Номер 50731.08.2020 г.Град гр. София
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело №
20201800500545 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Подадена е частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу разпореждане
№ 3 057 от 17.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 636/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е допълнено
разпореждане № 2 353/11.06.2020 г., като е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Д. П. А. за законната лихва върху главницата,
считано от 27.08.2019 г. (датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението – 09.06.2020
година.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Искането е за отмяна на
обжалваното разпореждане и уважаване молбата на заявителя по чл.
250 ГПК.
Софийски окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата
доводи и доказателствата по делото, намира следното.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
„П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. П. А. за вземания по
договор за потребителски кредит № .......... от .......... година.
Претендира се главница от 902. 51 лева, 426. 38 лева – договорно
възнаграждение за периода 06.06.2018 г. – 27.08.2019 г., 795, 67 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, 30. 00 лева – такси за извънсъдебно събиране на дълга, сумата
от 112. 27 лева – лихва за забава от 07.11.2017 г. до 27.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от дата на датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита до окончателно изплащане на
задължението, както и разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 2352/11.06.2020 г. районният съд е
постановил да се издаде заповед за изпълнение за следните суми:
главница от 902. 51 лева, 426. 38 лева – договорно възнаграждение за
периода 06.06.2018 г. – 27.08.2019 г., за сумата от 112. 27 лева – лихва
за забава от 07.11.2017 г. до 27.08.2019 г., за законната лихва върху
главницата от дата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането, както и разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като е постановил отказ за сумата от
795, 67 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, и за сумата от 30 лева – такси за извънсъдебно
събиране на дълга. Разпореждането на районния съд в тази част е
потвърдено с определение № 395/13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 388/2020
г. по описа на СОС.
В едномесечния срок от връчване на разпореждане №
2352/11.06.2020 г. заявителят е поискал от районния съд да отстрани
допусната в посочения съдебен акт очевидна фактическа грешка
относно момента, от който се дължи законната лихва върху
главницата. Вместо правилния според заявителя начален момент –
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита –
районният съд погрешно посочил по-късен момент на дължимост, а
именно – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред
съда.
Приемайки, че молбата съдържа искане за допълване на
обсъжданото разпореждане, районният съд е отхвърлил същата с
мотиви, че в заявлението не е бил сезиран с искане за присъждане на
лихва за забава в конкретен размер за период, предхождащ подаването
на заявлението, а с искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, която се дължи именно от момента на депозиране на
2
заявлението в съда, не и от по-рано.
Съображенията, а от там и крайният извод, на районния съд са
правилни.
В случая жалбоподателят не е заявил самостоятелна претенция за
мораторна лихва за период, предшестващ депозирането на
заявлението (от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда). Не e съществувала
пречка той да предяви като самостоятелно искане присъждане на
обезщетение върху главницата в размер на законната лихва по чл. 86
ЗЗД за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до
депозиране на заявлението в съда, в който случай е следвало да
посочи размер на това вземане.
Присъждането на законната лихва върху главния дълг е
последица от уважаването на главното искане (иск) и тъй като не се
предявява като самостоятелен иск, не се дължи и държавна такса
върху такава претенция. Именно поради това и размерът на законната
лихва не следва да се посочва, а ще подлежи на установяване в
изпълнителното производство в рамките, установени в заповедта за
изпълнение или съдебното решение (върху какъв размер и за кой
период).
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3 057 от 17.07.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 636/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Ботевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3