Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.09.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На шестнадесети септември
2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.гр.дело № 223 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „М.”АД, ЕИК*******, седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. Д.П. *** ,
съдебен адрес *** офис 4, СРЕЩУ решение №352/07.06.2019 г., постановено по
гр.дело № 2114/2018г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за установяване, че съществува
вземане на ищеца ,,М..”АД-София срещу В.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес
***, за сумата от 132 лв.-застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г. и за сумата от 88,00 лева - за допълнителни услуги
от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 578/07.06.2018г. по ч.гр.д. № 1008/2018г.
на ТРС.
В жалбата е посочено само, че в обжалваната част решението е неправилно и
противоречащо на материалният закон, тъй като съдът е приел, че съществуващото
вземане не е изискуемо, като е заявено, че подробни мотиви ще бъдат изложени в
съдебно заседание.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор, депозиран от назначения
в първоинстанционното производство особен представител на длъжника адв. Н.Ф.,
се заявява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Доколкото в
жалбата не са изложени мотиви защо решението е неправилно и противоречащо на
материалния закон, въззиваемата страна не сочи конкретни доводи, счита, че
първоинстанционният съд е анализирал изцяло и задълбочено събраните по делото
доказателства и е постановил валиден
съдебен акт, поради което моли потвърждаването му.
В с.з. въззивникът не изпраща
представител, депозирал е писмено становище. Особеният представител на
въззиваемия поддържа отговора си.
Преценката за допустимост на жалбата е сторена от съда с определението по
чл. 267 от ГПК.
За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК,
като обсъди събраните по делото доказателства, въззивът намира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Предмет на въззивното производство е решението само в отхвърлителната му
част. В осъдителната му част, като необжалвано, е влязло в сила.
Предявеният установителен иск е обоснован от обстоятелствата, че поради
неизпълнение на задълженията си по сключения между страните договор за заем
CrediHome № 1181-10167621, сключен
на 13.10.2017г., след като е обявил
кредита за предсрочно изискуем, ищецът се е снабдил със заповед по реда на чл.
410 ал. 1 т. 1 ГПК по ч.гр.д. № 1008/2018г. по описа на ТРС за сумата от 444.63
лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 06.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 26.89 лв. -
лихва от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 132
лв.– застраховка от 16.11.2017г. до 28.12.2017г.; 88 лв. –услуги от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., както и
направените в производството разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 вр. с ал. 1 от ГПК, поради което и на
осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в указания от съда срок ищецът е предявил
настоящия иск, обуславящо правния му интерес от търпсената искова защита.
Назначеният на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител е
оспорил иска с възражения, че не са налице доказателства, че кредиторът е
изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване предсрочна
изискуемост на 28.12.2017г. т.е.преди депозиране на заявлението на 06.06.2018г.;
за недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12 и ал. 2 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК; от погасителния
план от 13.10.2017г. не ставало ясно какво включва размера на месечната вноска;
няма посочване на лихвен %, дължим при просрочие, предупреждение за последиците
при просрочие на вноските; според договора, ОУ и погасителния план плащането се
дължи независимо дали някоя услуга е
била ползвана или не, което противоречи на императивните норми на чл.10 и
чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК и цели тяхното заобикаляне, поради което е нищожна;
за нищожност на договорните разпоредби за възнаградителна лихва - тъй като не
са индивидуално уговорени и са
неравноправни; погасителните планове не са подписани от ответника и не са
доведени до знанието му; за нищожност на възнаградителната лихва поради
противоречие с добрите нрави; няма доказателства, че ищецът е извършил услугите по Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г. и
че ищецът е заплатил вместо ответника еднократна застрахователна премия в
размер на 148.50 лв. в полза на ЗК “У.“ АД по застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС320141181-10167621. В с.з. особеният представител е
заявил, че вноските по договора са падежирани, тъй като последното плащане е
трябвало да бъде на 22.02.2018г., докато
заявлението по чл. 410 ГПК е от 06.06.2018г., с което на практика пне поддържа
възражението си за липсата на уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита.
В останалата част по исковите претенции - поддържа възраженията в отговора.
По фактите:
Не се спори, видно и от представения договор, ищецът-заемодател, от една
страна и от друга страна – ответникът-заемополучател, на 13.10.2017г. са сключили, в офис на кредитора в гр. Търговище, Договор
за заем CrediHome №
1181-10167621, ведно с Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1181-10167621/13.10.2017г. Параметрите по заема са: чиста стойност на заема: 500 лв.; еднократна
такса: 0.00 лв.; обща сума за погасяване: 538.02 лв.; брой седмични вноски: 18бр.;
седмична погасителна вноска: 29.89 лв.; ден на изплащане: четвъртък; дата на
първо плащане: 26.10.2017г.; ГПР 50 %; фиксиран лихвен процент: 40.65%; приложения: погасителен план; Начин на усвояване: в брой в офис на „М.“
АД. Неразделна част по визирания договор за заем са: „Общи условия“ и
„Погасителен план“. В погасителния план /л.6-7/,са посочени
падежните дати на 18-те бр. седмични погасителни вноски и размера на всяка погасителна вноска 29.89
лв. Падежът на последната погасителна вноска е 22.02.2018г. По Договора за
допълнителни е договорено, че ищецът предоставя на ответника, пакет от
допълнителни услуги, финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството
на „М.“ АД застраховка, както следва:
Пакет „Преференциално обслужване“: срок : 18 седмици; вноска: 5.50 лв.; дата на изплащане: четвъртък, който
пакет включва: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските;
2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка *** „М.“ АД; 3.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М.“ АД;
4. Право на участие в специални промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса;
6. Преференциално одобрение, а също и Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“:
срок: 18 седмици; вноска: 8.25 лв.; дата на изплащане: четвъртък. В клаузата по т.4.3. от Договора за допълн.услуги е уговорено, че ако клиентът е избрал да сключи
застраховка с посредничеството на „М.“ АД и заплащането на дължимата еднократна
застрахователна премия да се финансира от „М.“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователната премия на „М.“ АД на равни
седмични/месечни вноски. Няма спор, че
преди подписване на договора за
заем и договора за допълнителни услуги към договора за заем на длъжника е предоставено и той е
попълнил искане за заем CrediHome № 1181-10167621
и искане за допълнителни услуги
към заем CrediHome, в който са отбелязани: пакет „Преференциално обслужване“ .
Както исканията по двата договора – за заем и за допълнителни услуги, така
и самите два договора –за заем и за допълнителни
услуги, ОУ към договора за заем, тарифа за допълнителните услуги,
застрахователната полица, са подписани от длъжника. От съдържанието на ОУ към
договора за заем CREDIHOME от дата 01.01.2017г., в частта досежно визираните
допълнителни услуги /чл.28/, за същите са установени различни условия с
оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при
предоставянето на които от длъжника, страните
сключват договор за допълнителни услуги. Уговорено е, че при сключване
на договор за допълнителни услуги, направените от заемополучателя плащания към
заемодателя ще погасяват първо дължими
суми по договора за заем CrediHome и след това дължими суми по договора за
допълнителни услуги, за всяка вноска по отделно. В чл.20 от ОУ е уговорено
изрично, че при неплащане на 4 седмични
или на 2 месечни вноски, и считано от
падежната дата на четвъртата непогасена
седмична вноска или от падежната дата на втората непогасена месечна вноска,
както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от страна на
заемополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното
фактическо положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и
неизплатени от заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно
изискуеми в целия им размер, вкл.неплатените погасителни вноски, неустойки или
законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните
заеми вноски. Така цитираната клауза по т.20 от ОУ касае обявяване на
предсрочна изискуемост само и единствено по договора за заем – неплатени
погасителни вноски, неустойки, лихви за
забава, но не и по договора за допълнителни услуги. В ОУ или в договора не е
регламентирано уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост.
Безспорно се установи от текста на самия договор за заем CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г., че с подписа си
ответникът е удостоверил , че надлежно е
получила заема от 500 лв. и се е
задължил да го изплаща съгласно параметрите, посочени в поле № 2.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за
заем с разпоредбите на ЗПК, въззивният съд намира, че сключеният с ответника
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл.22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити.
В случая е налице погасителен план, подписан лично от заемополучателката,
представляващ неразделна част от договора за кредит - с посочени 48 бр.
седмични погасителни вноски, с фиксирана точна сума (50,14 лв.), с точни
дати за погасяване на отделните вноски,
във вноските е включен посочения фиксиран лихвен процент. За да е действителен
договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа
разбивка на това вноската какви части от лихвата и главницата погасява.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при
вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай.
Именно затова договорът не противоречи на закона в тази част.
Договорът съдържа Общи условия, които са неразделна част от него и са
подписани от страните- с положен подпис на заемодател и заемател на всяка
страница от тях, съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че Договорът за заем,
съобразно изискванията на ЗПК, е действителен.
В случая всички незаплатени вноски по обсъждания договор за кредит са
изискуеми, тъй като е изтекъл срокът на сключения договор.
В същото време основателно се явява възражението на ответната страна, че
погасителният план (в частта относно всички претендирани вземания- главница по
заема, по допълнителните услугши, по застраховката) не е подписан от ответника
и не е доведен до знанието му, както и възражението за липса на доказателства
за предоставяне на допълнителните услуги и за заплащане на застрахователната
премия.
Вярно е, че погасителният план към договора за заем CrediHome № 1181-10167621, приложен непосредствено към
него и неразделна част от него (л.6-7 от гр. № 2114/2018г. на ТРС), в който са
посочени падежните дати на 18-те бр. седмични погасителни вноски и размера на
всяка погасителна вноска 29.89 лв. така,
както е посочена в самия договор за заем,
с падеж на последната погасителна вноска 22.02.2018г. Т.нар. „Погасителен план
към договор за заем 1181-10167621“, приложен на л.21-22 по делото, не носи подпис на заемополучател, а в него освен
седмичната погасителна вноска по заема като сбор от дължима главница
/нарастваща/ и дължима лихва
/намаляваща/, включва още и седмична вноска за дължима застраховка и седмична вноска за дължими услуги.
Дори и да се приеме, че с подписа си на Договора за доп.услуги (л.8 и л.9) ответникът
на практика е бил наясно в определена степен за дължимите от него вноски по
този договор и по посочената застраховка, предявеният иск в тези му части е
неоснователен и по следните съображения:
Съдът намира, че клаузите на Договора за допълнителни услуги пакет „Преференциално обслужване“ са нищожни.
Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя
при този „пакет“, става дума за действия от страна на кредитора, които са
вменени като негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във
взаимоотношения между страните по един договор. С тях се създават права на
потребителя, които той има по силата на закона като страна по един договор, и е
абсурдно той да заплаща парични вноски, за да може да ползва тези права. Видно
от съдържанието на „пакета“, първите три услуги са свързани пряко с договора за
кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва
да се включат в ГПР. Останалите три услуги, от своя страна, дори и да имат
характер на допълнителни такива, не са свързани с каквито и да е негативни
последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в
тази връзка (валидно и за първите три услуги), сочещо, че с уговарянето им се
нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът
ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Т.нар. „договор за допълнителни
услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Доколкото тези разходи за допълнителни услуги не са
включени в обявения от кредитора ГПР, то предвид гореизложените доводи, това
съставлява самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и
така той ще надхвърли значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК - над
петкратния размер на законната лихва (ОЛП + 10 пункта, който в периода на
договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50% - а само посочения
в осн), поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези
допълнителни услуги са нищожни и на осн. чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Отделно от това,
ищецът не е доказал по никакъв начин, редсп. не е представил никакви доказателства,
че действително е извършил услугите по Договора за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1181-10167621/13.10.2017г.
По претенцията за заплащане на застрахователна премия:
Видно от представения договор за застраховка „Защита”, пакет „Премиум
Живот“ същият е сключен между застрахователя „У.“ АД и застрахованото лице –
ответника. В случая „М.” АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка
правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на ЗК „У.” АД. Правата на „М.” АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка /но не и като застрахователен агент/ са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.
Освен това по делото липсват данни за
плащане на премията в пълен размер от страна на „М.” АД в полза на застрахователя.
Както в договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв,
липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо
лице. С оглед тези съображения съдът приема, че исковата претенция, касаеща
заплащане на застрахователната премия, се явява неоснователна.
Районният съд е достигнал до същия краен поради което и решението му като
правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата неоснователни се явяват претенциите на
въззивника за присъждане на разноски.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 352 от 07.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2114/2018 г. по
описа на РС-Търговище, в обжалваната му ЧАСТ, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за
установяване, че съществува вземане в полза на ,,М..”АД, ЕИК *******, гр. София,
срещу В.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за сумата от 132 лв.-застраховка от
16.11.2017г. до 28.12.2017г. и за сумата от 88,00 лева - за допълнителни услуги
от 16.11.2017г. до 28.12.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 578/07.06.2018г. по ч.гр.д. № 1008/2018г.
на ТРС, като правилно и законосъобразно.
Решението в останалата му част - осъдителната, като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване –
чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.