Мотиви към присъда по НОХД № 902/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Н.К. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за
това, че на 22.05.2018г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно
средство лек автомобил „***“ с peг. № ***е нарушил правилата за движение чл.21
ал.1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За
пътно превозно средство от категория В в населено място - 50 км/ч), като по
непредпазливост е причинил смъртта на А.М.А., ЕГН **********, настъпила на
23.05.2018 г.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Излага становище за доказателствената обезпеченост на
обвинението, така и пространни съображения за правната квалификация на деянието
и сочената за нарушена от дееца норма от Закона за движение по пътищата, като
пледира към съда за налагане на наказание лишаване от свобода при условията на
чл. 54 от НК, в размер на две години лишаване от свобода, предвид посочените от
него преобладаващи смекчаващи обстоятелства. Изпълнението на наказанието
прокурорът предлага да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, както и да бъде наложено
на подсъдимия и кумулативното наказание по чл. 343Г от НК, като обръща внимание
на данните за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата
/която според прокурора е нарушила нормите на чл. 113, ал.1 и чл. 114, т.1 от ЗДвП/, без същото да е основна причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
По делото като
частен обвинител съдът конституира сина на пострадалата – И.А.А., който се
представлява в съдебно заседание от адв. Г.Б.. Адв. Б. споделя изложеното от
представителя на държавното обвинение, като допълнително акцентира на събраните
доказателства, касаещи начина на настъпване на уврежданията по пострадалата и
изготвените във връзка с това медицинска и комплексни експертизи. Посочва, че
събраните доказателства установяват виновно поведение от страна на подсъдимия,
свързано с избора на скоростта на движение на управляваното от него моторно
превозно средство. Не отрича, че с поведението си пострадалата е допринесла за
настъпване на противоправния резултат, като не е пресичала на определеното за
това място. Поддържа изложеното от прокурора и
по отношение размера на наказанието, което се иска от съда да наложи на
подсъдимия, а така и начина на изтърпяването му.
Частният
обвинител И.А.А. не се явява, за да вземе отношение по заявеното от повереника
му.
Защитникът на подс. И.Н.К. - адв. А.П., пледира към съда
да признае подсъдимия за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Същият застъпва становище и за неизясненост на делото от фактическа
страна, като посочва, че остава недоказана скоростта, с която се е движил
подзащитният му, доколкото изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза счита за неправилна, а изводите на вещите лица за
необсновани. Подробно акцентира на обстоятелства, които са от значение за
определяне на скоростта на автомобила, които приема за неизяснени по делото - спирачни
следи, разстояние, изминато от автомобила след удара, скорост на движение на
пешеходеца, точното място на съприкосновение между тялото на пострадалата и
автомобила, управляван от подсъдимия, отстояние на тялото на пострадалата след
ПТП и разположение на същото на пътното платно. Посочва, че показанията на
свид. Х. не следва да се кредитират поради емоционалното състояние, в което се
е намирала, а така и поради противоречие със заявено от други свидетели по
делото за посоката на движение на пострадалата преди настъпване на ПТП и
разположение на тялото й на пътното платно след това. Счита приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза за неясна и необоснована, а така и неправилна.
Подробно акцентира на отделни сегменти от становището на вещото лице-медик за
уврежданията по пострадалата, като счита, че същите не се подкрепят от
събраните доказателства, включително крайният извод на експерта за причината за
настъпване смъртта на А.А. При условията на алтернативност пледира, ако съдът намери,
че в случая стореното от К. изпълва състава на вмененото му престъпление, съдът
да приложи привилегирования състав на чл. 343а от НК поради оказаната от
подсъдимия помощ на пострадалата непосредствено след ПТП. В този случая моли
съда да наложи наказанието на К. при условията на чл. 55 от НК, като
наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“.
Подсъдимият И.Н.К. поддържа становището на защитника си, като
моли да бъде оправдан, а при условията на алтернативност – да му бъде наложено
минимално наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Н.К. е роден на ***г. в гр. С., живее в гр.
Пловдив, той е българин, български гражданин, женен е, с висше образование, не
е осъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач от 1999 г. с
издадено свидетелство за управление на моторни превозни средства за категория
В.
На 22.05.2018г.
подс. К. управлявал на територията на гр.
Пловдив таксиметров автомобил „***“ с рег. № ***, който бил собственост
на фирма на майка му /ЕТ „***“/. Около 21.30ч. - 21.40ч. от района на хотел „***“
в гр. Пловдив в таксито му се качил клиент - свид. Д.С., когото следвало да
откара до ул. “***“ в гр. Пловдив. Следвайки зададената му дестинация,
подсъдимият управлявал тасиметровия автомобил по бул. “***“ в посока от юг на
север и след преминаване през
кръстовището с бул.“***“ продължил в посока към кръговото кръстовище с бул. “***“.
В този участък пътното платно се състояло от две платна за движение, разделени
с хоризонтална пътна маркировка от двойна непрекъсната линия с поставени върху
нея разделителни колчета между двете платна. Подс. К. управлявал таксиметровия
автомобил по източното платно, движението по което било еднопосочно и което се
състояло от две пътни ленти, които в този момент не били обособени с
маркировка. Платното било с асфалтова настилка, която била суха. По това време
вече било тъмно, поради което движението ставало на изкуствената светлина на
автомобилните фарове и работещо улично осветление.
Подсъдимият управлявал автомобила
по дясната пътна лента със скорост около 57 км/ч. По това време в този пътен
участък се намирала живеещата в квартала пострадала А. А., която била на 74
години, страдаща от глухонемота, а освен това по-рано била консумирала алкохол.
Първоначално тя се намирала на западния тротоар на булеварда, като малко преди
21,50 часа започнала да пресича булеварда на място, където нямало обозначена
пешеходна пътека. Стигайки до средата на пътното платно, А.се спряла. Заклатила
се за миг, след което с тичане със скорост около 5,5 км/ч. започнала да пресича
източното платно за движение, по което се движел автомобилът, управляван от подс.
К..
В момента, в който пешеходката
тръгнала от средата на платното, движейки се от запад на изток, т.е. от ляво
надясно спрямо автомобила, същата била възприета от подс. К., който веднага
задействал спирачната система, като в този момент автомобилът се намирал на
разстояние от 45,56 метра от конфликтната точка на пресичането на траекториите
на придвижване на пешеходката и превозното средство на пътя. Това разстояние
било по-малко от дължината на пълния спирачен път, която с оглед на така
подбраната скорост от водача от около 57 км/ч. била 46,49 м. Така след около
3,6 сек. подсъдимият с предната част на управлявания от него автомобил блъснал
със скорост вече около 13 км/ч пострадалата, която в този момент била
разположена с дясната си страна към автомобила. Към този момент А. вече била
изминала около 5,46 м по източното платно за движение, като ударът, разположен
дясно- задно-странично спрямо тялото й, настъпил на около 1,5 - 2 метра западно
от източната граница на платното за движение - в неговата дясна лента, пред
недвижимия имот, разположен на № 78 на бул.“***“.
При първоначалния контакт, когато
тялото й било ударено от предната част на таксито, на пострадалата били
причинени травми, сред които многофрагментно счупване на таза, разкъсване на
предна кръстосана връзка вляво, разкъсване на външната връзка на колянната става
вляво, смачкан вътрешен менискус вляво и различни кръвонасядания. Последвал
контакт на тялото на А. с капака на автомобила, при което настъпило счупване на
част от ребрата й вдясно, счупване на дясната й раменна кост, както и охлузване
и кръвонасядания по различни части от тялото й. След което пострадалата паднала
на пътя пред автомобила, който бил успял да спре на платното за движение почти
веднага след удара, при което се охлузило челото й. От сблъсъка останали следи
и по автомобила, като се получила вдлъбнатина /побитост/ по предния капак в
средната му част.
Подсъдимият К., притеснен от случилото се, веднага излязъл от ползвания от
него автомобил и отишъл при пострадалата жена, последван от свид. С., за да
провери състоянието й, като я попитал дали е добре. В началото А. лежала
неподвижно, но след това постепенно се размърдала.
Очевидец на цялото поведение на
пострадалата А. А. - от момента на започналото пресичане на пътното платно до
удара й от превозното средство - станала свидетелката М.Х., която по това време
като клиент на намираща се на булеварда автомивка била седнала на маса отвън и
говорела по мобилния си телефон. След видения от нея сблъсък Х. прекъснала
водения разговор и веднага позвънила на националния спешен телефон 112,
съобщавайки за случилото се. След това отишла до блъснатата жена, за да провери
състоянието й.
По същото време на автомивката се
намирал и свид. П.Т., чието внимание било привлечено от чутия звук от
задействаните спирачки на автомобила, управляван от подсъдимия и успял да види само
момента на самия удар.
На местопроизшествието пристигнал
около 22.00 часа автопатрул на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив в състав от
свидетелите В.С. и А.Г., пред които водачът И.К. обяснил, че не бил забелязал
движението на блъснатата от него пешеходка по булеварда, а я видял направо пред
предната част на автомобила му. По същото време пристигнал и екип на ЦСМП
гр.Пловдив, който качил А. в линейката и я откарал в УМБАЛ „Св.Г.“***.
Подсъдимият К. бил последователно
тестван от органите на реда с технически средства за наличие на алкохол и
наркотични вещества, като пробите му били отрицателни.
В ранните часове вече на
23.05.2018г. бил извършен оглед на местопроизшествието, при което били отразени
разположението и състоянието на участвалия в пътния инцидент лек автомобил „***“
с рег.№ ***, оставените от него спирачни следи и особеностите на пътния
участък. Изготвени били и снимки.
Пострадалата постъпила в
здравното заведение в увредено общо състояние и трудно контактна. Около 01,10
часа на 23.05.2018г. била докарана в противошоковата зала поради остро
влошаване на състоянието й, като въпреки започнатите в пълен обем реанимационни
мерки починала в 02,16 часа вследствие на възникнала белодробна мастна емболия
в белите дробове, предизвикана от счупването при пътния инцидент на костите на
таза и раменната кост и общото сътресение на тялото.
В хода на досъдебното
производство била назначена първоначално съдебномедицинска експертиза на труп,
като според становището на вещото лице К.Х. при изследването на трупа на А.А.
са установени белодробна мастна емболия, многофрагментно счупване на таза
вдясно, счупване на гръдната кост, счупвания на ребра двустранно, счупване на
дясна раменна кост, кръвонасядания около местата на счупване, наличие на кръв в
двете коленни стави, разкъсване на предна кръстосана връзка вляво, разкъсване
на външната връзка на колянната става вляво, смачкан вътрешен менискус вляво,
кръвонасядане в основата на задната и на вътрешната връзка на колянната става,
кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвонасядане на капсулата на десния
бъбрек, кръвонасядания по долните крайници, охлузване по челото, охлузване и
кръвонасядания по дясната мишница и лакътната става, белодробен оток.
В заключение експертът е посочил
като причина за смъртта на А. мастната емболия в белодробните кръвоносни съдове
с нарушаване на малкия кръг на кръвообръщение и последвалото спиране на
дихателната и сърдечносъдовата дейност. Установената мастна емболия в белите
дробове се дължи на счупването на костите на таза и раменната кост и общото
сътресение на тялото при настъпилото ПТП на 22.05.2018 г. Наред с това вещото
лице е посочило, че описаните травматични увреждания по трупа са причинени
прижизнено и са в пряка причинна връзка с произшествието. Така също и че всички
описани травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при
пътнотранспортно произшествие, и по-конкретно - пешеходец, блъснат от лек
автомобил.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена първоначално комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в състав от вещо лице медик – д-р
К.Х. и автоексперт – С.М.. Според заключението на тази експертиза /том 1, л.
117 и сл. от ДП/, ударът е настъпил на пътното платно по дължина на около
2,5-3,0 метра северно от ориентира от протокола за оглед, а по широчина – на
около 1,5-2,0 м. западно от източната граница на платното за движение; предвид
травматичните увреждания , в момента на удара пешеходката е била разположена с
дясната си страна към автомобила, като ударът е настъпил дясно-задно-странично
спрямо тялото й. Скоростта на движение на лекия автомобил „***“ непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 57 км.ч. и с тази
скорост дори при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара. Той би имал такава техническа възможност, ако в
момента,в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 55 км.ч. Като
основни причини за настъпване на произшествието, експертите са посочили
предприетото от пешеходката пресичане на платното за движение на място, по
начин и време, когато това не е било безопасно; както и скоростта, с която
водачът К. се е движел, с която е нямал техническа възможност да избегне удара.
В последствие в хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена тройна разширена
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /към първоначалния
екип от вещи лица е включен и още един автоексперт – В.С./, според чийто изводи
скоростта на движение на лекия автомобил „***“ с рег.№ ***непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 57 км/ч, а в момента на удара
- около 13 км/ч. Скоростта на пешеходката А. А., изчислена съобразно
възрастовата й група, при движение бегом е била около 5,5 км/ч. Съобразявайки
травматичните увреждания, това изследване е приело, че в момента на сблъсъка
пешеходката е била разположена с дясната си страна към автомобила, като ударът
е настъпил дясно-задно-странично спрямо тялото й и с предната част на колата.
Така също според експертите дължината на пълния спирачен път при движение на
превозното средство със скорост от около 57 км/ч. е била 46,49 м. От момента, в
който пешеходката е тръгнала да пресича източната половина на платното за
движение, мястото на удара е било вътре в опасната зона на лекия автомобил „***“,
като дистанцията от мястото на началото на реакцията на водача на автомобила до
мястото на удара, възлизаща на 45,56 м, е по-малка от дължината на пълния спирачен
път, поради което и водачът е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара чрез безопасно екстрено спиране. Според
експертите водачът на пътното превозно средство е имал видимост към пешеходката
в момента, в който тя е тръгнала от средата на платното да пресича и би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се
е движел със скорост, по-малка от 55 км/ч.
Изследвайки механизма на
състоялия се пътен инцидент, експертите от тройната комплексна експертиза са
възприели като най-вероятна от техническа гледна точка ситуация, при която
водачът И.К. е управлявал лек автомобил „***“ по дясната лента на платното за
движение на бул.“***“ в гр.Пловдив в посока от юг на север. През това време
пешеходката А.А. е била около средата на платното за движение, където е стояла.
Когато автомобилът е бил на около 46,5 м, пешеходката е предприела пресичане на
платното за движение на булеварда в посока от запад на изток, от ляво надясно
пред автомобила. Водачът му е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 3,6 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на превозното средство и
дясно-задно-странично в тялото на А.. След него пешеходката е паднала на
платното за движение пред автомобила.
Експертите в това си заключение
приемат две основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка: от една страна пешеходката А. е предприела пресичане на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
без да се съобрази с приближаващия се автомобил; и на следващо място - водачът
на лекия автомобил „***“ И.К. се е движел със скорост 57 км/ч, поради което е
нямал техническа възможност да избегне удара. При движение със скорост 55 км/ч
или по- малка той би имал такава възможност.
Експертите са проследили и съответните
етапи, през които е преминало причиняване на уврежданията по пострадалата: при
първата фаза на удара, когато тялото е контактувало с предната част на
автомобила, са били причинени многофрагментно счупване на таза вдясно,
разкъсване на предна кръстосана връзка вляво, разкъсване на външната връзка на
колянната става вляво, смачкан вътрешен менискус вляво, кръвонасядания около
местата на счупване, наличие на кръв в двете коленни стави, кръвонасядане в
основата на задната и на вътрешната връзка на колянната става и кръвонасядания
по долните крайници. При втората фаза, когато тялото е паднало върху
автомобила, са се получили счупване на гръдната кост, счупвания на ребра
двустранно /вдясно/, счупване на дясната раменна кост, охлузване и
кръвонасядания по дясната мишница и лакътната става, кръвонасядане на меките
черепни покривки и кръвонасядане на капсулата на десния бъбрек. При
последвалото падане на пострадалата на пътя е било причинено охлузване по
челото.
Според тази комплексна експертиза
вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие и директните травми от
удара на тялото на пострадалата от автомобила се е стигнало до белодробна
мастна емболия, дължаща се на счупването на костите на таза и раменната кост и
общото сътресение на тялото и до белодробен оток.
В хода на досъдебното
производство е била изготвена и химическа експертиза, която след обработване на
проби от кръвта на пешеходката А., взети при постъпването й в УМБАЛ „Св.Г.“
ЕАД, е констатирала наличието на 1,97 промила концентрация на алкохол в кръвта.
Съдът кредитира
експертните заключения като изготвени обективно с необходимите професионални
познания в съответната област, като при оценката им съдът съобрази и уточненията,
които вещото лице Х. направи в съдебно заседание при изслушването й досежно
времето и начина на причиняване на част от уврежданията по пострадалата /конкретно
по отношение на счупените ребра и гръдна кост/, за което подробни мотиви ще
бъдат изложени по-долу.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се
установява от показанията на разпитаните пред съда свидетели С., Т., Х., А., С.,
Г., които ще бъдат обсъдени обстойно по-нататък с конкретизиране по кои
обстоятелства се кредитират показанията на отделните свидетели, както и дали се
ползват с доверие дадените твръдения пред съда или в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелката П. от досъдебното производство,
които със съгласие на страните бяха прочетени в съдебно заседание, частично от
обясненията на подсъдимия, а така също и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него /том 1, л.2-16/, копие от амбулаторен лист №
5068/09.08.2013г. /том 1, л.64/, копие от медицинска документация на А.М.А.
/том 1, л.91-107 и том 2, л. 251-260/, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол /том 1, л.112/, писма от
Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с приложени схеми на
пътното платно в участъка /том 2, л. 180-182 и л. 184-185/, справка от
НИМХ Филиал Пловдив /том 2, л. 187/,
писма от Община Пловдив и от ОП „ОКТ“ /том 2, л. 189-191/, от Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112 Кърджали, ведно с приложен ВД - диск /том 2, л. 193-194/,
протокол за оглед на веществени доказателства /том 2, л. 194-202/,
удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на А.М.А. /том
2, л. 207-208/, писмо от РЗОК, ведно със справки /л. 210-212/, справка съдимост
на подсъдимия и за нарушители от КАТ /л.219 и л. 220/, характеристична справка
/л. 224/, справка КАТ за регистрация на МПС, копие от СУМПС и от удостоверение
за психологическа годност, за техническа изправност на ППС /л.228-233/,
Констативен протокол за ПТП /л.238/, както и протоколите от изготвените
съдебно-медицинска експертиза на труп № 139/2018 година /том 1, л.85-89/, от
химическа експертиза /том 1, л. 111/, от комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /том 1, л. 117 и сл./, от комплексната СМАТЕ в троен
състав /том 2, л. 145 и сл./. Следва да се посочи, че така посочените
доказателства в своята съвкупност мотивират възприемането им в онази пълнота и
категоричност, която води до изискуемия от закона несъмнен правен извод за
съставомерност на престъпното деяние, неговото авторство и вина.
Датата и мястото
на пътно-транспортното произшествие се установява непротиворечиво от съставения
протокол за оглед на местопроизшествието, от обясненията на подсъдимия и от
разпита на свидетелите, намиращи се на местопроизшествието. Не е спорно и че
именно подсъдимият е управлявал участвалия в пътно-транспортното произшествие
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който видно от справката
от системата на Областна дирекция на МВР не е регистриран като негова
собственост, но на инкриминираната дата е ползван от него според обясненията на
подсъдимия. Всъщност факта на авторството на деянието в лицето на подс. К. не
се оспорва по делото и същият в обясненията си признава, че е управлявал МПС
при настъпилото процесно произшествие. От неговите обяснения, така и от
показанията на свидетелите С., Х., Т. се установява и посоката на движение на
автомобила, а именно – по бул. „***“, посока север, в дясната лента. В тази
насока гласните доказателства са изобилни и непротиворечиви и посочените се
кредитират от съда. Непротиворечиви са същите свидетелски показания и
обясненията на подсъдимия и досежно метеорологичните условия /които се
потвърждават и от справката от НИМХ/ и състоянието на пътното платно – за
последното е видно и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбум. За съдебния състав е също така несъмнено установено, че произшествието
е станало в тъмната част на денонощието на място с работещо към този момент
улично осветление /виж писмото от ОП ОКТ/.
По
обстоятелствата, релевантни за механизма на настъпване на ПТП, мястото, където
се е намирала пострадалата на пътното платно, положение на тялото й спрямо
автомобила и евентуална посока на движение, а в тази връзка и механизъм на
причиняване на травмите по тялото й и скоростите, с които са се движили
пешеходката и автомобилът, възникна спор между страните, поради което и обсъждането
им изисква по-задълбочен доказателствен анализ. Спорът се отнася не само до
съдържанието на събраните доказателства, а е предизвикан и от различното им
интерпретиране от страните и съотнасяне към фактите.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия за поведението на пешеходката на пътното
платно и скоростта, с която се е движил, като се опровергават от събрани
доказателства. Предприетата от подсъдимия и защитника му позиция в процеса според
съда се базира на неуспешен опит да бъде оправдано поведението му с
неблагоприятно съчетание на независещи от водача фактори - поведение на
пешеходеца, условия на видимост, технически характеристики на автомобила.
Ето защо, редно е
първо да се обсъдят събраните доказателства за поведението на пострадалата на
пътното платно преди и по време на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. В тази връзка относими са обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите С., Х. и Т., без обаче да се установява пълно съответствие по
изложените от тях твърдения. По тези обстоятелства съдът прие да кредитира в
пълнота показанията на свид. Х., тъй като са най-подробни и екзактни, а и
почиват на преки, непосредствени възприятия, като не се установява свидетелката
да е заинтересована от изхода на делото. Свидетелката твърди да е наблюдавала
процесния пътен участък и в частност поведението на пострадалата без прекъсване
от момента, в който последната е започнала да пресича пътното платно в посока
към автомивката, т.е. към мястото, където се е намирала свидетелката. Като
обяснява, че е седяла през цялото време с лице към пострадалата и е имала
неограничена и непрестанна видимост към нея, включително мястото и момента на
удара. Категорична е, че пострадалата се е спряла на средата на пътното платно
и след кратък престой „изведнъж изскочи и
тръгна да пресича и другата половина на булеварда“ /л. 131 от НОХД/,
движейки се към автомивката, пред която се е намирала свидетелката, под прав
ъгъл на пътя - „Изведнъж почна да тича с едни малко такива некоординирани движения“
/л. 132 от НОХД/, след което е последвал и ударът. От друга страна свид. С. признава,
че до момента на удара не е наблюдавал ставащото пред автомобила на пътното
платно, а свид. Т. изразява единствено предположение, че пострадалата е тръгнала
от тротоара, който се е намирал от източната страна на булеварда /т.е. откъм
автомивката, както сочи свидетелят/, като малко преди това бил наблюдавал
движение на пострадалата там. Свидетелят обаче сам признава, че момента на
удара не е възприел визуално, като за около 10-15 секунди е бил обърнат в друга
посока и именно звукът от активиране на спирачната система на автомобил е
привлякъл вниманието му.
Допълнителна
причина съдът да не кредитира обясненията на подсъдимия досежно мястото, където
се е намирала пострадалата и поведението й преди настъпване на произшествието, е и фактът, че както в
комплексната СМАТЕ на двамата експерти, така и в тройната такава, категорично
се опровергава тезата на защитата за разположение на тялото на А. спрямо автомобила
към момента на удара. В случая експертизите /и по-подробно по този въпрос
тройната такава/ категорично съотнасят конкретни уврежданията по тялото на А.
към удар, който е настъпил от дясно на тялото й, което напълно кореспондира с
показанията на свид. Х., че пешеходката се е движела отляво – надясно пред
автомобила. Относно посоката на движение на пешеходката, показанията на
свидетелката Х. намират потвърждение и в застъпеното от вещите лица становище
относно оставените спирачни следи от автомобила на подсъдимия на пътното
платно. Така вещото лице С. обясни, че фиксираната в огледния протокол и
снимков материал към него траектория на оставените спирачни следи показва леко
изместване вдясно, което се обясни от вещите лица с опит на водача да се
отдалечи инстинктивно от опасността, т.е. в случая от пешеходец, навлизащ
отляво спрямо посоката на движение пред автомобила. От друга страна – никой от
очевидците не твърди по делото пострадалата да е променяла положението на
тялото си по време на движението до настъпване на удара, което да даде повод за
различно обяснение на механизма на причиняване на уврежданията.
Относно момента и
мястото на поява на пострадалата на пътното платно съдът намери обясненията на
подсъдимия за недостоверни, тъй като се опровергават не само от показанията на
свид. Х., получили експертното потвърждение на двете комплексни експертизи, но
и тъй като са непоследователни. Така първоначално същият посочва /л. 154 от
НОХД/, че е възприел пострадалата на 15-20 метра преди края на автомивка „***“ „…видях един силует от дясната страна. Оттам излезе тъмен силует“ , „силуетът се олюляваше в посока да пресича
пред мен отдясно-наляво пред моя автомобил“. Същевременно малко по-нататък
в разпита си посочва, че когато за първи път видял силуета, той бил вече „на пътното платно“ и същият се „клател“ /л. 154-гръб/. Същевременно
подсъдимият сам сочи „не знам дали беше
точно пред автомобила, или в дясно или в ляво“. Обясненията на подсъдимия
страдат и от нелогичност. След като настоява, че сянката от дървото на това
място не е позволявала ясна видимост, за да възприеме тялото на пострадалата или
евентуална нейна посока на движение, същевременно е категоричен да е видял
клатене на тялото за краткото време от възприемането му до момента на удара,
при това ясно и без колебание описвайки го като пристъпване на пострадалата от
единия на другия си крак. Същевременно отрича да е била обърната фронтално към
него /както и ясно би се разграничило именно описаното от подсъдимия в залата
движение на тялото на силуета/, а твърди да е била разположена странично спрямо
позицията му. Наред с това пред свидетелите Г. и С.К. е посочил, че не е видял
движение на пешеходката, а направо я видял пред „предната част на автомобила“
/л.47 и л.45, том 1 от ДП, приобщени по съответния процесуален ред, за това
какво е споделил с тях водачът непосредствено след произшествието и
атмосферните условия/. Именно тези показания на двамата свидетели, като
депозирани по-близо до процесните събития, съдът намери за достоверни.
Експертите
мотивирано защитават тезата, че ударът за пострадалата А. е настъпил дясно - задно-странично
в тялото й. Действително по тялото й са установени увреждания и в лявата част,
основно в областта на долния крайник –
разкъсване на предна кръстосана връзка вляво, на външната връзка на колянната
става вляво, смачкан вътрешен минискус вляво, както и кръвонасядане и в
областта на лявата колянна става, като експертите мотивирано защитиха
становището си с обяснението, че при
първия контакт по-травмиран е този крак, който е носещ в момента на удара, а в
случая – това е бил левият крак на пострадалата, при това от вътрешната страна.
Като констатираните от медика в съдебно-медицинската експертиза увреждания
именно от вътрешната страна на лявата колянна става, съответстват на огъване на
колянната става в поска отвътре навън,
т.е. съответства на това ударът да е дошъл откъм вътрешната страна на левия
крак, който в случая е бил носещ. Описаният в тройната комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза механизъм на причиняване на
останалите увреждания по пострадалата при съприкосновението с автомобила, а
така и с асфалтовата повърхност след падането й на платното, също се защитиха обосновано
от вещите лица в съдебно заседание и не противоречат на свидетелските показания
/известни бележки има по отношение на счупването на ребрата, които ще бъдат
обсъдени по-долу/. Според защитата не се доказва след удара да има и полягане
на тялото върху автомобила. На ДП свид. С. споменава, че „от удара жената се възкачи на предния капак… и тогава падна в посока
напред“ – л.30, том1 от ДП/, в която част показанията му бяха приобщени на
основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК, но други доказателства за това след
удара с предната част на автомобила тялото да се е възкачвало на предния капак,
не се събраха, напротив – това бе отречено от останалите свидетели. А и дори в
съдебна зала свид. С. посочи, че възприел единствено как тялото „отскача от капака“ на автомобила при
удара, което съдът намери за кореспондиращо с останалите данни. Всъщност нито
едно от вещите лица не твърди да има „покачване“ на тялото на пострадалата
върху капака, говорят за „полягане“, обяснявайки, че ударът е настъпил в самия
край на процеса на спиране, затова няма деформации по предното стъкло, а
единствено лека деформация в предната част на капака на автомобила, видими и от
фотоалбума към протокола за оглед, свързващи го именно с „полягането“ на тялото
върху автомобила. В тази връзка и вещото лице М. обосновано защити в съдебно
заседание заключението /конкретно за първата комплексна СМАТЕ, като изводите й
са идентични с тези на назначената тройна такава/, че след удара, който е под
центъра на тежестта на пешеходеца, има създаден един въртящ момент спрямо
тялото, при което горната част на тялото тръгва да пада към капака на
автомобила и така тялото има контакт с предната решетка и капака, за което има
данни за деформация по капака, макар и лека. Тялото е контактувало с рамото /в
която част са настъпили увреждания/, като самото полягане върху капака е било
минимално.
Тук е мястото
съдът да посочи, че кредитира заключението на вещото лице К.Х. по СМЕ касателно
установените по тялото на пострадалата увреждания при извършената аутопсия на
трупа. Вещото лице ясно е описало какви увреждания е констатирала при
аутопсията, като ясно е отграничила и вида на морфологичните изменения по
тялото /конкретно за кръвонасяденията/. Изслушана в съдебно заседание, същата изрично
уточни, че уврежданията със слабо кръвонасядане по меките тъкани около него в
червен цвят - счупена гръдна кост на нивото на 3-4-то ребро, на ребрата – на
2-6 по средна ключична линия вдясно и в ляво - вероятно са били причинени при
извършените на пациента реанимационни действия. Докато счупването на 6-9 ребро
вдясно по лопатъчната линия с кръвонасядане на меките тъкани в червен цвят е било
причинено по време на пътно-транспортното произшествие. Вещото лице обясни, че
именно разликата в кръвонасядането е причината да конкретизира в съдебно
заседание различно време на настъпване на уврежданията по ребрата. Тук защитата
възрази, че при рентгенотграфията на пациентката при приемането й в УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД е посочена фрактура по скапуларната линия на 3-то ребро в дясно, като има “суспектни
данни“ за фрактура по скапуларната линия. За увреждания от 2-6 ребро, но по
средна ключична линия, а не по лопатъчната споменава и вещото лице Х., като
същата посочи в съдебно заседание, че рентгенът не засича всички увреждания. А
тя е описала конкретно онова, което е констатирала при извършената аутопсия
след настъпилата смърт на пациента. Доколкото медицински е несъмнено установено
само счупването на 6-9 ребро вдясно по лопатъчната линия да е в следствие на
ПТП, съдът прие това за доказано.
По отношение на
останалите констатирани при аутопсията от вещото лице увреждания, не се оспори
наличието на същите, като възраженията на защитата касаеха по-скоро механизма
на причиняването им, който вече, както се посочи по-горе, съдът намери за
несъмнено установен от заключението на комплексната тройна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза. Защитата обаче възрази относно обосноваността на СМЕ
/респективно – привнесените изводи от медицинско естество в комплексните експертизи/,
тъй като според адв. П. съмнението относно възможността ребрата на пациента да
са счупени при извършените реанимационни действия, внася съмнение и относно
причината за смъртта й. Това възражение обаче не държи сметка, че причината за
настъпване смъртта на пациента е изразената мастна емболия в белодробните
кръвоносни съдове с нарушаване на малкия кръг на кръвообращение и последващо
спиране на дихателната и сърдечната дейност. Като установената мастна емболия в
белите дробове се дължи на счупване на
таза и раменната кост и общото сътресение на тялото на пострадалата при
настъпилото ПТП, а не на счупените ребра.
Поради изложеното
като неоснователно се намери и възражението на защитата, че неадекватни
реанимационни действия са довели до настъпване на смъртта на пострадалата. Следва
да се посочи, че според медицинската документация /том 2 от ДП, л. 251 и сл./ същите са били
предприети след остро влошаване на състоянието й именно с цел да бъдат върнати
жизнените показатели на пациента, както обясни и вещото лице Х. пред съда. Коректно
е отбелязала защитата, че в доклада на началник Отделение Спешна медицина Звено
хирургия в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД не е посочена направената рентгенография на
пациента, но това обстоятелство е без значение за делото, тъй като медицински
документи за това са приложени, а и е отразено изрично в съставения лист за преглед на пациент в
КДБ/СО /л. 252/. В същия е отразено и данните за фрактура на двете пубисни кости и на дясната раменна
кост. Според приложения на л. 107 от ДП лист за преглед на пациент в СО е
посочено , че при опит за вземане на венозна кръв за изследвания, състоянието
на пациента рязко се е влошило, което е наложило „моментално“ транспортиране в
противошокова зала. При пристигането на екип на КАИЛ в шокова зала пациентката
в 01,10 часа е била намерена в състояние на клинична смърт. Коментираните от
защитата компютърна томография на гръден кош и
на глава, според приложените на л. 91 и 92 от том 1 на делото,
представляват само назначения за извършването им към отделението по образна диагностика,
но няма приложена документация да са извършвани, респективно-разчитани, така,
както е за рентгенографията на бедрена кост, на раменна кост и на таз /л. 97/
на 22.05.2018г., на цервикални прешлени, на череп /л. 100/, ултразвук на
корем/л.102/. Вещото лице Х. посочи и в съдебна зала при изслушването си, че при
изготвяне на експертизата си се е запознала с медицинската документация, макар
да нямаше спомен за конкретните документи. Това не поставя под съмнение правилността
на изводите й и не прави заключението необосновано.
Що се отнася до
местоположението на тялото на пострадалата на пътното платно след удара с
автомобила, е напълно вярна констатацията на защитата, че гласните
доказателства са противоречиви. Според свид. Х. пострадалата е лежала по корем,
главата й е била в посока към автомивката, а краката – сочели другата страна на
булеварда /л. 131 от НОХД/. Като по отношение самото разположение на тялото
спрямо автомобила, съдът кредитира показанията й, дадени пред съдия на ДП,
които бяха приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, доколкото самата
свидетелка сочи, че разпитът й е бил много по-скоро след произшествието, докато
с времето е забравила този факт. Там свид. Х. сочи положение на тялото легнало
на лявата страна, главата е гледала към автомобила. Напълно противоположно
разположение на тялото на пътното платно описва свид. Т. – главата е сочела
блока, т.е. запад, а краката /леко свити според свидетеля/ били насочени към
автомивката, като същата лежала на дясното си рамо /л. 92 от НОХД/. Сходно
описание дава и свид. С. /л. 91 от НОХД/, но в противовес на Т. този свидетел
да твърди, че лицето й гледало в посока, обратна на автомобила /т.е. лежала на
лявото си рамо – л.91-гръб/, в каквато насока са и обясненията на обвиняемия. В
тази ситуация съдът намери за най-коректни показанията на свид. Х., като по
тези факти е давала показания още на досъдебното производство, докато свид. С.
за първи път едва пред съда е бил разпитан за положението на тялото след ПТП. Доколкото
заявеното от Х. е по-близо до инкриминираната дата, следва нейните твърдения да
се приемат за верни. Но и конкретиката по разположението на тялото на
пострадалата на пътното платно след ПТП не оказва влияние върху становището на
експертите относно посоката на движението на пострадалата преди удара, както
стана ясно от изложението им в съдебна зала, тъй като посочиха, че
разположението на тялото не е най-сигурният фактор, който да се преценя за
установяване на посоката й на движение преди това. „Най-обективният“, както бе посочено от вещото лице М. начин, е
характерът на травмите, доколкото именно те са непосредствено свързани с
положението на тялото и посоката при сблъсъка. Според съда няма спор, че след
удара тялото е паднало на сравнително близко разстояние от предната част на
автомобила , като преобладаващо свидетелите посочват разстояние от около 1-2
метра /свид. Х., Т./.
По отношение на
скоростта, с която се е придвижвала пострадалата, съдът кредитира изцяло заключението
на комплексната тройна СМАТЕ, което съобразява изследвания, извършени за
пешеходци от женски пол, възрастова група над 70 години, при движение бегом. Те
се базират и на показанията на свид. Х., която както се каза вече, е следяла
неотлъчно конкретното поведение на пострадалата и описва внезапно и „на бегом“
пресичане на платното пред автомобила на подсъдимия. Адв. П. възрази, че
свидетелката е била в емоционален шок, поради което не следва да се вярва на
възприятията на същата, тъй като в рамките на няколко минути на два пъти е
позвънила на тел. 112 /виж писмо л. 195 от ДП/. От изслушаните в залата записи
обаче /предоставения от НЦ 112 диск/, а така и от изготвения огледен протокол
на ВД на ДП, не се установява твърдяното
от адв. П. неадекватно поведение на свидетелката. Напротив, установява се от тези
доказателствени средства, че при първото обаждане до оператор свидетелката е
уведомила за настъпилото ПТП и пострадало лице, както и адрес, за да бъде
изпратена линейка, без да може да опише състоянието на пешеходката. При
обаждането й няколко минути по-късно, същата вече дава обстойно описание на
състоянието на пешеходката, като дори дава указания на пострадалата да не мърда,
както и изрично е посочила, че е била очевидец на поведението й. И в съдебна
зала свидетелката отговаряше ясно и без колебание на зададените й въпроси от
страните, а единствено по обстоятелството относно датата и разположението на
тялото на пострадалата след удара спрямо посоките на света изрази несигурност,
което наложи да бъдат четени показанията й от ДП. Дори при това обаче не се
установи да е налице несъответствие или колебание в заявеното от същата. В показанията си останалите двама свидетели,
присъствали на местопроизшествието /С. и Т./, не излагат твърдения да са
възприели непосредствено преди удара поведението на пострадалата, за да бъдат
обсъждани във връзка с възражението на защитата за неустановена скорост на
пострадалата.
Въпросът със
скоростта на движение на пешеходката има връзка с друг спорен между страните
момент от процеса, предвид данните, че същата по-рано е употребила алкохол.
Показания в тази насока дадоха свидетелите и подсъдимия за сетивни възприятия
при доближаване по пострадалата, но и
това обстоятелство несъмнено се установява от изготвената в хода на дознанието
химическа експертиза на кръвта на пострадалата, чието заключение като
компетентно и обосновано съдът кредитира изцяло. Произволни са обаче доводите
на защитата на подсъдимия, че изчислената от вещите лица скорост на движение на
А. не отговаря поради това на състоянието й, тъй като видно от посочените в
заключенията „изходни данни“ на комплексната тройна СМАТЕ, вещите лица са взели
предвид изготвения протокол за ХЕ № 434/2018г. на вещото лице В..
