
неоснователен.
Съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответника само в този размер.
Направеното възражение от ответника, че е платил на ищцата авансово сума
в размер на 1976,30 лева по Еконт, след което е заверила договора за аренда
на земеделска земя от 27.05.2016г. настоящият състав счита за неотносимо
при следните съображения: По делото е приложена разписка за паричен
превод от 23.11.2015г. издадена от Еконт Експрес ООД за сумата от 1976,30
лева, изпратена от С.К. на М.М.. Договора за аренда на земеделска земя е от
27.05.2016г. – шест месеца по- късно, като нито в него, нито в
споразумението за прекратяването му по взаимно съгласие от 22.05.2020г. не
е упоменато, че има предварително плащане за стопанска година между
страните. В договора е записано, че всяка стопанска година започва от 01.Х.
и завършва на същата дата през следващата година. В Раздел IV от него е
посочен размера на арендното плащане за един декар земя, и че се плаща в
пари, еднократно, след приключване на всяка стопанска година.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете
производства разноски, съобразно уважената част от иска, както следва:
сумата от 423,05 лева – държавна такса; разноски за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, по настоящото дело и по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковата претенция - държавна такса и
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 218,05 лева.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че към
25.02.2021г. в полза М. ИЛ. М., с ЕГН: ********** гр. В., „УЛ.М.“ № *, ет.*,
общ. В., обл. В., чрез адвокат Ц.Й. В. от ВрАК, адрес: гр. Б. Сл., ул.“Д. Бл.“ №
**, съществува вземане против: АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: ********** гр.
4
Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет. *,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г.
П. от ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.*, за сумата от
958,30 лева – главница и законна лихва върху размера на главницата от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.З. К. ЗП , ЕИК: ********** гр. Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет.
*,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от ПлАК, със служебен
адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.*, съществуването на вземането за
сумата над 958,30 лева, до първоначално предявения размер от 1729
лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
25.02.2021г. до изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.З. К. ЗП , ЕИК: ********** гр. Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет.
*,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от ПлАК, със служебен
адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.* , ДА ЗАПЛАТИ на М. ИЛ. М. ЕГН:
********** гр. В., „УЛ.М.“ № *, ет.*, общ. В., обл. В. чрез адвокат Ц.Й. В. от
ВрАК, адрес: гр. Б. Сл., ул.“Д. Бл.“ № **, направените деловодни разноски,
съобразени с уважената част от иска, както следва: сумата от 423,05 лева –
държавна такса; разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, по
настоящото дело и по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковата претенция - държавна такса и разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 218,05 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5