Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието
на прокурора Силвиян Иванов, изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
1767/2020 г.
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ОД на МВР Варна срещу Решение № 919/29.06.2020 г., постановено от ХХХVІ състав при ВРС по
НАХД № 5890/2020 с което е отменено НП № 19-0819-006038/01.11.2019 г.,
издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
С
него за нарушение на чл. 5, ал.3,
т.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1 т.4 предложение първо
от същия закон на Г.Ж.П. е наложено административно
наказание глоба в размер от 300 лв.
Касаторът
счита обжалваното решение за неправилно
и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон
Счита
деянието, за което е наложено административното наказание на лицето за действително осъществено, доказано по безспорен начин.
В
подкрепа на този си довод изтъква, че
наложената ПАМ със Заповед
№16-0819-0002634/15.10.2016 г.(неправилно посочена 2020 г.) – временно спиране
от движение произвела действие още с отнемането на СР на МПС лично от водача и макар срокът за налагането и
да е 30 дневен, то към 28.09.2019 г. автомобилът не е бил пуснат за движение
според Наредба І-45/24.03.2000 г.
Възразява
срещу изводите на въззивни съд в обратния смисъл.
Въз
основа на изложеното моли съда да
отмени решението и да потвърди издаденото срещу Г.П. наказателно постановление.
Ответникът
в представена по делото молба с.д.№11319/17.09.2020 г. счита решението за
правилно и законосъобразно, моли съда да го потвърди.
Представителят
на ВОП намира касационната жалба за неоснователна, а въззивното решение за правилно постановено,
при липса на основания за отмяна.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
С НП № 19-00819-006038/18.09.2019 г., издадено
от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, на Г.Ж.П. *** е
наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. на основание
чл.177, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от същия закон.
При
извършена проверка на 28.09.2019 г.
контролните органи установили, че П.
управлявал МПС марка „Форксваген голф“ с рег.№****, собственост
на неговия баща –Ж. П., спряно от движение със ЗППАМ №16-0819-0002634/15.10.2016 г. на същата дата е иззето Свидетелството за
регистрация на автомобила от неговия водач Г.П..
Заповедта за налагане на ПАМ обаче е
връчена на собственика на автомобила – Ж. М. П. на 30.09.2019 г.
При тази безспорна фактическа
установеност въззивният съд приел, че към момента на проверката – 28.09.2019 г.
у наказаното лице отсъства субективна страна, тъй като нито той, нито
собственикът на процесния автомобил са били уведомени за наложената
принудителна административна мярка,
което го мотивирало да счете деянието за несъставомерно именно от тази страна.
Въз основа на горното квалифицирал
наказателното постановление като незаконосъобразно и го отменил.
Решението е правилно.
Нормата
на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП забранява на водача да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение. Текстът на чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав
от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно
превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на
вътрешните работи.
Чл. 172, ал.1 от ЗДвП изисква спирането от движение на МПС да бъде
извършено с мотивирана заповед на съответния компетентен орган. Такава заповед
е била издадена на 15.10.2016 година, но
няма данни АО да я е връчил на собственика на процесното МПС преди
или към 28.09.2019 г., когато според
АНО е извършено нарушение по първата от цитираните норми на ЗДвП.
Осъществяването
на точно това процесуално действие
е предпоставка, за да се приеме, че
нарушителят в качеството му на водач в конкретния случай е бил информиран и е наясно със съдържанието и с
правния ефект на конкретната ПАМ, с настъпването на който за него възниква
забраната по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Действието
по изземване на СР на управлявания от Г.П. автомобил не представлява изпълнение на
задължението на АО по чл. 61 от АПК
относно ЗППАМ №16-0819-0002634/15.10.2016 г.
Неизвършването
му изключва описаното в НП деяние от хипотезата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП
откъм субективна страна.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с ал.1 от АПК, втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 919/29.06.2019 г. постановено от ХХХVІ-ти
състав при ВРС по НАХД № 5890/2019 г., по описа на същия съд,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………
ЧЛЕНОВЕ: 1…………
2…………