Относно приетата
скорост, с която се е движил автомобилът на подсъдимия непосредствено преди
задействане на спирачната система – около 57 км.ч., скоростта му при настъпване
на удара и мястото на установяване след това, съдът изцяло се довери на
становището на експертите от тройната АТЕ. Заключението им и в тази част намери
за обосновано, като същото се базира на обективните находки по делото и не е в
противоречие със събраните гласни доказателства в тази насока, освен
обясненията на подсъдимия, който посочи по-ниска скорост на движение, но същите
съдът намери за опит да се изгради защитна теза. Подсъдимият в своите обяснения
не твърди автомобилът да е имал техническа неизправност към инкриминираната
дата. Писмени доказателства за това също няма. Давайки заключението си за
скоростта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната система, същите са съобразили отразените в огледния протокол
оставени от автомобила спирачни следи, уврежданията по самото превозно средство,
съотнесено с височината, отстоянието на тялото на пострадалата след падане на
платното. Наред с това вещите лица изрично са посочили, че при изчисленията
относно времето за реакция на водача /съотносимо като фактор и за определяне
скоростта на автомобила/, са взели предвид, че движението е през нощта, а
фаровете на автомобила са на къси светлини, поради което са добавили
допълнително време от 0,6 s време за разпознаване на обектите. На база на така
установените данни за движение на автомобила на къси светлини и работещо улично
осветление предвид възприетите стандарти, вещите лица от тройната СМАТЕ са
приели, че максималната скорост на л.а., при която водачът би имал техническа
възможност да спре и да избегне удара е не повече от 55 км.ч.
Изтъкват се от защитата състоянието на гумите
и оставените спирачни следи като основание за невъзможност автомобилът преди
задействаната спирачна система да е развил скорост от 57 км.ч. И това възражения
обаче намери обосновано опровержение от изложеното от експертите в съдебна
зала. Вещите лица посочиха, че същите са приели в изчисленията си дължината на
спирачния път, посочен в огледния протокол, който е бил измерен до задни
автомобилни гуми. Доколкото обаче огледът е правен в тъмната част на
денонощието, вещите лица посочиха, че най-вероятно оставените спирачни следи
продължават, тъй като такива се оставят от предните гуми на автомобила. В такъв
случай спирачният път е по-дълъг от отразения, но това би означавало /според
използваната от тях формула/, че и скоростта, с която се е движил подсъдимият
преди задействане на спирачната система е била по-висока. От друга страна,
вещите лица М. и С. обосноваха становище, че не е възможно автомобилът да е
спирал само със задните си гуми, тъй като в този случай щеше да се завърти при
спирането си /в.л. М. посочи, че автомобилът ще остави „криви следи и завъртяни“ /, а оставените спирачни следи са почти
успоредни.
И в продължение
следва да се посочи, че неоснователно е възражението на защитата, че липсата на
декларации по смисъла на чл. 35, ал.2 от Наредба №2/2015г. за вписването, квалификацията
и възнагражденията на вещите лица, опорочава или поражда съмнение в
правилността на експертизите. Действително такива не се откриват за вещите лица
Х., М. и С. / вещото лице В. е представил такава на л. 113 от том 1 от ДП/.
Посочената разпоредба е поместена в глава Етични правила
за поведение на вещото лице и създава задължения за назначените вещи лица за
изготвяне на обективно, безпристрастно и компетентно заключение. „Конфликтът на интереси“ се свързва с наличието на обстоятелства, сочещи на
обвързаности или други обстоятелства, създаващи съмнение и пречки за изготвяне
на обективно и безпристрастно заключение. Такива обаче не се разкриват по делото -не се сочи, нито се установява
трите вещи лица да са в определени взаимоотношения /и дори познанство/ с
подсъдимия, да са били в такива с пострадалата
или с нейните наследници или други участници в процеса или пък същите да
имат интерес от изхода на делото. Извън изложеното няма и данни за
обстоятелства, които на обективна и/или субективна плоскост да водят до извод
за изготвяне на експертното заключение не единствено върху материалите по
делото, а върху външни фактори, повлияли върху професионалното им поведение. Не
се констатира да са били налични и пречки по чл. 148 от НПК. Фактът, че едно
вещо лице е участвало в състава на няколко експертизи по едно дело, сам по себе
си не сочи на "предубеденост". Затова коментираният довод е
неоснователен.
Изготвените експертизи
са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените
въпроси, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в
съответната област, на обективните находки и всички материали по делото.
Аргументирано защитиха заключенията си в хода на устните разяснения.
Според съда
несъмнено остава и обстоятелството, че на мястото, където пешеходецът е
пресичала платното за движение, не е имало обозначена с хоризонтална маркировка
пешеходна пътека, нито мястото е било обозначено по друг начин като такова,
отредено за пресичане на пешеходци. В тази насока са показанията на всички
разпитани свидетели, озовали се на местопроизшествието, които сочат и че
видимостта на места е била намалена поради короните на дърветата наоколо.
Свидетелите Г. и С.
не са преки очевидци, в този смисъл показанията им не могат да бъдат водещи при
определяне посоката на движение на пешеходката и разположението й спрямо
автомобила. Самите те посочиха, че само са разговаряли с очевидци. Съдът посочи
по-горе, че цени показанията им от ДП за споделеното от водача непосредствено
след произшествието и условията на пътя.
Показанията на
свид. П. /от ДП, прочетени със съгласието на страните/, съдът намери за относими
и кредитируеми като незаинтересовани касателно здравословното състояние на
пострадалата преди инкриминираната дата, както и относно факта, че е страдала
от глухонемота. Доколкото и в показанията си свид. А. излага сходни твърдения,
следва също да бъдат кредитирани.
Що се касае до
показанията на свид. А., същите не звучаха убедително за съда, като
свидетелката посочи, че е отишла след ПТП на местопроизшествието, но било
светло-факт, който категорично се опроверга от всички останали доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното
по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият И.Н.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“
вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 22.05.2018г. в гр. Пловдив при управляване
на моторно превозно средство лек автомобил „***“ с peг. № ***е нарушил
правилата за движение чл.21 ал.1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория В в населено място
- 50 км/ч), като по непредпазливост е причинил смъртта на А.М.А., ЕГН **********,
настъпила на 23.05.2018 г.
С действията си подсъдимият
е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав, визиран по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и
същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, като чрез него подсъдимият е
нарушил вмененото му правило за движение по ЗДвП – това по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като водачът е управлявал със скорост над разрешената за населено място
/бел. – в този пътен участък, видно от постъпилите писма и схеми за вертикална
сигнализация на ОП ОКТ няма специално ограничение на скоростта за населеното
място/. Водачът е избрал скорост по-висока от разрешената и именно това е
причина за настъпване на ПТП /ТР № 28/1984г., ОСНК/. Същият е имал видимост към
пешеходката в момента, в който същата е тръгнала от средата на плътното да
пресича неговото платно, в който момент е и реагирал. Появата й на пътното
платно е сочел на необходима преценка от водача, че същата се явява опасност за
движението. Макар и видима за водача в този момент, подсъдимият с така
подбраната от него скорост над разрешената, дори при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като реално в този момент мястото на удара
вече е било в опасната зона на автомобила.
Настъпилата в
ранните часове на 23.05.2018г. смърт на пострадалата е в пряка
причинно-следствена връзка с причиненото пътно-транспортно произшествие, като причина
за смъртта на А. е мастната емболия в белодробните кръвоносни съдове с
нарушаване на малкия кръг на кръвообръщение и последвалото спиране на
дихателната и сърдечносъдовата дейност. Установената мастна емболия в белите
дробове се дължи на счупването на костите на таза и раменната кост и общото
сътресение на тялото, причинени при
настъпилата катастрофа.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както
от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. Отклонението от дължимото поведение не се
установява да се дължи на обективни фактори, като водачът е могъл да изведе в
съзнанието си представата за общественоопасните последици и да не ги
предизвика.
Несъмнено тази
част от пътното платно, където А. е предприела пресичане пред автомобила на К.,
не е била сигнализирана като пешеходна зона със съответна маркировка или пътни
знаци, поради което съдът се съгласява със становището на страните, че с
поведението си А. е допринесла за противоправния резултат. Поведението на
пешеходката не е било адекватно съобразено с конкретната пътна обстановка, с
приближаващия автомобил, който е извършвал правомерно движение /относно
посоката си на движение/ в дясна пътна лента от източното платно за движение на
булеварда в посока север. Преди предприемане пресичане на пътното платно, е
следвало да съобрази изискванията на чл. 113, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от ЗДвП /да
се съобрази с приближаването на ППС/ и на чл. 114, т.1 от ЗДвП /да не навлиза
внезапно на пътното платно/, които не е спазила. Ето защо, за настоящия състав
няма съмнение, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно в
нарушение на задълженията си като пешеходец по ЗДвП.
Деянието не
представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното
деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Но невъзможността за настъпването на резултат означава, че при
стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в конкретния случай
подсъдимият като водач предвид предприетата от него неразрешена скорост на
движение на автомобила и съзнавайки конкретните особености на пътното платно – шофиране
в тъмната част на денонощието, наличие на търговски обекти и жилищни сгради от
двете страни на булеварда на конкретното място, което предполага всякога
възможност от поява на пешеходци /обстоятелства, които са му известни предвид
естеството на упражняваната от него дейност/, сам се е поставил в невъзможност
да предотврати настъпването на противоправния резултат.
Според съдебния
състав не може да се приеме и че след деянието деецът е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Съобразно Постановление на
ПВС № 1/1983г. по н.д. №8/1982г., т.5, б.“б“ - дали деецът е направил всичко,
зависещо от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му - психофизически,
подготовка, здравословно състояние в момента и др., обстановката в която е
действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е
извършил. Действията на виновното лице следва обективно да са насочени към
спасяване на живота на пострадалия и субективно същият да съзнава, че оказва
такава помощ, помощта да е била и необходима. Обаче в случая няма данни
подсъдимият да е позвънил на тел. 112, което е било най-адекватното поведение по
оказване на необходима помощ на живо лице, предвид липсата на данни същият да
има познания в медицинската област. Ето защо, не може да бъде удовлетворено
искането на защитата съдът да приложи съответния привилегирован състав на чл. 343а от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия
справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от една страна
добрата характеристична справка за личността му, изразеното от него разкаяние
за стореното, което съдът намира за искрено, изводимо и от показанията на свидетелите за
състоянието на същия непосредствено след настъпване на ПТП – същият незабавно е
излязъл от автомобила, за да се увери в състоянието на пострадалата и е
подложил мек предмет под главата й. Подсъдимият не е осъждан, същият е родител
на малолетно дете, през съзнателния си живот полага обществен труд и се грижи
за издръжката на семейството си, няма данни за противообществени прояви. Наред
с това предприетата от него скорост над разрешената не е твърде висока, макар и
да се е оказала в конкретната пътна обстановка достатъчна, щото да препятства
възможността да бъде избегнато ПТП чрез екстрено спиране. Като обстоятелство,
водещо до по-благоприятна за дееца оценка, следва да се оцени и самото
поведение на пострадалата, коментирано по-горе от съда.
Като прецени тези
индивидуализиращи обстоятелства, съдът намира, че така изложените смекчаващи обстоятелства
са многобройни, така щото и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказа
несъразмерно тежко. Поради което на подсъдимия се определи наказание в
съответствие с нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер на една година и три
месеца лишаване от свобода. За определяне на наказанието в този размер съдът
отчете и наличните отегчаващи обстоятелства - отразените в справката на сектор
КАТ предходни налагани наказания по административен ред на подсъдимия. Видно
част от тях касаят формални нарушения /за движение без носи задължителна
застраховка Гражданска отговорност, без преминат технически преглед на
автомобила, невключени светлини, без поставен предпазен колан/, но също така и
свързани с нарушаване правилата на светлинните и пътни знаци и непропускане на
пешеходец на пешеходна пътека. Така определеното от съда наказание е съобразено
с личността на дееца и обществената опасност на стореното от него.
Като прецени
размера на наложеното наказание на подсъдимия, фактът, че до настоящия момент
не е осъждан, съдът намира, че следва да приложи нормата на условното осъждане
по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Преценката на съда се базира и на
обстоятелството, че разглежданият случай е небрежно проявление на вината, за
първи път, деецът искрено се разкайва, като съдът намира, че и с отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на
наказанието. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отложи с
изпитателен срок от три години, който съдът намери за адекватен да има и
предупредително въздействие над дееца.
Що се отнася до
кумулативното наказание лишаване от права по 343г вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“
вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, определянето на срока му от една година и три
месеца /колкото е размерът на определеното наказание лишаване от свобода,
съобразно и с ТР № 61/1980г. по н.д.№ 56/80г., ОСНК/, съдът съобрази освен със
задължителната съдебна практика, така и с данните за личността на дееца,
съпостави го и с обстоятелствата около конкретно извършеното деяние, отразените
административни нарушения в справката му на водач.
Веществено
доказателство - оптичен диск от НЦ 112, РЦ – Кърджали, съдът прецени да остане
по делото.
На основание чл.
189 ал. 3 от НПК подсъдимият И.Н.К. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
Пловдив в полза на Държавата разноски, направени в досъдебното производство в
размер на 1746,38 лв., а по сметка на Окръжен съд – Пловдив разноски, направени
в хода на съдебното производство в размер на 500 лв.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: