Р Е
Ш Е Н
И Е №30
гр.Попово, 27.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а анд
№ 3 по описа на ПпРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на С.С. ***-0321-000924/12.12.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Попово, с
което са й наложени административни наказания, както следва: 1./на
осн.чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. и 2./на
осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 м. за това, че „на
21.11.2019 г. в 08.45 ч. в гр.П., на кръстовището на ул.“**“ с ул.“**“ управлява собствения си л.а.“Хонда Джаз“ с рег.№ ** като започва движение назад без да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и без да си осигури лице,
което да й сигнализира за опасност, и със задната част на автомобила блъска
пресичаща пътното платно пешеходец Д. С. И. ***. Водачът С. не спира и не
установява последиците от ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР Настъпва
ПТП без материални щети и без телесни повреди“ – нарушения по чл.40,ал.1 и по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
В подадената до съда жалба се
оспорват извършените
нарушения, като се излагат доводи относно допуснати многобройни съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В с.з. жалбоподателят
не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник адв.Б.К. ***, ТАК, която поддържа жалбата на заявените
основания и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител
в с.з.
Районна прокуратура Търговище,
ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят С.С. ***, била правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач
на МПС /справка л.7/ за категории „АМ“ и
„В“, с правоспособност придобита през 1985 г. като до извършване на настоящите
нарушения била санкционирана само още
два пъти за други нарушения на правилата за движение по пътищата. Работела във
фирма „**“ООД като консултант с работно време от 08.30 ч. до 13.00 ч. На 21.11.2019
г. /четвъртък/ жалбоподателят пристигнал на работното си място и започнал да
изпълнява трудовите си задължения /виж писмени показания-сведения, дадени от Г.
Д. и Е. Д., л.14/.
Пострадалата Д. С. И. ***,
известен като „**“, в който живеела и св.И.Г.И.. Пострадалата била на 71 г.,
трудно подвижна и се придвижвала с проходилка. На
21.11.2019 г. св.И. отивала към работното си място – зъболекарска практика,
когато наближавайки кръстовището образувано от улиците „**“ и „**“ забелязала
л.а., който се движел по ул. „**“, след което завил наляво по ул.“**“.
Автомобилът бил малък, „зелен на цвят, с
лек примес на синьо…“ /показания в с.з. л.31/. Приближавайки се към
кръстовището,св.И. забелязала пострадалата /която лично познавала/ да седи на
пътното платно. Попитала я дали е добре, при което последната отговорила
утвърдително и помолила да й подаде ръка, за да се изправи. При разговор между
двете пострадалата посочила, че непознат автомобил се е движел назад и е
закачил проходилката й. По неизвестни причини
/неизяснени и в с.з./ св.И. направила асоциация, че въпросният автомобил е бил
управляван именно от жалбоподателя С.С., тъй като
знаела, че тя има автомобил с подобен цвят. В този момент не били уведомяване
структурите на МВР и местопроизшествието не било посетено от патрул на КАТ.
На 22.11.2019 г.
пострадалата подала в РУ Попово жалба /приложена л.12/, в която описала
обстоятелствата относно настъпилото ПТП, в който посочила, че е била бутната
леко от л.а. с рег.№ Т 24-22, който бил паркиран, след което изненадващо
започнал да се движи назад. По подадената жалба била възложена проверка, в хода
на която били събрани писмени сведения /виж докладна записка л.11/, след което
било преценено, че извършител на нарушенията е именно жалбоподателя С.. На
неизвестна до делото дата С. ***, където й бил съставен АУАН серия GA, № 72236, с който било
поставено началото на АНП против нея. Нарушителят се запознал с акта и го
подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в
3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № 19-0321-000924/12.12.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Попово, връчено лично на 20.12.2019 г.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Х., св.Кр.В.,
св.Д. П., св.И.И., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата видно от наведените доводи не се
оспорва от нарушителя.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Преди
всичко следва да се посочи, че съставеният на жалбоподателя АУАН е антидатиран, което изначално опорочава производството по
ангажиране на АНО на жалбоподателя. Това е така, защото е безспорно, че твърдяните нарушения са извършени на 21.11.2019 г., жалбата
на пострадалата е подадена на 22.11.2019 г., а изготвената по случая докладна записка
е от дата 11.12.2019 г. Следователно, няма дори и минимална възможност
посочената в АУАН дата 21.11.2019 г. да е тази, на която действително е бил
съставен /обстоятелство, което не се оспорва и от самия актосъставител, с.з.
л.24/. След като е безспорно по делото, че АУАН обективно не възможно да е бил
съставен по-рано от 11.12.2019 г. /т.а. датата на приключване на проверката по
случая/, то очевидно към датата на издаване на НП – 12.12.2019
г. не е бил изтекъл срокът за възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Ето защо съдът приема, че
неправилно и незаконосъобразно Началника на РУ Попово е издал НП, като не е
изчакал да изтече 3-дневният срок, който е елемент от средствата предоставени
на всеки нарушител по ЗАНН за защита от вменените му нарушения. Начинът, по
който е издадено НП е довел до възпрепятстване на упражняването на правото на
жалбоподателя по чл.44,ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да
направи обосновани писмени възражения по него. Ето защо съдът намира това
допуснато нарушение за съществено, изхождайки от критерия за същественост на
нарушението, изразяващ се в обстоятелството дали е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
Безспорно е, че така констатираното макар и само в НП нарушение е от вид, който
не може да се преодолее евентуално в последващ стадий на
административнонаказателното производство, поради което съдът приема, че същото
е съществено и на това основание ОТМЕНЯ обжалваното НП като незаконосъобразно,
без да се произнася по съществото на правния спор.
Независимо от посоченото
по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че извършването на вменените
нарушения по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това убедителен начин. Както
правилно се отбелязва в жалбата, основен и задължителен
елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание
на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН],
като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение. Визираните
от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към
установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се
твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на
съдебното дирене фактическа обстановка
съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно
жалбоподателят е извършил умишлено посочените нарушения. Съдът не споделя начина
и следваната от полицейските служители процедура по ангажиране отговорността на
водача въз основа на косвени доказателства, тъй като същата грубо противоречи
на административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването на
извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т.е. нарушителят никога не
следва да доказва, че е невинен и в частност да доказва къде се е намирал на 21.11.2019
г. в 08.45 ч. и дали точно тогава е управлявал МПС, с което умишлено е причинил
ПТП, от мястото на което впоследствие е избягал. Ето защо, съдът прие, че АНО
не се е съобразил и със задълженията си по закон вменени му по силата на
чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на РП
Попово очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на
вината на посочената като нарушител С.С.. С оглед на
изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил административните нарушения,
за извършването на което е бил санкциониран, поради което и издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000924/12.12.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР Търговище, РУ Попово,
с което на С.С.
***, за нарушения по чл.40,ал.1 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП са наложени
наказания, съответно глоба в размер на 20 лв. на осн.чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП,
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 м.
на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: