Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№76 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищеца А.Д.Щ.
твърди, че на 25.02.2019г. закупила от ответника П.Р.А. недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1006.20.9.3 по
кадастралната карта на Димитровград, одобрена със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес в Димитровград, ул***, който
имот се намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1006.20, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имот
№21052.1006.20.9.2, под обекта- няма, над обекта- имот №21052.1006.20.9.7,
построен върху държавна земя, състоящ се от една стая и кухня със застроена
площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 22,17 кв.м.,
както и 10,51% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Поддържа, че след като закупила процесния имот, продавача я помолила
да остане в жилището до 6 месеца, за да се устрои в друга квартира. Ищецът се
съгласила, но след изтичане на срока ответника отказала да освободи жилището.
Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде
владението на гореописания имот на ищеца. Претендира присъждане на направените
в настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът П.Р.А. депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Заявява, че сключения договор, обективиран в нотариален акт №69,
т.І, рег.№**, д.№65/25.02.2019г. е недействителен и унищожаем на основание чл.27
вр.чл.30 от ЗЗД, тъй като е сключен поради заплаха. Посочва, че на 25.02.2019г.
прехвърлила апартамента си на ищцата по принуда и заплахи от сина й *** ***.
Последният многократно заплашвал, че ще посегне на живота й, ако не отиде да
подпише договора пред нотариус. В деня на сделката дошъл и взел П.А. от дома й,
като отново я заплашил с убийство. В резултат на тези закани у нея възникнал
основателен страх, тъй като въпросното лице било известно в квартала със своята
агресивност, като имал и висящо дело за причинена заедно с брат си **телесна
повреда. Поради това ответника живеела в непрекъснат страх и не смеела да
предприеме никакви действия. Твърди, че отново под заплаха от страна на ***тя
била закарана до кадастъра в Хасково, за да пусне бърза поръчка за скица на
апартамента, а после и за данъчна оценка. През трите дена, докато се изготвят
документите, въпросното лице не й давало да излиза от дома си. Поддържа, че с
ищеца се познавали от много години и се разбирали много добре. Ответникът
работела в чужбина, като в България окончателно се завърнала през 2018г. Тогава
закупила апартамент на дъщеря си в същия блок, но на втория етаж. В последствие
решила да продаде един от своите апартаменти и този на дъщеря си, за да закупи
по-голямо жилище. ***научил за това и предложил да закупи апартаментите. През
2018г. ответника и дъщеря й прехвърлили апартаментите си на въпросното лице,
което от своя страна ги прехвърлил на своята майка- ищец по делото. Страните се
договорили за двете жилища на ответника и дъщеря й да бъдат платени по 12000
лева, като това трябвало да стане наведнъж, когато и дъщерята на ответника му
прехвърлела своя апартамент. Когато това станало, ***заявил, че не разполага с
толкова пари, като предложил да им прехвърли апартамента на Марияна Велчева в
Димитровград, ул.“***, тъй като тя му дължала пари. Ответникът първоначално се
съгласила, но в последствие научила, че върху въпросния апартамент има наложени
тежести и тя трябвало да плати още 10000 лева на банка, за да се освободи от
тях и да може да й бъде прехвърлен. Освен това, ***и неговия брат започнали да
я изнудват и да й искат пари, като започнали да я заплашват с убийство.
Принуждавали я да им прехвърли и процесния апартамент, в който живеела. Тя
първоначално отказала, след което заплахите за живота й от страна на ***станали
все по-чести. Така, чрез постоянни заплахи срещу живота й, ответника накрая
била принудена да прехвърли собствеността върху апартамента си. Във връзка с
това, тя не получила никакви пари, като отново била заплашена, че ако каже на
някого или се оплаче, че не й е платено, ще я убие.
Във връзка с гореизложеното
предявява против ищеца А.Д.Щ. насрещен иск, като на основание чл.27 и чл.30 от ЗЗД да обяви за унищожаем процесния договор за покупко продажба на недвижим
имот обективиран в нотариален акт №69, т.І, рег.№**, д.№65/25.02.2019г., като
сключен при заплашване от страна на трето лице-сина на А.Щ., а именно ***.
В отговор на насрещния иск,
ответникът по него- А.Д.Щ., чрез процесуалния си представител адв.***,
поддържа, че той е допустим но неоснователен. Заявява, че изложените в него
твърдения на П.Р.А. не отговарят на обективната истина. Правната сделка била
сключена по надлежния ред, пред нотариус, с участието на страните по нея. Никой
от синовете й не присъствал по време на сделката и не отправял закани за
саморазправа към П.А.. В случай, че последната е била принуждавана чрез заплахи
да продаде имота си, то тя е имала възможност да сподели това обстоятелство
пред нотариуса, който не би изповядал сделката. Поради това оспорва предявения
насрещен иск и иска той да бъде отхвърлен от съда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №69,
том І, рег.№**, дело №65/2019г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната
камара на Р.България, на 25.02.2019г. П.Р.А. е продала на А.Д.Щ. собствения си
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1006.20.9.3 по кадастралната карта на Димитровград, одобрена със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес в Димитровград, ул***, който
имот се намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1006.20, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имот
№21052.1006.20.9.2, под обекта- няма, над обекта- имот №21052.1006.20.9.7,
построен върху държавна земя, състоящ се от една стая и кухня със застроена
площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 22,17 кв.м.,
както и 10,51% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, за сумата от 6200 лева. В нотариалния акт е записано, че въпросната
сума е платена напълно и в брой от Купувача на Продавача при подписване на
договора, за което същия служи, като разписка и която сума е действително
уговорена между страните цена на имота. Посочено е също така, че нотариалния
акт е бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е бил
подписан от същите, като продавача П.А. е положила своя подпис, а купувача А.Щ.
освен подписа си е положила и отпечатък от палеца на дясната си ръка.
Съгласно
представеното от ищеца с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено от ДФСД, отдел „Приходи“ при община Димитровград
на 10.01.2020г., данъчната оценка на гореописания апартамент е 6025 лева.
За изясняване на обстоятелствата
по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията
на свидетелите **, Р.Н.В. и **
Според показанията
на свид.***, той познавал ищцата, като ответника бил виждал два -три пъти.
Работел като шофьор на такси, като ищцата била негов клиент. Заявява, че си
спомня за случай от зимата на миналата година, когато получил поръчка да вземе
клиенти от сградата на пощата в кв.Мариино. Там при него, в колата му се качили
ищеца и ответника по делото, като казали да ги закара до нотариуса в града и
после да ги изчака, за да ги върне обратно. Дошли до данъчното и когато
паркирал колата, жените му казали да ако
иска да ги изчака в кантората на нотариуса, тъй като навън било студено.
Свидетелят отишъл с тях до кантората, но не влезнал при самия нотариус, където
била изповядана сделката, а стоял отвън. През отворената врата на офиса, видял,
че ищцата дала на ответника дамска черна чанта и й казала да брои парите.
Разбрал, че А.Щ. купува апартамент от П.А., тъй като тя дала парите на
последната. Броенето на парите станало в кабинета на нотариуса. Поддържа, че
докато пътували от кв.Мариино до кантората на нотариуса двете жени били във
весело настроение и никоя от тях не била притеснена. Говорели си нормално, като
на връщане ответника попитала ищцата може ли да остане в жилището още пет-шест
месеца и последната се съгласила. Свидетелят заявява, че не е чувал П.А. да е
била заплашвана от А.Щ..
От показанията на
свидетеля ***се установява, че познава от много години семейството на ищцата,
като е близък приятел със сина й ***. От него научил, че семейството му иска да
закупи апартамент от П.А.. Нея свидетелят познавал, тъй като тя присъствала на
всички събирания в семейството на приятеля му ***. Заявява, че ответницата
имала интимна връзка с приятеля му ***- син на ищцата. Знаел това, тъй като и
той бил в добри отношения с П.А., като заедно с нея и *** посещавали игрални
зали и заведения, в които се черпели. Сделката за жилището станала, когато
двамата все още поддържали тези отношения. Към момента обаче *** и ответницата
вече се били разделили, като поради тази причина тя започнала да прави проблеми
и създава конфликти. Свидетелят посочва ,че не му е известно *** да е заплашвал
П.А., като към момента на сделката те били интимни партньори и нямало причина
той да я заплашва. Според него, двамата се разделили в края на април или
началото на май 2019г.
Съгласно
показанията на свид.***, дъщеря на ответника, същата познавала ищцата и
семейството й от много години, като двете семейства били в добри съседски
отношения. Докато тя пребивавала в Германия, майка й поискала да продаде един
от апартаментите им, за да се преместят да живеят другаде. В тази връзка,
семейството на ищцата поискало да закупи апартамента им. Когато прехвърлили
собствеността на жилището, те не им платили. Имали уговорка в замяна да им
прехвърлят друг апартамент в Димитровград, но това не се случило. Когато
свидетелят се обаждала на майка си по телефона, последната отговаряла, че е
добре, като казвала, че *** е при нея. В края на м.февруари, след като
направила сделката с жилището, ищцата казала на дъщеря си, че са я излъгали, както
и че са я заплашили, че ще я убият. По телефона с убийство била заплашване и ***,
като заплахите отправил ***- сина на ищцата. Освен процесния апартамент, твърди
,че по-рано прехвърлили на въпросния *** собствеността и на други два свои апартамента.
Поддържа, че майка й била на 66 години и недобре здравословно, въпреки което
освен заплахите, била и изнудвана с видеоклип, на който била заснета. Твърди
,че майка й мислела, че ще се наредят нещата и сама ще се оправи. Подала била
жалба в Хасково за изнудването и заплахите, но свидетеля не знаела пред коя
институция е станало това.
Видно от
показанията на свид.***, същия познавал страните по делото, като с ответника се
запознали, докато работели в Италия. Според него, П.А. била добродушен човек и
много му помагала. След като се завърнали в България двамата се чували по
телефона ежеседмично. В края на м.февруари 2019г. тя не отговорила на едно от
обажданията му, като се свързала с него едва по-късно вечерта. Споделила, че
няма телефон, тъй като *** й го бил счупил. Разплакала се и му разказала, че
била заплашвана от него да не говори с никой. Свидетелят я попитал защо не се
обърне за помощ към Полицията, но ответника му казала, че се страхува да не
пострадат тя или дъщеря й. Разказала, че *** стои постоянно при нея, като я
принуждавал да му прехвърли апартамента си. Заплашвал я и с убийство.
Според показанията
на свид.Р.В.-нотариус, при прехвърлянето на имота между страните в кантората й
нямало други присъстващи лица. Не й направило впечатление двете жени да са
разтревожени или притеснени при изповядване на сделката. Държанието им било
съвсем нормално, като при прочитане на нотариалния акт от свидетеля, никоя от
страните не казала, че изложеното в него не е така, нито, че е била заплашвана
или има въздействие над нея. Нотариуса не си спомняла дали разплащането станало
пред нея, но по принцип тя питала дали е платено и ако страните кажат „да“
приемала, че са се разплатили, а в противен случай тя нямало да подпише нотариалния
акт. За конкретната сделка не била сигурна, но мисли, че парите са били
разплатени пред нея. Посочва, че пред кантората й има друга стая, в която
изчаквали страните или придружителите им.
Съгласно
показанията на свид.***, сестра на ответника, П.А. имала три апартамента,като
единия от тях се водел на името на дъщеря й. Сестра й живеела в апартамента на
първия етаж,но сега била загубила и трите апартамента. Последният от тях- този
на първия етаж продала през м.февруари 2019г. Твърди ,че ответника поискала от
нея заем от 10000 лева. Тези пари й били нужни за да заплати за апартамента,
който щяла да купи в центъра на Димитровград. Твърди ,че последния апартамент,
бил продаден от ответника, защото била заплашвана. За това не била подала жалба
в полицията, тъй като се страхувала за живота на дъщеря си, която също била
заплашвана. Лицето което заплашвало сестра й се казвало ***, но свидетеля не го
познавала лично. Твърди ,че когато разговаряла с ответника по телефона, гласа
на последната треперел и тя плачела. За случилото се свидетелят също не
съобщила в Полицията, тъй като сестра й я спирала да стори това. По това
дъщерята на П.А. се намирала в Германия и от тогава не се била връщала в България.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е,
че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №69, том І, рег.№**, дело
№65/2019г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, на
25.02.2019г., ответника П.А. е прехвърлила в полза на ищеца А.Щ. собствеността
на свой недвижим имот- апартамент, находящ се в Димитровград, ул***. Не се
оспорва от страна на ответника, че към настоящия момент продължава да владее
процесното жилище. Няма спор между страните и относно това, че преди сключване
на процесната сделка ответника и дъщеря й са продали на ***- син на ищцата,
други два свои апартамента.
Спорно по делото е унищожаем ли е
поради заплашване на продавача договора за продажбата на процесния апартамент
от 25.02.2019г., както и продължава ли да се владее същия от ответника без
съответно правно основание.
При предявяване на ревандикационен
иск в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на три предпоставки-
своето право на собственост, владение върху процесната вещ от ответника и то
без съответното правно основание.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на 25.02.2019г.
ответникът е прехвърлила в полза на ищцата своя собствен недвижими имот-
апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***. Въпросната сделка е била изповядана
по предвидения в закона ред, пред нотариус- свид.Р.В., която от своя страна е
съставила съответния Нотариален акт за продажба на недвижим имот №69, том І,
рег.№**, дело №65/2019г. За да е налице сключен между страните договор за
продажба продавача следва да предаде вещта, а купувача е длъжен да му заплати
уговорената цена. Видно от съдържанието на този нотариален акт е, че в него
изрично е записано, че продажната цена на имота- 6200 лева, е платена
напълно и в брой от Купувача на Продавача при подписване на договора, за което
същия служи, като разписка. Посочено е също така, че нотариалния акт е бил прочетен
на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е бил подписан от същите,
като продавача П.А. е положила своя подпис, автентичността на който не оспорва
в настоящото производство. Освен така съставения нотариален акт, в който
изрично срещу подпис на ответника е посочено, че цената на имота й е била
платена от купувача, в подкрепа на извършеното плащане следва да се имат предвид
и показанията на разпитаните по делото свидетели Р.В. и ***. От своя страна
свид.В. заявява, че няма категоричен спомен дали парите са били предадени и
броени в нейно присъствие, но в качеството на нотариус посочва, че не би подписала
нотариалния акт, ако продавача заяви, че договорената за имота сума не му е
била заплатена. В тази връзка и самия продавач не би следвало да подпише
нотариалния акт, ако не му е била заплатена уговорената сума, а в съдържанието
му е посочено, че това е направено. В подкрепа на това, че отношенията между
страните за заплащане на уговорената за имота цена са били уредени при
сключване на сделката следва да се имат предвид и показанията на свид.***,
който като таксиметров шофьор е закарал с автомобила си до нотариалната кантора
ищеца и ответника и свидетелства, че купувача е предал на продавача дамска
чанта, заявявайки, че в нея са парите за закупуване на апартамента. Предвид
изложеното, съдът счита, че при сключване на сделката уговорената продажна цена
е била заплатена от ищеца на ответника. Твърдението на П.А., че посочената в
нотариалния акт сума не й е била реално заплатена не се доказва от така
събраните доказателства и съответно не следва да бъдат кредитирани.
Освен твърдението на ответникът, че за
процесния апартамент купувача не й е платил продажна цена, тя поддържа на второ
място, че самата сделка била сключена от нея поради принуда- след като била
заплашена с убийство от сина на купувача. Във връзка с това твърдение е и
предявения от П.А. насрещен иск, с който иска съдът да прогласи недействителността
на сделката за продажба на процесния апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗЗД, заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е
била принудена от другата страна или трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх.
В настоящият случай, ищцата по
насрещния иск П.А. твърди, че за сключване на въпросната сделка е била
принудена от трето лице- ***- син на купувача А.Д.Щ., чрез възбуждане на
основателен страх, че при отказ тя или дъщеря й ще бъдат убити. В подкрепа на
тези нейни твърдения са показанията на свидетелите ***- нейна дъщеря, ***-нейна
сестра и ***. Тези свидетели не са преки очевидци на отправени към А. заплахи,
но поддържат, че при проведени с нея телефонни разговори тя им споделила, че ***я
принуждавал да продаде апартамента си като заплашвал, че ще убие нея или дъщеря
й. Стоял постоянно при нея, като счупил телефона й и не давал да разговаря с
други хора, преди да сключи сделката. Тримата свидетели посочват, че
посъветвали А. да се оплаче в Полицията, но тя отказала с обяснението, че се
страхува за последствията от това. В показанията си свид.Кюле твърди, че майка
й все пак подала жалба за заплахите в Хасково, но не може да посочи кога и до
кого е била адресирана тя. Не знае какво реално е било съдържанието на тази
жалба и какъв е бил резултата от нея. Така изложените от свидетелите показания
в подкрепа на твърденията на А. за упражнена й от трето лице принуда да сключи
процесния договор, съдът намира за нелогични и противоречивис останалия събран
доказателствен материал. По никакъв начин не става ясно защо ищцата по
насрещния иск не е сигнализирала съответните правоохранителни органи за отправените
й заплахи, като това тя не е сторила дори след сключване на сделката, когато и
сама твърди, че натискът от страна на ***върху нея е приключил. Същата е заявила,
че се страхува за живота на дъщеря си- свид.***, която също заплашили да убият,
но същевременно последната към този момент за продължително време е пребивавала
в Германия и реално не е имало възможност да бъде застрашена от страна на *** ***.
Твърди, че телефона й е бил счупен от последния, за да не може да се свърже с
близките си, но същевременно информацията на свидетелите за евентуалните
заплахи към ищцата е получавана от нея в проведени телефонни разговори. А.
посочва, че въпросния *** е стоял непрекъснато при нея, за да й пречи да
разговаря с други хора и да потърси закрила, но в същото време тя е имала
възможност да комуникира с близките си по телефона, а те при наличието на
отправени заплахи към живота й, не са приели достатъчно сериозно ситуацията и
също не са сигнализирали за случващото се в Полицията. На последно място, от
показанията на свид.***и свид.В. се установява, че при сключване на сделката за
продажбата на апартамента А. е пътувала единствено с майката на ***до кантората
на нотариуса. Според показанията на таксиметровия шофьор, по пътя двете жени са
били спокойни и са разговаряли нормално по между си, като ищцата не се е
оплаквала, че е заплашвана и принуждавана да продаде жилището си. Пред
нотариуса тя се е явила единствено с купувача А.Щ., въпреки което отново не е
заявила, че е принудена със заплахи да сключи сделката. След това и въпреки, че
повече не е била заплашвана, тя не е уведомила за случилото се органите на
Полицията нито е поискала въпросната сделка да бъде обявена за недействителна,
като иска си по чл.27 вр.чл.30 от ЗЗД е предявила едва след като против нея е
бил предявен настоящия ревандикационен иск от страна на А.Щ.. През този период,
продължаващ вече 18 месеца, А. е продължила да живее в продадения апартамент,
като очевидно не е била принуждавана да го напусне чрез използване на незаконни
средства от страна на купувача, а последната е предприела действия да получи
владението си над своя имот, като е предявила съответния иск за това в съда.
На последно място, следва да се
имат и показанията на свид. ***, в които той посочва, че към момента на
извършване на процесната сделка отношенията между А. и ***са били повече от
добри,като двамата, в присъствието на свидетеля, са посещавали игрални зали и
заведения в Димитровград, празнували заедно свои семейни празници и често са си
гостували в своите домове. Според този свидетел, отношенията между двамата се
влошили около 3 месеца след сключване на сделката, когато *** заявил, че
преустановява връзката си с А.. От тогава и последната започнала да му създава
проблеми.
Предвид изложеното, съдът намира,
че от събраните доказателства не може да се направи извод, че за сключване на
сделката между П.А. и А.Щ., продавача да е била принудена от ***със заплашване,
което да е възбудило у нея основателен страх.
Поради това и предявения от А. насрещен иск с правно основание чл.27
вр.чл.30 от ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на сключения между нея и А.Щ.
договор за продажба на процесния апартамент, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На последно място, по делото няма
спор, че и към настоящия момент ответника по ревандикационния иск продължава да
владее процесния недвижим имот. Действително се установи, че след сключване на
договора за неговата продажба, купувача А.Щ. се е съгласила А. да продължи да
живее в жилището още 6 месеца, докато се устрои в друг апартамент. Този срок
към настоящия момент отдавна е изтекъл, като с депозираната искова молба в съда
ищеца реално е заявила желанието си владението на собствения й апартамент да й
бъде предадено от продавача. Предвид това, че по делото безспорно се установи,
че А.Щ. е собственик на процесния апартамент, а ответника владее същия без да
има основание за това, съдът намира така предявения иск с правно основание чл.108
от ЗС за основателен и доказан.
Поради изложеното, следва да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на П.А., че
А.Щ. е собственик на процесния имот, както и да се осъди ответника да предаде
владението му на ищеца.
С
оглед основателността на предявения основен иск, както
и отхвърлянето на предявения насрещен иск, ответникът П.А. следва да заплати на ищеца А.Щ. направените в настоящото производство
разноски за държавна такса за предявения иск по чл.108 от ЗС- 241
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Искането на
пълномощника на ищеца адв.***да бъде заплатено адвокатско възнаграждение от
1800 лева е неоснователно, доколкото представения от него Договор за правна защита
и съдействие е за платена сума от 1000 лева. От своя страна, втория пълномощник
на ищеца представя пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, в който
обаче не е посочена сума която му е платена за това. Неоснователно е
възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото минималното такова за иска по чл.108 от ЗС
е 600 лева /чл.7 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/, като същата сума е
предвидена за минимално адвокатско възнаграждение и по насрещния иск с правно
основание чл.27 вр.чл.30 от ЗЗД /чл.7 ал.6 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.А., с ЕГН **********,***,
че А.Д.Щ., с ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1006.20.9.3 по кадастралната карта на
Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на
адрес в Димитровград, ул***, който имот се намира в сграда №9, разположена в
поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж- имот №21052.1006.20.9.2, под обекта- няма, над обекта- имот
№21052.1006.20.9.7, построен върху държавна земя, състоящ се от една стая и
кухня със застроена площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение №1 с полезна
площ от 22,17 кв.м., както и 10,51% ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, като ОСЪЖДА П.Р.А.,
с ЕГН **********, да предаде владението на така описания имот на А.Д.Щ., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Р.А., с ЕГН **********,***, против А.Д.Щ., с ЕГН **********,***, насрещен
иск с правно основание чл.27 вр.чл.30 от ЗЗД, за унищожаване, като сключен при
заплашване, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1006.20.9.3 по кадастралната карта на Димитровград,
одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес в
Димитровград, ул***, който имот се намира в сграда №9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 21052.1006.20, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж- имот №21052.1006.20.9.2, под обекта- няма, над обекта- имот
№21052.1006.20.9.7, построен върху държавна земя, състоящ се от една стая и
кухня със застроена площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение №1 с полезна
площ от 22,17 кв.м., както и 10,51% ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, сключен между П.Р.А., с ЕГН **********, и А.Д.Щ., с
ЕГН **********, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №69,
том І, рег.№**, дело №65/2019г. на нотариус Р.В. с рег.№398 на Нотариалната
камара на Р.България, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Р.А.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Щ., с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 1241 /хиляда двеста четиридесет и един/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: