№ 24
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500498 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Л. Е. Л. против решение №
965/19.07.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 930/2021г., с което са
отхвърлени предявените от него против Р. И. П. евентуално съединени искове
с правно основание чл.29 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
С подадената лично от въззивника въззивна жалба, вх. №
18720/08.08.2022г., е наведено бланкетно оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, без изложени
конкретни доводи по направените от съда фактически и правни изводи.
Въззивна жалба с вх. № 18792/08.08.2022г. е подадена чрез назначения
от НБПП по реда на ЗПрП процесуален представител адв.Д. Х.. В тази жалба
са изложени подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда не
кореспондират на установеното от събраните по делото доказателства, които
не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, показанията на
1
ангажираните от въззивника свидетели са неправилно интерпретирани, а по
отношение на показанията на свидетеля Я. - не е отчетена нейната
заинтересованост и същите не са обсъдени в контекста на останалия
доказателствен материал. Оспорват се направените от съда извода относно
способността на въззивника да чува, въпреки кредитираното заключение на
СМЕ, както и за недоказаност на твърденията относно действителните
уговорки между страните и намерения на въззивника за извършеното
разпореждане с имотите и заплащането на сумата от 19 500 лева. Твърди се
също така, че в нарушение на процесуалните правила, без да укаже и даде
възможност да се уточни какви обстоятелства ще доказва, съдът е оставил без
уважение направеното с исковата молба искане за задължаване на ответника
да представи сключения от него брачен договор. Изложени са доводи по
съществото на спора, считайки, че предявените искове са доказани и
основателни. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковите претенции съобразно
заявената поредност на предявяването им.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
въззиваемия Р. И. П., в който се излага становище за неоснователност на
наведените в жалбата на особения представител оплаквания.
В с.з., чрез процесуалните представители въззивните жалби, съответно
отговорът по тях се поддържат.
За да се произнесе по спора настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивника
Л. Л. против Р. И. П., в условията на евентуално обективно съединяване,
искове с правно основание чл.29 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
В исковата си молба въззивникът е изложил твърдения, че след
прекратен през 2019г. брак и закупуване на притежаваните от бившата му
съпруга идеални части е станал едноличен собственик на: 1/. недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, на ул. „Теодосий Търновски“ № 17, съставляващ ПИ
с идентификатор № 10135.51.373 по КК на град Варна, с площ от 455 кв.м. по
скица и 408 кв.м. по документ за собственост, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 10135.51.373.1, със
застроена площ 147.00 кв.м., гараж с идентификатор № 10135.51.373.2, със
застроена площ 28.00 кв.м. и складово помещение с идентификатор №
2
10135.51.373.3, със застроена площ 9.00 кв.м. и 2/. Поземлен имот –
земеделска земя, с идентификатор № 00182.32.14 по кадастрална карта, с
площ 2845.00 кв.м., находящ се в землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково,
местност „Топръклък“. Поради обстоятелството, че след развода живее сам,
не е в добри отношения с децата и внуците си, с влошено здравословно
състояние, сочейки проблеми със слуха, е решил да прехвърли имотите си на
въззиваемия Р. П., който му е племенник и е чувствал близък. Твърди, че
желанието му и постигнатите уговорки са били прехвърлянето на описания в
пункт 1 недвижим имот да бъде срещу задължение приобретателят да го
гледа и издържа, а по отношение на земеделския имот, който ответникът
изявил желание да придобие, се съгласил да му го продаде на сумата от 20
000 лева. Сочи, че съгласието си за тази цена е дал предвид близките
родствени отношения и даденото обещание за издръжка и гледане. С оглед на
това на 05.11.2019г. Р. П. му превел по банкова сметка сумата от 19 500 лева,
която е била „за купуване на терена в гр.Аксаково“. На същия ден се явили
пред нотариус, за да оформят двете сделки, обективирайки ги в нотариални
актове. Твърди, че след като нотариусът зачел нотариалния акт въззиваемият
възразил срещу посоченото в него задължение за издръжка и гледане, а
въззивникът от своя страна настоявал да се оформи така понеже това е
уговорката им и заради нея се е съгласил да продаде и нивата. Впоследствие
нотариусът им прочел нотариалните актове, но поради проблемите му със
слуха не успял да чуе какво точно пише в тях, същите не са му били
представени да ги прочете, а набързо да ги подпише. На следващия дан, след
като се запознал с предоставените му екземпляри установил, че и двете
сделки били оформени като продажби, вместо продажбата на имота в
гр.Варна да бъде срещу уговореното задължение за издръжка и гледане, както
и че уговорената продажна цена за нивата била вписана като получена
продажна цена за този имот, а за нивата – посочена цена по данъчна оценка.
Твърди, че това не кореспондира на уговорките между страните преди
сделките, както и на волята му – да си осигури издръжка и гледане до живот,
след което да продаде само терена в Аксаково за 20 000 лева. Изложени са и
твърдения, че след сключване на процесните договори въззиваемият го е
убедил да му върне сумата от 19 500 лева, за да не наследят тези пари
дъщерите му, като го уверил, че ще го снабди с пълномощно, за да има
достъп до тях. Впоследствие отношенията им се влошили, въззиваемият и
3
съпругата му отказали да се грижат за него.
С оглед на гореизложеното твърди, че е бил измамен от страна на
племенника си, евентуално е подписал нотариалните актове при грешка,
считайки, че сключва договор за прехвърляне на имота в гр.Варна срещу
задължение за издръжка и гледане и за продажба на земеделския имот, но за
сумата от 20 000 лева. В евентуалност, счита, че са налице предпоставките за
разваляне на двата процесни договора, поради неизпълнение от страна на
ответника по тях, изразяващо се в неплащане на уговорените продажни цени,
за което бил поканен и с покана за доброволно изпълнение.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемият Р.
П. е оспорил така предявените искови претенции като неоснователни,
считайки, че оспорените сделки не страдат от твърдените от въззивника
пороци. Оспорва твърденията, че страните са водили преговори
прехвърлянето да бъде чрез договор за издръжка и гледане. Сочи, че волята
на въззивника е била единствено да продаде имотите си, тъй като не се е
разбирал с близките си и не желаел да остане наследство за тях. Навежда
твърдения, че обективираното в нотариалните актове относно вида на
сделките и цената на имотите изцяло кореспондира на уговореното между
тях, че проектите за нотариалните актове са били изготвени от адвокат на
въззивника и не е имало пререкания при изповядването на сделките пред
нотариуса. Твърди, че в деня на сключване на сделките е заплатил по банков
път сумата от 19 500 лева за покупко-продажбата на имота в гр.Варна, а
цената за имота в гр.Аксаково е заплатена в брой, така както е записано в
самия нотариален акт, който се ползва с официална материална
удостоверителна сила. Относно връщането на сумата от 20 000 лева твърди,
че това е станало отново по изричната вола на въззивника по съображения да
няма каквото и да било имущество на негово име. Оспорва твърденията, че е
отказал да полага грижи, за което свое нравствено задължение и за
успокоение на въззивника е подписал изрична декларация.
При така очертания предмет на спора, наведените във въззивните
жалби оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата
по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от ангажираните по
4
делото писмени доказателства – нот.акт № 199, том ІІІ, д.№ 541/2019г. и нот.
акт № 200, том ІІІ, д.№ 542/2019г., че след прекратяването на СИО относно
описаните в исковата имоти въззивникът е станал едноличен собственик на
същите. Впоследствие, на 05.11.2019г., същият се е разпоредил с тях в полза
на въззиваемия, явяващ се негов близък родственик /племенник/ с
оспорваните в настоящия процес сделки, обективирани в нот. акт № 10, том
IV, д.№ 550/2019г. и нот. акт № 11, том IV, д.№ 551/2019г. Съгласно
удостоверените в тях волеизявления на страните ПИ в гр.Варна, ведно с
построените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка са
продадени за сумата от 19 500 лева, заплатена и получена от продавача по
банков път преди подписване на договора, при данъчна оценка 96 141.70
лева, а земеделският имот в землището на гр.Аскаково е продаден за сумата
от 348.50 лева, съответна на данъчната му оценка, която сума е получена от
продавача напълно и в брой преди подписване на договора.
Обстоятелството, че сумата от 19 500 лева е била преведена от
въззиваемия Р. П. по банкова сметка на въззивника се установява и от
приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на последния с
IBAN BG89BPBI79454071138001.
Не е спорно и обстоятелството, че на 17.03.2020г. Л. Л. е превел на Р. П.
сумата от 20 000 лева, с посочено основание в платежното нареждане
„връщане“ /л.17/.
С покана за доброволно изпълнение, получена от въззиваемия на
04.03.2021г. въззивникът е отправил искане за прехвърляне обратно на
процесните недвижими имоти по изложени в поканата съображения за
въвеждането му в заблуждение и несъответствие на постигнатите
предварителни договорки със сключените сделки.
За установяване на твърденията на страните относно обстоятелствата по
сключването на процесните две сделки в контекста на доводите за формирана
невярна представа у въззивника относно съдържанието на насрещната
престация по делото са събрани гласни доказателства, приети са писмени
доказателства за здравословното състояние на въззивника и заключение на
СМЕ.
От съвкупния анализ на същите съдът приема за доказано, че към датата
на сключване на двата договора Л. Е. е страдал от редица хронични
5
заболявания – хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, диабет –
тип 2, заболяване на бъбреците, увреждане на междупрешленни дискове в
шийния отдел, нарушения в слуха с прогресивен ход. Съгласно решение на
ТЕЛК № 04397/179/07.11.2017г. същият е с призната пожизнена
инвалидизация, със степен на увреждане 52 %.
От неоспореното заключение на СМЕ относно проблемите със слуха се
установява, че се касае за двустранна невросензорна загуба на слуха, което
състояние се дължи на увреда на нервните клетки, отговорни за слуховото
възприятие. Най-често, както е и в настоящия случай, това състояние
възниква с процеса на стареене, има прогресиращ и необратим характер,
основните симптоми са прогресиращо намаление на слуха, неясно разбиране
на речта, невъзможност за възприемане на ясни звуци, невъзможност за
възприемане и интерпретация на речта при фонов шум. В представената на
експерта медицинска документация не се съдържат данни относно началната
дата на диагностицирането му, но в анамнезата по амбулаторен лист от
11.05.2020г. е вписано, че намалението на слуха е от години, а при извършено
изследване към м.12.06.2020г. е определена загуба на слуха за дясно ухо – 75
dB, а за ляво – 67.5 dB, което е в диапазона на т.нар. практическа глухота /60
dB – 90 dB/. При тази степен на намаление за слуха според в.л. човешката реч
не може да бъде чута в нормални условия, т.е. пациентът не би могъл да
възприема адекватно нормален разговор от разстояние 2-3 метра. В с.з. в.л.
пояснява, че шумове от различни странични източници влошават
многократно възприятието, докато при тиха среда и силно говорене само от
един човек въззивникът може правилно да възприеме казаното му, при
разстояние до 1.5 метра. Няма данни /изследвания/ в каква степен е бил
нарушен слуха към датата на сключване на процесните договори, но според
експерта тези проблеми са били налице и към този момент, тъй като липсват
индиции за настъпило нещо внезапно в периода от м.11.2019г. до м.06.2020г.,
а по правило това заболяване се развива с години. В обясненията си в.л. сочи
също така, че при въззивника са развити компесаторни механизми като
следене на устните на събеседника, навеждане напред към говорещия,
повтаряне, които спомагат за възприемане на казаното му.
За това, че въззивникът е имал затруднения със слуха, но че същият е
можел да възприема говора на събеседника си при разговор на по-висок глас
и от по-близко разстояние сочат в показанията си св. Х.П. и св. С. Я..
6
Според показанията на св.О.С. – нотариусът, пред когото са сключени
процесните сделки, помещението, в което изповядва сделките е малко,
разстоянието между него и страните е около 2 метра. Свидетелят няма
конкретен спомен за въпросните две сделки, но сочи, че винаги се старае да
чете актовете ясно и да е убеден, че го чуват, когато има глухи или
неграмотни лица спазва правилата на ГПК, а ако някои лица посочат, че не
чуват добре ги настанява по-близо до него. Сочи, че сделката се коментира
преди, по време на самото четене на акта и след това е официалното четене на
договора, винаги пита дали са съгласни и дали разбират какво подписват.
Съгласно показанията на св.С. Я., която е подготвила проектите за
нотариалните актове и е присъствала на нотариалното изповядване на
сделките, въззивникът не е показал инидикации, че не разбира какво чете
нотариуса. Последният изрично го е попитал дали е чул и разбрал за какво ще
се подписва. Нещо повече – в показанията си свидетелката сочи, че е била
адвокат на въззивника при уреждането на отношенията му с бившата съпруга
и ангажирана от него по подготовката на процесните сделки; до този момент
тя не е познавала въззиваемия; че Л. е бил категоричен, че желае да продаде
имотите си на своя племенник, тъй като е бил обиден на децата си; не е
казвал, че иска да е срещу издръжка и гледане; знаел е каква е данъчната
оценка на двата имота, както и че сделката за имота с данъчна оценка от
около 100 000 лева ще е за сумата от 20 000 лева, която била преведена в деня
на подписване на нотариалния акт. Според изложеното от свидетелката тя го
е консултирала за различните видове сделки, съветвайки го да не действа
емоционално, но същият е бил категоричен, че иска да се разпореди по този
начин, бил е запознат предварително със съдържанието на подписаните пред
нотариуса актове. Подписаната впоследствие декларация, съгласно която
племенникът му е декларирал, че ще полага грижи за него е била изготвена от
нея, по предоставен й от въззивника текст, като според страните това се
правило, за да може въззивникът да бъде спокоен.
Извод, че влошените отношения между въззивника и неговите деца е
било водещият мотив за предприетите от него действия по разпореждане с
притежаваното имущество в полза на своя племенник следва и от показанията
на св.Д.П., св.Х.П., както и св.А. П.а /съпруга на въззиваемия/. Св.Д.Х.
свидетелства, че Л. му е споделял, че иска да прехвърли имотите си на
7
племенника, защото не „иска да ги остави на бившата си съпруга“, а св.Х.П.
потвърждава, че Л. не поддържа контакти с бившата си съпруга и двете си
дъщери, както и че е в лоши взаимоотношения с тях. Св.П.а пък сочи, че
въззивникът сам ги е потърсил като е заявил желанието си да прехвърли
имотите именно на съпруга й, защото не искал нито съпругата му, нито
децата му да го наследят. Според свидетелката това е и причината
впоследствие да преведе обратно изплатените му по продажбата 20 000 лева
/казал е, че ако нещо се случи с него тези пари ще бъдат взети от децата му, а
той не искал това/. Подписаната впоследствие декларация от съпруга й само
манифестирала желанието им да изпълнят моралното си задължение да се
грижат за своя родственик като негови най-близки роднини, но не и поети с
договор задължения за това.
При така приетото за установено от фактическа страна настоящият
състав намира, че не са налице твърдените от въззивника пороци на
волята му.
И в двете хипотези – на измама по чл. 29 ЗЗД и на грешка в предмета по
см. на чл.28, ал.1, изр. първо ЗЗД, сделката е унищожаема. Налице е воля за
осъществяването й, но волята на измамената, съответно заблудената страна, е
опорочена.
Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на
договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните
престации (предмета на договора) или за страните по съглашението.
Погрешното решение от гледна точка на мотивите за сключване на договора
обаче не води до порок на волята, обуславящ унищожаемостта на сделката.
Невярната представа, че насрещната страна ще има определено поведение
след сключване на договора, което не е част от неговото съдържание също не
съставлява грешка по см. на чл.28 и чл.29 ЗЗД.
Волята на страната може да бъде опорочена по различен начин и с
различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал
невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Когато невярната
представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или от трето лице,
но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й
(възползвала се е) е налице измама. Във всички останали случаи, т.е. когато
насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без
8
умисъл, при непредпазливост или дори неволно, е налице грешка. Грешка ще
е налице и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки
погрешно фактите и обстоятелствата.
От съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства и приетото за
установено не могат да се изведат изводи за това, че при сключването на
процесните два договора въззивникът е бил умишлено въведен в заблуждение
от страна на въззиваемия относно поетата по сключения с нот.акт № 10/2019г.
договор насрещна престация /че същата е следвало да бъде задължение за
издръжка и гледане, а не цена/, респ. че получената сума от 19 500 лева
съставлява договорената цена по втората сделка по нот.акт № 11/2019г.,
вместо вписаната. Не може да се приеме и че същият е имал погрешна
представа за съдържанието на насрещните престации по двата договора
предвид постигнати други преддоговорни уговорки и невъзможността да чуе
съдържанието на нотариалните актове при прочитането им от нотариуса.
Въззивникът е бил наясно с вида на разпоредителната сделка и е желаел
договорите да бъдат оформени именно като покупко-продажби, аргумент за
което е било нежеланието децата му, с които е бил във влошени
взаимоотношения да получат нещо или да могат да имат претенции като
евентуални негови наследници след смъртта му.
Свидетелите Д. П. и Хр. П. нямат непосредствени впечатления относно
водените между страните преговори вр. сключването на процесните договори,
а соченото от тях в тази насока възпроизвежда споделеното им от въззивника,
поради което, и предвид липсата на други преки доказателства, не
установяват твърдението за създадено у въззивника убеждение от страна на
въззивника за постигнато съгласие, че ще се разпореди с имота си в гр.Варна
срещу поета насрещна престация за издръжка и гледане.
В същото време, при отчитане родствената връзка на св.П.а и
евентуалната нейна заинтересованост, съдът намира, че показанията й в
частта, в която свидетелства, че заявеното от въззивника желание и
намерение е било да продаде на съпруга й процесните имоти за сумата от 20
000 лева, а не срещу задължение за издръжка и гледане, изцяло
кореспондират на показанията на св.Я.. Изложените във въззивната жалба
доводи за заинтересованост на последната свидетелка, предвид евентуалната
угроза от реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо нея, не се
9
споделят от настоящия състав. Липсват каквито и да било доказателства за
предявени претенции спрямо нея от страна на въззивника, в това число за
реализиране на дисциплинарната й отговорност по Закона за адвокатурата,
срокът за която към датата на даване на показанията е изтекъл.
Въззивникът е бил запознат предварително с изготвените проекти на
нотариалните актове от св. Я., чиято правна помощ е ползвал в качеството й
на адвокат и която му е разяснила различните възможни варианти за
разпореждане с имуществото му. В тази връзка не се установява
първоначално изготвените проекти да са имали за предмет договор за
издръжка и гледане, респ. покупко-продажба на нивата за сумата от 19 500
лева и след изразено несъгласие от страна на въззиваемия в хода на
нотариалното производство да са правени корекции /в каквато насока са
твърденията в исковата молба/.
Затрудненията в слуха и установената от СМЕ степен на засягане не
изключват въобще способността на въззивника да чува. Изрично вещото лице
сочи, се при висок глас и липса на странични шумове той може да чува и
възприема говор от разстояние до около 1.5 метра. При това положение,
отчитайки описаната от нотариуса – св.О.С. обстановка относно помещението
и разположението на страните при изповядване на сделките, процедурата,
която следва, както и посоченото от св.Я., че при прочитането на
нотариалните актове от нотариуса въззивникът не е индикирал, че не го чува
и разбира, в това число и след като изрично е бил попитан дали е чул и
разбрал, и в контекста на изложеното по-горе относно ясно изразеното от
него желание преди посещението на нотариуса за сключване на договори за
покупко-продажба /св.Я. и св.П.а/, съдът намира, че не е налице и хипотеза на
грешка относно съдържанието на договорите, обусловена от здравословното
му състояние.
Ето защо предявените искове за унищожаемост на процесните договори
поради сключването им с измама от страна на въззиваемия, на основание
чл.29 ЗЗД, евентуално поради грешка, на основание чл.28 ЗЗД са
неоснователни.
Неоснователни са и предявените в евентуалност спрямо
предходните два искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Съдът намира, че не е налице неизпълнение, изразяващо се в неплащане
10
на уговорените продажни цени по сделките. И в двата нотариални акта са
налице удостоверени волеизявления на страните, че уговорената продажна
цена е платена към момента на подписване на съответния договор.
Цената по нот. акт № 10, том IV, д.№ 550/2019г. в размер на 19 500 лева
е платена по банков път, в каквато насока са и данните по представеното
извлечение от сметката на Л. Л. за периода 05.11.2019-31.12.2020г.
Последващият банков превод от въззивника в полза на въззиваемия на сумата
от 20 000 лева, извършен на 17.03.2020г., с посочено основание „връщане“ не
дерогира вече изпълненото задължение. Още повече, че сам въззивникът сочи
в исковата си молба, че причината за връщането е била друга.
По отношение на втория договор за покупко-продажба на поземления
имот в землището на гр.Аксаково, видно от съдържанието на нот. акт № 11,
том IV, д.№ 551/2019г., цената по него в размер на 348.50 лева е платена в
брой. Липсват доказателства, опровергаващи това удостоверяване, респ. за
симулативност на волеизявленията на страните, поради което не може да се
приеме, че цената не е платена, респ. че е налице неизпълнение.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 3 500 лева. Направеното възражение за
прекомерност на същото по см. на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като
претендираното и заплатено възнаграждение е под минимума, определен
съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие за настоящата инстанция – 3 778.21
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 965/19.07.2022г. на Окръжен съд –
11
Варна, постановено по гр.д. № 930/2021г.
ОСЪЖДА Л. Е. Л., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Теодосий
Търновски“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.
Бяла, обл. Русе, ул. „Тодор Каблешков“ № 7 сумата от 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12