Решение по дело №408/2019 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 07.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 408/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № …….. г., на Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП на „СИЛВЕКС“ ООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба , в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Твърди се, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетел-очевидец. Поддържа се, че не е посочено лицето, което е извършило нарушението. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като посочва, че вината за нарушението носи лицето, което е работело с касовия апарат, тъй като няма доказателства парите да са извадени от представител на дружеството.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В представена писмена защита излага съображения за законосъобразността на НП.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Съдът, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

„СИЛВЕКС“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул.представлявано от Г. С. С., стопанисвало търговски обект – ресторант на същия адрес. На 06.08.2018г., около 18,09 часа, е извършена проверка в горепосочения търговски обект. По време на извършване на проверката било установено, че разчетната касова наличност за 06.08.2018г. по функциониращото в обекта фискално устройство, модел Datecs DP- 25KL, с ИН на ФУ №DT486455 и ИН на ФП №0246455, е в размер на 1668,20лв., а фактическата касова наличност за дата 06.08.2018г. била 343,80лв.. От дневния финансов отчет било видно, че няма отбелязани „служебно изведени“ суми за ФУ. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 1324,40лв., която сума не била налична в касата на ФУ. По този начин било установено, че от касата е изведена сума в размер на 1324,40лв., без да се отрази с операцията във фискалното устройство "служебно изведени“ суми. Следователно дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ, чрез операция „служебно изведени“ суми.

Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка.

На 27.08.2018 г. св. Г. съставил АУАН срещу дружеството за извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил връчен на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател на същата дата, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № ……….. г., на Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева. Видно от приложената по делото разписка, неразделна част от НП, наказаното дружество е получило препис от наказателното постановление на 03.04.2019 г.

В законоустановения 7-дневен срок (05.04.2019г.) управителят на дружеството е подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, с която инициирал образуването на настоящото съдебно производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г. и В.; протокол за извършена проверка; Опис на пари в каса от 06.08.2018г..

Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно от показанията на посочените свидетели се установява, че при извършване на проверка в процесния търговски обект е установено, че не е отразена чрез функцията „служебно изваждане“ разликата от 1324,40лв. между фактическата касова наличност от 343,80лв. и касовата наличност по ФУ в размер на 1668,20лв.

В този смисъл липсва спор между страните относно посоченото обстоятелство, като този фактически извод се подкрепя и от съставения протокол за извършена проверка, както и от ДФО и описа на наличните пари в касата на дружеството. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесното фискално устройство е притежавало функцията "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Съдът намира, че с деянието си дружеството- жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В този смисъл дружеството е следвало чрез операция "служебно изведени" суми да регистрира сумата от 1324,40 лева, която при проверката е установено, че не е налична в касата на ФУ. С оглед на това е била налице промяна на сумата в касовата наличност (изведени пари от касата), поради което дружеството-жалбоподател е следвало да я регистрира чрез операция "служебно изведени" суми в наличното в обекта фискално устройство. Следва да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената проверка процесното фискално устройство е поддържало извършването на такива операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитаните свидетели, поради което нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.

Обобщавайки гореизложеното, като не е била изведена сумата от 1324,40 лева чрез операция "служебно изведени" суми дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Неоснователно е възражението, че не дружеството-жалбоподател, а лицето, което е работило с касовия апарат, следва да носи отговорност за извършеното нарушение, тъй като именно дружеството-жалбоподател като работодател на това лице носи отговорност за извършените от него действия. Дали и по какъв начин дружеството ще уреди отношенията си с работника си за така допуснатото нарушение са обстоятелства, които са ирелевантни в настоящия случай.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са в размер от 500 до 2000 лв..  Административнонаказващият орган е мотивирал налагането на предвидената в чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС санкция, тъй като с извършването на нарушението не се е стигнало до неотразяване на приходи.

С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата правилно е наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер, тъй като видно от НП нарушението е за първи път. Санкция в минимален размер е съобразена и с обществената опасност на извършеното нарушение и е от естество да изпълни целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай", което обстоятелство подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това с неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане на суми във функциониращото в търговския обект фискално устройство, съществено са засегнати обществените отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в търговските обекти.

С оглед гореизложеното подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ………… г., на Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на „СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК … е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: