р
е ш е
н и е
№ 373
гр. Габрово,
06.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Ина Георгиева и прокурора....., като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВ АНД № 674 по описа за 2018 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Х.Д.Х., с ЕГН: **********,*** – чрез адв. Г.Н. от ГАК, против
Наказателно постановление № 601/25.04.2018
година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с
което на основание чл. 270 от Закона за горите му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 9а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
вр. с т. ІV.3 от Заповед № 1321 от 16.12.2016 г. на ИАГ – гр. София.
В жалбата са изложени няколко
основания за поисканата с нея отмяна на атакуваното Наказателно постановление –
неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, недоказаност на вмененото нарушение, липса на ясно, пълно и точно негово
описание и отсъствие на ясно указана форма на виновно поведение.
Пред настоящия съдебен състав Х.Х. не се явява. Неговият защитник – адв. Г.Н.
от ГАК, поддържа жалбата, като освен сочените с нея доводи за отмяна на
атакувания санкционен акт навежда в пледоарията си и допълнителни такива –
непосочване номерата на превозните билети с установени към момента на
проверката пороци, отсъствие на надлежно уведомяване на неговия доверител за
актосъставянето, както и невръчване на вече изготвения АУАН на Х.Х..
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Светлана Иванова,
която намира на преден план вмененото на Х.Х. нарушение за несъмнено доказано
от събраните по делото доказателства. Освен това изрично оспорва възраженията
на жалбоподателя за нарушено негово право на защита, поставяйки акцент както на
изпратената и получена от него покана за датата на актосъставяне, така и за
последващото надлежно връчване на вече изготвения АУАН от служители на Община
Габрово. Поради това моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът
намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните
дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
На 26.07.2017 г. служители на РДГ – Варна заедно с технния колега и настоящ
свидетел Й.Ч. извършили проверка в цех за преработка на дървесина, находящ се
на ул. „Орловска” № 164 в гр. Габрово и стопанисван от „Палисандър лес” ЕООД,
където към този момент на работа се намирал жалбоподателят. При нея
проверяващите се запознали с представените им общо 77 бр. превозни билета и
констатирали, че в един от тях с № 2111626593,
издаден от Х.Х. на 06.07.2017 г., липсва точен адрес
на осъществената доставка. Това си заключение те описали и в Констативен
протокол серия Е00, № 121301/26.07.2017 г., станал основа за изготвяне против
жалбоподателя и на АУАН № 601/26.10.2017
г., в който неизписването на посочения реквизит било квалифицирано като
нарушение по чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии във вр. с т. ІV.3 от Заповед № 1321 от 16.12.2016 г. на ИАГ
– гр. София. На посоченото действие Х.Х. не присъствал, въпреки че бил уведомен
за това от страна на Т.Г. – служител на АНО, в телефонен разговор. Съставеният
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 23.11.2017 г. от служители на Обшина
Габрово, при което действие същият отказал да го подпише.
На 25.04.2018 г. е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на жалбоподателя на 10.05.2018 г., който на 17.05.2018 г. подал
жалбата, станала причина за образуване на настоящето дело.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, като съдът намира за безспорно установено, че на 06.07.2017 г. жалбоподателят е издал превозен билет № 2111626593, в който не е посочен точен адрес на осъществената
доставка. Това е квалифицирано от проверяващите като нарушение по чл. 9а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
вр. с т. ІV.3 от Заповед № 1321 от 16.12.2016 г. на ИАГ – гр. София и е станало
основа за издаване против Х.Х. на АУАН № 601/26.10.2017
г., при което действия същият не е присъствал въпреки надлежната му покана, отправена
му по телефон от служителя на АНО Т.Г. и закрепена в писмен доклад от
25.10.2017 г. Доказан факт е и че жалбоподателят е получил препис от изготвения
АУАН от служители на Община Габрово, отразено в надлежна разписка от 23.11.2017
г., респ. процесуални пропуски по смисъла на чл. 40, ал.2 и чл. 43, ал.4 от ЗАНН в хода на проведеното административнонаказателно производство не са
налице.
Въпреки това обаче
съдът констатира наличието на две независими основания за цялостна отмяна на
обжалваното Наказателно постановление, водещото от които е фактическата липса
на законова основа за санкционирането на Х.Х.. Като такава от страна на АНО е
посочена бланкетната норма на чл. 270 от ЗГ, обхващаща случаите на изрично
непосочени нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му,
като привръзката тук на първо място е с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В същия е
посочено, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или
подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за
тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци. И тази норма
обаче не въздига ясно задължение и не съдържа конкретен императив за поведение.
От страна на АНО е направена последваща връзка с т. ІV.3 от Заповед № 1321 от
16.12.2016 г. на ИАГ – гр. София, който акт обаче няма нормативен характер, а представлява
административен акт, с който обаче общозадължителни правила за поведение не
могат да бъдат създавани. Заповедите не са посочени като такива по смисъла на
чл. 7 от ЗНА, респ. несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните
разпоредби не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 270 от
ЗГ. Действително, пар. 37 от ПЗР на ЗГ предвижда изпълнителният директор на ИАГ
да издава образци на документи по същия закон, но по никакъв начин процесната
заповед не може да е основание за пораждане на административнонаказателна
отговорност, доколкото тя определя само даден образец, но не делегира
възможност на нейния автор да въвежда императивни правила за попълването
и. Касае се за един вътрешноведомствен
акт без задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.
Нещо повече, категорично недоказана е и субективната страна на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Няма никакви данни самата Заповед № 1321 от 16.12.2016
г. на ИАГ – гр. София да е сведена в случая до знанието на Х.Х.. В
заключителната и част е предвидено тя да се публикува на интернет – страницата
на ИАГ и да се сведе до знанието на РДГ за сведение и изпълнение. Законодателят
обаче категорично не е указал публикуването на интернет – страница като валиден
начин за уведомяване адресатите за
дадена заповед на орган на изпълнителната власт, за да могат те да
синхронизират поведението си с нейните разпоредби. Поради това настоящият
съдебен състав не може да приеме, че Х.Х. е бил запознат с процесната заповед,
респ. липсва установен субективен елемент на вмененото му от АНО деяние.
По горните съображения атакуваното Наказателно постановление подлежи на
цялостна отмяна, тъй като описаното в него нарушение от страна на Х.Х. на първо
място не може да се субсумира като такова по чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. ІV.3
от Заповед № 1321 от 16.12.2016 г. на ИАГ – гр. София, а и освен това недоказан
е какъвто и да е умисъл в поведението му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 601/25.04.2018 година на Директора
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание
чл. 270 от Закона за горите на Х.Д.Х., с ЕГН: **********,*** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
по чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии във вр. с т. ІV.3 от Заповед № 1321 от 16.12.2016 г. на ИАГ – гр.
София.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: