Номер IV-1315 Година
2020, 22 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и втори май
година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1046 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.във
вр.с чл.413, ал.1 от ГПК, и е образувано по частната жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД гр.София, ЕИК *********, против Заповед № 2891 от 31.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.6139/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, в частта на разноските, в която на частния
жалбоподател – заявител в заповедното производство, са присъдени съдебни
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лв, вместо
претендираните 360 лв с ДДС. Твърди се, че заповедта в
обжалваната от заявителя част, е неправилна, тъй като претендираният и заплатен
от жалбоподателя адв.хонорар е в минималния размер, определен с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се отмяна на Заповедта в обжалваната част и присъждане на
претендираната сума като съдебни разноски на банката.
Производството по ч.гр.д.6139/2019 г. по
описа на БРС е образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София против
длъжника И.М.И.
***, за сумата от 438,89 лв – главница и законна лихва върху
главницата начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. Претендирани са и съдебни разноските за заповедното производство за
заплатено адв.възнаграждение в размер на 360 лв с ДДС. Към заявлението са
приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие (№ 6374/09.07.2019 г.) между заявителя и адв.Н.Ш.,
в който е посочено, че уговореното адв.възнаграждение от 360 лв с ДДС е
заплатено в брой при подписване на договора.
БРС е издал поисканата заповед по чл.410 от ГПК,
вкл.за част от претендираните разноски по заповедното производство – за сумата
от 200 лв – адв.хонорар.
Заповедта е връчена на заявителя, видно от отразеното
в печата върху нея, на 10.02.2020 г.
Частната жалба, подадена от заявителя против
заповедта, в частта на разноските, е подадена на 14.02.2020 г., видно от
пощенското клеймо върху плика.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законовия срок, от легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на
обжалване.
Следва да се отбележи, че независимо от некорекното
посочване в жалбата, че е насочена против издадения изпълнителен лист, с оглед
съдържанието й, съдът приема, че жалбата е насочена против заповедта за
изпълнение, в частта й на присъдените разноски, поради което, в оглед
разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК и разрешението, дадено по т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, жалбата е допустима, тъй като е подадена против акт на съда, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
За
да се присъдят съдебноделоводните разноски на страна по спора, е необходимо
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/ Страната да е
направила своевременно искане за присъждане на разноските; 2/ Те да са от
категорията на посочените в чл.78, ал.1 от ГПК съдебноделоводни
разноски; 3/ Да са реално направени или да се фингира извършването им съгл.чл.78, ал.8 от ГПК; 4/ Да са представени доказателства за извършването им до
изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5/
Изходът на спора, предмет на раглеждане в съответната инстанция, да е в полза
изцяло или частично на страената, претендираща разноските за тази инстанция,
съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК.
В настоящия случай са налице всички изискуеми предпоставки – искането за
присъждане на разноски е направено със заявлението по чл.410 ГПК, заявлението е
уважено изцяло, уговореният адв.хонорар е изплатен в брой, което е отразено в
представения договор.
По отношение на размера на разноските, които следва да се присъдят на
заявителя, предвид уважаването на заявлението му в пълен размер, следва да се
посочи, че заявителят претендира разноски в минималния размер по чл.7, ал.7,
вр.ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, поради което и те следва да му
се присъдят в пълен размер.
Поради несъвпадането на изводите на
двете инстанции, следва да се постанови заплащане от длъжника И.М.И. на сумата от още 160 лв за заплатено
адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Разпорежда
длъжникът И.М.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
гр.София, ЕИК *********, сумата от още 160 лв (сто и шестдесет лева)
представляваща разноски по ч.гр.д.6139/2019 г. по описа на Бургаски районен съд
за съдебни разноски - адвокатско възнаграждение (разликата над присъдения
размер от 200 лв до претендирания размер от 360 лв).
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.