МОТИВИ
към присъда № 24/ 22.02.2016г.
по НОХД
№12/2016 по описа на Районен съд – Тутракан
Районна прокуратура – Тутракан е
обвинила А.Д.Д. с ЕГН ********** *** в това, че:
През периода 07.08.2015г. – 15.08.2015г.
в с. Сокол, обл. Силистра, в условията на повторност, като непълнолетен, но
разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си по разумни подбуди, от недвижим имот разположен на ул. „Димитър Благоев” №
61, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1000лв., от владението на Т.С.К.
и К.И.И. от с.с., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят е немаловажен, с което осъществил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 28 от НК.
В разпоредително заседание съдия
докладчикът по делото е установил наличие на предпоставките за разглеждане на
делото пред първата инстанция по правилата на глава XXVII от НПК и е разпоредил протичането му по
този ред. В съдебно заседание подсъдимият и назначеният му служебен защитник –
адв. Д.А. от САК, както и представителят на Районна прокуратура – Тутракан,
изразяват съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението така,
както е внесено в съда. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и моли съда да определи наказание „лишаване от
свобода”, за срок ориентиран малко над минимума предвиден за такова престъпление,
което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Не желае да се възползва от правото си да даде
обяснения. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Той и неговият защитник не правят искане
за събиране на нови доказателства. Защитникът
пледира за наказание ориентирано към минимума, предвиден в закона.
С определение в съдебно заседание,
след направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени
в обвинителния акт, съдът обяви, че при произнасяне на присъдата си ще се
позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Районният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият – А.Д.Д., е роден на ***,
в момента се намира в ОЗ „Следствени арести” гр. Силистра с постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по друго наказателно производство.
През неустановен ден в периода
07.08.2015г. – 15.08.2015г. около 15,00ч. след обяд подсъдимият Д. се насочил
към имота на пострадалите, свидетелите Т.К. и К.И.. Видял, че двамата възрастни
свидетели се намирали на улицата пред дома си. Подсъдимия прескочил оградата
двора и се озовал до задната част на битовата сграда. В последната проникнал
през незаключена входна врата. Преминал през коридор и се насочил към врата,
разположена в дясно от входа. Тя се оказала незаключена. Подсъдимият прекосил
стаята и попаднал в друго помещение, където имало телевизор и две легла. В
стаята имало мивка, а в ляво от нея
имало стол с поставени върху него дрехи. На облегалката на стола имало закачени
две чанти – синя и кафява. Подсъдимият Д. бръкнал в кафявата чанта и намерил
вътре 9 банкноти по 50лв. и здравна книжка. Той прибрал парите в джоба си и
продължил да оглежда помещението. Видял, че в синята чанта също имало банкноти,
но не ги взел. До масичката на телевизора той забелязал друга кожена кафява
дамска чанта. Отворил я и видял, че вътре имало документи и банкноти с номинал
от 10 и 20 лв., увити в синя носна кърпа. Подсъдимият взел всички пари като оставил
само кърпичката, в която били увити. Не преброил веднага парите.
Подсъдимият Д. излязъл от дома на св. Т.К.
и св. К.И.. Видял, че свидетелите са все още на пейката и през градината се
добрал до мястото при оградата, откъдето проникнал в имота. Прескочил оградата
и се насочил към дома си.
На следващия ден сутринта подсъдимия
посетил компютърна зала в с. Сокол и играл на компютрите около 2-3 часа. Заплатил
за това сумата от 3 лв. В 13,00ч. с автобус се придвижил до с. Зафирово, а от
там отново с автобус за гр. Тутракан. Слязъл на старата автогара в града и от
близък магазин закупил касетофон за кола за сумата от 48лв. От близка
закусвалня си купил храна и се насочил към крайдунавския парк. Едва тук
подсъдимият преброил откраднатите предния ден пари като установил, че общата
противозаконно отнета сума, включително с изхарчените до този момент пари, възлизала
на 1000лв. Привечер подсъдимия се прибрал в дома си в с. Сокол.
След ден-два подсъдимият отишъл с
автобус до гр. Силистра, където си купил дрехи и други вещи за лична употреба.
Останалите пари изхарчил за около 3 седмици за цигари, енергийни напитки и
други свои нужди.
През втората половина на м. август
2015г. св. Т.К. установила, че спестената от нея сума от 1000 лв. липсвала, за
което съобщила на дъщеря си – св. Ж.Б..Последната подала сигнал до органите на
полицията.
Тъй като подсъдимият е бил
непълнолетен към момента на извършване на престъплението, в хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението
й, подсъдимият няма психични или физически отклонения, които пречат да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си по
разумни подбуди.
Релевантната към делото фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена както въз основа на направеното
самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, така и от следните
доказателства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК – свидетелски
показания на Т.С.К., К.И.И., Ж.Х.Б., Д.К.Д.,
Д.В.К., М.С.Б., М.П.Д.; писмени доказателства: свидетелство за съдимост,
декларация за семейно и материално положение, автобиография на обвиняемия,
съдебно-психиатрична експертиза от дата 28.11.2015г. Между тях няма
противоречия, същите са последователни, логични, взаимно се допълват и
допринасят за установяването на престъплението, предмет на настоящото съдебно
производство, механизма на извършването му, вида и стойността на отнетите вещи
и участието на подсъдимия в престъплението, поради което съдът изцяло ги
кредитира.
Всички доказателства, разгледани
поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е извършил деянието като
непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си по разумни подбуди. Поради което, на основание чл. 31,
ал. 2 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна през периода
07.08.2015г. – 15.08.2015г. подсъдимият – А.Д., отнел чужди движими вещи – пари
в размер на 1000лв., от недвижим имот разположен на ул. „Димитър Благоев” № 61,
като прекъснал фактическата власт на Т.С.К. и К.И.И.над процесните движими вещи
и установил своя трайна фактическа власт върху тях, като деянието е извършено чрез
действие. Деянието,предмет на настоящото наказателно производство,е било
извършено след като подсъдимия Д. с влязъл в сила на 25.06.2015г. съдебен акт е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.197 т.1 във връзка с
чл.194 ал. 1 и чл.63 ал. 1 т. 4 от НК по НОХД №83/2015г. по описа на Районен
съд Тутракан и по НОХД № 144/2015г. по описа на ТРС за извършено престъпление
по смисъла на чл. 195 ал. 1 т.3 във връзка с чл.194 ал. 1 и чл.63 ал. 1 т. 3 от НК,като са му били наложени съответни наказания „лишаване от свобода”.От датата
на ВЗС на посочените съдебни актове,до извършване на деянието,предмет на настоящото
наказателно производство,не е изтекъл визирания в чл.30 ал. 1 от НК срок. Поради
това се налага правния извод,че деянието е извършено в условията на повторност.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал, че ще лиши св. Т.К. от
фактическата власт над вещите предмет на престъплението. Действал е с
намерението противозаконно да ги присвои, да установи своя трайна фактическа
власт върху тях и не е имал съгласието на владелците за това. Съзнавал е
общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието.
При тези обстоятелства, съдът счита ,
че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението на Районна
прокуратура – Тутракан.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените обяснения,
които са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, признаването
на вината и сравнително младата възраст на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства – други минали осъждания на подсъдимия,налагащи извода за
установени вече трайни престъпни навици в подсъдимия,независимо от неговата
възраст. Друго отегчаващо вината обстоятелство,съдът приема и изключителната
дързост,с която е осъществено деянието.
Причини за извършване на
престъплението: незачитане на чуждата собственост, стремеж към обогатяване без
полагане на общественополезен труд, при неспазване на установения в страната
правов ред.
С оглед изложеното и на основание чл.195,
ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.28 и
54 от НК съдът призна подсъдимия А.Д.Д., роден на *** ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 58а от НК намали
размера на наложеното наказание с една трета, определяйки окончателно такова „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 87,40 лв. (осемдесет и седем лева и четиридесет
стотинки), представляваща направени по делото разноски в досъдебното
производство, както и сумата от 5,00 (пет) лв. по сметката на РС Тутракан, в
полза на бюджета на съдебната власт, за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: