Решение по т. дело №209/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 138
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20241800900209
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. С., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900209 по описа за 2024 година
В. С. Т. от гр. М., ул. „Велико Търново“ № 17, ап.47, с ЕГН **********, е предявила
срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания, стрес, тревожност и нарушение на
съня, главоболие, гадене, заМ.ност и световъртеж вследствие нанесени й телесни
увреждания – оток и рани на меките тъкани на устата над горната и долната устна, рана
върху венеца над зъб 12 и некроза на нерва на същия зъб, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км на АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./,
по вина на Й.И.Й.. с ЕГН ********** – водач на автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с
ДК № СА 7002 АА, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.07.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 181 лева за причинени й имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за диагностициране и лечение на причинените й
увреждания – заплатени 31 лева по фактура № 34/10.09.2019 год. за сегментна
рентгенография и панорамна рентгенова снимка и 150 лева по фактура №
**********/22.11.2019 год. за преглед и кореново лечение на зъб 12 с поставяне на щифт и
обтурация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 год. до
окончателното й заплащане.
1
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 08.09.2019 год. ищцата пътувала в пътнически
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, управляван от Й.И.Й.. с ЕГН
**********. В района на 22 км на АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./ водачът на
автобуса вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата и движение с
несъобразена скорост застигнал и ударил отзад намаляващия скоростта пред него товарен
автомобил „ДАФ ХФ 105.460“ с ДК № РВ 9222 СА с ремарке „Шмитц СКО 24“ с ДК № С
1527 ЕК, управляван от Б.П.А., вследствие на което реализирал ПТП с пострадали лица,
между които и ищцата В. С. Т.. Произшествието било отразено в съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 121/09.09.2019 год. на ОД „Полиция“ – София.
Твърди се, че вследствие на инцидента ищцата загубила съзнание и й били
причинени травматични увреждания. На 09.09.2019 год. извършила преглед при лекар по
дентална медицина – стоматолог поради наличие на силна и нестихваща болка и образували
се рани. След извършени сегментна рентгенография и панорамна снимка при В. Т. били
установени рани и подутини над горната и долната устна, травми на меките тъкани, рана
върху венеца над зъб 12, както и клатене на същия зъб. За сегментната рентгенография и
панорамната снимка ищцата заплатила 31 лева по фактура № 34/10.09.2019 год.
Твърди се, че поради наличието на продължаващи болки и невъзможност за
извършване на дъвкателна функция на ищцата била проведена електроодонтодиагностика –
изследване на виталите, при която била измерена стойност от 80 рА при норма 6-12 рА,
който показател установявал наличие на травматичен периодонтит. Горните стойности
достигнали 100 рА, установено от проведено на 30.10.2019 год. изследване, което сочело за
некроза на нерва на зъба. Поради горното ищцата извършила кореново лечение на зъб 12,
като на 22.11.2019 год. претърпяла обработка на коренови канали, запълване с КПС,
поставяне на щифт и обтурация. За проведеното и лечение ищцата е заплатила 150 лева по
фактура № **********/22.11.2019 год.
Твърди се, че вследствие на настъпилия пътен инцидент ищцата е търпяла болки,
оток и рани на меките тъкани на устата, над горната и долната устна, невъзможност да се
храни и да приема течности без да чувства болка и затруднение. По време на
възстановителния период вкъщи е продължавала да изпитва силни болки в областта на
устните и увредения зъб 12, оплаквала се е от главоболие, гадене, заМ.ност и световъртеж,
най-често предизвикани от малкото количество на приеманата храна. Болките се засилвали
особено нощем, което довело до невъзможност за набавяне на пълноценен сън. Липсата на
сън, в съвкупност с болката и ограничения прием на храна, оказвали влияние на
настроението на ищцата, станала нервна, избухлива и трудно пазела самообладание, станала
по-стеснителна, намалила контактите с приятели и социалния живот, а от получените
загрозяващи белези изпитвала срам.
Ищцата сочи, че за пътническия автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА
2
7002 АА, управляван при ПТП от деликвента Й.И.Й.., била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/119000169232, валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., т.е. към датата на ПТП,
08.09.2019 год.
Твърди се, че В. С. Т. депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № 6613/05.07.2024 год. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, по която до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и
заплати обезщетение или откаже заплащане на такова.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба на ищцата са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а искът по чл.432,
ал.1 от КЗ – и като завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на водача на пътническия
автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прави се и възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на ищцата, за
която се сочи, че е пътувала в автобуса към момента на ПТП без поставен обезопасителен
колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Оспорват се твърденията по и.м., че ищцата е пострадала от описаното транспортно
произшествие. Сочи се, че видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, ищцата В. С. Т. не е посочена в качеството на такова лице. Представено е
медицинско удостоверение от дата 22.11.2019 год., а не е представен преглед от Спешна
медицинска помощ, посетила събитието. Представеният с и.м. амбулаторен лист от д-р Ц.Х.
не съдържа дата на прегледа, а амбулаторният лист не представя данни за травма, а за
проведено лечение на здравословен – дентален проблем, което очевидно се отнася за
лечение на възпаление на зъб.
Оспорва се причинно-следствената връзка между събитието от 08.09.2019 год. и
претендиралите неимуществени вреди от ищцата за главоболие, гадене, заМ.ност,
световъртеж, нервност, липса на сън, избухливост, дискомфорт и проведено лечение на зъби.
Оспорват се наведените противоречиви твърдения, че ищцата станала нервна и избухлива,
но и че е станала плаха и неуверена. Оспорват се и твърденията в исковата молба, че с
рентгенова снимка е установена рана върху венеца над зъб 12, както и клатене на същия зъб,
доколкото описаните неразположения не се установяват чрез рентген.
Оспорва се изцяло по основание и размер искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ищцата. Оспорва се представената с и.м. фактура №
*********/22.11.2019 год. да има връзка с процесното събитие, тъй като се касае за
проведено лечение на зъби и запълване на канали.
С отговора е направено и възражение по чл.111, б.„в“ от ЗЗД за изтекла погасителна
3
давност за вземанията за лихви за период, предхождащ с три години предявяването на
исковете.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с исковата молба и в о.с.з. на 20.06.2025 год. от пълномощника
на ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 121/09.09.2019 год. на ОД
„Полиция“ – София и протокол за оглед на местопроизшествие от 08.09.2019 година на РУП
Елин Пелин, в същите е отразено ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км на
АМ „Хемус“ /посока от гр. С. към гр. В./, с участници : МПС 1 – пътнически автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, с водач Й.И.Й.. с ЕГН ********** и МПС 2
– товарен автомобил марка „ДАФ ФТ ХФ 105 460” с ДК № РВ 92 22 СА, с водач Б.П.А..
Отразено е, че участник 1 засича и удря намаляващия скоростта участник 2 отзад, с което
реализира ПТП. Отразено е, че при катастрофата са пострадали седем пътуващи в автобуса
лица, включително шофьорът, но не и ищцата В. С. Т..
Видно от изисканата от съда справка от 17.04.2025 год. от Районна прокуратура – Елин
Пелин, образуваното по случая досъдебно производство № 152/2019 год. по описа на ОСлО
към СОП /ДП № 245/2015 год. по описа на РУ – Елин Пелин, пр.пр. № 841/2019 год. на РП –
Елин Пелин/ е било прекратено с постановление от 23.06.2021 год. на РП – Елин Пелин.
От показанията на свидетеля С. С. Б., участник в описаното с и.м. ПТП, се
установява, че пътувал с автобус от гр. С. за гр. М. по автомагистрала „Хемус“. В автобуса
била и негова позната – ищцата В. С. Т.; свидетелят бил седнал около задната врата, а
ищцата – на няколко седалки пред него, вдясно до пътеката. В автобуса имало двуточкови
колани, ищцата го питала как се слагат, но той не видял лично дали впоследствие си го е
сложила.
Инцидентът станал преди тунелите на автомагистрала „Хемус“, Б. четял и внезапно
усетил силен удар и шум от сблъсък с товарен автомобил. След като излезли от автобуса,
видял В., била се подпряла на мантинелата, брадичката и лицето й били в кръв. Казала му,
че много силно я болят зъбите и че има чувството, че се клатят. На място дошъл екип на
„Бърза помощ“, който откарал свидетеля към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, защото бил с
наранявания, като не видял дали и ищцата е била откарана в болнично заведение.
Свидетелят познавал ищцата, и двамата живеели в гр. М.. Споделяла му е, че месеци
наред имала болки в зъбите след катастрофата, че един зъб й бил умъртвен вследствие на
удара и се наложило да му вадят нерв. Споделяла, че сутрин, като си мие зъбите, има
болезнена чувствителност в този зъб и че има световъртежи.
От представеното с и.м. заверено копие на амбулаторен лист с № 480, издаден от
специалист по дентална медицина, е отразено, че ищцата е провела общ преглед на
09.09.2019 год. и втори преглед на 30.10.2019 год., при който е поставена диагноза гангрена
4
на 12-ти зъб. Като дейност е отразено, че е извършена трепанация, обработка на кореновия
канал, запълването му и поставяне на щифт с последваща обтурация.
Видно от представеното медицинско удостоверение № 1/22.11.2019 год. от д-р Ц.Х.,
провела горните прегледи и лечение на ищцата, в същия анамнестично е записано, че В. С.
Т. е посетила стоматологичния кабинет на 09.09.2019 год. по повод болка в 12-ти зъб при
стискане на зъбите и хранене. Съобщила, че оплакванията датират от 08.09.2019 год. след
удар в областта на лицето и брадичката при катастрофа с автобус, в който пътувала.
Обективно е установено: Екстраорално – травма и оток на горната и долна устни.
Интраорално – рана в областта на венеца над 12-ти зъб. Зъбът е леко подвижен с наличие на
болка при почукване, лека палпаторна болка в областта на апекса. Проведено е рентгеново
изследване, при което не са установени рентгенови данни за фрактура в областта на корена.
Проведена е и електроодонтодиагностика на два етапа – на 09.10.2019 год. и 30.10.2019 год.
със заключение, че се касае за некроза на нерва на зъба. След диагностицирането е
проведено и лечението на зъба на 30.10.2019 год., описано в амбулаторния лист, цитиран по-
горе.
Видно от представените с и.м. фактура № 34/10.09.2019 год., фактура №
*********/22.11.2019 год., ведно с касови бонове към тях, същите удостоверяват заплатени
от ищцата 31 лева за извършване сегментна рентгенография и панорамна рентгенова снимка
в дентален център „Естетика – 91“ ООД и 150 лева във връзка с проведените прегледи и
лечение при д-р Ц.Х., специалист терапевтична стоматология – гр. М., издала обсъдените
горе амбулаторен лист и медицинско удостоверение.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП, протокол за
оглед на местопроизшествие и показанията на св. Б., се установява следния механизъм на
настъпване на ПТП :
На 08.09.2019 год. около 15.40 часа на автомагистрала „Хемус”, км 20+100, в
местността „Жерково”, землището на село Потоп, община Елин Пелин, в платното за
движение в посока от гр. С. към гр. В., в дясната си пътна лента, се е движил товарен състав
– влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105,460”, с ДК № РВ 92 22 СА, управляван от Борис Петров
Арсов. Платното за движение е било в продължително прав, равнинен участък, еднопосочно,
с две ленти за движение в посоката, отделени една от друга посредством единична, бяла
прекъсната линия „МЗ”, всяка с широчина по 3.90 метра и в дясно на тях – лента за
принудително спиране с широчина 7.40 метра, отделена от дясната лента за движение с
единична, бяла непрекъсната линия „М1”. Вдясно на десния край на асфалтовото покритие
на същото ниво се е намирал затревен земно-каменист банкет с широчина 50 сантиметра,
ограничен вдясно от единична стоманена предпазна ограда и вдясно от нея – неоформено
затревено земно пространство. Вляво на левия край на асфалтовото покритие се е намирал
земно-каменист банкет с широчина 50 сантиметра, ограничен вляво от усилени звена
стоманена предпазна ограда.
5
Придвижвайки се по гореописания начин, товарният състав е започнал намаляване на
скоростта си на движение. Към този момент, след товарния състав, със скорост 98 км/ч,
също в дясната пътна лента, в същата посока – от гр. С. към гр. В., се е движил автобус
„Мерцедес” с ДК № СА 70 02 АА, управляван от Й.И.Й... Водачът Й. е забелязал
намаляването на скоростта на товарния състав и е задействал спирачната система на
автобуса за аварийно спиране, но независимо от това е настъпил удар между челната
централна част на автобуса и задната централна част на полуремаркето на товарния състав.
КСМАТЕ сочи, че двигателят на процесния автобус и скоростната му кутия се
намират в задната му част и връзката между скоростния лост и скоростната кутия се
осъществява посредством лостова система, при което независимо от удара, двигателят е бил
незасегнат и явно е бил в работен режим. Така в определен момент от ударния процес, най-
вероятно вследствие на удара, лостовата система на скоростите е деформирана и
скоростната кутия на автобуса е превключила на задна предавка и автобусът е потеглил
назад; по-малко вероятно е и водачът да е превключил на задна предавка или по време на
удара, или след него, при което автобусът е изминал около 25 метра в посока назад на
първоначалната си посока на движение и със задната си част се е ударил в стоманената
предпазна ограда на автомагистралата, ограничаваща вдясно платното за движение,
деформирал я е и я е скъсал, след което се е установил на място.
КСМАТЕ сочи, че ударът за автобуса е бил прав, централен, челен, което показва, че
водачът на това МПС до момента на удара не е изменял драстично траекторията си на
движение с цел задминаване или пък отклонение вдясно от лентата за движение. От тук
следва извода, че причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните
действия на водача на автобуса „Мерцедес” с ДК № СА 70 02 АА Й.И.Й.., който в зоната на
ПТП при възникнала опасност за движението – намаляване на скоростта на движение на
движещия се пред него товарен състав, е реагирал късно за намаляване на скоростта или
спиране, респ. водачът на автобуса не е спазвал минималната надлъжна дистанция от
състава, което не му е дало възможност да спре автобуса преди да настъпи удара в задната
част на полуремаркето.
Видно от заключението, от приложената по делото медицинска документация се
установява, че в резултат на ПТП на В. С. Т. са причинени следните травматични
увреждания – мекотъканни увреждания на горната и долна устни, разкъсно-контузна рана на
венеца на горната челюст в областта на втори горен десен зъб и луксация на втори горен
десен зъб; усложнение на травмата, изразяващо се в развитие на некроза на нерва на втори
горен десен зъб, изискваща лечение. Последното се е състояло в отваряне на зъба, обработка
на кореновия канал, запълване на кореновия канал и поставяне на щифт с последваща
обтурация /пломбиране/.
Заключението на КСМАТЕ е че, описаните травматични увреждания са причинени в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и са във връзка с процесното ПТП – с оглед
описания по-горе механизма на същото.
КСМАТЕ сочи, че след приложеното лечение на травмите следва да настъпи пълно
6
възстановяване на увреждането в рамките на около 20-25 дни. В рамките на посочения
възстановителен период са били налице както спонтанни в началото, така и при механично
въздействие болки, които са отзвучали в хода на възстановяването.
Видно от заключението, автобусът, участвал в ПТП, фабрично е бил оборудван с
двуточкови предпазни колани за всички пътнически места и с триточкови такива за водачът
и пътуващия на предна дясна седалка. Двуточковият колан принципно при удар ограничава
тялото на пътника в областта до таза, но горната част на тялото може да се движи
ограничено от колана в посока напред. Тъй като устата се намира в почти най-горната част
на тялото, при което отклонението на тази част е най-голямо при поставен предпазен колан,
особено при двуточковите колани, при удар и възникване на инерционни сили коланът не
защитава устата в зоната на това отклонение. В този случай и при поставен предпазен колан
главата би достигнала задната част на облегалката на предната седалка и могат да се получат
подобни наранявания в областта на устата.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника с
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за пътнически автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА, със застрахователна полица №
BG/22/119000169232 на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год.
С исковата молба ищцата е представила застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ – вх. № 6613/05.07.2024 год. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с която е сезирала
застрахователя за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Не се установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
ответникът да се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или
откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
7
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата – вх. № 6613/05.07.2024 год. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД, по която не се установява ответникът да се е произнесъл, като определи и изплати
застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
8
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на автобуса
марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА – Й.И.Й.., който в зоната на ПТП при
възникнала опасност за движението – намаляване на скоростта на движение на движещия се
пред него товарен състав, е реагирал късно за намаляване на скоростта или спиране, респ. не
е спазил минималната надлъжна дистанция от състава, което не му е дало възможност да
спре автобуса преди да настъпи удара в задната част на полуремаркето.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на
КСМАТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обосновано, логично и пълно, бе
установено и че вследствие на ПТП на пътника в автобуса В. С. Т. са били причинени
описаните в и.м. телесни увреждания – оток и рани на меките тъкани на устата над горната
и долната устна, рана върху венеца над зъб 12 и некроза на нерва на същия зъб.
Действително, в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
121/09.09.2019 год. на ОД „Полиция“ – София ищцата не е посочена като пострадало лице,
но от показанията на свидетел С. Б. се установява, че непосредствено след удара между
автобуса и товарния състав пътниците са излезли до мантинелата на магистралата и там е
забелязал ищцата, която била с окървавено лице и брада, а впоследствие от нея разбрал, че
имала продължителни проблеми с разклатен при удара в облегалката зъб, който се налагало
да се лекува. Мекотъканните наранявания над горната и долната устна и раната върху венеца
над зъб 12 са били констатирани при проведения на следващия ден след катастрофата
преглед на ищцата от специалист терапевтична стоматология, а последващото усложнение
на травмата на зъба – некрозата на нерва му, е било проследено при последващия преглед и
лечение на ищцата, проведено на 30.10.2019 год., удостоверено и с представеното с и.м.
медицинско удостоверение № 1/22.11.2019 год., издадено от д-р Ц.Х..
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания. От показанията на разпитания
свидетел Б. обаче не бяха установени останалите твърдени неимуществени вреди, които да
са във връзка с травмите от ПТП – изживян стрес, тревожност и нарушение на съня на
ищцата, главоболие, гадене, заМ.ност и световъртеж. Действително, В. Т. споделяла пред Б.
за световъртеж, но не е от кога датира и какво го причинява.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ
обстоятелството, че за автобуса марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № СА 7002 АА,
управляван при ПТП от деликвента Й.И.Й.., е била сключена с ответника застраховка
9
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/119000169232, валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., т.е. към датата на ПТП –
08.09.2019 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. В случая следва да се отбележи, че при удара в лицето
ищцата е получила само мекотъканни увреждания на горната и долна устни, разкъсно-
контузна рана на венеца, както и луксация /но не и избиване/ на зъб, като болките от тези
наранявания не са били нито интензивни, нито продължителни. Установено бе, че
травматичната луксация на зъба е довела до усложнение – развитие на некроза на нерва,
наложило лечение, като последното се е състояло в отваряне на зъба, обработка на
кореновия канал, запълване на кореновия канал и поставяне на щифт с последваща
обтурация /пломбиране/. Посочената интервенция е рутинна, с кратка продължителност и не
следва да е била съпроводена с болезненост при поставена упойка. Последиците са били
премахване на нерва, но и запазване на целостта на зъба, като твърденията по и.м., че и след
интервенцията ищцата дълго време е търпяла болки и дискомфорт, останаха недоказани –
ищцата е споделяла пред свидетеля Б. за болезненост в областта на зъба, но изявленията на
страната в процеса, възпроизведени от разпитания свидетел, не могат да установят с пълно
и главно доказване твърдените от нея неимуществени вреди.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, които не
са били нито продължителни, нито интензивни, налагат определяне на обичайния определян
10
в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 3 000
лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищцата, ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2024 год. – датата, на която е била входирана застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на В. С. Т. до ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, до окончателното й заплащане. Първият
от предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
Размерът на обезщетението бе определен от съда и с оглед обстоятелството, че
неимуществените вреди са били търпени през 2019 год. или в период от преди повече от пет
години, с отчитане на настъпилите в страната в обществено-икономически план съществени
промени през този период.
Във връзка с направеното от ответника възражение по чл.111, б.„в“ от ЗЗД за изтекла
погасителна давност за вземанията за лихви за период, предхождащ с три години
предявяването на исковете, следва да се посочи, че лихви за такъв период не са
претендирани.
Съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на и.м. от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействията на пострадалата –
че по време на превоза е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на телесните
травми в конкретната им тежест и морфологични признаци. Обстоятелството, че
двуточковите колани, с каквито са били оборудвани местата за пътниците в автобуса, не
могат да предпазят последните при удар на главата с предната седалка, т.е. че коланът не
защитава устата в зоната на това отклонение, бе установено по категоричен начин от
заключението на КСМАТЕ. Видно от последното, и с поставен двуточков колан ищцата е
могла да получи същите наранявания при описания механизъм на причиняване на травмите.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
за заплащане на обезщетение в размер на 181 лева за причинени на имуществени вреди –
направени разходи за диагностициране и лечение на причинените й увреждания, бе доказан
изцяло по основание и размер. Представените фактура № 34/10.09.2019 год. за сегментна
рентгенография и панорамна рентгенова снимка и фактура № **********/22.11.2019 год. за
преглед и кореново лечение на зъб 12 с поставяне на щифт и обтурация, придружени с
касови бонове, установяват извършената диагностика и лечение на травмите на ищцата и
размера на разходите, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата
горната сума, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024 год. до окончателното й
заплащане.

По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 43/27.01.2025 год. ищцата на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е била
11
освободена от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса от 120 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
02.07.2025 год., сключен между ищцата и адв. К. М. Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с ниска фактическа и правна сложност, обусловено и от
извършването на значително по-малко процесуални действия по събиране на доказателства –
разпити на един свидетел и изслушано заключение по една експертиза в две заседания.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.1 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /3 000 лева и 181 лева/ възнаграждението би възлизало
на 600 лева и 400 лева или общо на 1 000 лева, което е съответно на фактическата и правна
сложност на делото, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника горната сума. Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год.
на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 600
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
12
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените горе съображения за ниската фактическа и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия с участието на страните. С оглед
на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 715.68 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "З.К.Л.И." АД, ЕИК да
заплати на В. С. Т. от гр. М., ул. „Велико Търново“ № 17, ап.47, с ЕГН **********, сумата от
181 лева /сто и осемдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди – направени разходи за диагностициране и лечение на причинените й
увреждания – заплатени 31 лева по фактура № 34/10.09.2019 год. за сегментна
рентгенография и панорамна рентгенова снимка и 150 лева по фактура №
**********/22.11.2019 год. за преглед и кореново лечение на зъб 12 с поставяне на щифт и
обтурация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат К. М.
Д. от САК, с личен номер *********, със служебен адрес гр. С., бул. „Витоша“ № 10, ап.3,
сумата от 1 000 лева /хиляда лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК В. С. Т. от гр. М., ул. „Велико Търново“
№ 17, ап.47, с ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК сумата от 715.68 лева
/седемстотин и петнадесет лв. и шестдесет и осем ст./, съставляваща направени разноски и
определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13