Решение по дело №4458/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 54

 

14.01.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 13.12.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4458 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Н.К.Н., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №6435/24.09.2019 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със Заповед №РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от същия закон във връзка с чл.37, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, и 

 

 

 

здадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП. Посочва се, че по време на административнонаказателното производство липсват процесуални нарушения.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 30.09.2019 г. Жалбата е постъпила в съда на 08.10.2019 г. с вх.№44154/08.10.2019 г., след като е била подадена по пощата на 07.10.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            На 02.09.2019 г., в 16:08 часа, на път III-6008, км.5+500 в посока гр.Камено – гр.Бургас, Н.Н. управлявал и осъществявал движение на ППС с четири оси, от които две управляеми, марка „МАН”, модел „37.403 ВФ”, с peг. №  СТ 8255 АХ. Същият бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и св.Т.М.. В процеса на проверката той направил измерване на дължината на ППС, при което било констатирано, че е надвишена сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата ос – 26.320 тона при максимално допустимо натоварване от 19 тона, според чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата. Измерването било осъществено с техническо средство ел.везна DFW-KR №118829 и ролетка 1301/18 (5 м).

В резултат на посоченото дотук на същата дата – 02.09.2019 г. и в рамките на тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Т.М. (инспектор в АПИ) съставил против жалбоподателя Акт №0007041/02.09.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис, на Н.Н. бил връчен препис от АУАН. Вмененото на жалбоподателя нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не е подадено възражение против АУАН или поне такова не е приложено в преписката, изпратена на съда.

На 24.09.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със Заповед №РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 30.09.2019 г. процесното НП било получено. На 07.10.2019 г. и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба била изпратена по пощата и е постъпила в съда на 08.10.2019 г. с вх.№44154/08.10.2019 г.

           

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.56, ал.1, т.1 ЗП (за съставяне на АУАН) и чл.56, ал.3, т.1 ЗП във връзка със Заповед №РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” (за издаване на НП).

            При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото разрешение жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Освен това нарушението се състои в просто извършване, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Безспорно е, че управляваното от жалбоподателя МПС е било с надвишена сума от натоварването на ос на двойно задвижващата ос – 26.320 тона при максимално допустима от 19 тона според чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата. Според чл.3, т.2 от Наредбата при надвишаване на нормите по чл.7, ППС е тежко. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС, като такова се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя – в случая АПИ.

Съгласно чл.1, т.2 от Наредбата, с нея се определят условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата, като според ал.2 извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Такова разрешително в настоящия случай не е установено. В това се основава и отговорността на жалбоподателя при предприемане на управление на процесното ППС с натоварване на задвижващата ос на МПС, прехвърлящо го в категорията „тежки ППС”.

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложеното на жалбоподателя административно наказание не е в минималния предвиден в закона размер от 1 000.00 лева, а в размер на 2 500.00 лева, то съдът намира произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №6435/24.09.2019 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със Заповед №РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, и 

 

 

 

здадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,

на Н.К.Н., ЕГН ********** ***,

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 500.00 лева,

като НАМАЛЯВА този размер на 1 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