№ 15019
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110126885 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Л. И. срещу Н. Б. П., с която с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, болки и страдания, в резултат на
удар по теменната част на главата с дръжка на бастун, нанесен му от ответницата на
04.05.2019г. около 12,30ч. на опашката за храна за социално слаби в гр. София, пред храм
„Св. Илия“ в ж.к. „Дружба“, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.05.2019 г. ответницата го е ударила по теменната част на
главата с металния наконечник от дръжката на бастуна си. Сочи, че повод за удара е, че е
заел своя ред при раздаване на храна в храм паметник „Св. Илия“ в Дружба. Излага, че
преди това ответницата го е обиждала с вулгарни изрази, както и че той не е обърнал
внимание на обидите й и това е амбицирало ответницата да нанесе удара. Твърди, че е
загубил съзнание и е паднал на земята. Описаното се случило пред погледите на над 100
свидетели. Излага, че ударът е бил на 2 см от фонтанелата, както и че всеки удар с тежък
твърд предмет по човешката глава е със сериозна опасност за живота. Счита, че описаното е
неуспешен опит за убийство. Сочи още и че ответницата се ползва с името на нахална, нагла,
агресивна и непредсказуема, както и че много пъти е нанасяла побой на други жени от
опашките. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
излага, че исковата молба е нередовна и недопустима. Сочи, че ищецът е навел неверни
твърдения с израза „неуспял опит за убийство“ и счита, че тази недостоверност
представлява набеждаване, оклеветяване и опозоряване на личността. Счита, че
приложеното към исковата молба медицинско удостоверение е недостоверно и спорно, т.к.
прегледът бил извършен 3 дни след инцидента. Излага, че е налице противоречие във
волеизявленията на ищеца, обективирани в исковата молба и в частната жалба, по която е
образувано н.д. № 11974/2019 г. по описа на СРС, 103-ти състав, т.к. в исковата молба се
1
претендират 25 000 лв. за неимуществени вреди, а в частната жалба 5 000 лв. Това
противоречие, ответницата счита за злоупотреба с права. Също счита и че двете претенции
са идентични. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок ответницата Н. Б. П. е предявила насрещна искова молба и
уточняваща такава с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД с искане да се осъди М. Л. И. да й
заплати сумата от общо 24 900 лева, от които 12 450 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба с
право, съдържащи се в подадена на 22.07.2019г. частна жалба, ведно със законната лихва от
22.07.2019 г. до окончателното изплащане и 12 450 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба с право,
съдържащи се в подадена искова молба от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва за период
от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба по насрещния иск се твърди, че действията на ответника по
насрещния иск, свързани с подаване на искова молба са умишлени и подчинени на користна
цел за неоснователно обогатяване чрез опозоряване на личността, накърняване на
достойнството, авторитета и честта. Излага се, че ответникът се опитва да злоупотреби два
пъти с право – веднъж с подаване на частна жалба от 22.07.2019 г. за извършени
противоправни деяния, които ищцата отрича да е извършила. Твърди, че с подаването на
частната жалба /която нямала характер на тъжба/ ответникът се опитва да увреди и
обремени личността й. Сочи, че ответникът повторно се опитва да нанесе умишлено вреда
чрез образуване на настоящия исков процес и счита, че по този начин ответникът се опитва
да я набеди, оклевети и злепостави пред съда и семейството й. Отрича да е упражнявала
насилие срещу ответника. Моли съда да осъди ответника по насрещната искова молба да й
заплати сумата от 24 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдания, стрес, напрежение, емоционален и психологически
дискомфорт и уронване на името, авторитета и достойнството на личността. Претендира и
законна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 14.05.2021 г. С уточняваща молба с вх. №
47239/30.08.2021 г. и в изпълнение указанията на съда, ищцата е пояснила, че злоупотребата
с права от страна на ответника, извършена чрез депозиране на частна тъжба от 22.07.2019 г.
произтича от незаконосъобразно воденото наказателно производство, доколкото същото
било инициирано по жалба, а не тъжба, престъплението в което била обвинена се
преследвало по общ, а не частен характер, липсвали фактически твърдения в жалбата за
извършеното посегателство, също и писмени доказателства. Счита, че използването на
способи като лъжа, манипулация и представяне на фалшиво медицинско удостоверение от
страна на ответника представляват непозволено увреждане. Изложено е и, че с подаването
на искова молба, настоящият ответник повторно е злоупотребил с права, след като веднъж
заявил материалния си интерес в частната жалба от 22.07.2019 г. Счита, че ответникът цели
неоснователно обогатяване. Твърди, че от действията на ответника, за нея са настъпили
тежки последици от здравословен характер. Сочи, че от подаването на частната жалба е
претърпяла стрес, емоционален и психически срив.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на
исковата молба, с която претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че на
04.05.2019 г., около 12:30 ч. в двора на православен храм „Св. Илия“, където се раздавала
благотворителна храна за социално слаби, ответникът станал обект на вербална агресия от
страна на ищцата, като впоследствие ищцата го ударила с бастун по главата, което му
причинило охлузване, главоболие и ответникът изпаднал в безсъзнание. Твърди се, че е
извикана полиция, като били взети личните данни на лицата с предупреждение да не се
стига до саморазправа. Ответникът заявява, че ищцата е навела твърдения, че към момента
на инцидента е била жертва на побой, била й причинена средна телесна повреда и имала
парализа на ръката, а образуваните производства й нанесли психическа вреда, впоследствие
получила инсулт. Счита, че от представените по делото доказателства става ясно, че
2
заболяванията на ищцата са причинени преди действията на ответника. Излага, че
действително медицинският преглед на ответника е извършен 3 дни след инцидента, но
сочи, че това е така, т.к. инцидентът е настъпил в събота и е било необходимо време да се
запази час за преглед. Сочи, че упражняване правото на иск не представлява злоупотреба с
права. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковите молби по първоначалния и насрещния иск са редовни, а предявените с тях
искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да установи следните
обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на
претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и деянието, както и изпадането на ответника в забава. В
доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните обстоятелства да установи
плащане на вземането.
По насрещните искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
установи следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на
ответника – злоупотреба с процесуални права, фактът на претърпените неимуществени
вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между вредите
и деянието, както и изпадането на ответника в забава. В доказателствена тежест на
ответника по насрещния иск е при доказване на горните обстоятелства да установи плащане
на вземането.
От приетия заверен препис от Присъда № 189 от 24.11.2023г., постановена по НЧХД
№ 5232/2023г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав се установява, че ответницата по
главния иск Н. Б. П. е призната за виновна в това, че около 12,30 ч. на 04.05.2019г. в двора на
православен храм „Св. Илия“, находящ се в ж.к. „Дружба 2“ в гр. София, нанесла удар с
бастуна си отзад, в областта на темето на главата на М. Л. И. и му причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване на окосмената част на главата, което травматично
увреждане е причинило на М. И. болка и страдание, поради което и на основание чл. 130, ал.
2 вр. чл. 54 от НК ответницата е осъдена, като й е наложено наказание глоба в размер на 100
лева.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Нормата не провежда разграничение между присъдите по дела за престъпления от
общ характер и тези от частен характер. И в двата случая постановената от наказателния съд
присъда е в еднаква степен обвързваща за гражданския съд. Без значение е и поддържаното
от ответницата обстоятелството, че с постановената от СРС първоинстанционна присъда е
била призната за невиновна, защото тази присъда е отменена изцяло. След като ответницата
е призната за виновна с влязла в сила присъда на СГС по посочените факти, гражданският
съд е обвързан да приеме, че те са се осъществили именно по описания в присъдата начин и
този въпрос не може да бъде преразглеждан от настоящия състав.
При това положение настоящият състав приема за установено по делото, че е налице
противоправно поведение, извършено от ответницата по описания в исковата молба
механизъм, който съответства напълно на установения такъв с влязлата в сила присъда.
3
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в причинно-
следствена връзка с противоправното деяние, същите подлежат на доказване в настоящото
производство по общия ред. Доколкото, обаче, престъплението, за което ответницата е
призната за виновна е телесна повреда, то нанесените от него травматични увреждания
върху ищеца са елемент от неговия състав и съдът е длъжен да възприеме изводите на
наказателния съд относно техния вид, тежест, медико-биологичен признак,
местонахождение и пр. В случая извършеното престъпление представлява лека телесна
повреда по привилегирования състав, уреден в чл. 130, ал. 2 НК, поради което съдът е
обвързан да приеме, че нанесеният от ответницата удар с бастун в областта на темето на
главата на ищеца е причинил на последния болка и страдание без разстройство на
здравето.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, в показанията си св. Даринка
Попова сочи, че след удара ищецът паднал на земята в безсъзнание, главата му била в кръв,
но никой не бил извикал линейка. След удара ищецът не се чувствал добре и един месец не
могъл да се възстанови. Ищецът споделил на свидетелката, че му било много лошо, ходил в
болница, правили му превръзки на раната, после един месец не идвал на опашката за храна,
бил потиснат, било му емоционално зле, боляла го главата и му ставало лошо. В показанията
си св. Дантес Денчев заявява, че след удара ищецът бил целият в кръв, след това имал
травми, но свидетелят не знае, дали е бил в болница. Знае, че ищецът не бил добре и
неговият син му помагал да се придвижва. Възстановявал се над месец.
При преценката на свидетелските показания в съответствие със събраните по делото
доказателства, съдът не кредитира показанията на св. Попова в частта, в която сочи, че след
удара ищецът изпаднал в безсъзнание и впоследствие му прилошавало, както и показанията
на двамата свидетели относно възстановителния период от над един месец. Това е така,
защото загубата на съзнание придружена с прилошаване, ведно с възстановителен период от
над един месец, сочи наличие на медицинско състояние /комоцио/, представляващо трайно
разстройство на здравето на ищеца, каквото свидетелите не са компетентни да
диагностицират поради липсата на необходимите за това медицински познания. Освен това
показанията им в тази част се опровергават от описаната по-горе присъда, в която
наказателният съд е установил, че на ищеца е причинена единствено болка и страдание без
разстройство на здравето. Същото се установява и от представеното от ищеца
съдебномедицинско удостоверение от 07.05.2019г., съгласно което ищецът е получил
единствено охлузване на окосмената част на главата, което му е причинило болка и
страдание.
Показанията на свидетелите Людмила Петрова и Константина Корчева-М.ова пък се
концентрират върху авторството на деянието от трето лице и се опровергават изцяло от
влязлата в сила присъда. Показанията на св. Корчева-М.ова, че след удара /нанесен според
нея от трето лице/ нямало кръв по ищеца, както и че след това виждала ищеца отново пред
храма да обяснява, как щял да „купи съда“ и да осъди ответницата, също не следва да бъдат
кредитирани като нелогични и противоречащи на събраните по делото доказателства. По
4
делото е установено по категоричен начин, че ищецът е получил охлузване на главата, което
е годно да причини кръвотечение непосредствено след удара, както и болка и страдание и
необходимост от посещение на лекар за превръзка, а по отношение на останалите разказани
от свидетелката обстоятелства следва да се припомни, че процесното деяние е извършено
поради възникнал между страните спор относно пререждане на опашката за безплатна храна
на социално слаби хора.
Следователно от съвкупната преценка на свидетелските показания, ведно със
съдебномедицинското удостоверение и обективираните в присъдата изводи на наказателния
съд настоящият състав приема, че вследствие на процесното противоправно деяние ищецът
е получил охлузване на окосмената част на главата, заради което се е наложило да посети
медицинско заведение за поставяне на превръзка и за издаване на удостоверението, изпитвал
е болка в главата от травмата и се е чувствал потиснат от случилото се, като периодът на
възстановяване е бил до един месец.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца увреждания, а именно нанесения удар в областта на главата, вследствие на който на
ищеца е потекла кръв и е получил охлузване, че е изпитвал болка от травмата и се е
наложило да посети медицинско заведение за превръзка и издаване на удостоверение, че се е
възстановявал в рамките на период до един месец, че ищецът е бил потиснат от случилото
се, както и възрастта на ищеца – на 65 години към датата на деянието.
От друга съдът отчита факта, че физическите последици от деянието върху ищеца се
изчерпват единствено с описаното по-горе охлузване, породило болка и страдание без
разстройство на здравето, че установените по делото негативни преживявания са в рамките
на обичайните човешки реакции на подобно деяние, че не се установяват изложените в
исковата молба доводи за потенциална опасност за живота на ищеца, както и за извършен
неуспешен опит за убийство.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
5
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 1000 лева. До този
размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер
от 25 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявените от ответницата Н. Б. П. насрещни искове са неоснователни. Това е така,
защото от влязлата в сила присъда се установява, че изложените от ищеца твърдения за
факти в частната жалба /с характер на частна тъжба/ от 22.07.2019г. и в исковата молба, а
именно, че ответницата го е ударила с бастун по главата на посочените време и място, са
верни, поради което нямат клеветнически характер /чл. 147, ал. 2 НК/. Същевременно в
тъжбата и исковата молба не се съдържат унизителни за честта и достойнството на
ответницата думи и изрази, които да бъдат квалифицирани като обида. Неоснователни са и
доводите на ответницата за злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото както
подаването на частна тъжба за извършено срещу него престъпление от частен характер, така
и претенцията за заплащане на обезщетение за вредите от това деяние, представляват
надлежно упражняване на законоустановени права на ищеца, в защита на негови законни
интереси. От събраните по делото доказателства не се установява по какъвто и да било
начин тези права да са били упражнени противно на тяхното предназначение с цел да се
навреди другиму.
Ето защо предявените насрещни искове за сумата от общо 24 900 лева /по 12 450 лева
за тъжбата и исковата молба/ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
И двете страни по делото са освободени от внасяне на държавна такса по предявените
от тях искове и не са сторили съдебни и деловодни разноски, нито разходи за процесуално
представителство, поради което разноски не им се дължат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответницата Н. Б. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза и по сметка на Софийски
районен съд държавна такса съобразно уважената част от главния иск в размер на 50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Светослав Тертер“ №
21, да заплати на М. Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 213,
ет. 6, ап. 21, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, болки и страдания,
в резултат на удар по теменната част на главата с дръжка на бастун, нанесен на 04.05.2019г.
около 12,30ч. на опашката за храна за социално слаби пред храм „Св. Илия“ в гр. София,
ж.к. „Дружба“, ведно със законната лихва считано от 14.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 1000 лева до
пълния претендиран размер от 25 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Светослав Тертер“ № 21, срещу М. Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княз
Борис I“ № 213, ет. 6, ап. 21, насрещни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 12 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба с право,
6
съдържащи се в подадена на 22.07.2019г. частна жалба, ведно със законната лихва от
22.07.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 12 450 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба
с право, съдържащи се в подадена искова молба от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва
за период от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Светослав Тертер“ №
21, да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по уважения срещу нея иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7