Определение по дело №1285/2015 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                      №

 

Гр.Варна

 

Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на петнадесети септември през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАРКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА

ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова

въззивно търг.дело № 1285 по описа за 2015г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Сано България“ АД със седалище гр.Варна срещу решение № 1883 от 22.04.2015г. на Варненски Районен съд, ХХХІ състав, по гр.дело № 13752/14г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че дължи на „Консорциум ПБЕС“ ООД със седалище гр.Варна сумата от 23 100лв., част от главница по договор за заем  от 21.09.2011г., целия за сумата от 115 500лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 27.08.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10867/14г. по описа на ВРС, VІІ състав и е осъден за заплати направените в заповедното производство и в исковото производство разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага че с отговора на исковата молба е направил възражение относно съществуването на договор за заем, като твърди че такъв не е представен в хода на производството. Излага, че в отговора на исковата молба изрично е направил възражение, че сумата е недължима, тъй като се касае за сложни разчетни взаимоотношения между страните, при които е налице финансова и капиталова свързаност между тях. Сочи че е извършвал плащания на парични суми в полза на ищеца, които не са изследвани в хода на производството в тяхната цялост. Твърди че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не отразява действителното фактическо положение, тъй като трябва да бъдат изследвани всички парични потоци между двете дружества от датата на договора за заем до датата на исковата молба. Твърди че е допуснато процесуално нарушение тъй като съдът и експертизата не са ценили всички релевантни за спора обстоятелства. Твърди че не е допусната тройна експертиза въпреки негово искане за такава. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения срещу него иск, като претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Консорциум ПБЕС“ ООД със седалище гр.Варна, в която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Към производството е присъединена и частна жалба от „Сано България“ АД със седалище гр.Варна срещу определение от 21.05.2015г., с което е изменено решението в частта му за разноските и ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 462лв.

Твърди че е налице пропуск на да се събере дължимата държавна такса при завеждане на делото, а ищецът е поискал присъждане само на заплатените от него държавни такси при завеждане на делото, а не и на допълнително заплатените. Моли съда да отмени обжалваното от него определение за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

По отношение направеното от въззивника искане за назначаване на тричленна съдебно - счетоводна експертиза, съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл.266 ал.1 и ал.3 от ГПК за уважаване на доказателственото искане. В частност, настоящата инстанция намира, че ВРС не е извършил процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане до събиране на своевременно посочени от ответника доказателства. Искането на ответника, настоящ въззивник, за извършване на повторна ССчЕ, включваща проверка на вещото лице в счетоводството на ответника, правилно не е било уважено от съда, тъй като проверка в счетоводството на „Сано България” АД – гр.Варна, е била част от поставената задача на първоначалната експертиза, но е осуетена поради неосигурено съдействие на вещото лице от служители на ответника. Отделно от това, поставените с въззивната жалба задачи на експертизата са различни от тези, по които е допусната експертиза от първоинстанционния съд, поради което, предвид забраната по чл.266 ал.1 от ГПК, искането се явява недопустимо и на това основание и следва да се остави без уважение.

С оглед представено пред първоинстанционния съд решение № 132 от 08.01.2015г. по гр.дело 10427/14г., служебно известното на съда въззивно решение № 381 от 18.05.2015г. по в.търг.дело № 413/15г., към момента изпратено във  ВКС по касационна жалба и евентуалната връзка между делата, съдът намира, че следва да бъде изискано от ВРС сканирано копие от искова молба, по която е образувано гр.дело № 10427/14г., по описа на ВРС, Х състав.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сано България“ АД за допускане на повторна тройна съдебно - счетоводна експертиза

ДА СЕ ИЗИСКА от ВРС, Х състав, сканирано копие, снето от електронната папка на делото, от искова молба на „Консорциум ПБЕС“ ООС срещу „Сано България“ АД, образувана в гр.дело № 10427/14г. по описа на ВРС, Х състав

НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.10.2015г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: