Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2018г.
гр.Варна 21.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на осми май две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17890/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът Д***Д. твърди,
че е страна по договор за присъединяване и разпространение на ел.енергия с
ответника „Е.п.“ АД за обект с адрес ***0, абонатен №**** и клиентски №****. Ищецът
твърди, че е бил уведомен от ответното дружество, че е извършена корекция на
сметката му за минал период от време, въз основа на издаден констативен
протокол №1102791/28.02.2017г., с който е подменено СТИ с ф.№ ****и констативен протокол от метрологична
експертиза на средството за измерване №**** на стойност 6348,81лв. с ДДС. Ищецът
твърди, че не е присъствал при съставяне на констативния протокол №****, който счита, че е издаден при допуснати
съществени нарушения на материалноправните и
процесуално правните правила. Твърди, че констативния протокол от
метрологичната експертиза на СТИ № ****
установява, че с проврека на показващото устройство
при продължително включване с отчитане се констатира измерена грешка от 0,91%
при максимално допустима грешка от 1%, което означава, че не е установено
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия. Предявява искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 6348, 81лв.с ДДС за доставена елекроенергия на абонатен №**** и клиентски №**** и претендира
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „Е**** АД е подал
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск
е допустим, но неснователен. Ответникът твърди, че процесната сума, представлява цената на реално доставена и потребена от абоната
ел. енергия в размер на 43572 квтч. И се дължи от
ищеца. Ответникът твърди, че на
28.02.2017г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на абоната от служители на „Е**** в
присъствието на двама свидетели, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол №****. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено,
че в невизуализирания регистър 1.8.3.
има показания в размер на 43572 квтч. В регистър
1.8.1 са отчетени 43739квтч, в регистър 1.8.2.-107880квтч, в сумарния регистър
1.8.0 - 195192квтч. Извършена е експертиза на демонтирания електромер, като е
съставен констативен протокол № **** на
БИМ и е установена намеса в тарифната
схема на електромера. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3- 43572 квтч. На 02.11.2017г. „Е**** съставя становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира
точното количество неотчетена ел.енергия 43572 квтч.
На 06.11.2017г. ответното дружество издава фактура №****, с която е определна цената на реално
консумираната ел.енергия на стойност 6348,81лв. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира
разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол, становище за начисление на ел.енергия от 2.11.2017г.,
констативен протокол от БИВ ГО Русе от 1.11.2017г., фактура №****, справка за потребление към 6.12.2017г.,
извлечение от сметка на абонат към 6.12.2017г., 2бр. писма от ответника до
ищеца и два броя обратни пощенски разписки.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната
носител на доказателствената тежест в конкретния
случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е
потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е
действително доставено до абоната.
Активната материалноправна легитимация на ищеца не се оспорва от
страна на ответника. Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява
потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**** от 06.11.2017г.
(л.29), е начислена корекция въз основа на Констативен протокол №*** от 28.02.2017г. в размер на 6 348.81лв.
за обект находящ се на адрес гр.В****. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите
направени при проверка и отразени в констативен протокол №**** в който е отразено, че е установена намеса в
работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №**** Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на
начислението са действали три различни ценови листи, като не е възможно да се
установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана,
а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността
на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството,
че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки,
към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело
до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата
на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Ваъпреки
констатациите на БИМ РО Русе за установена намеса в схемата на СТИ, по делото
остава неустановен началния момент от който е осъществена тази намеса поради
което не може да се приеме, че корекцията отговаря на реално потребената ел.енергия. Следва да се има предвид, че
констатациите на БИМ са потвърдени и от приетата СТЕ по делото.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 250лв.,
като посочената в списъка за разноски от ищеца сума от 650лв. за процесуална
защита не следва да се присъжда, защото липсват доказателства сумата да е била
договорена и платена.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано
заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** и ищеца Д.В.Д. ЕГН********** съд.адрес ***, че
ищецът не дължи на „Е**** АД сумата
от 6 348.81лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр.В**** за времето от 29.02.2016г. до 28.02.2017г. за абонатен №**** и клиентски №**** и абонатен №****, на
основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** да заплати на Д.В.Д.
ЕГН********** съд.адрес *** сумата от 250лв., представляваща направените по
делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: