Решение по дело №212/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 744
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530100212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 31.05.2019                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На седми май                                                                 Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 212 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

            Ищцата Б.Й.Й. твърди в исковата си молба, че на 24.12.2017 г. около 12.40 ч. настъпило пътно - транспортно произшествие по път II - 66, в посока изток преди разклона за с.Дълбоки с участието на МПС л.а.„Опел Корса", рег.№ В5939ВМ, на което тя била водач, и МПС, л.а. Форд Фиеста с peг. № СВ1237АВ, с водач М.М.Ш., в резултат на което били нанесени материални щети на лекия й автомобил „Опел Корса" с рег.№В5939ВМ и на нея - телесна повреда. По случая било образувано ДП по описа на сектор Пътна полиция Стара Загора, като същото било прекратено с постановление на РП- Стара Загора и на виновния за причиненото ПТП водач М.М.Ш. било издадено НП, влязло в законна сила на 20.02.2018 г. Собственик на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ СВ1237АВ, с който било причинено ПТП, бил М.М.Ш., като МПС било застраховано в ЗАД „Алианц България" със застр. полица № BG/01/117003089408 със срок на валидност една година, считано от 22.12.2017 г. до 21.12.2018 г. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492, т. 1 от КЗ в размер на 10000000 лв. за неимуществени вреди и съгласно чл.492, т.2 от КЗ в размер на 2000000 лв. за имуществени вреди, които суми представлявали минималният размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Алианц България", като представила всички документи, с които разполагала, на 04.07.2018 г. В срока за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл. 496 ал.1 КЗ постъпили: писмо-уведомление за образувана преписка от 19.07.2018 г. и две предложения от ЗАД „Алианц България", съответно на 28.08.2018 г. за определен от КЕК размер на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди - в размер на 800 лева и на 26.09.2018 г. - в размер на 1000 лева. И в двата случая определеният размер на дължимото обезщетение от КЕК към ЗАД „Алианц България" за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди било явно несправедливо и не отговаряло на действителната обстановка, тъй като само установените от назначената в хода на ДП съдебно-автотехническа и оценителна експертиза имуществени вреди върху автомобила й възлизали на 1062,26 лв.. ЗАД „Алианц България", неправилно не било взело предвид както разходите по лечението й, така и претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. В случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „Алианц България" за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Пострадалата Б.Й.Й. била на възраст 19 години, в работоспособна възраст, дейна и активна преди настъпване на процесното ПТП. Вследствие на удара при ПТП били причинени видими имуществени щети на л.а. Опел Корса" с peг. № В5939ВМ по: задна броня, 3-та врата, заден ляв и десен калник, 2 бр. задни осветителни панела, задно стъкло, задно дясно стъкло, таван, задна дясна гума и джанта. Твърди, че освен имуществените щети по автомобила й, оценени в размер 1062,26 лв., получила и разстройство на здравето, а именно: Кръвонасядане по клепачите на лявото око. Кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница. Разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око и лява скулна област. Кръвонасядания и отоци по двете колена. Кръвонасядане по дясната подбедрица. Оток и кръвонасядане на глезенната област на десния долен крайник. Поради причинените от процесното ПТП увреждания на ищцата бил издаден болничен лист с № 20171226565 за домашно-амбулаторно лечение в размер на 14 дни. Освен всичко това, произшествието се отразило и на нейното психическо и емоционално равновесие - ищцата изживяла силен психически шок. Непосредствено след инцидента, а и след това изпитвала притеснение и страх да шофира, който страх не бил отшумял и към настоящия момент. За немалък период от време бил нарушен нормалният й ритъм на живот. Освен физическото било засегнато и психическото й здраве. Не  била способна да ходи на работа и не желаела да бъде сред хора, тъй като чувствала сериозно неудобство от начина, по който изглеждало лицето й. Когато й се налагало да излиза навън, носела тъмни очила, за да скрие раните и кръвонасяданията около очите си. За едно младо момиче като нея тези наранявания били достатъчни да я лишат от самочувствие и увереност в периода до окончателното им заздравяване. Счита, че при определяне на обезщетението следвало да се вземат предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на изложеното имуществените, както неимуществените вреди, изразяващи се причинените болки и страдания, следвало да бъдат компенсирани. Причинените й имуществени и неимуществени вреди били в резултат на виновното поведение на водача М.М.Ш., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗАД „Алианц България". Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност", поради което за нея бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е основателен по размер и да осъди ответника ЗАД „Алианц България" гр.София, да й заплати сумата от 4000 лв. неимуществени вреди, във връзка с нанесената й телесна повреда и 1062,26 лв. имуществени вреди - щети по автомобила й. Претендира за законна лихва върху сумата от 04.10.2018г. - датата, на която изтича срокът за произнасяне на ответника по заведената претенция до окончателното изплащане. Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, гр. София счита предявените искове за неоснователни, поради което оспорва същите. Счита, че не били налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за вредите, които ищцата твърдяла. Действително бил налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/01/117003089408, сключен между ЗАД „Алианц България" и собственика на товарен автомобил „Форд Фиеста" с peг. № СВ1297АВ, валидна към 24.12.2017 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие. По делото не били приложени доказателства по отношение на участниците в ПТП, механизма на настъпване, както и за вината за настъпване на катастрофата. Счита, че липсват доказателства изброените наранявания и страдания да са в причинно-следствена връзка с настоящето произшествие. Заявява, че получените увреждания от пострадалата не били последица на виновно поведение на водача на автомобила. Евентуално заявява, че водачът на автомобила не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият нямал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Не било представено нито едно доказателство по отношение на твърденията, че пострадалата е предприела аварийно спиране поради внезапно изскочило на пътя животно. В тази връзка твърди, че ищцата без причина и неправомерно е спряла за престой на пътното платно. От друга страна, водачът на процесния автомобил бил предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. В изпълнение на задълженията, вменени на водачите на МПС в ЗДвП, застрахованият в ЗАД „Алианц България" бил намалил максимално скоростта си на движение. Причината за настъпване на ПТП се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС. Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" била функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължал обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица. Тъй като в настоящия случай застрахованият при ЗАД „Алианц България" по застраховка "Гражданска отговорност" не бил отговорен за възникване на произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател. Счита, че липсват доказателства изброените телесни наранявания и претендираните болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие, като в тази връзка оспорва пряката причинно- следствена връзка между претендираните увреждания, болки и страдания, и настъпилото на 24.12.2017 г. ПТП. В условията на евентуалност поддържа наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че същата е била без поставен предпазен колан. Твърди, че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на ищцата в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това било и основната причина за констатираните телесни наранявания. Твърди, че с поведението си, поради неизползването на предпазните средства, ищцата в значителна степен е допринесла за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било адекватно и съразмерно на претърпените от ищцата болки и страдания. Неоснователността на главния иск водел до неоснователност и на акцесорния иск за лихви. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.         

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения  по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-15218/28.12.2017 г. на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, на 24.12.2017 г. в 12,40 ч. на път II - 66, км 52+000 е настъпило ПТП между  л.а. Форд Фиеста с peг. № СВ1237АВ, управляван от М.М.Ш., и  л.а.„Опел Корса" с рег.№ В5939ВМ, управляван от ищцата. В протокола е отразено, че водачът Шишков не е спазил достатъчно разстояние от движещото се пред него МПС, при което е блъснал управлявания от ищцата автомобил. Представено е и влязло в сила наказателно постановление № 17-1228-004471/08.01.2018 г., с което М.М.Ш. е санкциониран за това, че не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е причинил ПТП. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от Шишков автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Алианц България"с посочен номер на застрахователната полица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от   М.М.Ш. автомобил е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил Форд Фиеста с peг. № СВ1237АВ. Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът  Е.С.Е.е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „Форд Фиеста с peг. № СВ1237АВ е нарушил правилото на чл. 23, ал.1 ЗДвП, като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Противоправното поведение на водача Шишков при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за ищцата.  Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на Шишков следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищцата/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че стойността на нанесената щета на л.а.„Опел Корса", рег.№ В5939ВМ е в размер на 858 лв.

Следователно ответното застрахователно дружество дължи заплащането на обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди при процесното ПТП в размер на 858 лв.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска  и автотехническа експертизата се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очна ябълка; разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око и лява скулна област; кръвонасядане и травматичен оток на двете колена; кръвонасядане на дясната подбедрица; травматичен оток и кръвонасядане на дясна глезенна област. Посочените травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното в материалите по делото ПТП. Тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Свидетелката Е.Р.С. сочи, че периодът на възстановяване на ищцата от травмите бил около един месец. Имала белези по окото и лицето.  Имала оток и болки в главата, виело й се свят и й се повръщало. До момента изпитвала страх и не желаела да управлява автомобил. Според свидетелката Г.Г.Х. след процесния инцидент ищцата отсъствала от работа две седмици. Имала отоци и кръвоизлив на лявото око, поради което не желаела да излиза навън.

При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – леки телесни увреждания, посочени по-горе; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък, причинения емоционален дискомфорт от травмата, социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 3000 лв.

Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата предвид непоставянето на обезопасителен колан.  Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Вещите лица по  комплексната съдебно-медицинска  и автотехническа експертиза  са направили извод, че получените от ищцата наранявания са поради обстоятелството, че същата не е била с правилно поставен и изправен обезопасителен колан към момента на произшествието. При поставен такъв биха могли да се получат различни от описаните травми – такива от колана в зоните на корема и гърдите. Според вещите лица ако ищцата е била с правилно поставен и изправен предпазен колан, не биха се получили нараняванията, описани в медицинската документация. С оглед на това съдът намира, че поведението на ищцата, което е в нарушение на задължението й по  чл.137аЗДвП, стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Отчитайки приноса на ищцата за настъпването му спрямо прекия причинител на ПТП, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/3.

Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 2000 лева, а в останалата част до претендирания размер 4000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.409 КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. В случая се претендира лихва за забава от изтичане на възможно най-дългия срок за произнасяне от страна на застрахователя /този по чл.108, ал.3, вр. с чл. 496, л.1 КЗ/. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ, което е подадено на 04.07.2018 г., т.е. срокът е изтекъл на 04.10.2018 г. и ответникът е в забава от 05.10.2018 г. Следователно  законната лихва върху дължимите обезщетения следва да бъде присъдена от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 675,51 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Съдът намира за основателно искането на ответника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По делото липсват процесуални усложнения с оглед предмета или страните, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до размера на 600 лева /при минимален размер, определен съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 583,11 лв. с оглед  интереса/. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 87,09 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, гр. София, район Оборище, ул. „Княз Ал. Дондуков” 59, ЕИК *********, представлявано от Александър Проценко и Павлин Деков Петков, да заплати на Б.Й. *** сумата 858 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. и сумата 2000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 05.10.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 675,51 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Й. *** против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, гр. София, район Оборище, ул. „Княз Ал. Дондуков” 59, ЕИК *********, представлявано от Александър Проценко и Павлин Деков Петков, искове за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. в останалата част до претендирания размер 1062,26 лева и за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. в останалата част до претендирания размер 4000 лева като неоснователни.

ОСЪЖДА Б.Й. *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, гр. София, район Оборище, ул. „Княз Ал. Дондуков” 59, ЕИК *********, представлявано от Александър Проценко и Павлин Деков Петков, сумата 87,09  лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :