РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1063 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 2263/12.11.2018 г. по гр.д.№
3271/2019 г. по описа на ПлРС е
осъден на основание чл.143, ал.2 от СК Т.С.И.
да заплаща на В.Д.И. като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.И.
месечна издръжка в размер на 230 лв.,
считано от 21.05.2019 г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, платима на пето число на
месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане, като е
отхвърлен искът в останалата част до пълният претендиран размер от 250 лв. като
неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.149 от СК Т.С.И. да заплати
на В.Д.И. като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.И. сумата
от 2 400 лв., представляваща дължима издръжка за времето от 21.05.2018 г.
до 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019
г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът в останалата му част до
пълния претендиран размер от 3 000лв. като неоснователен и недоказан.Осъден е
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Т.С.И.
да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса в размер на
427.20 лв. и разноски по производството в размер на 397.50 лв.Допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Т.С.И., чрез особен представител, срещу
решение № 2263/12.11.2019 г. по гр.д.№ 3271/2019 г. по описа на ПлРС, което се
обжалва частично - в осъдителната му част.Излагат се доводи, че изводите на
съда са необосновани на събраните по делото писмени доказателства и
незаконосъобразни.Необоснован е и изводът на съда, че Т.И. след 2017 г. трайно
се е установил в Република Чехия.Присъденият размер на издръжката в размер на
230 лв. е прекалено завишен и при определянето му е нарушен принципа на чл.142,
ал.1 СК.Идентични са доводите и за прекомерно голям присъден размер на издръжка
за минал период в размер на сумата от 2 400 лв.Прави се искане да се отмени
решението в обжалваната му част и да се
постанови друго такова, с което да се отхвърли като неоснователен предявения
иск, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – В.Д.И.
не изразява становище пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно
т.1 от ТР № 1/9.12.201 3г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г.,
ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилнов обжалваната
му осъдителна част, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба
съдът приема за установено следното.
Не се спори в
настоящето производство, че С.И. е дете на въззивника Т.И. и на въззиваемата В.И..
Спорен и пред
настоящата инстанция е въпросът налице ли е основание за присъждане на месечна
издръжка и в какъв размер.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че необоснован е изводът на съда, че същият след 2017 г.
се е установил трайно в Република Чехия.
В хода на
първоинстанционното производство е приложен трудов договор, от който е видно,
че е възникнало трудово правоотношение между Т.И. и посочения работодател на
03.03.2017 г., а мястото на работа е гр.Бърно,
Република Чехия, с работно време 40 часа седмично.Страните са договорили
изпитателен период с продължителност 3 месеца, а трудовото правоотношение е
сключено за неопределен период, но няма данни за месечното му възнаграждение.За
периода след сключване на договора няма данни по делото за промяна на неговото
местоживеене.
Въззивникът счита, че е
необоснована преценката на съда, че доходът, който реализира Т.И. в Република
Чехия ще му позволи да заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 230 лв.
Първоинстанционният
съд е приел, че приложеното копие на статия, излагаща данни за средна работна
заплата в Чехия и обява за работа в „Еу уъркър“ЕООД не установяват размера на реализираното от
въззивника трудово възнаграждения.
По данни на
Статистическата служба на ЕС-Евростат, тъй като
Република Чехия е страна, в която е установена минимална работна заплата, за 2018
г. тя е 477,78 евро, респ.468,87 евро, за 2019 г.-518,97 евро, респ.524,62
евро, а за 2020 г.-574, 60 евро.
Начинът, по
който се определя издръжката по чл.143 СК във всеки отделен случай е конкретен,
зависи от много фактори, основните от които са изяснени в ППВС № 5/31.11.1981
г.
Трудоспособността при липсата на
доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл.143,
ал.2 СК, на която се
позовава въззивникът, защото задължението за издръжка
в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за
ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими
за развитието им.Той е в трудоспособна възраст, няма данни, че същият страда от
заболявания, намаляващи работоспособността, и с оглед но горепосоченото следва
да се приеме, че доходът, който реализира Т.И. в Република Чехия ще му позволи
да заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 230 лв. - поне минималната
работна заплата, установена в страната.Необходимата месечна издръжка за детето
възлиза на 430 лв., който размер се дължи от двамата родители, но тъй като
майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
то въззивникът следва да заплаща сумата от 230 лв., както
правилно е приел първоинстанционния съд, а разликата следва да бъде поета от
майката.
Относно довода
на въззивника, че по делото няма доказателства детето да посещава уроци по
музика и да има нужда от допълнителни средства за тях, както е прието от
първоинстанционния съд, то при изслушване на детето С.същото е изразило
становище, че има интерес към музиката и желае да ходи на такива уроци.Така
определеният размер на месечната издръжка би способствал за това.
Аналогично
следва да се приеме с оглед на гореизложеното, че е неоснователен доводът на
въззивника, че е прекомерно голям присъдения размер на издръжка за минал период
в размер на сумата от 2 400 лв.
По иска с правно
основание чл.149 СК първоинстанционният съд е определил горепосочената сума за
времето от 21.05.2018 г. до 21.05.2019 г., т.е. по 200 лв. месечно.Минималната
работна заплата за страната за 2018 г. е 510 лв., за 2019 г. - 560 лв. и от 01.01.2020 г. - 610 лв., минималният размер на издръжката
съгласно чл.142, ал.2 СК, на която разпоредба също се позовава въззивникът, е 1/4 от МРЗ (съответно
127.50 лв., респ. 152.50 лв.), но минималната
работна заплата в Чехия е в по-висок размер.По делото няма данни през този
период, както се сочи във въззивната жалба, детето да е посещавало извънкласни
занимания, свързани с разходи, а през този период майката е работила по трудово
правоотношение при трудово възнаграждение в размер на 756 лв., а през друга
част е била безработна (от 14.11.2018 г.
до завеждане на ИМ).Нуждите на
лицето - детето С., което е било в този период на около 12-13 години, което има
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него
и другите обстоятелства, които са от значение на конкретния спор.Така
определеният размер на издръжката в размер на 200 лв. за минал период е
определен при съобразяване с тези изисквания.
Въз основа на
гореизложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна
на решението в обжалваната му осъдителна част, поради което следва да бъде
потвърдено в същата.
При този изход
на процеса следва да бъде осъден въззивникът да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с
чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Г.
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2263/12.11.2018 г. по гр.д.№ 3271/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.143, ал.2 от СК Т.С.И., ЕГН
**********,***, да заплаща на В.Д.И., ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете С.Т.И., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 230 лева, считано от 21.05.2019 г., до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване, платима на
пето число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане; в
обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.149 от СК Т.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати на В.Д.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете С.Т.И., ЕГН **********, сумата от 2 400 лв.,
представляваща дължима издръжка за времето от 21.05.2018 г. до 21.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019 г. до окончателното
изплащане; в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК Т.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 427.20 лв. и разноски по
производството в размер на 397.50 лв.
Осъжда
въззивника Т.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл.38 от ЗА в
полза на адв.Г.И.Г. от Плевенска адвокатска колегия, гр.Плевен, ул.“***“№ ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: