Р
А З П О
Р Е Ж Д А
Н Е
№
ІІ- 759 17.02.2017г град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 17 февруари през
две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав: окръжен съдия Р.Темелкова, по
образуваното въззивно гражданско дело №
195/2017г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпилата въззивна жалба от Х.Р.А.,***
,чрез процесуален представител адв.М. ,против решение № 171/18.11.2016г по
гр.д.№350/2016г на районен съд –гр.Айтос ,с което е уважен предявеният иск от М.Р.Т. за приемане на установено, че към момента на
одобряване и влизане в сила на регулационния план на село Мъглен от 1985година,
при заснемане на източната кадастрална граница на собствения на ищеца парцел І-164 в кв.24 по плана на селото и
западната кадастрална граница на парцел ІІ-164 в кв.24 по плана на
селото-собственост на ответника, е допусната грешка изразяваща се в изместване
на същата имотна граница в западна посока и неправилно заснемане на 93,30кв.м. дворно
място от ищцовия имот, като част от
имота на ответника и въззивникът е
осъден да предаде владението и
собствеността на тези 93,30кв.м.,ведно с изградените в тях две водомерни шахти и трайни насаждения на ищеца.
В рамките на правомощията
си въззивната инстанция, съобразно приетото в ТР № 1 /
2013г на ОСГТК на ВКС, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите
на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора. Такива нередовности се констатират и в настоящия случай. На
първо място, в обстоятелствената част на исковата молба се твърди ,че
бившият парцел ІІ в кв.20 по плана от 1938 година на с.Мъглен,
с площ от 1225 кв.м. е закупен в съсобственост от три лица –Р.А.Т. /праводател
на ищеца/, брат му Р.А. Т. и баща им А.Т.. Твърди се, че този парцел е
ползван общо от тримата съсобственици, като праводателят на ищеца, след като се е
установил на живее в парцел І в кв.20 , е продължил да ползва 100 кв.м. от празното място на
съсобствения парцел ІІ / от изложеното може да се предположи, че се касае
за реална част от парцела, но впоследствие е посочено ,че тримата братя
не са поставяли ограда между ползваната от всеки идеална част/. Останалата част от парцел ІІ се ползвала от другите
съсобственици. Твърди се, че между двата
парцела не е имало поставена ограда. За двата парцела има издадени нотариални
актове за собственост по давност – за парцел І –на името на бащата на ищеца ,а
за парцел ІІ – на името на бащата на
ищеца и двамата му чичовци -последният
нотариален акт е издаден след смъртта на дядото /1963год./ –през 1969 година. Твърди
се ,че между тримата братя, наследници
на дядото на ищеца – Раиф ,Р. и Р. не е
имало спор за ползването на съсобственото място, като всеки е ползвал своята идеална част от него. Твърди се ,че
такива спорове не е имало и между наследниците на тези съсобственици, между които ищецът и
ответникът. Ищецът твърди, че е
продължил да владее парцел І -164, след като му е дарен от неговите родители
през 1995 г в границите , очертани от плана от 1938 година , както и останалите
360 кв.м. от съсобствения парцел ІІ.
Твърди се също, че през 2015г ответникът е заграбил владяното от бащата на ищеца
и от самия него място, с площ 100 кв.м., като е оградил заграбеното място от
360 кв.м. и по този начин лишава ищеца от ползването му, както и от ползването
на двете шахти, намиращи се в него. Впоследствие ищецът узнал ,че ответникът е придобил УПИ
ІІ- 164 в кв.24 по дарение от
Раиф А. и Фатма Мехмед , а също
през 2016г узнал ,че по плана от 1985 година всъщност бившият парцел
І в кв.20 е отразен като имот № 164 и за него е отреден парцел І-164
,а бившият парцел ІІ е отразен като имот № 163, за който е отреден парцел
ІІІ-163 и между двата имота е обособен парцел ІІ-164 с площ 500кв.м., който именно е предмет на
цитираното по-горе дарственото разпореждане в полза на ответника. Твърди ,че
между парцелите никога не е имало ограда , че повече от 58 години той и
баща му владеят 360 кв.м. от съсобствения
имот , които неправилно са заснети като част от площта на УПИ ІІ-164.
В обстоятелствената част на исковата молба има неясноти и
противоречия. На първо място, по иска за
поправка на грешката в кадастралната основа- не е ясно в какво се състои
грешката в кадастъра , която ищецът твърди ,че е налице - на фона на това ,че
твърди, че няма поставена до 2015 година ограда между двата съседни парцела и
регулационните граници не са нанесени на
място, и на фона на това ,че, видно
от номерацията, за имот №164 са отредени
двата парцела- І-164 и ІІ-164 и няма придаваеми места по дворищнорегулационния план от 1985 година /или
поне не се твърди да има в исковата
молба/. Следва да се прави разлика между имотна граница и регулационна граница
. Не е ясно колко точно квадратни метра и от кой точно имот или парцел твърди
ищецът, че е владял и са заснети
неправилно – ту се твърди, че са 100 кв.м, ту че са 360 кв.м., дали се
твърди , че става дума за осъществена фактическа власт върху идеални части от
парцел или реални такива, като се има предвид , че същият се позовава на договор за дарение ,като придобивно
основание за парцел І-164 в кв.24. Следва да се уточни от ищеца - когато твърди ,че тези квадратни
метри от терена са заснети неправилно и са част от неговия имот, кой имот има
предвид – дали парцел І-164 , който му е дарен от баща му или бившия парцел І в
кв.20 по плана от 1938 година , които
баща му е придобил по давност, или този, за който твърди, че е
съсобствен при закупуването му.На едно място в исковата молба ищецът твърди ,че
е ползвал 100кв.м. от съсобствения парцел, ,на друго място твърди ,че
квадратните метри са 360 кв.м., но не е много ясно от кой парцел или
имот. Посочването следва се направи по
актуалния действащ план на населеното място от 1985 година. Следва да се
представи данъчна оценка на парцел ІІ-164 в кв. 24, тъй като се твърди ,че от
него ищецът притежава 100 / или 360
кв.м/. Представената данъчна оценка не съдържа данни за кой конкретно имот се
отнася , но може да се предположи ,че се
касае парцел І-164 ,с оглед на посочената площ. Следва да се представят четливо заверено копие на
нотариален акт № 11/69 година.
Освен
това следва да се уточни и петитума на исковата молба по иска по чл. 108 ЗС – от кой имот са претендираните квадратни метри терен, като имотът следва да
се уточни по действащия план на населеното място и ако се претендира реална част от парцел –да
се посочат границите на тази реална част. Налице е неяснота относно това, тъй
като в обстоятелствената част се излагат
твърдения за собственост, а също и за владение на 100/ или 360 / кв.м. от парцел ІІ-164 в кв.24 по действащия план на
с.Мъглен, а не както е посочено в петитума на исковата молба - от парцел І-164
в кв.24. Въобще на база изложените факти
в обстоятелствената част на исковата молба ,не става ясно какво точно се претендира в петитума на иска по чл.108 ЗС-
квадратни метри от кой имот/ или парцел. Отделно, както се посочи по –горе – няма яснота относно
фактическите твърдения и претендираната
грешка в кадастъра ,която е предмет на иска
по чл.54,ал.2 ЗКИР.
Мотивиран от горното съдът
Р
А З П О
Р Е Д
И:
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА на М.Р.Т. без движение ,като указва на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на
съобщението да уточни обстоятелствената част и петитума на исковата молба , съобразно мотивите
на настоящото разпореждане, както и да представи данъчна оценка на парцел ІІ-164 в кв.24 по плана на с.Мъглен и да представи четливо копие на нотариален акт № 11/1969г.
При неизпълнение на горното
следва връщане на исковата молба и обезсилване на постановеното решение от АРС.
Препис да се връчи на ищеца.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: