Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 139 14.01.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
административно дело № 203 по
описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 77
и чл.68, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация.
Образувано е
по жалба на ЕТ „Н. – А. Г.” с ЕИК *********, представлявана от А. Г. с адрес гр. Р.,
ул. *** № **, срещу Решение
№ 508 от 21.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ad Hok
заседателен състав по преписка № 339 по описа на КЗД за 2019 год., с което:
I.Установява, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят
е поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до и в сградата на магазин „Палитра”, находящ се в
гр. Разград, бул. „България” № 9, което на основание чл. 5 във вр. с чл. 4, ал.
1се смята за дискриминация по признак „увреждане” и представлява нарушение на
закона.
II. За установената по т. I
дискриминация, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД налага на ЕТ „Н. – А. Г.” с
ЕИК ********* имуществена санкция в размер на
250 лв.
III. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗД предписва на
ответната страна в едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме
необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда осигуряваща
свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена
подвижност, до и в сградата на магазин „Палитра”, находящ се в гр. Разград,
бул. „България” № 9.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като са налице
отменителните основания по чл. 146, т. 3,4 и 5 от АПК. Посочва се, че в решението не са изложени ясни
фактически основания, от които да е ясно в какво се състои нарушението. Не са
посочени точно кои минимални стандарти за достъпност по смисъла на чл. 53, ал.
3 от Закона за хората с увреждания са нарушени, за да се приеме, че няма
изградена достъпна среда за хора с
двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение. Твърди се, че преписката пред КЗД е образувана в нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Правилата за производство пред комисията за защита от дискриминация,
тъй като производството е образувано по доклад на председателката на комисията
до самата себе си. Протокола, който е дал начало на административното
производство е съставен на основание на закон, който не е съществувал към
датата на съставянето му. В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че в
мотивите на решението се коментира защитна теза на „Български пощи” ЕАД и
текстове от Закона за пощенските услуги, т.е. някакъв друг случай, което води
до неяснота на мотивите. От съда се иска да отмени оспореното решение, както и
да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски и тези в
производството пред Комисията.
Ответникът по
оспорването – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си
представител в писмено становище /л.62/ оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила оспореното
решение, както и да ѝ присъди
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова е поискано и при
уважаване на оспорването.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2019
год. регионалния представител на КЗД извършил проверка на състоянието на
архитектурната достъпност до магазин „Палитра”, находящ се в гр. Разград, бул.
„България” № 9, стопанисван от ЕТ „Н. – А. Г.” с ЕИК *********.
За проверката бил съставен протокол от
същата дата регистриран в КЗД с вх. № 12-11-633 от 25.02.2019 год. /л.10/ Като
констатация в протокола е отбелязано „Пред входа има 1 бр. стъпало, което прави
недостъпен помещението за хора с увреждания”. Към протокола са приложени и 2
бр. снимки. Проверката е извършена в присъствието на Г. Г. – продавач
консултант в магазина.
Въз основа на
констативният протокол председателят на
КЗД е изготвила доклад вх. № 12-11-1841 от 15.05.2019 г. /л.15/ и на основание
чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 7 от Правилата за производство пред КЗД е
предложила на КЗД да бъде образувано производство за защита от дискриминация, в
което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение последно по
признак ”увреждане” във вр. с § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.
С Решение по
протокол № 11 от 17.07..2019 год. /л. 17-19/ със 7 гласа за КЗД приела да се образува производство и се
самосезира по доклад с вх. № 12-11-633
от 25.02.2019 год. Въз основа на решението с Разпореждане № 826 от 08.08.2019
год./л.16/ председателят на КЗД е образувал преписка № 339 по описа за
2019 год. на КЗД за производство по Глава четвърта от закона. Преписката е
разпределена на AD HOC заседателен състав, състоящ се от трима
членове на комисията.
С писма от
27.11.2019 г. /л.22/ и 27.12.2019 год. /л.26/ оспорващата е била уведомена за
образуваното пред КЗД производство относно изградената и недостъпна архитектурна
среда в процесния обект, като и е поискано писменото и становище и
доказателства на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. и е указана
доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. С второто писмо и е изпратено
копие от протокол № 12-11-633 от
25.02.2019 год. Оспорващата е дала
писмени становища от 26.12.2019 г. /л.23/ и от 10.01.2020 год. В тях оспорващата сочи, че производството е
образувано в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Правилата за производство пред
КЗД. Във второто становище оспорващата е
заявила по същество, че не са посочени конкретни факти и данни за височината на
стъпалото пред магазина, за да се направи извод за по- неблагоприятно третиране
на хората с увреждания и че се поддържа
архитектурна среда недостъпна за хората с увреждания. Твърди, че стъпалото е
преодолимо без затруднения от хората с
увреждания и магазинът има много такива клиенти. Посочила е, че в магазина има
приспособление за преодоляване на и без това преодолимото стъпало, което може
да бъде установено при проверка на място. Към становището като доказателство е
приложено и писмо на председателя на Съюза на инвалидите за град и община
Разград.
Докладчикът
по образуваното пред КЗД производство е
изготвил доклад-заключение /л.33/ и е предложил да се насрочи открито заседание
за разглеждане на преписката. След проведено на 18.06.2020 год. открито заседание
на AD HOC заседателен състав, за което оспорващата е
било призована, но не се е явила, преписката е обявена за решаване.
На 21.09.2020
год. съставът е постановил Решение № 508 което е предмет на настоящото производство. Решението е съобщено
на оспорващата на 07.10.2020 год., съгласно известие за доставка/л.51 на
гърба/, а жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор на 21.10.2020
год., съгласно пощенското клеймо на пощенския плик /л.7/.
В хода на
съдебното производство като свидетели по делото бяха разпитани като свидетели Г.
Г. С. – продавач-консултант в магазина и М. Т. Ц. Свидетелката Ц. заявява, че е
човек с увреждания, призната и е втора група инвалидност, тъй като е трудно
подвижна. Тя посочва, че пазарува от магазина и няма проблем с достъпа. Пред
магазина по принцип има платформа, която преодолява височината на стъпалото.
Ако продавачът е забравил да я сложи, на вратата има звънец за сигнализация и
платформата веднага се слага, а лицето с увреждания само влиза в магазина. Свидетелката С. заявява, че в магазина има
платформа, която се слага пред магазина, за да могат трудно-подвижните хора / с
инвалидни колички или патерици и др./ Ако са забравили да я сложат, на вратата
има звънец, с който се сигнализира да се сложи платформата. Същата сочи, че
магазина има за клиенти трудно подвижни хора, в т.ч. и такива с инвалидни
колички, като посочва и конкретно лице, придвижващо се с инвалидна количка.
С оглед на така
установените по делото факти и след цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на контрол и в срока, предвиден в закона, е процесуално допустима.
Оспореното
решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма и съдържа
предписаните в чл.
66 от ЗЗДискр. реквизити.
Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта.
Съдът намира, че
при издаване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В мотивите на
решението са изложени фактически обстоятелства и са направени правни изводи,
които се отнасят до „Български пощи” ЕАД и Министерството на транспорта. Приети
са за релевантни факти, които засягат сграда, ползвана от това търговско
дружество и е коментиран правния статут на дружеството и тази сграда. Очевидно
е, че в оспореното решение са изложени мотиви, касаещи друго производство пред
КЗД. Ето защо е налице противоречие
между част от мотивите на оспореното решение и диспозитива на същото, което се
явява съществено процесуално нарушение, тъй като оспореното решение е издадено
в нарушение на изискването за единство между мотиви и диспозитив/разпоредителна
част/ .
Съдът намира
също, че оспореното решение е постановено при непълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение по случая и при нарушено право на защита на жалбоподателя.
Според чл. 9 от ЗЗДискр, в производство за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране
не е нарушен. Производството срещу жалбоподателя
е образувано за нарушение изразяващо се в изграждане и поддържане на
архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по чл. 5
от ЗЗДискр. по признак „увреждане” и чл. 53 от Закона за хората с увреждания.
Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. изграждането
и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Според чл. 53, ал. 1
от ЗХУ хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на
живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации,
включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до
всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните
територии. Във втората алинея са посочени как се осъществява достъпът. В
третата алинея е посочено, че минималните стандарти за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Легално
определение на хора с увреждания е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗХУ, според
който "Хора с
увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна
недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да
възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. В § 1, т. 1 от
ДР на Наредба
№ 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания /ДВ бр. 54/2009 г./ е посочено, че "Хора с намалена подвижност" са
хора, които имат постоянни или временни затруднения в придвижването и са
разделени на 12 групи.
Настоящото
производството пред КЗД не е образувано по жалба на дискриминирана страна
/засегнато лице по чл. 50 т. 1 от ЗЗДискр./ или сигнал по чл. 50, т. 3 от
ЗЗДискр., а е образувано по инициатива на комисията. В този случай комисията
следва в искането си до ответната страна
по чл. 56, ал.1, т. 2 от ЗЗДискр. да
посочи и конкретни факти свързани с минималните стандарти за достъпност, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация
съответно от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. Единствения
факт, който е посочен и то в протокола
от проверката, е наличието на стъпало пред входа на магазина. Не е
посочено обаче за кой елемент от архитектурната среда и за коя група от
хората с увреждания по чл. 4, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. се
предполага, че е недостъпно помещението
в т.ч. и за коя група от хората с намалена подвижност, защото е очевидно, че
наличието на стъпало не прави помещенията на магазина недостъпно за всички хора
с увреждания и за всички хора с намалена подвижност. Това обстоятелство е
нарушило правото на защита на жалбоподателя в производството пред комисията, тъй като за него не е било ясно въз
основа на кои факти, комисията
предполага, че е налице дискриминация,
за да организира съответната защита и
представи съответните доказателства.
Независимо
от това жалбоподателят е посочил, че
не поддържа неблагоприятна архитектурна среда относно входа на магазина,
тъй като е поставил подвижна платформа пред прага, която осигурява достъпност
до магазина и на хората с ограничена подвижност и е приложила доказателство в
тази насока- писмо на председателя на Съюза на инвалидите за град и община
Разград, което обаче не е обсъдено в мотивите на оспореното решение. Административният орган не е посочил на какво
основания и въз основа на кои фактически обстоятелства и доказателства не приема и не кредитира представеното писмено
доказателство. По този начин административният орган е постановил решението си
в нарушения на чл. 35 от АПК, приложим и
в настоящото производство.
Част от правото
на защита на наказаното лице е да разбере в какво точно е обвинен от фактическа
страна и кои правни норми е нарушил. Вмененото му от обективна страна нарушение
с оспореното решение следва да бъде индивидуализирано от фактическа страна като
се посочи точно и ясно, кой, къде, кога, какво и как е извършил, както и да се
посочат материалноправните норми, които вменяват определено поведение на
нарушителя, което той не е изпълнил.
Както се посочи
по-горе на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 5
от ЗЗДискр. - поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места. Задължението да се осигури достъпна
архитектурна среда на хората с увреждания от задължените субекти произтича от
разпоредбата на чл. 53 от ЗХУ. Тази
норма е бланкетна и съгласно третата си
алинея препраща към Наредба № 4 от 01.07.2009
г. /ДВ бр. 54/2009 г./, в която са
регламентирани минималните стандарти за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията. Следователно за да осигури правото на защита на наказаното лице
административният орган следва да посочи, кои
разпоредби на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. е нарушил жалбоподателя, с
което е осъществил и дискриминация чрез поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, както и да
посочи конкретни фактическа обстоятелства, които могат да бъдат подведени под
съставите на тези разпоредби. В настоящият случай административният орган се е
задоволил само да цитира разпоредбите на чл. 5 от ЗЗДискр. и от Конвенцията за правата на хора с
увреждания.
Ето защо съдът
намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспореното решение съдът намира следното:
Според
оспореното решение жалбоподателят ЕТ „Н.
– А. Г.” с ЕИК ********* е поддържала и продължава да поддържа
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в
сградата на магазин „Палитра”, находящ се в гр. Разград, което на основание чл.
5 е дискриминация по признак „увреждане”. Съдът намира обаче, че в хода на
съдебното производство не се събраха
доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да установяват, че след
датата на проверката - 19.02.2019 год. и към момента на постановяване на
оспореното решение жалбоподателят продължава да поддържа архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на процесния магазин.
Противно на приетото в решението на
комисията /виж абзац 2 на страница 3 от решението/ още в производството пред
КЗД жалбоподателят е представил
доказателство в подкрепа на твърдението си, че в магазина има съоръжение за
преодоляване на стъпалото – писмо на председателя на Съюза на инвалидите за
град и община Разград /л. 31/. В
мотивите на решението изобщо не е
обсъдено това писмо, не е посочено защо
то не се приема за доказателство.
В хода на съдебното производство се събраха гласни и писмени доказателства, които потвърждават
твърдението на жалбоподателя, че има изградена подвижна платформа /рампа/,
която при работа на магазина се поставя пред входа за преодоляване на стъпалото
пред него. Това обстоятелство не беше
опровергано от КЗД в хода на съдебното
производство.
Ето защо съдът
счита, че описаното в точка I от
диспозитива на оспорения административен акт нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Това води до незаконосъобразност на цялото решение. След като нарушението, за
което е наложена санкция на жалбоподателя е недоказано, то не е налице и
основание за налагане на санкция, както и за даване на задължителни предписания,
поради което оспореното решение на КЗД е изцяло незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния
закон.
Дори да се
приеме, че на 19.02.2019 год. по време на проверката жалбоподателят е поддържал
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания в процесния
магазин, с което е нарушил чл. 5 от
ЗЗДискр. това нарушение е маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, приложим
в настоящото производство на основание чл. 84, ал. 3 от ЗДискр., тъй
като се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Касае се за
инцидентен случай, нарушението е първо за жалбоподателя - няма доказателства, а
и административният орган не твърди, че
жалбоподателят е извършвал други нарушения на ЗЗДискр. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят осигурява достъп на лицата с увреждания
до магазина - доставил е платформа за преодоляване на стъпалото, осигурил е
звънец с указания за наличието на платформата, ако евентуално същата не е
поставена пред стъпалото в работно време. Като не е съобразил тези
обстоятелства и е наложил санкция на
жалбоподателят административният орган е постановил решението в противоречие с
материалния закон. След като не е
установено по безспорен начин, че след 19.02.2019 год. и към момента на постановяване на решението
жалбоподателят продължава да извършва
вмененото му нарушение, то и даденото в
точка III, предписание се явява материално незаконосъобразно.
На следващо
място следва да се посочи, че административният орган не е приложил правилно и
санкционната норма. С оспореното решение КЗД е наложила на жалбоподателя имуществена санкция от 250
лв. на основание чл. 78, ал. 1 от
ЗЗДискр. В тази разпоредба от закона не
е предвидено налагане на „имуществена санкция”, а е предвидено наказание
„глоба”. С оглед на предвидения вид наказание „глоба” е очевидно, че субекти на
тази норма могат да бъдат само физически лица, но не и юридически лица и
еднолични търговци. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на
юридическите лица и еднолични търговци, какъвто е жалбоподателят, за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност, се налагат имуществени
санкции, само когато това е предвидено в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет . В ЗЗДискр. за юридическите лица и едноличните търговци е
предвидено налагане на „имуществена санкция” само в хипотезата на чл. 80, ал.
2. Неправилното прилагане на санкционната норма винаги води до
незаконосъобразност на акта, с който е приложена. Ето защо и на това основание оспореното решение е незаконосъобразно в частта му по т. II от диспозитива.
С оглед изхода
на делото съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски като своевременно
направено за основателно и доказано до размер на 350 лв. съгласно списъка на
разноските, от които 50 лв. държавна такса /л. 56/ и 300 лв. договорен и реално
заплатен в брой адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие бл. № ********** от 01.12.2020 год. /л.64/.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката е неоснователно. Същото е неоснователно,
тъй като изплатеното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Водим от горното
и на основание чл.172, ал. 1 и 168, ал.
5 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
508 от 21.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ad Hok
заседателен състав по преписка № 339 по описа на Комисията за защита от
дискриминация за 2019 год.,
ОСЪЖДА Комисията
за защита от дискриминация – София да
заплати на ЕТ „Н. – А. Г.” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Разград, ул.
„Велес” № 1А разноски по делото в размер
на 350 лв. / триста и петдесет лева/ .
Решението може
да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от обявяването му на страните чрез Административен
съд – Разград.
Съдия:
/п/