№ 3231
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 47854/27.07.2022 г. на „К.В.” АД, ЕИК
*********, с която срещу „А.И.“ ЕООД, ЕИК **** и „АКС К.“ АД, ЕИК ********* са
предявени искове, като следва : с правно основание чл. 134 ЗЗД, във връзка с чл. 135 ЗЗД за
обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим
имот сключен на 23.03.2022 г. между „А.И.“ ЕООД и „АКС К.“ АД; или при условията на
евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 134 ЗЗД да
прогласи за нищожен сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен
на 23.03.2022 г. между „А.И.“ ЕООД и „АКС К.“ АД.
Исковата молба е предявена от дружеството-ищец, представлявано от изпълнителния
директор - К.А.К., включително от същия е депозирана допълнителна молба от 02.08.2022 г.,
че по отношение на другия вписан за изпълнителен директор на дружеството - Е.Л., били
налице противоречиви интереси с дружеството и евентуалните процесуални действия,
извършени от Лазаров в настоящото производство не следвало да бъдат вземани предвид от
съда.
От дружеството-ищец, чрез представляващия го изпълнителен директор Е.Л.Л., е
депозирана молба, вх. № 66391/14.10.2022 г., с която се заявява пълен отказ от предявените
искове, като в молбата са изложени твърдения, че молбата се депозира по решение на съвета
на директорите, взето с мнозинство.
Вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството-ищец сочат, че
същото има едностепенна система на управление и се управлява и представлява от съвет на
директорите в състав: К.А.К., Е.Л.Л. и Л.Д.Н., като представляващи дружеството са първите
две физически лица, които упражняват представителната власт съвместно и разделно
(представляват дружеството заедно и поотделно). Това означава, че волеизявлението на
който и да е от К.А.К. или Е.Л.Л. поражда правни последици директно в правната сфера на
юридическото лице „К.В.” АД, без да има необходимост от извършване на волеизявление от
другия представител (такова би било изискуемо при съвместно представителство).
Доколкото вписаните представителите на дружеството могат валидно да волеизявяват
от негово име, то съдът е приел да е валидно сезиран с предявена само от единия от тях
1
искова молба, съответно няма никакво основание да не зачита волеизявленията на другия
представляващ, който е депозирал молба за отказ от предявените искове, с която десезира
съда с възникналия правен спор. Съдът няма основание да не счита отказа за валидно
процесуално действие, извършено от името на „К.В.” АД и да не го съобрази в
производството като прекрати същото.
Евентуално противоречие в интересите между двамата изпълнителни директори или
между изпълнителния директор Е.Л.Л. и дружеството (по твърдения на представляващия
Кръстев), не може да бъде разрешено в полза на представителната власт на К.А.К., нито по
пътя на назначаването на особен представител на „К.В.” АД.
Действително, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК допуска назначаването на особен
представител при противоречие в интересите между представляван и представител, но
настоящата хипотеза не е такава.
Съгласно решение № 149 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 151/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато
представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ
граждански процес и интересите им са противоположни, т. е. когато представляван и
представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото. Особен
представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното
гражданско дело между представляван и представител, а не между законните представители
на представляваната страна.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, изразена в определение №
73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о., определение № 223 от 29.03.2013 г. по
ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д. № 756/2014 г. на І т. о. и
определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о., застъпва становището,
че само по себе си, противоречието между представляващите едно юридическо лице и
невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие
или изразено в извършване на противоречиви процесуални действия – сезиране на съда с
правния спор, респ. дезесиране на съда, не е основание за назначаване на особен
представител на дружеството - такъв се назначава единствено когато представляван и
представител са насрещни страни по спора, предмет на делото, т. е. насрещни страни по
материалното правоотношение.
По волята на общото събрание на акционерите в „К.В.” АД юридическото лице се
представлява от двама представители заедно и поотделно, затова по волята само на един от
тях могат да бъдат инициирани искови производства от името на дружеството и така
инициираните производство могат да бъдат прекратявани по волята на другия
предствалвяващ.
Следователно на този етап от процесуалното развитие е налице единствено и само
противоречие между вписаните в търговския регистър представляващи дружеството-ищец,
което не представлява основание за назначаване на особен представител, тъй като между
интересите на представляващите и интересите на дружеството като юридическо лице
противоречие не е налице. Несъгласието между представляващите „К.В.” АД следва да се
отстрани по правилата на дружественото право, но не и чрез назначаването на особен
представител или отдаване на предпочитание на един от представляващите и зачитане на
процесуалните му действия, съчетано с игнориране на процесуалните действия на другия
представляващ.
2
С оглед изричното изявление от страна на представляващ ищеца „К.В.” АД за пълен
отказ от предявените искове, съдът е десезиран с настоящия спор и производството следва
да бъде прекратено.
Ето защо, на основание чл. 233 ГПК, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 1403/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, поради отказ от предявените
искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3