Мотиви към присъда по НОХД № 284/2017 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Х.Й.Х. с ЕГН
********** *** по обвинение за престъпление по чл. 23, ал.2, пр. 3-то вр. ал.1
от НК за това, че на 20.02.2017 г. около
17.40 ч. по ул. "В." в гр. Луковит, в посока центъра на града, с лек
автомобил марка "Сузуки" модел "Витара" с ДК№ *******,
собственост на "Р.Л.С." ЕООД гр. София, транспортирал 1,602 пр.куб.м.
дървен материал от дъб на стойност 96.00 лв., незаконно добит от другиго.
В съдебно заседание представителят на РП Луковит поддържа обвинението
така повдигнатото срещу подсъдимия Х.Й.Х. обвинение. При анализа на
доказателствата изразява становище за недостоверност на показанията на
доведените от защитата свидетели, опитващи се да му създадат алиби, като излага
подробни съображения за това. Изтъква
противоречията в защитната теза на подсъдимия. Моли да се кредитират от съда
показанията на полицейските служители, като счита, че същите са
непротиворечиви, както и че липсва противоречие между тях и показанията на
останалите свидетели. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението по обвинителния акт. При индивидуализацията на наказанието
предлага да му бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, отчитайки като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и малкото
количество дървесина.
Подсъдимият Х.Й.Х. участва в процеса лично и с упълномощен защитник
адв. П.Р.. Подсъдимият не се признава за
виновен, като се възползва от правото си да не дава обяснения.
Защитникът адв. Р. пледира за оправдателна присъда с доводите, че не е
доказано по безспорен начин, че подзащитният му на инкриминираната дата е
управлявал процесния джип.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х.Й.Х. е роден на *** ***, живее в същия град на ул.
"Св. Св. К.и М." № **, вх. *, ап.*, българин, българско гражданство, безработен,
основно образование, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.Й.Х. *** и се
занимавал с незаконен добив на дървесина. В града бил известен с прякора "М.".
Бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като към процесния период
ползвал лек автомобил марка "Сузуки" модел "Витара" с ДК№ ******, който по
документи се водел на "Р.Л.С."
ЕООД, гр. София, тъй като сделката по покупко-продажбата не била оформена
нотариално, респ. регистрацията в КАТ не била променена. За целите на дейността
си, след като закупил въпросния лек автомобил, подсъдимият го пригодил за
превоз на дървесина като премахнал задната седалка, а на мястото на задните
стъкла монтирал ламарина.
Във връзка със
зачестилите случаи на незаконен добив на дървесина от горския фонд на територията
на Община Луковит, на 20.02.2017 г. директорът на ОДМВР - Ловеч утвърдил план
за провеждане на СПО за времето от 20.02.2017 г. до отпадане на необходимостта,
при получаване на оперативна информация за извършване на незаконна сеч на
територията на общината да бъде незабавно организирана и проведена СПО. Органите
на полицията имали предварителна оперативна информация за лица и превозни
средства, които участват в незаконен добив на дървесина, като едно от тези лица
бил подсъдимия. Във връзка с получен на 20.02.2017 г. оперативен сигнал за
незаконен добив на дървесина и транспортирането й от подсъдимия Х.Х. с червен
джип "Сузуки Витара" с ДК№ ****** незабавно била организирана и проведена СПО, в
която участвали свидетелите В.Р.Д. и С.Л.Н. - мл. автоконтрольори при сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Ловеч, и свидетелите Н.Г.Н., М.С.М. и Н.Т.С.
- служители на сектор "ПИП" при ОДМВР - Ловеч. Служителите на Сектор
"Пътна полиция" били с униформа и със служебен полицейски автомобил с
отличителни знаци, а служителите на сектор "ПИП" били цивилни /без
униформа/ и със служебен автомобил без отличителни знаци. Участниците в СПО
придобили визуална представа за подсъдимия от снимков материал, с който се
запознали непосредствено преди провеждане на СПО. Около 17.30 ч. те се били
позиционирали на входа на гр. Луковит откъм гр. София в района на
бензиностанцията, като стояли в дясно от пътното платно при движение в посока
центъра на града. Св. С. бил отишъл пеш на около 200 метра в посока гр. София,
като задачата му била когато мине червеният джип "Сузуки Витара", да
сигнализира на колегите си и те да го спрат за проверка.
По същото време подсъдимият Х. се движел с описания
по-горе джип "Сузуки Витара" по пътя от с. Петревене - гр. Луковит,
като в купето на автомобила превозвал дърва за огрев с дължина на секциите по
около метър. Около 17.40 ч. преминал покрай св. С., който разпознал превозното
средство и веднага сигнализирал по телефона на колегите си да го спрат за
проверка. Виждайки червения джип "Сузуки Витара" да се приближава,
св. Д., облечен в полицейска униформа и светлоотразителна жилетка, излязъл на пътното платно, в дясната пътна
лента, и подал сигнал със стоп-палка на водача да спре, но последният не се
подчинил, а усилил скоростта, рязко завил вляво, за да заобиколи св. Д. и продължил движението в посока центъра на града. При преминаването
на джипа "Сузуки Витара" св. Д. успял ясно да възприеме през предното
панорамно стъкло лицето на водача, когото разпознал като лицето Х.Й.Х. от
представения му преди това снимков материал. Лицето на водача и реакцията му при подаването на сигнала със
стоп-палка били възприети и от св. М.М., който при преминаването на автомобила
се намирал непосредствено до платното за движение. Последният също разпознал
водача като лицето Х.Й.Х. от показания му преди това снимков материал. Тъй като
св. С.Н. се намирал в служебния полицейски автомобил с включен двигател, Св. Д.
се качил при него и двамата ведага
потеглили с включена светлинна сигнализация след джипа "Сузуки
Витара". Ситуацията била възприета и от свидетелите П.Ц.Б., П.В.П., С.В.С.
и М.Л.Н., които по същото време се
намирали в лек автомобил, движещ се в дясната пътна лента преди процесния джип
"Сузуки Витара". Тъй като автомобилът се движел с превишена скорост,
водачът му - св. М.Н. помислил, че полицаят подава на него сигнал за спиране и спрял,
отбивайки в дясно от платното. Св. Н.Н., който бил в служебния автомобил на
"ПИП", също потеглил след
автомобила на "Пътна полиция" и управлявания от подсъдимия
джип.
Няколко стотин метра след като не спрял за проверка,
лекият автомобил "Сузуки Витара" завил на дясно по друга улица,
следван от полицейските автомобили. След
около още няколко стотин метра, завил на дясно и изязъл от пътната мрежа, като
продължил по черен път. Полицейските автомобили не могли да го последват, тъй
като било кално и водачите им се опасявали да не затънат в калта. Полицаите
продължили пеша по земния път и след около 250 метра по него, в затревена площ
зад хотел "Амигос" установили автомобила, аварирал непосредствено
след пътна неравност. Лявата врата на
джип "Сузуки" била отворена, вътре нямало хора и същият бил пълен с
дърва за огрев, нарязани на секции от около един метър и немаркирани с КГМ.
Предното стъкло било напукано от дървата. Служителите на "Пътна
полиция" св. В.Д. и св. С.Н. констатирали, че автомобилът е технически
неизправен, не е минал на технически преглед, регистрационните табели не били
поставени на определените за това места, както и че автомобилът няма действащ
към посочената дата договор за задължителна гражданска отговорност. По-късно в
сградата на районното управление на св. В.Д. отново бил представен снимков
материал на ползвателя на въпросния джип - подсъдимия, от който свидетелят се
убедил, че именно той е водачът, който отказал да спре за проверка натоварения
с дърва лек автомобил "Сузуки Витара".
Св. Х.Г.Х. - полицейски служител в РУ - Луковит
познавал добре подсъдимия и знаел, че последният управлява въпросния червен джип "Сузуки
Витара". Същият ден /20.02.2017 г./ вечерта след инцидента в сградата на
районното управление св. Х. разговарял с подсъдимия по телефона да се яви в
районното управление по повод случилото. На него подсъдимият казал, че не е в града, а е на морето.
На следващия ден /21.02.2017 г./ сутринта св. И.Ц. и св. Х.Д.П. *** посетили адреса на
подсъдимия, за да го поканят да се яви в районното управление за изясняване на
случая. Съпругата на подсъдимия /св. Н.Д.Х./ им казала, че подсъдимият го няма,
предишния ден й се обадил, че пътува за гр. Бургас с приятел. Същият ден в
08.35 ч. св. П. от мобилен телефон ********** набрал мобилния телефон на
подсъдимия **********, подсъдимият не отговорил на обждането. Около 08.40
ч. подсъдимият го набрал и в разговора
св. П. го уведомил, че трябва да се яви в районното управление в гр. Луковит, като подсъдимият му казал, че
пътува и когато се прибере, ще се яви доброволно, да не го търсят повече.
Същият ден около 19.25 ч. подсъдимият отново се обадил на св. П. и казал, че ще
се яви в полицията, като го попитал какво да носи и дали ще бъде задържан.
На 22.02.2017 г. вечерта подсъдимият се явил в РУ -
Луковит, а на 23.02.2017 г. в сградата
на районното управление св. С.Л.Н. в присъствието на св. В.Р.Д. съставил на
подсъдимия 2 бр. АУАН за констатираните нарушения по ЗДвП и по КЗ.
От предоставените по реда на чл. 159а от НПК данни от
мобилния оператор "Виваком" АД за периода 20.02.2017 г- - 22.02.2017
г. се установява, че проведените в този период разговори от мобилен номер **********
ползван от подсъдимия, са обслужвани само от клетки на оператора на територията
на Община Луковит.
В хода на досъдебното производство е извършен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети и приобщени като веществени
доказателства по делото лекият автомобил "Сузуки Витара" с ДК№ ****** 1 пр.куб.м. дърва за огрев с дължина от по един
линеен метър немаркирани с КГМ и намерената в жабката на автомобила разписка от
куриерска фирма "Еконт", на която било отразено получател Х.Х. с тел.
**********.
От заключението на назначената на съдебното следствие лесотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице К.С., се установява, че иззетата дървесина
е 1,35 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб на стойност 81.14 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на св. В.Р.Д., св. С.Л.Н., св. Н.Г.Н., св. М.С.М., св. Н.Т.С.,
св. И.Ц.Ц., св. Х.Д.П. /на последния и показанията дадени на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.1 от НПК/, св. Х.Г.Х., св. Н.Д.Х. /частично/, св. П.Ц.Б., св. П.В.П., св. М.Л.Н.,
св. С.В.С., от проведената по реда на чл. 143 НПК очна ставка между св. М.Л.Н.
и св. В.Р.Д., от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебна лесотехническа експертиза, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, разписка от куриерска фирма
"Еконт", план относно провеждане на СПО, справка от КАТ, справки от
РДГ - Ловеч, справки от мобилните оператори, 2 бр. АУАН от 23.02.2017 г.,
справка от БАН - НИМХ - филиал Плевен - Хидрометеорологична обсерватория Ловеч,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация за декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние и др.
Освен от цитираните гласни и писмени доказателства,
изложената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото веществените
доказателства.
За да приеме горната фактическа
обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на полицейските служители, участвали в СПО - свидетелите В.Р.Д., С.Л.Н., Н.Г.Н., М.С.М. и Н.Т.С.. Съдът възприема показанията им, защото са
последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства. От показанията им се установява времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението. В показанията на св. В.Д.
и св. М.М. се съдържат преки доказателства относно авторството на деянието. Свидетелите са категорични, че в лицето на
водача на автомобила са разпознали
лицето от снимковия материал /подсъдимия Х.Х./, представен им при инструктажа
непосредствено преди СПО, както и след това в сградата на районното управление
в Луковит. Три дни след процесната дата,
в сградата на РУ Луковит при съставяне на АУАН по ЗДвП и КЗ, св. В.Д. отново е видял
подсъдимия Х.Х. и заяви категорично, че именно това е водачът на лекия
автомобил "Сузуки Витара", който на инкриминираната дата не е спрял
на подадения сигнал със стоп-палка. Установи се, че двамата свидетели са били в
непосредствена близост до преминаващия автомобил - св. Д. се е намирал на
платното за движение в дясната лента в посока гр. Луковит, като лекият
автомобил "Сузуки Витара" го е заобиколил, а св. М. се е намирал
непосредствено до платното за движение /на около 5 метра от преминаващия
автомобил/. Било е светло - 20 минути преди да залезе слънцето, което се
установява от справката от БАН - НИМХ - филиал Плевен -
Хидрометеорологична обсерватория Ловеч. Че е било светло, се установява и от
показанията на св. М.Н.. При това
положение св. Д. и св. М. са имали възможност добре да възприемат лицето на
водача. За да кредитира показанията им, съдът отчита, че свидетелите са
безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, по делото не се установява някакъв личен
интерес от вменяване на подсъдимия на процесното престъпление, той като
свидетелите не са го познавали преди случая.
Липсват съществени противоречия между показанията на
полицейските служители и показанията на
свидетелите П.Ц.Б., св. П.В.П., св. М.Л.Н. и св. С.В.С., а несъществените
такива се дължат на различни субективни възприятия. При допълнителния разпит
св. Д. и св. М. заявиха, че е напълно възможно да не са забелязали спирането на
друг автомобил, тъй като са били концентрирани върху червения джип "Сузуки
Витара", за който са имали оперативна
информация, че се използва от подсъдимия за транспортиране на незаконно
добит дървен материал и че е е възможно същият
да не спре за проверка при подаден сигнал. При извършената очна ставка между св. Д. и
св. М.Н., последният заяви, че тъй като
се е движил с превишена скорост, като е видял на пътното платно полицай с
вдигната палка е решил, че е за него и затова е отбил в дясно и е спрял, т.е.
напълно възможно е свидетелят да е разчел грешно подадения към водача на джип
"Сузуки Витара" сигнал със
стоп-палка. И четиримата свидетели са възприели, че полицейският автомобил е
тръгнал с включени светлинни сигнали да преследва червения джип.
Косвено доказателство е фактът, че към процесния период лекият автомобил "Сузуки Витара"
с ДК№ ******* се е ползвал именно от подсъдимия Х.Х., макар
и регистрацията му да е на друго лице, което се установява от показанията на
св. Х.Г.Х. и св. Н.Х. /съпруга на подсъдимия/, както и от приложената на л. 12
от ДП разписка от "Еконт" от дата 17.02.2017 г. на името на подсъдимия,
намерена при извършения оглед в жабката на автомобила. Този факт не се и оспорва от защитата. Видно от справка от РДГ
Ловеч, през 2016 г. на подсъдимия Х. два пъти били съставяни актове за
установяване на административно нарушение по Закона за горите - за
транспортиране на немаркирани с КГМ дърва за огрев, като вторият път е
използвано именно процесното превозно средство.
Видно от протокола за оглед и
приложения фотоалбум лекият автомобил "Сузуки Витара", ползван от
подсъдимия Х.Х., е очевидно пригоден за транспортиране на дървен материал -
задната седалка е премахната, на мястото на задните стъкла е монтирана
ламарина.
Съдът не кредитира показанията на св.
Н.Я. /включително тези на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал.5 вр. ал.1, т. 2 от НПК/, както и показанията на св. В.Й.В. и св. Г.М.Й..
Св. Я. е заявил на досъдебното производсто, че на инкриминираната дата -
20.02.2017 г. е заминал с подсъдимия за гр. Варна, където останали два дни,
пътували с колата на свидетеля. Св. В. и св. Й.пък твърдят, че на
инкриминираната дата по времето на деянието
подсъдимия Х. е бил в дома им, където празнували курбан, бил толкова
пиян, че дори останал да преспи. Показанията на тези свидетели освен, че са
изключително противоречиви, съдът намира
като дадени единствено с цел да осигурят алиби на подсъдимия - че по време на
деянието се е намирал на друго място и по този начин да формират защитна версия
на подсъдимия. Показанията на св. Я. съдът цени като дадени, за да осигурят измисленото от
подсъдимия на досъдебното производство алиби - че по време на деянието се е
намирал в друг град /Варна или Бургас/, а не на територията на гр. Луковит, която
защитна версия подсъдимият се е опитал да формира и в разговорите си по телефона, проведени със св. Х.Г.Х. и
св. Х.Д.П.. Показанията на св. Я. категорично се опровергават от обективните
данни - данните от мобилния оператор, от които се установява, че всички
проведени в процесния период разговори от мобилния номер на подсъдимия, са
обслужени от клетки на територията на Община Луковит. В съдебното производство чрез показанията на
св. В. и св. Й.подсъдимият формира нова защитна версия и друго алиби - че по
време на деянието е бил в гр. Луковит, но е бил в дома на св. В. и св. Й., цяла
нощ пили и останал там да преспи. Тази теза /че подсъдимият е бил едва ли не мъртвопиян/
очевидно не кореспондира с показанията на св. Х.П., провел сутринта в 08.40
часа разговор с подсъдимия. Няма логика,
ако подсъдимият е имал такова сигурно алиби,
да не поиска още на досъдебното производство да бъдат разпитани свидетелите,
които го осигуряват. Съдът не кредитира и показанията на съпругата на
подсъдимия Н.Х. в частта им, че когато се е прибрал на 22.02.2017 г. й е
споделил, че е бил у св. В.. В тази им част съдът цени показанията на тази
свидетелка като дадени единствено в подкрепа на формираната едва в съдебното
производство нова защитна версия на подсъдимия.
Показанията на останалите разпитани
свидетели - Я.Н.Я., В. Ц.и В.В. не съдържат факти от предмета на доказване и
съдът не счита за необходимо да ги коментира.
От протокола за оглед на местопроизшествие
се установява, че транспортираните от подсъдимия с процесния лек автомобил дървета не са
маркирани с КГМ, което и води до извод, че транспортирания дървен материал е
незаконно добит. Тъй като няма
доказателства да е добит лично от подсъдимия, следователно е добит от другиго -
в случая неустановено лице.
Съдът не кредитира изготвената на
досъдебното производство съдебна стоково-оценителна експертиза от вещо лице със
специалност счетоводство и контрол, а кредитира заключението на назначената в
съдебното производство лесотехническа експертиза, извършена от вещо лице със
специалност "Горско стопанство, оценка на гори и земи от горския
фонд" като обективно и обосновано. Вещото лице е извършило прецизни
измервания на дървения материал, като към заключението са приложени и данните
от прякото измерване. От заключението се установява количеството, вида и
стойността на транспортираната с процесното превозно средство дървесина - 1,35
пр. куб.метра дърва за огрев от дъб на стойност 81,14 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият Х.Й.Х. деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал.6 вр. ал.2 пр.3-то вр. ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2017 г., около 17.40 ч. по ул. "В." в гр.
Луковит, в посока центъра на града, с лек автомобил марка "Сузуки" модел "Витара" с ДК№ ******,
собственост на "Р.Л.С." ЕООД гр. София, транспортирал 1,35 пр.куб.м.
дървен материал от дъб на стойност 81.14 лв., незаконно добит от другиго, като
случаят е маловажен.
От обективна страна поведението
на подсъдимия покрива съдържанието на изпълнителното деяние
"транспортиране" на незаконно добит от другиго дървен материал, тъй
като доказателствата по делото обосновават, че именно той е управлявал
превозното средство, с което е осъществяван пренос на дървения материал в пространстото.
С
оглед ниската
стойност на незаконно транспортирания дървен материал, както и с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия /реабилитиран по право/ съдът прие, че извършеното престъпление
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид и оправда подсъдимия по основния състав по
чл. 235, ал.2 от НК, както и за това, че е транспортирал дървен материал за
количество над 1,35 пр.куб.м. до инкриминираното количество от 1,602 пр.куб.м.
и за стойността над 81,14 лв. до 96,00 лева.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Този извод се извлича от обективно извършените от
подсъдимия действия. Той е съзнавал обществено-опасния характер на поведението
си, разбирал е и е искал настъпването на обществено опасните последици от
действията си. Подсъдимият е имал представа, че
се касае за неправомерно действие, което обяснява и неподчинението му да спре
на подадения от св. Д. сигнал със
стоп-палка, опитът му да избяга с
автомобила и впоследствие изоставянето му.
Тъй като, видно от справката за съдимост, към момента на извършване на
деянието подсъдимият
Х. не е осъждан за
престъпление от общ характер /реабилитарн по право/
и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, за извършеното умишлено
престъпление законът предвижда
наказание лишаване
от свобода до една година или
пробация, или глоба от сто до триста лева, съдът на основание
чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия Х. от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1200 лева.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК съдът отне в полза на
държавата 1,35 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 43,32 лв. по сметка на ОДМВР
Ловеч, както направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 112,60
лв. по сметка на РС Луковит.
По отношение на лек автомобил марка "Сузуки" модел "Витара" с ДК№ *********,
макар че същият е послужил за извършването на инкриминираното деяние, съдът
прие, че посочената вещ не следва да се отнема в полза на държавата, поради
забраната на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, приложима в случая поради препращането в
чл. 379 от НПК. В цитираната разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е въведена
забрана за отнемане на вещи, послужили за извършване на умишлено деяние, когато
тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: