Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
08.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18160 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване
за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2359.29
лева, представляваща просрочена главница по договор за кредитна карта от
30.07.2004г., за която сума е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 10083/11.11.2010г. по ч.гр.д.
№ 17409/2010г.
по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба са изложени
твърдения, че с изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК № 10083/11.11.2010г.
по ч.гр.д. № 17409/2010г. по описа на ВРС ищцата е осъдена да заплати на
ответника следните суми: 2359.29 лева, дължима сума за главница по кредитна
карта от 30.07.2004г., ведно съд законната лихва от датата на подаване на заявлението
пред съда – 10.11.2010г. до изплащане на вземането; мораторна
лихва в размер на 639,47 лева за периода от 29.05.2009г. до 07.11.2010г. и
сумата в размер на 340,39 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения
изпълнителен лист на 15.11.2010г. било образувано изп.дело
№ 1958/2011г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег № 718 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС. На 07.09.2019г. производството по изпълнителното дело
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По същото изпълнително
дело последното изпълнително действие било извършено на 04.06.2013г. – запор на
трудово възнаграждение. От този момент била изтекла петгодишната погасителна
давност. Впоследствие въз основа на изпълнителния лист било образувано ново изп.дело №
20197180400606, отново по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег
№ 718 в КЧСИ, с район на действие – ВОС.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ищецът счита, че
давността е прекъсвана с действия в хода на изп.дело № 1958/2011г., като следващото изп.д.
е образувано преди да изтече петгодишния давностен
срок, като в рамките на същото са предприети нови изпълнителни действия. Сочи
се, че съгласно съдебната практика
даденото с ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВРС разрешение се прилага от датата на
обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Към момента на
образуване на изп.дело № 1958/2011г. в сила е било ППВС № 3 от 18.11.1980г., съгласно което погасителна давност
не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането. В допълнение сочи, че иск за признаване за установено, че ищецът
не дължи сума означавало, че вземането за сумата не съществува, а при твърдения
за погасяване по давност, вземането продължавало да съществува и можело да се
погаси доброволно.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Представен по делото е изпълнителен лист от 15.11.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 17409/2010г. по описа на ВРС, по силата на който Д.К.Р. е осъдена
да заплати на „Обединена българска банка“ АД следните суми: сумата от 2359.29
лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от 30.07.2004г.,
ведно съд законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда –
10.11.2010г. до изплащане на вземането; сумата от 639,47 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 29.05.2009г. до 07.11.2010г., сумата от 79,58
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 29.05.2009г. до
07.11.2010г. и сумата в размер на 340,39 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложеното изп.д.
№ 20117180401958/2011г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ
същото е образувано по молба на взискателя „Обединена
българска банка“ АД от 04.10.2011г. въз основа на горепосочения изпълнителен
лист от 15.11.2010г., издаден по ч.гр.д. № 17409/2010г. по описа на ВРС. Още с образуването ЧСИ е разпоредил изготвяне на различни справки за длъжника. На 26.10.2011г. ЧСИ е разпоредил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба от 03.01.2012г. до ЧСИ Д. К.Р. е уведомила, че
е внесла сумата от 30 % по изпълнителното дело, а именно 1411,32 лева, за което
е представила доказателство вноска бележка.
На 14.04.2012г. ЧСИ е разпоредил запор на МПС. На
14.01.2013г. е разпоредил отново запор на трудово възнаграждение.
По молба на „Е.М.“
ЕООД от 17.04.2016г. същото дружество с разпореждане на ЧСИ от 04.06.2014г.
е конституирано като взискател по изпълнителното дело
поради прехвърляне на вземането. По молба на новия взискател
от 05.08.2019г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1,т.8 от ГПК ЧСИ с постановление от 07.08.2019г. е прекратил изп.д. № 20117180401958/2011г. поради перемция.
Видно от представеното от ищцата съобщение за
образувано изпълнително дело по молба на взискателя „Е.М.“
ЕООД по процесния изпълнителен лист от 15.11.2010г. е
образувано ново изпълнително дело № 20197180400606/2019г. на ЧСИ Станимира
Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е неоснователен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение
на вземането представлява именно такъв новонастъпил
факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане
на ответника срещу ищеца, което е присъдено с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 17409/2010г. по описа на ВРС и издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 15.11.2011г.
Предмет на настоящия иск е само една от сумите по изпълнителния лист, а именно сумата
от 2359.29 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от
30.07.2004г
Спорният въпрос е погасено ли е вземането за
посочената сума по давност.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Самото прекратяване в този случай настъпва по силата
на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на
съдебния изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само
констатира, че същото вече е настъпило. Разпоредбата има предвид не всички
действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното производство,
а само тези, които се извършват във връзка с реалното събиране на вземането,
което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т. 10 от ТР №
2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от данните по изпълнително дело изп.д. № 20117180401958/2011г. на ЧСИ. на ЧСИ Захари
Димитров, се установява, че след конституирането на новия взискател „Е.М.“ ЕООД от 04.06.2014г. същият не е проявил
активност по делото. В този смисъл в период по-голям от две години взискателят не е предприел активни действия по
събиране на вземането си, за което е снабден с изпълнителен титул, поради което
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
указанията в постановеното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по
силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с
които да се констатират предпоставките за прекратяването. Ето защо, следва да
се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 04.06.2016г.
по силата на закона, независимо, че изрично постановление на съдебния
изпълнител е от по-късна дата.
На осн. чл. 433, ал.2
от ГПК във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, освен ако не касае
права, придобити от трети лица (чл.433, ал.3 ГПК). Ето защо извършените след
прекратяване на производството изпълнителни действия /тоест след 04.06.2016г./,
не произвеждат целения от взискателя резултат.
Тези действия фактически са извършени по прекратен изпълнителен процес, поради
което не могат да бъдат зачетени.
По отношение датата, от която тече погасителна
давност, както и предпоставките за нейното спиране е постановено ТР №
2/26.06.2016 г., с което е прието, че самото образуване на изпълнителния
процес не прекъсва давността, а това се осъществява с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ в рамките на изпълнителния процес и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. С
постановената след цитираното тълкувателно решение практика на
касационната инстанция с
решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
г. с посочената в т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС, поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в т.
10 от цитираното ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В конкретния случай с оглед датата, на която е изтекъл
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 04.06.2016г., т.е. преди постановяването
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този
смисъл приложимо се явява тълкуването, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г.,
съобразно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането, а нова погасителна давност
започва да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде
прекратено. В настоящия случай това означава, че новата давност тече от 04.06.2016г.
От този момент нататък до образуването на второто изпълнително дело през
2019г., а и до подаване на настоящата искова молба от 01.11.2019г., не е
изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземането за главница
по договор за кредитна карта.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП .
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, иск за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2359.29 лева,
представляваща главница по договор за
кредитна карта от 30.07.2004г., за която сума е издаден изпълнителен лист въз
основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 10083/11.11.2010г. по ч.гр.д. № 17409/2010г. по описа на
ВРС, поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 100 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: