Определение по дело №1816/2017 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1816 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „С.” ЕООД – в несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 10.12.2021 г.

Срещу списъка на неприетите вземания са постъпили единадесет възражения, както следва: 1) възражение от кредиторите „Т.с.“ ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 6 от списъка на неприетите вземания; 2) възражение от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 4 от списъка на неприетите вземания; 3) възражение от кредитора „Директ иннвест“ АД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 11 от списъка на неприетите вземания; 4) възражение от кредитора „Г.И.З.Б.“ ЕАД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 10 от списъка на неприетите вземания; 5) възражение от кредитора „М.т.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 9 от списъка на неприетите вземания; 6) възражение от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Т.БСК“ ЕООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 5 от списъка на неприетите вземания; 7) възражение от кредитора „Т.с.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 12 от списъка на неприетите вземания; 8) възражение от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 3 от списъка на неприетите вземания; 9) възражение от кредитора „К.“ ООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 7 от списъка на неприетите вземания; 10) възражение от кредитора „З.М.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 2 от списъка на неприетите вземания; 11) възражение от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 8 от списъка на неприетите вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

Всяко едно от възраженията на кредиторите „Т.с.“ ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД, „Н.-Ч.“ ЕООД, „Директ иннвест“ АД, „Г.И.З.Б.“ ЕАД, „М.т.“ ЕООД, „Т.ц.Т.“ АД и „Т.БСК“ ЕООД, „Т.с.“ ЕООД, „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, „К.“ ООД, „З.М.“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което и доколкото изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.

Предмет на подадените възражения са вземания, които са предявени от дружества, които твърдят, че са кредитори на несъстоятелния длъжник, като общото между тях е, че те са породени от един и същи по вид юридически факт, а именно по сключена търговска сделка, която представлява договор за заем на парична сума. Ето защо и в настоящото определение съдът първо ще изложи мотиви, които са общи за крайния извод дали всяко едно от предявените от различните юридически лица вземания са възникнали срещу „С.” ЕООД – в несъстоятелност, които са свързани с това при настъпването на какви конкретни факти възникват вземания за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва по договор за заем, след което ще се произнесе и по това дали такива факти са осъществени отделно за всяко едно предявено вземане съобразно представените в производството доказателства.

Заемът за потребление, какъвто характер има заемът на парични средства, е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. С оглед на това и за да се приеме, че между всеки един кредитор и несъстоятелния длъжник са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се направи извод, че от представените в производството доказателства се установява, че между тези лица е постигнато съгласие по всеки от съществените елементи на този вид сделка, а именно за паричните средства, които се предоставят за временно ползване, както и за условията, при които се дължи тяхното връщане, но също така и че се доказва, че уговорената парична сума реално е предадена от заемодателя на заемателя. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД основното задължение, което възниква за заемателя по сключен договор за заем е да върне на заемодателя получената в заем сума или вещи. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заемателя може да възникне и задължение за заплащане на заемодателя на възнаградителна лихва, която по своя характер представлява възнаграждение, което се следва за времето, през което заемателят ползва предоставените му парични средства, но такова задължение ще възникне само ако между страните по договора е постигнато изрично съгласие за това в писмена форма, който факт подлежи на доказване в настоящия процес, като тежестта за това е върху кредиторите, които съгласно твърденията имат качеството на заемодатели, защото те извличат изгодни от неговото настъпване правни последици.

По възражението, подадено от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353615/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „Н.-Ч.“ ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 353615/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 06.10.2015 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Н.-Ч.“ ЕООД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 06.10.2015 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 06.10.2015 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „Н.-Ч.“ ЕООД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 5 000 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, в която вещото лице е отговорило на поставените задачи след извършена проверка на представените по делото документи, както и на записванията в счетоводствата на дружеството-заемодател и на дружеството-заемател, се установява, че заемателят „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, е получил парични средства в размер на 4 726 400 лв. от „Н.-Ч.“ ЕООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 06.10.2015 г. Този извод е направен от експерта както въз основа на наличните платежни документи за извършен превод на парични средства с вписано основание „договор за заем“, така и въз основа на записванията в счетоводството на несъстоятелния длъжник, който е отразил в счетоводството си възникване на задължение за връщане на предоставената в заем сума по описания договор в размер на 4 726 400 лв. Тези счетоводни записвания имат доказателствено значение на признание от „С.” ЕООД, направено чрез конклудентни действия, на следните обстоятелства: - че между „С.” ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, което включва и признание на факта на предаване на сумата от 4 726 400 лв. от заемодателя на заемателя; - че по силата на тази сделка за „С.” ЕООД е възникнало задължение за заплащане на главница в размера, до който то е осчетоводено.

С чл. 4.01. от договора за заем от 06.10.2015 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Н.-Ч.“ ЕООД възнаградителна лихва, която съгласно изводите на вещото лице в заключението на изготвената ССЕ е в размер на 995 176, 86 лв. за периода от 07.10.2015 г. до 13.08.2021 г. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който се претендира то да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, който е от 970 948, 71 лв., което прави подаденото от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД възражение в тази му част изцяло основателно.

Вземанията на „Н.-Ч.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума от 4 052 437, 91 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 970 948, 71 лв. по договор за заем от 06.10.2015 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „М.т.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353620/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „М.т.“ ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 353620/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 15.01.2014 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „М.т.“ ЕООД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 15.01.2014 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 15.01.2014 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „М.т.“ ЕООД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 1 500 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

От заключението на изготвената в производството ССЕ, в която вещото лице е отговорило на поставените задачи след извършена проверка на представените по делото документи, както и на записванията в счетоводствата на дружеството-заемодател и на дружеството-заемател, се установява, че заемателят „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, е получил парични средства в размер на 1 500 000 лв. от „М.т.“ ЕООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 15.01.2014 г. Този извод е направен от експерта както въз основа на наличните платежни документи за извършен превод на парични средства с вписано основание „договор за заем“, така и въз основа на записванията в счетоводството на несъстоятелния длъжник, който е отразил в счетоводството си възникване на задължение за връщане на предоставената в заем сума по описания договор в размер на 1 500 000 лв. Тези счетоводни записвания имат доказателствено значение на признание от „С.” ЕООД, направено чрез конклудентни действия на следните обстоятелства: - че между „С.” ЕООД и „М.т.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, което включва и признание на факта на предаване на сумата от 1 500 000 лв. от заемодателя на заемателя; - че по силата на тази сделка за „С.” ЕООД е възникнало задължение за заплащане на главница в размера, до който то е осчетоводено. Съдът не кредитира изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че размерът на предоставената в заем сума от „М.т.“ ЕООД на „С.” ЕООД по процесния договор за заем е 1 574 149, 32 лв., защото в писмения договор от 15.01.2014 г. е постигнато съгласие за предоставяне за временно и възмездно ползване на сума в по-нисък размер, като не се установява тази уговорка да е изменена по обща воля на страните. Освен това от описаните от вещото лице факти, които са установени след проверка на представените му документи, не може да се заключи, че предаването в полза на длъжника на допълнителни парични средства от 74 149, 32 лв. е извършено в изпълнение на задължение точно по процесния договор за заем, поради което е възможно това да е станало с оглед възникнали между страните отделни правоотношения по друга сделка от същия вид, каквато не се сочи като правопораждащ факт на предявените от „М.т.“ ЕООД вземания.

С чл. 4.01. от договора за заем от 15.01.2014 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума, като впоследствие този размер е изменен с анекс от 30.12.2015 г. към договора, съгласно който считано от 01.01.2016 г. годишният размер на лихвата се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „М.т.“ ЕООД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 16.01.2014 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 452 274, 91 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който се претендира то да бъде прието в производството по несъстоятелност, който е от 452 274 лв., което означава, че това акцесорно вземане трябва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

Вземанията на „М.т.“ ЕООД по договора за заем от 15.01.2014 г. за получаване на дадената в заем сума от 1 500 000 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 452 274 лв. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „Д.и.“ АД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353622/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „Д.и.“ АД е предявил с молба с вх. на СГС № 353622/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 22.12.2016 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Д.и.“ АД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 22.12.2016 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 22.12.2016 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „Д.и.“ АД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 4 268 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Д.и.“ АД и длъжника „С.” ЕООД с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 4 268 000 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя „Д.и.“ АД получената в заем сума, която е в размер на 4 268 000 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 1.02. от договора, изменен с анекси към него, подписани на 21.06.2017 г., 21.06.2019 г. и 21.06.2021 г., е 22.06.2022 г. Крайният срок, до който е следвало да бъде изпълнено задължението от несъстоятелното дружество, не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност. Това задължение обаче е станало изискуемо към момента, като съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ изискуемостта е настъпила от датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Решението на съда, с което „С.” ЕООД е обявено в несъстоятелност, е постановено на 16.02.2022 г., от която дата паричното задължение за връщане на получената в заем сума става изискуемо. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че размерът на непогасеното към момента задължение за връщане на дадената в заем сума възлиза на сумата от 4 268 000 лв. С оглед на това и доколкото главно вземане е предявено от кредитора „Д.и.“ АД точно в този размер, то същото следва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

С чл. 4.01. от договора за заем от 22.12.2016 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Д.и.“ АД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 1 000 597, 48 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. За да получи тази сума съдът е извадил от изчисленията на вещото лице сумите, които представляват начислена лихва за забава съгласно посоченото в таблиците на стр. 22 и стр. 23 от заключението и съгласно уточненията на вещото лице, направени в разпита му в съдебно заседание, проведено на 26.07.2023 г. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Ето защо то съществува и към момента, поради което следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД до размера от 1 000 597, 48 лв., като за разликата над тази сума до пълния посочен в молбата за предявяване размер от 1 089 897 лв. подаденото възражение като неоснователно трябва да се остави без уважение.

Вземанията на „Д.и.“ АД по договора за заем от 22.12.2016 г. за получаване на дадената в заем сума от 4 268 000 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 1 000 597, 48 лв. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „Г.И.З.Б.“ ЕАД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353621/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „Г.И.З.Б.“ ЕАД е предявил с молба с вх. на СГС № 353621/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 21.03.2016 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Г.И.З.Б.“ ЕАД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 21.03.2016 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 21.03.2016 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „Г.И.З.Б.“ ЕАД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 380 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Г.И.З.Б.“ ЕАД и длъжника „С.” ЕООД с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 371 000 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя „Г.И.З.Б.“ ЕАД получената в заем сума, която е в размер на 371 000 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 1.02. от договора, изменен с анекси към него, подписани на 31.03.2017 г., 31.03.2019 г. и 31.03.2021 г., е 31.03.2022 г. Крайният срок, до който е следвало да бъде изпълнено задължението от несъстоятелното дружество, не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност. Това задължение обаче е станало изискуемо към момента, като съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ изискуемостта е настъпила от датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Решението на съда, с което „С.” ЕООД е обявено в несъстоятелност, е постановено на 16.02.2022 г., от която дата паричното задължение за връщане на получената в заем сума става изискуемо. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че част от задължението за връщане на дадената в заем сума в размер на 215 000 лв. е погасено от длъжника, като към момента размерът на непогасената част от него възлиза на сумата от 156 000 лв. С оглед на това и доколкото главно вземане е предявено от кредитора „Г.И.З.Б.“ ЕАД точно в този размер, то същото следва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

С чл. 4.01. от договора за заем от 21.03.2016 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Г.И.З.Б.“ ЕАД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 22.03.2016 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 16 889, 09 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който то се претендира, който е от 16 889 лв., което означава, че то трябва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

Вземанията на „Г.И.З.Б.“ ЕАД за получаване на дадената в заем сума от 156 000 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 16 889 лв. по договор за заем от 21.03.2016 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „Т.с.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 354541/ 11.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „Т.с.“ ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 354541/ 11.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 28.07.2016 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Т.с.“ ЕООД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 28.07.2016 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 28.07.2016 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор и съгласно изменението му с анекс от 01.08.2016 г. „Т.с.“ ЕООД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 500 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

С чл. 4.01. от договора за заем от 28.07.2016 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Т.с.“ ЕООД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 29.07.2016 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 111 519,72 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който то се претендира, който е от 65 922 лв., което означава, че то трябва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

Вземанията на „Т.с.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума от 449 724 лв., която подлежи на връщане, и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 65 922 лв. по договор за заем от 28.07.2016 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „К.“ ООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353618/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „К.“ ООД е предявил с молба с вх. на СГС № 353618/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 05.03.2013 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Т.- К.“ ЕООД, с ново наименование „К.“ ООД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 05.03.2013 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 05.03.2013 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „К.“ ООД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 2 562 500 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

От заключението на изготвената в производството ССЕ, в която вещото лице е отговорило на поставените задачи след извършена проверка на представените по делото документи, както и на записванията в счетоводствата на дружеството-заемодател и на дружеството-заемател, се установява, че заемателят „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, е получил парични средства в размер на 2 562 500 лв. от „К.“ ООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 05.03.2013 г. Този извод е направен от експерта както въз основа на наличните платежни документи за извършен превод на парични средства с вписано основание „договор за заем“, така и въз основа на записванията в счетоводството на несъстоятелния длъжник, който е отразил в счетоводството си възникване на задължение за връщане на предоставената в заем сума по описания договор в размер на 2 562 500 лв. Тези счетоводни записвания имат доказателствено значение на признание от „С.” ЕООД, направено чрез конклудентни действия, на следните обстоятелства: - че между „С.” ЕООД и „К.“ ООД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, което включва и признание на факта на предаване на сумата от 2 562 500 лв. от заемодателя на заемателя; - че по силата на тази сделка за „С.” ЕООД е възникнало задължение за заплащане на главница в размера, до който то е осчетоводено. Съдът не кредитира изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че размерът на предоставената в заем сума от „К.“ ООД на „С.” ЕООД по процесния договор за заем е 2 600 958, 40 лв., защото в писмения договор от 05.03.2013 г. е постигнато съгласие за предоставяне за временно и възмездно ползване на сума в по-нисък размер, като не се установява тази уговорка да е изменена по обща воля на страните. Освен това от описаните от вещото лице факти, които са установени след проверка на представените му документи, не може да се заключи, че предаването в полза на длъжника на допълнителни парични средства от 38 458, 40 лв. е извършено в изпълнение на задължение точно по процесния договор за заем, поради което е възможно това да е станало с оглед възникнали между страните отделни правоотношения по друга сделка от същия вид, каквато не се сочи като правопораждащ факт на предявените от „К.“ ООД вземания.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „К.“ ООД и длъжника „С.” ЕООД с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 2 562 500 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя „К.“ ООД получената в заем сума, която е в размер на 2 562 500 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 3.1. от договора, изменен с анекс към него, подписан на 30.01.2020 г., е 31.01.2022 г. Той не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност, но към настоящия момент вече е настъпил, който факт трябва да се съобрази. В заключението на изготвената ССЕ е посочено, че от извлечение от сметка на заемодателя „К.“ ООД се установява, че по нея е постъпила сумата от 18 674, 20 лв., която е наредена от физическо лице А.Л., като в основанието за превода е записано наименованието на длъжника. Съдът счита, че само от факта на посочване на името на длъжника като основание за извършен превод на сума, без да са събрани каквито и други доказателства за основанието на това плащане, не може да се приеме, че сумата от 18 674, 20 лв. е престирана за погасяване на задължението на „С.” ЕООД към „К.“ ООД, възникнало по процесния договор за заем, както е посочено в заключението на изготвената ССЕ. Това плащане не се установява да е отразено като такова, погасяващо главното задължение по договора от 05.03.2013 г. и в счетоводството на което и да е от дружествата - страни по възникналите въз основа на тази сделка облигационни отношения. Ето защо съдът счита, че към момента задължението за връщане на дадената в заем сума по процесната сделка не е изпълнено в цялост. Следователно предявеното от „К.“ ООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД до размера от 2 562 500 лв., до който се доказа, че то е възникнало, като за разликата над тази сума до пълния посочен в молбата за предявяване размер от 2 600 958, 40 лв. подаденото възражение като неоснователно трябва да се остави без уважение.

С чл. 4.01. от договора за заем от 05.03.2013 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Т.с.“ ЕООД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 06.03.2013 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 1 121 112, 39 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който то се претендира, който е от 1 039 828 лв., което означава, че то трябва да бъде включено изцяло в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД.

Вземанията на „К.“ ООД за получаване на дадената в заем сума от 2 562 500 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 1 039 828 лв. по договор за заем от 05.03.2013 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдик списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредиторите „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353617/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторите „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД са предявили с молба с вх. на СГС № 353617/ 07.10.2021 г., са такива, които те имат срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 31.10.2014 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между Консорциум „Т.Бургас“ ДЗЗД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 31.10.2014 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 31.10.2014 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. В титулната част на този договор е посочено, че заемодател по него е дружество по ЗЗД Консорциум „Т.Бургас“. Доколкото обаче гражданското дружество по ЗЗД е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, като то не е самостоятелно юридическо лице, то следва да се заключи, че страна по този договор не е гражданското дружество, а отделните съдружници в него, които не се спори, че са търговските дружества „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме, че договорът за заем от 31.10.2014 г. е сключен от кредиторите „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, в качеството им на заемодатели, като воля за съгласие за това е изразена от тяхно име и по обвързващ ги начин от управителя на гражданското дружество, в което те са съдружници.

По силата на договора заем от 31.10.2014 г. заемодателите са поели задължение да предоставят на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 1 300 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, като заемодатели, и длъжника „С.” ЕООД, като заемател, с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 1 112 851, 93 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателите „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД получената в заем сума, която е в размер на 1 112 581, 93 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 3.03., б. „а“ от договора, изменен с анекси към него, подписани на 30.12.2015 г., на 30.03.2017 г. и на 30.03.2019 г., е 31.12.2021 г. Той не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредиторите в настоящото производство по несъстоятелност, но към настоящия момент вече е настъпил, който факт трябва да се съобрази. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че част от задължението за връщане на дадената в заем сума е погасено доброволно от длъжника, като към момента размерът на непогасената част от него възлиза на сумата от 1 095 516 лв.

За да отговори на въпроса как длъжникът дължи да изпълни задължението за връщане на предоставената в заем сума на двамата заемодатели, които са страни по договора за заем, съдът съобразява, че по въпроса как следва да се изпълни едно парично задължение, възникнало от договор, когато то е поето от длъжника спрямо повече от едно лица, които са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД, е постановено решение на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение от 09.01.2023 г., постановено по т.д. № 1738/ 2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В него е прието, че активна солидарност на страната на кредиторите на едно задължение може да възникне само ако е уговорена, в съответствие с предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода, поради което установяването наличието на активна солидарност изисква установяване на съдържанието на постигнатите с договора уговорки. С оглед на това е счетено, че когато участниците в гражданско дружество са сключили един договор, уговорка за активна солидарност между тях по отношение изпълнението на парично задължение на насрещната страна ще е налице тогава, когато тази страна се задължава да им заплати конкретна парична сума общо и липсва разграничаване на задълженията по договора спрямо отделните участници в гражданското дружество, които също са поели задълженията по сделката общо. В цитираното решение е прието още, че при уговорена активна солидарност с изпълнението на парично задължение към един от активно солидарните кредитори, които са участници в гражданско дружество, длъжникът се освобождава от отговорност спрямо всички кредитори, като получилият плащане дължи отчитане на сумите и разпределението им съобразно предвиденото в договора за гражданско дружество и чл. 361 ЗЗД.

При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на договора за заем от 31.10.2014 г., се установява, че всички права и задължения, които възникват за участниците в дружеството по ЗЗД Консорциум „Т.Бургас“, които имат качеството на заемодатели по сделката, са поети общо от тях, като липсва разграничаване по отделни правни субекти, които изобщо не са конкретизирани и индивидуализирани в нито една договорна клауза. Това се отнася конкретно и за правото на съдружниците в гражданското дружество да получат от заемателя дадената в заем сума – съгласно чл. 3.03. от договора заемателят е поел едно общо задължение за връщане на получените за временно ползване парични средства, като и в тази клауза не са индивидуализирани отделните кредитори на това задължение. Ето защо и при съобразяване на приетото в практиката на ВКС съдът приема, че в договора за заем от 31.10.2014 г. е постигната уговорка за възникване на активна солидарност между кредиторите „Н.Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД по отношение на вземането им към заемателя за получаване на дадената по договора в заем сума. Това означава, че всеки от кредиторите може да иска изпълнение на цялото задължение от длъжника. В случая кредиторът „Н.-Ч.“ ЕООД претендира 99, 9 % от размера на вземането за главница, а кредиторът „Т.с.“ ЕООД претендира останалите 0, 1 % от размера на вземането за главница, поради което и съдът трябва да включи предявените вземания в списъка на приети вземания разделно, както е поискано. След като всеки от кредиторите има право да получи изпълнение на цялото вземане от длъжника, той има право да получи и по-малка по размер част от него, както се иска в случая. Следователно предявеното от „Н.-Ч.“ ЕООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 1 094 420, 48 лв., а предявеното от „Т.с.“ ЕООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 1 095, 52 лв.

С чл. 4.01. от договора за заем от 31.10.2014 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателите и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума, като впоследствие този размер е изменен с анекс от 30.12.2015 г. към договора, като считано от 01.01.2016 г. се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателите „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 269 839 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Предвид уговорката за активна солидарност, постигната с договора за заем, задължението за възнаградителна лихва също следва да се изпълни на кредиторите общо. Всеки от кредиторите обаче е предявил само конкретна част от цялото си вземане, което с оглед уговорената активна солидарност е допустимо, защото всеки от тях може да иска сам изпълнение на цялото вземане от длъжника или на избрана част от него. В случая кредиторът „Н.-Ч.“ ЕООД претендира 99, 9 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, а кредиторът „Т.с.“ ЕООД претендира останалите 0, 1 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, което означава, че в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД следва да се включи възникналото и неплатено вземане на „Н.-Ч.“ ЕООД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 269 569, 16 лв., както и възникналото и неплатено вземане на „Т.с.“ ЕООД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 269, 84 лв.

Вземанията на „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума, която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва по договор за заем от 31.10.2014 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353614/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД са предявили с молба с вх. на СГС № 353614/ 07.10.2021 г., са такива, които те имат срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 23.10.2013 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между Консорциум „Т.София център“ ДЗЗД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 23.10.2013 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 23.10.2013 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. В титулната част на този договор е посочено, че заемодател по него е дружество по ЗЗД Консорциум „Т.София център“. Доколкото обаче гражданското дружество по ЗЗД е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, като то не е самостоятелно юридическо лице, то следва да се заключи, че страна по този договор не е гражданското дружество, а отделните съдружници в него, които не се спори, че са търговските дружества „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД. Ето защо следва да се приеме, че договорът за заем от 23.10.2013 г. е сключен от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, в качеството им на заемодатели, като воля за съгласие за това е изразена от тяхно име и по обвързващ ги начин от управителя на гражданското дружество, в което те са съдружници.

По силата на договора заем от 23.10.2013 г. и съгласно изменението му с анекс от 23.10.2015 г. заемодателите са поели задължение да предоставят на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 3 000 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, като заемодатели, и длъжника „С.” ЕООД, като заемател, с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 2 876 242, 30 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД получената в заем сума, която е в размер на 2 876 242, 30 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 4 от договора, изменен с анекси към него, подписани на 23.10.2014 г., 23.10.2015 г., 01.01.2016 г. 30.12.2017 г. и 30.12.2019 г., е 31.12.2021 г. Той не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, но към настоящия момент вече е настъпил, който факт трябва да се съобрази. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че размерът на непогасеното към момента задължение за връщане на дадената в заем сума възлиза на 2 876 242, 30 лв.

При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на договора за заем от 23.10.2013 г., се установява, че всички права и задължения, които възникват за участниците в дружеството по ЗЗД Консорциум „Т.София център“, които имат качеството на заемодатели по сделката, са поети общо от тях, като липсва разграничаване по отделни правни субекти, които изобщо не са конкретизирани и индивидуализирани в нито една договорна клауза. Това се отнася конкретно и за правото на съдружниците в гражданското дружество да получат от заемателя дадената в заем сума – съгласно чл. 3 от договора заемателят е поел едно общо задължение за връщане на получените за временно ползване парични средства, като и в тази клауза не са индивидуализирани отделните кредитори на това задължение. Ето защо и при съобразяване на приетото в практиката на ВКС съдът приема, че в договора за заем от 23.10.2013 г. е постигната уговорка за възникване на активна солидарност между кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД по отношение на вземането им към заемателя за получаване на дадената по договора в заем сума. Това означава, че всеки от кредиторите може да иска изпълнение на цялото задължение от длъжника. В случая кредиторът „Т.ц.Т.“ АД претендира 99 % от размера на вземането за главница, а кредиторът „К.“ ООД претендира останалите 1 % от размера на вземането за главница, поради което и съдът трябва да включи предявените вземания в списъка на приети вземания разделно. След като всеки от кредиторите има право да получи изпълнение на цялото вземане от длъжника, той има право да получи и по-малка по размер част от него, както се иска в случая. Следователно предявеното от „Т.ц.Т.“ АД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 2 847 479, 88 лв., а предявеното от „К.“ ООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 28 762, 42 лв.

С чл. 5 от договора за заем от 23.10.2013 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателите и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума, като впоследствие този размер е изменен с анекс от 01.01.2016 г. към договора, съгласно който считано от 01.01.2016 г. годишният размер на лихвата се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 5 от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД възнаградителна лихва. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 24.10.2013 г. до 13.08.2021 г. възлиза на сумата от 684 315, 46 лв., който е посочен в заключението на изготвената ССЕ съгласно записванията, направени в счетоводството на длъжника, които се ползват с доказателствена сила, тъй като представляват признание на неизгоден за длъжника в настоящия процес факт. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Предвид уговорката за активна солидарност, постигната с договора за заем, задължението за възнаградителна лихва също следва да се изпълни на кредиторите общо. Всеки от кредиторите обаче е предявил само конкретна част от цялото си вземане, което с оглед уговорената активна солидарност е допустимо, защото всеки от тях може да иска сам изпълнение на цялото вземане от длъжника или на избрана част от него. В случая кредиторът „Т.ц.Т.“ АД претендира 99 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, а кредиторът „К.“ ООД претендира останалите 1 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, което означава, че в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД следва да се включи възникналото и неплатено вземане на „Т.ц.Т.“ АД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 677 471, 85 лв., както и възникналото и неплатено вземане на „К.“ ООД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 6 843, 15 лв.

Вземанията на „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД за получаване на дадената в заем сума, която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва по договор за заем от 23.10.2013 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353616/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, със старо наименование „Т.Б.“ ЕООД, са предявили с молба с вх. на СГС № 353616/ 07.10.2021 г., са такива, които те имат срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 27.04.2016 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между Консорциум „Т.София център 1“ ДЗЗД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 27.04.2016 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 27.04.2016 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. В титулната част на този договор е посочено, че заемодател по него е дружество по ЗЗД Консорциум „Т.София център 1“. Доколкото обаче гражданското дружество по ЗЗД е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, като то не е самостоятелно юридическо лице, то следва да се заключи, че страна по този договор не е гражданското дружество, а отделните съдружници в него, които не се спори, че са търговските дружества „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, със старо наименование „Т.Б.“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме, че договорът за заем от 27.04.2016 г. е сключен от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, в качеството им на заемодатели, като воля за съгласие за това е изразена от тяхно име и по обвързващ ги начин от управителя на гражданското дружество, в което те са съдружници.

По силата на договора заем от 27.04.2016 г. и съгласно изменението му с анекс от 01.06.2016 г. заемодателите са поели задължение да предоставят на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 1 000 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, като заемодатели, и длъжника „С.” ЕООД, като заемател, с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 550 000 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД получената в заем сума, която е в размер на 550 000 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 4 от договора, изменен с анекси към него, подписани на 27.04.2017 г., 26.04.2018 г., 27.04.2019 г. и 27.04.2020 г., е 31.12.2021 г. Той не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, но към настоящия момент вече е настъпил, който факт трябва да се съобрази. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че размерът на непогасеното към момента задължение за връщане на дадената в заем сума възлиза на 550 000 лв.

При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на договора за заем от 27.04.2016 г., се установява, че всички права и задължения, които възникват за участниците в дружеството по ЗЗД Консорциум „Т.София център 1“, които имат качеството на заемодатели по сделката, са поети общо от тях, като липсва разграничаване по отделни правни субекти, които изобщо не са конкретизирани и индивидуализирани в нито една договорна клауза. Това се отнася конкретно и за правото на съдружниците в гражданското дружество да получат от заемателя дадената в заем сума – съгласно чл. 3 от договора заемателят е поел едно общо задължение за връщане на получените за временно ползване парични средства, като и в тази клауза не са индивидуализирани отделните кредитори на това задължение. Ето защо и при съобразяване на приетото в практиката на ВКС съдът приема, че в договора за заем от 27.04.2016 г. е постигната уговорка за възникване на активна солидарност между кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД по отношение на вземането им към заемателя за получаване на дадената по договора в заем сума. Това означава, че всеки от кредиторите може да иска изпълнение на цялото задължение от длъжника. В случая кредиторът „Т.ц.Т.“ АД претендира 99, 9 % от размера на вземането за главница, а кредиторът „Б.Ч.“ ЕООД претендира останалите 0, 1 % от размера на вземането за главница, поради което и съдът трябва да включи предявените вземания в списъка на приети вземания разделно, както е поискано. След като всеки от кредиторите има право да получи изпълнение на цялото вземане от длъжника, той има право да получи и по-малка по размер част от него, както се иска в случая. Следователно предявеното от „Т.ц.Т.“ АД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 549 450 лв., а предявеното от „Б.Ч.“ ЕООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД в размер от 550 лв.

С чл. 4 от договора за заем от 27.04.2016 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателите и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 5 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на чл. 4 от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателите „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД възнаградителна лихва, която съгласно изводите на вещото лице в заключението на изготвената ССЕ е в размер на 68 161, 20 лв. за периода от 28.04.2016 г. до 13.08.2021 г. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Предвид уговорката за активна солидарност, постигната в договора за заем, задължението за възнаградителна лихва също следва да се изпълни на кредиторите общо. Всеки от кредиторите обаче е предявил само конкретна част от цялото си вземане, което с оглед уговорената активна солидарност е допустимо, защото всеки от тях може да иска сам изпълнение на цялото вземане от длъжника или на избрана част от него. В случая кредиторът „Т.ц.Т.“ АД претендира 99, 9 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, а кредиторът „К.“ ООД претендира останалите 0, 1 % от размера на вземането за възнаградителна лихва, което означава, че в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД следва да се включи възникналото и неплатено вземане на „Т.ц.Т.“ АД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 68 092, 84 лв., както и възникналото и неплатено вземане на „Б.Ч.“ ЕООД към длъжника за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 68, 16 лв.

Вземанията на „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума, която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва по договор за заем от 27.04.2016 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „З.М.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 352804/ 05.10.2021 г.:

Първите вземания, които кредиторът „З.М.“ ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 352804/ 05.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума, които са възникнали по силата на два договора за заем, сключени на 18.10.2005 г. и на 07.04.2006 г. между дружеството „К.Ф.Ко“ и длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност, и които са прехвърлени в полза на кредитора по силата на сключен на 20.07.2017 г. договор за цесия.

Съдът намира за установено в производството от представените два броя писмени договори за заем от 18.10.2005 г. и от 07.04.2006 г., всеки от които е подписан както от представител на „К.Ф.Ко“, така и от представител „С.” ЕООД, че между тях е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя за временно ползване, както и срокът, до който заемателят може да ползва предоставените парични средства и до изтичане на който трябва да изпълни задължението си да ги върне на заемодателя. С писмения договора за заем, сключен на 18.10.2005 г. и изменен с анекс от 22.01.2007 г., страните са се съгласили, че „К.Ф.Ко“ поема задължение да предостави на „С.” ЕООД в заем парична сума в размер на 2 000 000 евро, а последното дружество поема насрещно задължение да я върне в срок до 18.10.2014 г. В договора за заем, сключен на 07.04.2006 г. и изменен с анекс от 22.01.2007 г., са обективирани съвпадащи изявления на „К.Ф.Ко“ и „С.” ЕООД, че първото дружество поема задължение да предостави на второто дружество в заем парична сума в размер на 2 356 000 евро, а дружеството-заемател се задължава да върне тази сума в срок до 07.04.2014 г.

По силата на договора за заем от 18.10.2005 г. в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, която е в размер на 1 786 074, 34 евро. Падежът на това срочно задължение е настъпил на 18.10.2014 г., което е преди предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника.

По силата на договора за заем от 07.04.2006 г. в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, която е в размер на 2 541 318, 39 евро. Падежът на това срочно задължение е настъпил на 07.04.2014 г., което също е преди предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника.

В съдържанието на двата договора за заем е включена идентична клауза, която е клаузата на чл. 4.1., в която е посочено, че приложимият към договора лихвен процент е 12 % на годишна база. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази уговорка, във връзката и с останалите клаузи от съдържанието на двата договора за заем, съдът счита, че с нея е постигнато съгласие за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва. По силата на тази клауза в тежест на длъжника и по двата договора възниква задължение за заплащане на възнаградителна лихва в уговорения размер. Настоящият съдебен състав обаче намира, че задължение за заплащане на възнградителна лихва възниква за длъжника само до крайната дата, на която той се е задължил да върне получените парични средства по двата договора за заем. Този извод се налага при съобразяване на характера на това вземане за лихва, което по своята същност представлява възнаграждение, което заемателят се съгласява да заплаща на заемодателя за времето, през което паричните средства му се предоставят за ползване. Ето защо и заемателят дължи възнаградителна лихва само докато за него съществува възможност да ползва заетата сума, която отпада с изтичане на срока, за който сумата е предоставена за ползване, от който момент тя трябва да бъде върната веднага. В тази насока са задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Вярно е, че приложимото материално право, което урежда двата договора за заем съгласно уговорката в чл. 8.1. от тяхното съдържание, е швейцарското, но доколкото за установяване на неговото съдържание кредиторът не е представил доказателства към молбата за предявяване на вземанията си и към възражението, то съдът приема, че в него липсва правна норма, която да урежда друг характер на вземането за възнаградителна лихва и да допуска начисляването ѝ след като е изтекъл срокът, до който паричните средства са предоставени за ползване на заемателя. Следователно по силата на договора за заем от 18.10.2005 г. в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати възнаградителна лихва само до 18.10.2014 г. – падежът на главното задължение. Размерът на вземането за възнаградителна лихва, начислено до тази дата, съдът определя вземайки предвид изчисленията на вещото лице в таблица 18 от заключението и на основание чл. 162 ГПК, като счита, че той възлиза на сумата от 1 904 880, 64 евро. При съобразяване на извършено през месец март 2007 г. плащане на част от това задължение, се налага изводът, че неплатената част от него е в размер на 1 561 028, 97 евро. По силата на договора за заем от 07.04.2006 г. в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати възнаградителна лихва само до 07.04.2014 г. – падежът на главното задължение. Предвид изчисленията на вещото лице в таблица 18 от заключението и на основание чл. 162 ГПК съдът определя, че размерът на задължението за възнаградителна лихва, начислено до посочената дата, възлиза на сумата от 2 262 545, 33 евро. При съобразяване на извършено през месец март 2007 г. плащане на част от това задължение, се налага изводът, че неплатената част от него е в размер на 1 985 322, 66 евро.

В производството са представени доказателства, от които е видно, че вземанията за получаване на дадената в заем сума и за получаване на възнаградителна лихва, които са възникнали от двата договора за заем, са прехвърлени от техния носител „К.Ф.Ко“ в патримониума на юридическото лице „З.М.“ ЕООД на основание договор за прехвърляне на вземания, сключен на 20.07.2017 г. Това е видно от писмения договор за цесия от 20.07.2017 г., който е подписан от представители на двете юридически лица - страни по тази сделка, и в който е обективирано тяхното съгласие по отношение на всички съществени елементи на договора за прехвърляне на вземане. В него са индивидуализирани вземанията, които преминават в патримониума на цесионера, като от чл. 1 и чл. 2 от договора е видно, че се прехвърлят главните вземания по двата договора за заем в размера, до който се доказа, че са възникнали за заемодателя, а именно в размер от 1 786 074, 34 евро на главното вземане по договора за заем от 18.10.2005 г. и в размер от 2 356 000 евро на главното вземане по договор за заем от 07.04.2006 г. От съдържанието на тези две клаузи се установява, че предмет на договора за цесия са и вземанията за възнаградителна лихва, които са възникнали за заемодателя към длъжника по силата на тези два договора за заем, като е посочено, че те са в размери по-големи от тези, до които съдът приема, че са възникнали, защото възнаградителните лихви, които са предмет на акцесорните вземания, които се прехвърлят, са начислени от момента на отпускане на средствата по всяка от сделките до датата на подписване на договора за цесия. Това означава, че предмет на договора за цесия са както вземания за възнаградителна лихва, които се доказа, че са възникнали, по отношение на които той може да породи действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, но също така и вземания за възнаградителна лихва, начислена след срока, до който паричните средства са предоставени за ползване по двата договора за заем, които не са възникнали и по отношение на които този договор не може да породи действие, защото никой не може да прехвърли на друг правен субект нещо, което няма, а цедентът няма как да притежава вземане, което изобщо не е възникнало.

Между страните по делото не е спорно, че извършеното прехвърляне на процесните вземания е съобщено от цедента на длъжника по прехвърлените вземания „С.” ЕООД. В тази насока са направените от „З.М.“ ЕООД и „С.” ЕООД изявления за осъщественото уведомяване, обективирани в подписано от тези юридически лица споразумение от 07.01.2019 г. В чл. 1 от споразумението се съдържат и изявления на двете лица за датата, на която е извършено уведомяването, която е 20.07.2017 г. Ето защо трябва да се приеме, че е изпълнено условието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, при осъществяване на което договорът за цесия поражда действие спрямо длъжника и спрямо третите лица.

Предвид изложеното, се налага изводът, че договорът за цесия от 20.07.2017 г. е породило действие и спрямо заемателя „С.” ЕООД и той дължи да изпълни задълженията си за връщане на получената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, възникнали по двата договора за заем, сключени на 18.10.2005 г. и на 07.04.2006 г., на субекта, който е приобретател на паричните вземания и е техен титуляр и към момента, който е цесионерът „З.М.“ ЕООД.

По делото е представено споразумение, което е подписано на 07.01.2019 г. от новия кредитор на прехвърлените вземания „З.М.“ ЕООД и от длъжника „С.” ЕООД, в което е постигнато съгласие, че задълженията за връщане на предоставените в заем суми по двата договора за заем и за заплащане на възнаградителни лихви, начислени до 07.01.2019 г. по тези две сделки, не са погасени към датата на подписване на споразумението от длъжника, че техният общ размер в левовата им равностойност възлиза на сумата от 19 421 315, 10 лв., както и че тази обща сума трябва да се заплати в срок до 07.02.2019 г. Въпреки че в споразумението страните са се съгласили да уредят общо начина на погасяване на главните и акцесорни задължения на заемателя по двата договора за заем, съдът счита, че с него между тях не е постигната договорка за промяна на вида на задължението за възнаградителна лихва, като то да губи характера си на акцесорно такова и да се превръща в главно задължение по заемната сделка, като каквото то се предявява от кредитора „З.М.“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „С.” ЕООД. За да се приеме, че едно вече възникнало задължение променя характера си и става друго, което е от различен вид и се поражда при настъпване на различни факти, трябва да бъде установено, че между кредитора и длъжника по него е постигнато съглашение за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

За да е налице съгласие за новация на едно задължение, трябва да се установи осъществяването на следните елементи от фактическия състав: 1) съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, 2) валидно възникване на нов дълг, 3) наличие на разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като при обективната новация двете задължения трябва да имат различен предмет, 4) съществуване на намерение за новиране. За да има обективна новация разликата между старото облигационно отношение и новото такова трябва да засяга някой от неговите съществени елементи. Тогава, когато промяната, която се уговаря между страните, засяга несъществен елемент от едно облигационно отношение, какъвто е например срокът, в който възникналото задължение трябва да бъде изпълнено, включително когато се уговаря, че то ще бъде изпълнявано разсрочено във времето, не е налице новация, защото с изменението на такива елементи на едно задължение не се извършва промяна нито в предмета, нито в основанието на стария дълг и последният всъщност не се погасява. В тази насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 136 от 06.11.2015 г., постановено по т.д. № 2483/2014 г. по описа на ВКС, II т.о.

В споразумението от 07.01.2019 г. „З.М.“ ЕООД и „С.” ЕООД са постигнали съгласие, че дължимата възнаградителна лихва по двата договора за заем ще се прибави към главницата по тези сделки и заемателят се задължава да заплати всички тези задължения, които са посочени в общ размер, на една обща дата. При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на това споразумение, съдът счита, че с него те са постигнали съгласие за това, че неплатените от заемателя задължения за възнаградителна лихва, които вече са възникнали, ще подлежат на изплащане, заедно със задълженията за главница, и в същите срокове като тях. Следователно тази уговорка е такава, с която се изменя само момента, в който длъжникът трябва да изпълни своето задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като това няма да става на първоначално уговорения падеж, а на нов падеж и едновременно със задължението за главница. Промяната на падежа на едно задължение представлява несъществен негов елемент, поради което и съгласието за това, постигнато между страните, не може да се квалифицира като обективна новация. В съдържанието на споразумението от 07.01.2019 г. липсва изявление на страните, че те ще считат задълженията за възнаградителна лихва по заемните сделки за погасени и че се съгласяват на тяхно място да възникне друго задължение по договора за заем, което е различно по вид и възниква при различни факти от това за лихва, а именно на задължение за връщане на получените в заем парични средства, което възниква при предаване за временно и възмездно ползване на допълнителна парична сума от кредитора на заемателя. Това означава, че в споразумението няма клауза, която да представлява съгласие за новиране на задължението за възнаградителна лихва, и с него не се стига до промяна на вида на това задължение. То запазва своя характер на акцесорно задължение за възнаградителна лихва, като единствената промяна, която настъпва в резултат на така постигната уговорка, е в негов несъществен елемент – в срока, до който то трябва да бъде изпълнено, който е същият, като срокът за изпълнение на главното задължение.

С оглед горното, се налага изводът, че по делото се доказа, че по всеки от процесните два договора за заем в тежест на длъжника „С.” ЕООД са възникнали различни по вид парични задължения - първите от тях са задължения за връщане на получените в заем парични средства в размер на 1 786 074, 34 евро по договора за заем от 18.10.2005 г. и в размер на 2 356 000 евро по договор за заем от 07.04.2006 г.; вторите са такива за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1 561 028, 97 евро, дължима до 18.10.2014 г. по договора за заем от 18.10.2005 г. и в размер на 1 985 322, 66 евро, дължима до 07.04.2014 г. по договора за заем от 07.04.2006 г. В производството по несъстоятелност обаче кредиторът „З.М.“ ЕООД не е предявил вземания за заплащане на възнаградителни лихви по двата договора за заем, начислени за посочения период, поради което съдът не може да включва такива в списъка на приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД. Част от тези суми са предявени в производството, но се сочи, че те представляват главни вземания за връщане на дадените по двата договора за заем суми, каквито се установи, че те не представляват. Съдът е длъжен да включи предявените главни вземания в списъка на приетите вземания само до размера, до който се установи, че те са възникнали като такива, който е от 1 786 074, 34 евро, с левова равностойност от 3 493 257, 78 лв., по договора за заем от 18.10.2005 г. и от 2 356 000 евро, с левова равностойност от 4 607 935, 48 лв., по договор за заем от 07.04.2006 г., като за разликата над тези суми до пълния посочен в молбата за предявяване размер на дължимите главни вземания подаденото възражение като неоснователно трябва да се остави без уважение.

В производството по несъстоятелност на „С.” ЕООД от кредитора „З.М.“ ЕООД е предявено и още едно вземане, което се сочи, че е такова за заплащане на лихва, дължима на основание споразумението от 07.01.2019 г. за периода от 08.02.2019 г. до 13.08.2021 г. В молбата за предявяване на вземанията този кредитор сочи, че дължимостта на тази лихва е уговорена по общо съгласие на страните в споразумението от 07.01.2019 г., като това вземане възниква поради неплащане в срок от длъжника на вземанията, чието възникване е признато в съдържанието на сключеното споразумение. След като като правопораждащ описаното вземане факт се твърди допуснато от длъжника неточно във времево отношение изпълнение на негово договорно задължение, то трябва да се заключи, че това вземане не представлява такова за заплащане на възнаградителна лихва, защото то не възниква при неизпълнение на друго задължение, а при предоставяне на парична сума за ползване от заемодателя на заемателя. Това вземане трябва да се квалифицира като такова за получаване на неустойка, защото само то има за правопораждащ факт неизпълнение на друго главно задължение и размерът му е уговорен отнапред по общо съгласие на страните по сключен договор, както се твърди да е в случая.

В чл. 2 от споразумението от 07.01.2019 г. „З.М.“ ЕООД и „С.” ЕООД са постигнали съгласие, че ако в рамките на един месец от подписването му – до 07.02.2019 г., няма постъпили финансови постъпления, то цялото задължение от 19 421 315, 10 лв. ще се преоформи като цялостен дълг и върху него ще се начислява договорна годишна лихва в размер на 16 %, изчислена на база 365 дни. От съдържанието на тази договорна клауза е видно, че уговореното с нея задължение за заплащане на лихва възниква при неизпълнение от длъжника „С.” ЕООД в уговорените в споразумението срокове на задълженията за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, възникнали по договора за заем, сключен на 18.10.2005 г. и по договора за заем, сключен на 07.04.2006 г., които задължения са признати за съществуващи с изявления, направени със споразумението. Следователно уговореното в чл. 2 от споразумението задължение за договорна лихва има за цел да обезпечи точното изпълнение, съответно да обезщети вредите от неизпълнението на описаните задълженията. С оглед на това и доколкото с цитираната клауза страните са се съгласили и за това какъв ще бъде размера на задължението, което ще възниква за неизправната страна при допуснато неточно във времево отношение изпълнение на описаните в нея задължения, то трябва да се приеме, че с нея е уговорена дължимостта на мораторна неустойка.

Задълженията за връщане на дадената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са предмет на сключеното на 07.01.2019 г. споразумение, са срочни, защото с чл. 1, ал. 1 от споразумението страните са постигнали съгласие за момента, в който те трябва да бъдат изпълнени. При срочните задължения като процесните, длъжникът изпада в забава с настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат на него. Падежът на тези задължения е 07.02.2019 г. Това означава, че длъжникът „С.” ЕООД е изпаднал в забава тяхното изпълнение считано от 08.02.2019 г. Забавата в изпълнението на тези задължения продължава и до 13.08.2021 г. – датата, до която това вземане е предявено в производството по несъстоятелност, предвид липсата на представени доказателства за извършено плащане от длъжника на главните задължения. Рамерът на дължимата неустойка за забава съдът ще изчисли на основание чл. 162 ГПК за периода от 08.02.2019 г. до 13.08.2021 г. върху общия размер на задълженията за главници и за възнаградителни лихви по двата договора за заем, до които се доказа, че те са възникнали, който е 15 037 254, 17 лв. и е по-нисък от размера на тези задължения, посочен в споразумението. Няма как за длъжника да възникне задължение за заплащане на неустойка за забавено плащане на задължения за възнаградителна лихва, които не се установява изобщо да са възникнали, каквато са една част от задълженията, описани в споразумението от 07.01.2019 г. Размерът на дължимата неустойка за забава възлиза на сумата от 6 073 847, 70 лв. Следователно предявеното от „З.М.“ ЕООД вземане за неустойка за забава следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД до посочения размер, като за разликата над тази сума до пълния размер, до който това вземане е предявено, подаденото възражение е неоснователно и трябва да се остави без уважение.

Вземанията на „З.М.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума от 3 493 257, 78 лв., която подлежи на връщане по договора за заем от 18.10.2005 г., за получаване на дадената в заем сума от 4 607 935, 48 лв., която подлежи на връщане по договора за заем от 07.04.2006 г., както и за получаване на сума в размер на 6 073 847, 70 лв., представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 2 от споразумение от 07.01.2019 г., начислена за периода от 08.02.2019 г. до 13.08.2021 г., са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

Вземанията, които кредиторът „Н.-Ч.“ ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 353619/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност, които са възникнали по силата на договор за кредит, сключен на 19.06.2012 г., и които са прехвърлени в полза на кредитора по силата на сключен на 15.05.2018 г. договор за цесия. От изложените в молбата за предявяване факти е видно, че тези вземания са главни вземания, както следва: вземане за връщане на предоставената в заем сума по договора за кредит в размер на 8 079 574, 42 лв., вземане за разноски за събиране на сумите, дължими по договора за кредит в размер на 1 807 лв. и вземане за такси по договора за кредит в размер на 715, 60 лв. Кредиторът е предявил и вземане за лихва, което е описано като вземане за законна лихва. Терминът законна лихва се използва за обозначаване на вземането, което възниква за кредитора на едно парично задължение, което не е изпълнено в срок, по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и което представлява обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение, чийто размер се определя от законната лихва, която от своя страна се определя от Министерски съвет. Ето защо и доколкото в молбата за предявяване на вземания кредиторът не се позовава на договорна клауза, в която да сочи, че между страните по договора за кредит е постигнато съгласие за дължимост на лихвата, която претендира, то съдът намира, че предявеното акцесорно вземане няма за източник сключения договор за кредит, а закона и следователно представлява вземане за получаване на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „Общинска банка” АД, от една страна като кредитор, и „Т.интернешънъл холдинг“ АД, от друга страна като кредитополучател, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит от 19.06.2012 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 19.06.2012 г., който е подписан от представител на двете страни по сделката и обективира насрещните им волеизявления за съгласие по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на тази банкова сделка. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в общ максимален размер на 12 940 000 лв., който е уговорено да се отпуска на три транша. Кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне предоставената му в заем парична сума.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът, който е отпуснат по силата на описания договор, е усвоен от кредитополучателя на три транша до размера от общо 12 645 161, 95 лв. С оглед на това следва да се приеме, че в тежест на последния е възникнало задължението да върне усвоените парични средства и той дължи да го изпълни като престира на кредитора тази сума.

При сключване на договора за кредит като страни, освен кредитополучателят, са участвали още 10 юридически и физически лица, сред които е и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД. Те са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, за заплащане на лихви, такси, комисионни и разноски съгласно договорените условия /чл. 6, ал. 7, т. 1 от договора за кредит/. Това означава, че задължението по договора за банков кредит от 19.06.2012 г. за връщане на предоставената на кредитополучателя за временно ползване парична сума е възникнало освен в тежест на кредитополучателя, но също така и в тежест на солидарните длъжници, един от които е „С.“ ЕООД. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД банката може да търси изпълнение на цялото главно задължение по договора за кредит от всеки един солидарен длъжник, който дължи да го изпълни изцяло. Ето защо трябва да се приеме, че „С.“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник дължи да върне на „Общинска банка” АД изцяло усвоените от кредитополучателя парични средства в общ размер от 12 645 161, 95 лв. на падежите, уговорени в сключения договор за кредит.

Задължението за връщане на получените за временно ползване парични средства е срочно, тъй като страните са уговорили изрично датите, на които то трябва да бъде изпълнено. Съгласно последното изменение на договора за кредит в тази му част с анекс 21 от 12.03.2014 г. е постигнато съгласие, че предоставената в заем сума по трите транша трябва да се изпълни на месечни вноски, платими на 19-то число на всеки месец в периода от 19.06.2014 г. до 19.06.2022 г. в размерите, посочени в три броя погасителни планове. Към датата на предявяване на вземанията, възникнали от този договор, в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД е настъпил падежът само на част от вноските от главницата. При предявяване на това вземане кредиторът твърди, че задължението на кредитополучателя за връщане на получената в заем сума е станало изцяло изискуемо преди уговорения между страните краен падеж. Тази страна обаче не представя в производството никакви доказателства, от които да е видно, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез отправяне на изявление в тази посока, което да е достигнало до солидарните длъжници. Ето защо съдът намира, че този факт не е установен по делото, както се сочи в молбата за предявяване на вземането. Въпреки това трябва да се отбележи, че се установява, че към момент цялото задължение за връщане на предоставената в заем сума по договора за кредит, което е възникнало в тежест на „С.” ЕООД, е станало изискуемо, включително вноските с ненастъпил към момента падеж. Изискуемостта е настъпила на основание чл. 617, ал. 1 ТЗ, в която разпоредба е предвидено, че всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Решението на съда, с което „С.” ЕООД е обявено в несъстоятелност, е постановено на 16.02.2022 г., от която дата паричното задължение за връщане на получената в заем сума по договора за кредит става изцяло изискуемо. От заключението на изготвената допълнителна ССЕ, в което са посочени извършените от длъжниците плащания съгласно осчетоводяването им при кредитора, се установява, че част от това задължение е погасено от длъжниците, като към момента размерът на непогасената част от него възлиза на сумата от 7 033 341, 10 лв.

Съдът счита, че по силата на договора за кредит от 19.06.2012 г. в тежест на кредитополучателя са възникнали и задължения за заплащане на такси в размер на 715, 60 лв. и за заплащане на разноски за събиране на сумите по кредита в размер на 1 807 лв., за изпълнението на които длъжникът „С.“ ЕООД отговаря при условията на солидарност.

На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали за солидарните длъжници по договора за кредит е възникнало и акцесорното задължение да заплатят на кредитора по тази сделка обезщетение за забава в размер на законната лихва. От изложените в молбата за предявяване на вземането факти е видно, че основание за възникване на задължението за заплащане на обезщетение е забавено плащане на дължимите вноски от главното задължение за връщане на усвоените по трите транша суми на датите, установени в уговорените по общо съгласие на страните по банковата сделка три погасителни плана, представляващи приложение към анекс 21 от 12.03.2014 г. към договора за кредит.

Обезщетение за забава върху неплатените в срок вноски от кредита, усвоен по първия транш, се претендира от 30.12.2016 г. Към този момент при съобразяване на погасителния план, който страните са уговорили в анекс 21 от 12.03.2014 г. към договора за кредит, се установява, че е настъпил падежа на 31 месечни вноски, на които трябва да бъде изпълнена главницата, които са в общ размер от 444 254, 80 лв. Към 30.12.2016 г. обаче съгласно изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената допълнителна ССЕ, длъжниците са изпълнили част от задължението за връщане на получените за ползване парични средства по първи транш като са заплатили сума в размер на 975 254, 80 лв. Тази сума е много по-голяма от стойността на падежиралото задължение за връщане на усвоените по първи транш парични средства, което означава, че към 30.12.2016 г., от която дата започва начисляването на предявеното вземане за обезщетение за забава, длъжниците по договора за кредит изобщо не са изпаднали в забава и тяхната отговорност по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

Обезщетение за забава върху неплатените в срок вноски от кредита, усвоен по втория транш, се претендира от 31.03.2017 г. Към този момент при съобразяване на погасителния план, който страните са уговорили в анекс 21 от 12.03.2014 г. към договора за кредит, се установява, че е настъпил падежа на 34 месечни вноски, на които трябва да бъде изпълнена главницата, които са в общ размер от 142 393, 02 лв. Към 31.03.2017 г. обаче съгласно изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената допълнителна ССЕ, длъжниците са изпълнили част от задължението за връщане на получените за ползване парични средства по втори транш като са заплатили сума в размер на 376 708, 50 лв. Тази сума е много по-голяма от стойността на падежиралото задължение за връщане на усвоените по втори транш парични средства, което означава, че към 31.03.2017 г., от която дата започва начисляването на предявеното вземане за обезщетение за забава, длъжниците по договора за кредит изобщо не са изпаднали в забава и тяхната отговорност по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

Обезщетение за забава върху неплатените в срок вноски от кредита, усвоен по третия транш, се претендира от 21.12.2016 г. Към този момент при съобразяване на погасителния план, който страните са уговорили в анекс 21 от 12.03.2014 г. към договора за кредит, се установява, че е настъпил падежа на 31 месечни вноски, на които трябва да бъде изпълнена главницата, които са в общ размер от 2 914 529, 79 лв. Към 21.12.2016 г. обаче съгласно изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената допълнителна ССЕ, длъжниците са изпълнили част от задължението за връщане на получените за ползване парични средства по трети транш като са заплатили сума в размер на 2 988 624, 23 лв. Тази сума е по-голяма от стойността на падежиралото задължение за връщане на усвоените по трети транш парични средства, което означава, че към 21.12.2016 г., от която дата започва начисляването на предявеното вземане за обезщетение за забава, длъжниците по договора за кредит изобщо не са изпаднали в забава и тяхната отговорност по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

Това означава, че вземанията за получаване на сума в размер на 55 532, 33 лв., представляваща законна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по първи транш от договора за кредит, на сума в размер на 33 150, 65 лв., представляваща законна лихва за периода от 31.03.2017 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по втори транш от договора за кредит и на сума в размер на 1 083 244, 53 лв., представляваща законна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по трети транш от договора за кредит, изобщо не са възникнали за кредитополучателя и солидарните длъжници, единият от които е „С.” ЕООД, и това е достатъчно основание те да не бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на последното дружество, без да се разглежда изобщо въпроса дали към момента дружеството, което ги е предявило в производството по несъстоятелност, е техен титуляр или не.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че вземания за получаване на дадената в заем сума, за такси и разноски и за законна лихва, които са възникнали от договора за кредит, сключен на 19.06.2012 г., са прехвърлени от техния носител „Общинска банка“ АД в патримониума на юридическото лице „Н.Ч.“ ЕООД на основание договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г. Това е видно от писмения договор за цесия от 15.05.2018 г., който е подписан от представители на двете юридически лица - страни по тази сделка, и в който е обективирано тяхното съгласие по отношение на всички съществени елементи на договора за прехвърляне на вземане. В него са индивидуализирани вземанията, които преминават в патримониума на цесионера, като от чл. 1, ал. 1 от договора е видно, че се прехвърля главното вземане по договора за кредит за връщане на получената в заем сума, както и вземанията за заплащане на такси и разноски по кредитната сделка, които се доказа, че са възникнали за кредитора „Общинска банка“ АД срещу всички солидарни длъжници, един от които е длъжникът „С.” ЕООД. От уговорката на страните, постигната с чл. 1, ал. 1 от договора за цесия, се установява, че предмет на тази сделка са и вземанията за законна лихва върху главницата. Доколкото съдът направи извод, че тези вземания не са възникнали за „Общинска банка“ АД, то договорът за цесия не може да породи действие по отношение на тях, защото никой не може да прехвърли на друг правен субект нещо, което няма, а цедентът няма как да притежава вземане, което изобщо не е възникнало.

Между страните по делото не е спорно, че извършеното прехвърляне на процесните вземания е съобщено от цедента на длъжника по тях „С.” ЕООД. Ето защо трябва да се приеме, че е изпълнено условието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, при осъществяване на което договорът за цесия поражда действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Този извод съдът прави и при съобразяване на установения от вещото лице, изготвило допълнителната ССЕ, факт, че длъжникът „С.” ЕООД е осчетоводил прехвърлянето на вземанията по договора за кредит от 19.06.2012 г., като е отразил в счетоводството си промяната на кредитора по тях, записвайки за такъв дружеството, което е станало техен титуляр въз основа на договора за цесия от 15.05.2018 г. Действието по осчетоводяване на договора за цесия представлява конклудентно такова, с което длъжникът признава, че той е породил действие по отношение на него, което включва и признание на факта, че той е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента, защото само при осъществяване на това обстоятелство прехвърлянето поражда действие по промяна на кредитора спрямо него.

Предвид изложеното, се налага изводът, че договорът за цесия от 15.05.2018 г. е породило действие и спрямо солидарния длъжник „С.” ЕООД и той дължи да изпълни задълженията, възникнали по договора за кредит от 19.06.2012 г., за връщане на получената в заем сума и за заплащане на такси и разноски на субекта, който е приобретател на паричните вземания и е техен титуляр и към момента, който е цесионерът „Н.Ч.“ ЕООД, който ги е предявил в производството по несъстоятелност. Следователно тези вземания следва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД до размерите, до които се доказа, че са възникнали и че не са погасени към момента, както следва: - вземане за получаване на сума в размер на 7 033 341, 10 лв., представляваща предоставена за ползване парична сума, която подлежи на връщане по договор за кредит от 19.06.2012 г.; - вземане за получаване на сума в размер на 1 807 лв., представляваща дължими разноски за събиране на сумите по договор за кредит от 19.06.2012 г.; - вземане за получаване на сума в размер на 715, 60 лв., представляваща дължими такси по договор за кредит от 19.06.2012 г.

Вземанията на „Н.Ч.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума от 7 033 341, 10 лв., която подлежи на връщане по договора за кредит от 19.06.2012 г., както и за получаване на суми в размер на 1 807 лв. и 715, 60 лв. за такси и разноски, са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД. Съдът приема, че тези вземания трябва да бъдат приети като необезпечени, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, защото въпреки че кредиторът твърди, че има учредени обезпечения от много от солидарните длъжници, включително от „С.” ЕООД, които обезпечават тяхното събиране, нито с молбата за предявяване, нито с възражението, са представени доказателства за това. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

С оглед на всичко изложено, се налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да бъде изменен съобразно посоченото в настоящото определение, след което същият следва да бъде одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.

Предвид одобряване на списъка на приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „М.т.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „М.т.“ ЕООД, предявени с молба с вх. на СГС № 353620/ 07.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 1 500 000 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 15.01.2014 г., между „М.т.“ ЕООД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 452 274 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 15.01.2014 г., между „М.т.“ ЕООД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 16.01.2014 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от „М.т.“ ЕООД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., в частта, с която се иска от него да бъде изключено и включено в списъка на приети вземания предявено от „М.т.“ ЕООД вземане за получаване на сума в размер над 1 500 000 лв. до 1 574 149 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 15.01.2014 г., между „М.т.“ ЕООД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Д.и.“ АД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „Д.и.“ АД, предявени с молба с вх. на СГС № 353622/ 07.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 4 268 000 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 22.12.2016 г., между „Д.и.“ АД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 1 000 597, 48 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 22.12.2016 г., между „Д.и.“ АД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 23.12.2016 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от „Д.и.“ АД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., в частта, с която се иска от него да бъде изключено и включено в списъка на приети вземания предявено от „Д.и.“ АД вземане за получаване на сума в размер над 1 000 597, 48 лв. до 1 089 897 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 22.12.2016 г., между „Д.и.“ АД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 23.12.2016 г. до 13.08.2021 г.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Г.И.З.Б.“ ЕАД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „Г.И.З.Б.“ ЕАД, предявени с молба с вх. на СГС № 353621/ 07.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 156 000 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 21.03.2016 г., между „Г.И.З.Б.“ ЕАД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 16 889 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 21.03.2016 г., между „Г.И.З.Б.“ ЕАД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 22.03.2016 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Т.с.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „Т.с.“ ЕООД, предявени с молба с вх. на СГС № 354541/ 11.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 449 724 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 28.07.2016 г., между „Т.с.“ ЕООД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 65 922 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 28.07.2016 г., между „Т.с.“ ЕООД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 29.07.2016 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „К.“ ООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „К.“ ООД, предявени с молба с вх. на СГС № 353618/ 07.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 2 562 500 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 05.03.2013 г., между „К.“ ООД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 1 039 828 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 05.03.2013 г., между „К.“ ООД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 06.03.2013 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от „К.“ ООД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., в частта, с която се иска от него да бъде изключено и включено в списъка на приети вземания предявено от „К.“ ООД вземане за получаване на сума в размер над 2 562 500 лв. до 2 600 958, 40 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 05.03.2013 г., между „К.“ ООД и „С.” ЕООД, които подлежат на връщане.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредиторите, предявени с молба с вх. на СГС № 353617/ 07.10.2021 г.: - вземане на „Н.-Ч.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 1 094 420, 48 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 31.10.2014 г., между „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Н.-Ч.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 269 569, 16 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 31.10.2014 г., между „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 01.11.2014 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Т.с.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 1 095, 52 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 31.10.2014 г., между „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Т.с.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 269, 84 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 31.10.2014 г., между „Н.-Ч.“ ЕООД и „Т.с.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 01.11.2014 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредиторите, предявени с молба с вх. на СГС № 353614/ 07.10.2021 г.: - вземане на „Т.ц.Т.“ АД за получаване на сума в размер на 2 847 479, 88 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 23.10.2013 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Т.ц.Т.“ АД за получаване на сума в размер на 677 471, 85 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 23.10.2013 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 24.10.2013 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „К.“ ООД за получаване на сума в размер на 28 762, 42 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 23.10.2013 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „К.“ ООД за получаване на сума в размер на 6 843, 15 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 23.10.2013 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 24.10.2013 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредиторите, предявени с молба с вх. на СГС № 353616/ 07.10.2021 г.: - вземане на „Т.ц.Т.“ АД за получаване на сума в размер на 549 450 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 27.04.2016 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Т.ц.Т.“ АД за получаване на сума в размер на 68 092, 84 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 27.04.2016 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 28.04.2016 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Б.Ч.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 550 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 27.04.2016 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане на „Б.Ч.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 68, 16 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 27.04.2016 г., между „Т.ц.Т.“ АД и „Б.Ч.“ ЕООД, като заемодатели, и „С.” ЕООД, като заемател, начислена за периода от 28.04.2016 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „З.М.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „З.М.“ ЕООД, предявени с молба с вх. на СГС № 352804/ 05.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 3 493 257, 78 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 18.10.2005 г., между „К.Ф.Ко“, като заемодател, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е прехвърлено в полза на „З.М.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 20.07.2017 г., между „К.Ф.Ко“, като цедент, и „З.М.“ ЕООД, като цесионер, като това вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 4 607 935, 48 лв., представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 07.04.2006 г., между „К.Ф.Ко“, като заемодател, и „С.” ЕООД, като заемател, които подлежат на връщане, което вземане е прехвърлено в полза на „З.М.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 20.07.2017 г., между „К.Ф.Ко“, като цедент, и „З.М.“ ЕООД, като цесионер, като това вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 6 073 847, 70 лв., представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 2 от споразумение, сключено на 07.01.2019 г., между „З.М.“ ЕООД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 08.02.2019 г. до 13.08.2021 г., което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от „З.М.“ ЕООД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., в частта, с която се иска от него да бъдат изключени и включени в списъка на приети вземания следните предявени от „З.М.“ ЕООД вземания: - вземания за получаване на сума в размер над 8 101 193, 26 лв. до 19 421 315, 10 лв., представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане по два договор за заем, сключени на 18.10.2005 г. и на 07.04.2006 г., между „К.Ф.Ко“, като заемодател, и „С.” ЕООД, като заемател, които вземания са прехвърлени в полза на „З.М.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 20.07.2017 г., между „К.Ф.Ко“, като цедент, и „З.М.“ ЕООД, като цесионер; - вземане за получаване на сума в размер над 6 073 847, 70 лв. до 7 806 836, 58 лв., представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 2 от споразумение, сключено на 07.01.2019 г., между „З.М.“ ЕООД и „С.” ЕООД, начислена за периода от 08.02.2019 г. до 13.08.2021 г.

ИЗМЕНЯ по възражение, подадено от „Н.-Ч.“ ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., като ВКЛЮЧВА в него следните вземания на кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД, предявени с молба с вх. на СГС № 353619/ 07.10.2021 г.: - вземане за получаване на сума в размер на 7 033 341, 10 лв., представляваща предоставена за ползване парична сума, която подлежи на връщане по договор за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД, като цедент, и „Н.-Ч.“ ЕООД, като цесионер, като това вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 1 807 лв., представляваща дължими разноски за събиране на сумите по договор за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД, като цедент, и „Н.-Ч.“ ЕООД, като цесионер, като това вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; - вземане за получаване на сума в размер на 715, 60 лв., представляваща дължими такси по договор за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД, като цедент, и „Н.-Ч.“ ЕООД, като цесионер, като това вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от „Н.-Ч.“ ЕООД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г., в частта, с която се иска от него да бъдат изключени и включени в списъка на приети вземания следните предявени от „Н.-Ч.“ ЕООД вземания: - вземания за получаване на сума в размер над 7 035 863, 70 лв. до 8 207 791, 21 лв., представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане, такси и разноски по договор за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, които вземания са прехвърлени в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД и „Н.-Ч.“ ЕООД; - вземане за получаване на сума в размер на 55 532, 33 лв., представляваща законна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по първи транш от договора за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД и „Н.-Ч.“ ЕООД; - вземане за получаване на сума в размер на 33 150, 65 лв., представляваща законна лихва за периода от 31.03.2017 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по втори транш от договора за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД и „Н.-Ч.“ ЕООД; - вземане за получаване на сума в размер на 1 083 244, 53 лв., представляваща законна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 14.05.2018 г. за забавено изпълнение на главното задължение по трети транш от договора за кредит, сключен на 19.06.2012 г., между „Общинска банка” АД, като кредитор, и „С.” ЕООД, като солидарен длъжник, което вземане е прехвърлено в полза на „Н.-Ч.“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 15.05.2018 г., между „Общинска банка” АД и „Н.-Ч.“ ЕООД.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.12.2021 г. и е изменен от съда с настоящото определение.

СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, комплекс Е.С., сграда А, ет. 2, офис 4, което ще се проведе на 29.11.2023 г. от 10:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Определяне начина на осребряване имуществото на длъжника - като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. 2. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им, както и за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	261986
Дата:	6 ноември 2023 г.
Съдия:	Диляна Господинова Господинова

Дело:	20171100901816
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	19 май 2017 г.

Определение по дело №1816/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта