ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.06.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 151 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
С определение № 9185/17.06.2019 г.,
постановено по адм.д. № 6621/2019 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е
прекратила производството пред себе си и делото е върнато на АС – Русе за
произнасяне по искането за изменение на постановеното по настоящото дело
решение № 13/29.03.2019 г. в частта му относно присъдените на жалбоподателите
разноски. Както е посочено и в мотивите на определението на ВАС, депозираната
касационна жалба всъщност съдържа единствено искане в посочения смисъл, по
което компетентен да се произнесе е постановилият решението съд.
В подкрепа на
направеното искане жалбоподателите изтъкват, че с решението си съдът се е
произнесъл по три самостоятелни административни акта, по които първоначално
били образувани три отделни съдебни производства. Поддържа, че неправилно в
решението е прието, че чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение по аналогия и при
административните дела. Сочи, че чл.78, ал.1 от ГПК, субсидирано приложим по
силата на чл.144 от АПК, въвежда ограничение за присъждане на адвокатско
възнаграждение само относно броя на процесуалните представители, но не и
относно броя на възнагражденията, които се дължат на един процесуален
представител. Заявява, че щом съда е събрал три държавни такси по съединените
дела, то следвало да присъди и три адвокатски възнаграждения като присъждането
само на едно такова съставлявало подценяване на адвокатския труд. Моли съда да
постанови определение, с което да измени решението си в частта за присъдените
разноски като присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение,
който, според представения списък (на л.103 от делото), възлиза на 1500 лева.
Ответникът Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който излага подробни
съображения за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без
уважение.
Искането е направено в срока за обжалване на решението,
чието изменение в частта за разноските се иска, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес и при представен списък на разноските
(вж. т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК), поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането
се явява неоснователно.
С решение № 13/ 29.03.2019 г., постановено по настоящото
дело, съдът е осъдил Агенция за социално подпомагане – София да заплати на
адвокат П.Й.Н. *** сумата от 500 лева – възнаграждение за безплатно
предоставената правна помощ на жалбоподателите. В мотивите към решението е
посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
500 лева. Следва да се посочи, че в случая не се касае до намаляване на
заплатено от страната адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност –
чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Когато адвокатът е предоставил безплатна
правна помощ, както е по настоящото дело – на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
то съгласно изричната норма на чл.38, ал.2, изр.2 от ЗА съдът е този, който
определя размера на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати като
този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004
г., което изискване в случая е съобразено.
Неоснователно е искането за присъждане на отделно
адвокатско възнаграждение за всеки от оспорените и отменени административни
актове, които разкриват изключително правно и фактическо сходство, щом за
тяхното оспорване се е развило едно общо съдебно производство, по което
адвокатът е осъществил процесуалното представителство и предоставил правната
помощ на жалбоподателите. Както съдът е посочил в решението си, неприложимо,
дори по аналогия, е правилото, разписано в разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според което за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Прилагането на
закона по аналогия (analogia legis - чл.46, ал.2, изр.1 от ЗНА) изисква да е
налице празнота в него, която следва да бъде попълнена, а в случая това не е
така – в чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. изрично е посочено, че нормата
се прилага единствено за гражданските дела. За административните дела липсва
подобна норма, която да урежда заплащане на отделно адвокатско възнаграждение при
съединяване на две или повече жалби за общо разглеждане в рамките на едно
съдебно производство, както е и по настоящото дело предвид служебното присъединяване
на две други дела, водени между същите страни, към настоящото производство на
основание чл.213 от ГПК вр. ал.144 от АПК.
Искането не може да бъде обосновано и с проведеното от
жалбоподателите сравнение с дължимостта на държавните такси за оспорване на
всеки отделен административен акт и за всеки жалбоподател. В т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 5/2016 г., ОСС, I и II колегия
действително е прието, че за подадена жалба срещу един административен акт се
дължи такса за всеки един от жалбоподателите. В мотивите изрично, под формата
на риторичен въпрос, е посочено, че при последващото съединяване на висящи
дела, на основание чл.213 от ГПК вр.чл.144 от АПК, внесените по присъединените
дела държавни такси не се връщат, тъй като те и без това са в изключително
достъпен размер както за юридическите лица, така и за физическите лица.
Молителят не може да вади никакви аргументи за подценяване на адвокатския труд при
съпоставяне на дължимата на съда държавна такса от физическото лице-
жалбоподател в размер на 10 лева съгласно т.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието и размера на минималното
адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който
е 500 лева.
Присъждането на едно адвокатско възнаграждение в
производството по съединените на основание чл.213 от ГПК вр.чл.144 от АПК дела
се възприема и в практиката на ВАС (вж. напр. решение № 13709 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8217/2016 г., VI о. и др.). По тези и по другите изложени в решението
аргументи, искането за изменението на същото, в частта му за разноските, се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
настоящото определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване решението, т.е. пред ВАС в 14-дневен срок от връчването на препис от
него на страните.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на И.И.З., с ЕГН ********** и К.Т.Т., с ЕГН **********, обективирано в жалба с
вх. № 1595/22.04.2019 г.
на АС – Русе, за изменение на решение № 13/29.03.2019 г., постановено по адм.д.
№ 151 по описа за 2018 г. на Административен съд – Русе, чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв.П.Й.Н. *** за безплатно предоставената
на жалбоподателите помощ в пълния претендиран размер от 1500 лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: