Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 542 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, от „Т.Б.“ ЕАД срещу В.Б.Г..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответницата В.Б.Г. бил сключен и валидно действал договор за мобилни
услуги от 20.01.2018 г., по силата на който ответницата била абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ….. и титуляр по
предпочетения мобилен номер ……, с абонаментен план „Тотал
10,99 лева“.
На същата дата – 20.01.2018 г., бил
сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът взел на изплащане
посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 3,39 лева, мобилно
устройство „Mobiwire Halona“.
На 28.03.2018 г. ответницата
сключила с ищцовото дружество допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер 0895/151586, като
абонатът предпочел да ползва абонаментен план по програма „Тотал+
20,99 лева“, със срок на действие 24 месеца.
Въз основа на посочените договори
ответницата ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № …...
За потребените
от ответницата услуги за периода от 05.11.2018 г. до 04.01.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД
издал следните фактури:
- фактура № ……/05.12.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,89
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 20.12.2018 г.
- фактура № ……/05.01.2019 г. за
отчетения период на потребление - от 05.12.2018 г. до 04.01.2019 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 25,51
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 20.01.2019 г.
Ответницата не заплатила мобилни
услуги на обща стойност 52,40 лева, поради което на 05.02.2019 г. било издадено
кредитно известие № …./05.02.2019 г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 16,66 лева, начислени били и
дължимите лизингови вноски в размер на 7,45 лева и е отразен незаплатеният
баланс в размер на 52,40 лева за предходните отчетни периоди, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 48,34 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, на стойност 48,34 лева, ангажирало договорната отговорност на абоната,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ
на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор,
сключен с ответницата за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №
********* крайна фактура № **********/05.03.2019 г., с начислена обща сума за
плащане в размер на 173,98 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 88,35 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси на ползваната програма за всеки ползван номер, фактурирана била и сумата,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 37,29 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в
размер на 48,34 лева.
Датата на прекратяване на процесния абонамент била 25.01.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство, марка „Mobiwire Halona“, били обявени за
предсрочно изискуеми.
За предсрочно изискуеми били обявени
лизинговите вноски, дължими от м. 03.2019 г., когато била издадена крайна
фактура № …../05.03.2019 г., съгласно уговорения погасителен план.
На следващо място, сочи, че между „Т.Б.“
ЕАД и ответницата В.Б.Г. бил сключен и валидно действал и договор за мобилни
услуги от 07.11.2018 г., по силата на който ответницата била абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер 0895/211702, с абонаментен план „Тотал+ 20,99 лева“.
Въз основа на посочения договор
ответницата ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № …...
За потребените
от ответницата услуги за периода от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД
издал фактура № ……/15.01.2019 г. за отчетения период на потребление - от
15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 22,48 лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 02.03.2019 г.
Ответницата не заплатила мобилни
услуги на обща стойност от 22,48 лева, поради което на 15.02.2019 г. било
издадено кредитно известие № …… за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 14,22 лева, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 8,26 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, на стойност 8,26 лева, ангажирало договорната отговорност на абоната,
като в издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 52,47 лева,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната
програма за всеки ползван номер.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответницата, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 98/2020 г. и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 56,60 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги
с абонатен номер ……../20.01.2018 г. и договор за мобилни услуги с абонатен
номер ……../07.11.2018 г. за периода от 05.11.2018 г. до 14.01.2019 г., сумата
от 140,82 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги и сумата от 37,29 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.01.2018 г., за абонатен
№ ……, за устройство „Mobiwire Halona“,
за периода от м. 03.2019 г. до м. 12.2019 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, моли да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 37,29 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.01.2018 г., за абонатен
№ ……., за устройство „Mobiwire Halona“,
за периода от м. 03.2019 г. до м. 12.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения ù особен представител е подала отговор на исковата
молба, с който е изразила становище за неоснователност на предявените искове.
В отговора е направено възражение за
нищожност на клаузи от сключените договори за мобилни услуги, касаещи
задължението за заплащане на неустойка поради противоречието им с добрите
нрави.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, чрез назначения ѝ особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 10.02.2020
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответницата В.Б.Г. за дължими суми по договор за мобилни
услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 98/2020 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 92/11.02.2020 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г., сключен
между ищцовото дружество и ответницата, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответницата услуга за телефонен
номер ……. по тарифен план „Тотал 10,99“, с месечна
абонаментна такса 10,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
На
28.03.2018 г. ответницата е сключила с ищцовото
дружество и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен
номер 0895/151586, като е предпочела да ползва абонаментен план по програма „Тотал+ 20,99 лева“, със срок на действие 24 месеца.
По делото е представен и договор за
лизинг от 20.01.2018 г., сключен между ищцовото
дружество и ответницата, по силата на който ищецът (лизингодател)
се е задължил да предостави на ответницата (лизингополучател)
за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Mobiwire”, модел „Halona“, срещу
обща лизингова цена в размер на 77,97
лева.
По делото е представен и приет
договор за мобилни услуги от 07.11.2018 г., сключен между ищцовото
дружество и ответницата, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя
на ответницата услуга за телефонен номер ********** по тарифен план „Тотал+ 20,99“, с месечна абонаментна такса 20,99 лева с
ДДС, за срок от 24 месеца.
Представени са също и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и декларация
– съгласие, подписана от ответницата, с която е удостоверила, че е получила
екземпляр от Общите условия, както и Приложение
– ценова листа за абонаментни планове за частни лица, съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“
ЕАД за ползване на предоставяните от оператора мобилни услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 4 бр. фактури, както следва: фактура № ……./05.12.2018
г. за отчетения период на потребление - от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,89
лева (с ДДС); фактура № ……../05.01.2019 г. за отчетения период на потребление -
от 05.12.2018 г. до 04.01.2019 г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 25,51 лева (с ДДС); фактура № ……../15.01.2019 г.
за отчетения период на потребление - от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22,48
лева (с ДДС), както и фактура № ……/05.03.2019 г., с начислена обща сума за
плащане в размер на 173,98 лева.
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно,
като всеки месец са отразявани издадените фактури и извършените плащания.
Според вещото лице дължимите от ответницата суми за мобилни услуги, фактурирани
за процесния мобилен номер за периода от 05.11.2018
г. до 04.01.2019 г., са в размер на 56,60 лева. Размерът на дължимите лизингови
вноски по сключения договор за лизинг е 37,29 лева (11 лизингови вноски, всяка
от които по 3,39 лева).
Размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси на ползваните програми за всеки
номер и неустойка за ползване на устройството, е в размер на 140,82 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД за заплащане на потребени мобилни услуги и дължими
лизингови вноски:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
За уважаването на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на потребени мобилни
услуги, в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответницата през
процесните отчетни периоди на облигационно
правоотношение, породено от сочените договори за мобилни услуги, както и
изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне
за ползване на ответницата на мобилния телефонен номер и доставката на
далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между тях договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г. и допълнително споразумение към него от 28.03.2018 г., както и договор за мобилни услуги от 07.11.2018 г.
На следващо място, ответницата е
получила
препис от Общите условия на оператора, запознала се е с тях, приела е същите и
се е задължила да ги спазва, което се установява от подписаната от нея
декларация – съгласие, приложена по делото. Установява
се наред с това и че за периода от 05.11.2018 г. до 14.01.2019 г. ищецът „Т.Б.“
ЕАД е издал 4 бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с
получател ответницата В.Г.. По силата на съществувалата между страните
договорна обвързаност ищцовото дружество е поело
задължението да доставя на ответницата далекосъобщителни услуги срещу
заплащането от нейна страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори
съгласно уговорените тарифни планове.
В разглеждания случая ответницата е
подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е същите и не е
изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените
услуги и с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които не е
заплатила в срок. Следователно, е осъществен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение, за което ответницата носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените
мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответницата се
доказва от приложените по делото фактури, подробно изброени по-горе. И по
четирите фактури получател е ответницата В.Г.. Представените фактури установят
факта, че като първични счетоводни документи са осчетоводени в търговските
книги на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват
правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които могат да
служат като доказателство в негова полза. Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не
е оспорила по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на фактурите, както и
верността на обективираните във фактурите данни,
които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляват първичен счетоводен документ и с оглед заключението по приетата
съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, съдът приема, че
ответницата действително е ползвала услугите на оператора, с посочените в тях
стойности. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за
извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на
услугата не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т.
д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и
доказателства по делото, ответникът при приемане на изпълнените услуги да е
направил възражения за недостатъци и изрично изразено несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се
счита прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл.
266, ал. 1 ЗЗД).
След като безспорно се установи, че
длъжникът - ответник по делото е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. същият е в неизпълнение на договора и предвид
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, според
което дължимите от ответницата суми за мобилни услуги за периода от 05.11.2018
г. до 14.01.2019 г. са в размер на 56,60 лева, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан.
По отношение дължимостта
на претендираните лизингови вноски:
Възникването в полза на ищеца на
вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от
установяване наличието на договорни правоотношения между страните, породени от
договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от страна на
ищеца, като лизингодател за ползване от ответницата
на мобилното устройство, предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетия по делото договор за
лизинг от 20.01.2018 г. се установява, че между ищцовото
дружество, от една страна като лизингодател, и
ответницата, от друга, като лизингополучател, е
сключен договор за лизинг на мобилен телефон, марка „Mobiwire
Halona“, на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3,39 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на
настоящия договор лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство
във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
договорените технически характеристики и е комплектован
с цялата документация, включително гаранционна карта.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задълженията на
ответницата, произтичащи от сключения договор за лизинг, не са заплатени и
възлизат на сумата от 37,29 лева.
Относно наличието на основание за
начисляване на посочените суми настоящият състав взе предвид уговореното в
общите условия към договора за лизинг (чл. 12) за това, че в случай на
неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателят
има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и
действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,
както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.
При това положение настоящият състав
приема, че между страните е сключен договор за лизинг на индивидуализираната
по-горе движима вещ, по който ответницата не е изпълнила задължението си да
плати лизинговите вноски. Макар по делото да липсват доказателства задълженията
на ответницата да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че същата
дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй като към
настоящия момент срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответницата дължи
пълния размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми и без да е
обявена предсрочна изискуемост на договора. С оглед изложеното, настоящият
състав приема, че искът за заплащане на суми на основание сключения договор за
лизинг е основателен и доказан до пълния предявен размер от 37,29 лева.
Относно дължимостта
на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има
акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение
на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание,
ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата
молба твърдения, наличието на следните предпоставки: наличието на клауза за
неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между
страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза
в договорите за мобилни услуги и допълнителното споразумение, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка, като нейният максимален размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Безспорно се установи по делото
наличието на неизпълнение от страна на ответницата на задълженията ù по
сключените договори за мобилни услуги, поради което последната дължи на ищцовото дружество неустойка в уговорения размер. Съдът,
след като констатира, че е налице изначално уговорен праг на неустойката и
възможност същата да бъде определена, намира, че клаузата в цитираните договори
за мобилни услуги и допълнително споразумение не създава неравновесие в правата
и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за
добросъвестност и не излиза извън присъщата ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такава не е
нищожна като противоречаща на добрите нрави.
С оглед изложеното и предвид
заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, съдът приема, че
искът е доказан в пълния предявен размер от 140,82 лева.
Предвид изложеното и след като бива
уважава главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск срещу ответницата с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 900,00 лева, от които 150,00 лева – заплатена
държавна такса, 300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева
– заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, както и
150,00 лева – депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, които с оглед изхода на спора се дължат изцяло от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Б.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С, сграда …. , сума
в размер на 56,60 лева (петдесет и шест лева и шестдесет стотинки),
представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер
*********/20.01.2018 г. и договор за мобилни услуги с абонатен номер
*********/07.11.2018 г. за периода от 05.11.2018 г. до 14.01.2019 г., сумата от
140,82 лева (сто и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и сумата
от 37,29 лева (тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.01.2018
г., за абонатен № *********, за устройство „Mobiwire Halona“, за периода от м. 03.2019 г. до м. 12.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА В.Б.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление:***, Б.П.С, сумата от 900,00
лева (деветстотин лева) – разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./