№ 13326
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110162767 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Б. М. П. от гр.Ихтиман,чрез адв.А. А. против
„Логтранс БГ“ЕООД,с.Равда,обл.Бургас , с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание : –чл.121а,ал.4 вр. ал.1,т.1,б.“б“ от КТ, за заплащане
на сумата от 5 280 евро ,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
01.07.2021год. – 07.09.2021год.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ; - чл.224 от КТ,за
заплащане на сумата от 1200 евро,представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 10 работни дни,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ; - чл.221,ал.1 от КТ ,за
заплащане на сумата от 4 800 евро,представляваща обезщетение в размер на две брутни
трудови възнаграждения,за срока прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие,в случая на чл.327,ал.1,т.2 от КТ,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане.Предявени
са и акцесорните искове, с правно основание чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на следните суми :
- 84,76 лв. лихва за периода от 31.08.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата 2400 евро
= 4694 лв., представляваща възнаграждение за месец юли 2021 г. ; - 45,64 лв. лихва за
периода от 30.09.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата 2400 евро = 4694 лв., представляваща
възнаграждение за месец август 2021 г. ; - 1,04 лв. за периода от 31.10.2021 г. до 03.11.2021
г. върху 480 евро= 938,80 лв., представляваща възнаграждение за период 01 – 07.09.2021 г. ;
- 2,61 лв. за периода от 31.10.2021 г. до 03.11.2021 г. върху самата от 1200 евро или 2347 лв.,
представляваща обезщетение за платен годишен отпуск за 10 работни дни ; - 10,43 лв. за
периода 31.10.2021 г. до 03.11.2021 г. върху самата от 4800 евро = 9387,98 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.
1
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени осъдителни искове
, с правно основание чл.128,т.2 от КТ вр. чл.215 ал.2 от КТ вр. чл. 25 и чл. 37, ал. 2 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ,за заплащане на сумата
от 650лв. ,представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2021год.,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до
окончателното й заплащане ; сумата от 4950 евро,с левова равностойност
10493лв.,представляващи командировъчни разходи за месец юли 2021год. , ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до
окончателното й заплащане ; сумата от 650лв. ,представляваща трудово възнаграждение за
месец август 2021год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане; сумата от 4950 евро,с левова
равностойност 10493лв.,представляващи командировъчни разходи за месец август 2021год.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до
окончателното й заплащане и сумата от 162,50лв.,представляваща трудово възнаграждение
за периода 01.09.2021год. -07.09.2021год., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане. Предявен е
в условията на евентуалност иск с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата от
325 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1/2
от трудовото възнаграждение дължим от 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от
03.11.2021 г. Предявен е в условията на евентуалност иск с правно основание 221 от КТ за
заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение в размер на две брутни
заплати при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случая на по
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва от 03.11.2021 г.Предявени са и акцесорни
искове ,с правно основание чл.86 от ЗЗД,за заплащане на следните суми : -189,47 лв.лихва
за периода от 31.08.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата 10493 лв., представляваща
възнаграждение за месец юли 2021 г. –от 650 лв. + командировъчни от 4950 евро = 9843 лв. ;
102,02 лв.лихва за периода от 30.09.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата 10493 лв.,
представляваща възнаграждение за месец август 2021 г. –от 650 лв. + командировъчни от
4950 евро = 9843 лв. ;- 0,18 лв. лихва за периода 31.10.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата
162.50 лв., представляваща възнаграждение за периода 01 – 07.09.2021 г. ;- 0,36 лв. лихва за
периода от 31.10.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата от 325 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск дължимо от трудово възнаграждение за
½ месец; 1,44 лв. за периода от 31.10.2021 г. до 03.11.2021 г. върху сумата от 1300 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ дължимо от две трудови възнаграждения.
В исковата си молба ищецът сочи ,че по силата на трудово правоотношение е
заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“ като за целия
период на съществуването му е полагал труд основно в Кралство Нидерландия ,за
LogicTrans Wegvervoer B.V.Dordrecht /ЛоджистикТранс Автомобилен транспорт B.V.-
гр.Дордрехт/,което дружество било собственост на Данаил Иванов,без да е налице
допълнително споразумение към трудовия му договор.Ищецът твърди ,че брутното му
2
трудово възнаграждение ,съгласно трудовия договор било в размер на 650лв.,но
фактическата договорка била да получава месечно трудово възнаграждение в нетен размер
на 2400 евро като в тази връзка сочи ,че за месеците април,май и юни 2021год е получавал
преводни нареждания както от дружеството- работодател,така и от личната сметка на
управителя Данаил Иванов.Твърди ,че за месец юли и август 2021год не бил получил
трудовото си възнаграждение ,поради което на 01.09.2021год. изпратил заявление по
чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,което било получено от работодателя на 07.09.2021год.,която дата
следва да се счита за прекратяване на трудовото му правоотношение.Счита ,че отношенията
му с работодателя следва да се уредят съобразно чл.121а от КТ и Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги ,тъй като ответника бил собственик нидерландското дружество в което ищеца бил
полагал труд,т.е. в предприятие от същата група предприятия,установено в друга
държава[1]членка,въпреки ,че не било налице подписано споразумение по чл.2,ал.1 от
НУРКИРСРПУ.Ето защо счита ,че трудовото му възнаграждение не може да е по-ниско от
долната граница на основното възнаграждение за Кралство Нидерландия,като минималната
работна заплата в тази страна била 1701 евро на месец.,считано от 01.07.2021год.Също така
счита ,че за времето за нощувките по време на задължителната му седмична почивка от
най[1]малко 45 часа,т.е. две нощувки седмично ,която следва да е на подходящи места и за
сметка на работодателя му се следват 699 евро месечно за жилищно настаняване,с което се
допълва разликата от 1701 евро до претендирания размер от 2400 евро на месец
възнаграждение.В условията на евентуалност ,ако съдът приеме ,че не е налице хипотезата
на чл.121а от КТ вр. НУРКИРСРПУ,претендира да му бъдат заплатени уговорените трудови
възнаграждения в размер на 650 лв. и командировъчни разходи за дневни и квартирни пари
в размер на 4950 евро на месец.Претендира обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за периода 09.03.2021год. до 07.09.2021год. в размер на 10 дни,както и обезщетение
при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ в
размер на уговорените две брутни трудови възнаграждения.Претендира и обезщетение за
забава в плащането на претендираните суми ,като сочи началните им периоди – за трудовите
възнаграждения от 31 август ,от 30 септември и 31 октомври,до окончателните им
заплащания,а за обезщетенията ,съгласно чл.228,ал.3 от КТ от 31 октомври до
окончателните им заплащания.
Ответникът „Логтранс БГ“ЕООД,с.Равда,обл.Бургас в срок е депозирал писмен
отговор,с който оспорва претенциите на ищеца изцяло като неоснователни. Не спори ,че
ищеца е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността „шофьор товарен
автомобил международни превози“ като уговореното му възнаграждение било 650лв.Твърди
,че ищецът е полагал труд като е извършвал курсове по международен транспорт в рамките
на ЕС ,но оспорва да е бил командирован само и единствено в Кралство Нидерландия в
друго предприятие,което да е било свързано с дружеството ответник.Признава ,че не е
заплатил на ищеца сумата от 2122,02лв.,представляваща основното му месечно
възнаграждение и командировъчни за месец юли 2021год.,но сочи ,че е платил същите с
платежно нареждане от 19.01.2022год.;за месец август 2021год. сумата от
3
504,39лв.,основното му месечно трудово възнаграждение;за месец септември 2021год.
сумата от 288,38лв. ,представляваща основното му трудово възнаграждение ;обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.03.2021год. до 07.09.2021год. за 8 работни
дни в размер на 212,72лв. и обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието ,което съгласно ведомост било
1067,27лв.С оглед на това прави признание на исковете за посочените части. В писмения
отговор също така ответника оспорва ,че след извършване на курса по международен превоз
през м.юли 2021год.,ищецът не е полагал труд през август и септември 2021год.,тъй като е
ползвал дните си за платен годишен отпуск ,а след това неплатен годишен отпуск,но не се
бил явил в офиса на дружеството ,за да подаде молба за отпуск.Оспорва и че ищеца има
право да претендира размери на трудовото си възнаграждение по минимална заплата в
Кралство Нидерландия, че е извършвал трудовата си дейност единствено на негова
територия ,в соченото нидерландско дружество.Твърди ,че между страните било уговорено
място на работа в Република България,като при нужда на работодателя същият бил
командирован извън мястото на постоянната му работа ,в рамките на определен период ,по-
дълъг от 30 дни да престира труд в ЕС:Германия,Белгия,Кралство Нидерландия и др.,което
командироване било извършено със заповед на работодателя.Ето защо счита ,че не са
налице хипотезите на чл.121а от КТ ,а е било налице командироване по смисъла на чл.121 от
КТ,да извършва превози от името и за сметка на своя работодателя,в полза на същия,които
превози били международни и били извършвани в чужбина.Твърди ,че не е извършвана
услуга в полза на друга транспортна фирма,а е извършена в полза на българския
работодател,който го е командировал и разходите се определят по реда на НСКСЧ. Не
оспорва ,че настоящият собственик и управителна дружеството ответник ,управлява и други
дружества,но оспорва ищецът да е полагал труд в друго предприятие,свързано с
работодателя,той е полагал друг за същия като е управлявал товарен автомобил,собственост
на чуждо дружество,по силата на договор за наем.Оспорва и ,че между страните е била
налице устна договорка за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 4694 лв. тъй
като липсва писмен акт за задължение за заплащане на 2400 евро месечно.Не оспорва ,че по
своя преценка е стимулирал финансово работниците,в т.ч. и ищеца като счита ,че за това не
3 е необходимо писмена форма,което финансово стимулиране е по преценка на
работодателя и няма траен характер ,поради което не води до промяна на уговореното в
трудовия договор месечно трудово възнаграждение. Оспорва да е било командироване в
рамките на услуга,по смисъла на чл.121а,ал.1 от КТ и да се дължи минималната заплата на
приемащата държава,а така също и да е налице задължение за заплащане на 699 евро на
месец за жилищно настаняване.Претендира деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,в тяхната съвкупност и
поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:
4
Не е спорно между страните и съда е обявил , на основание чл. 153 ГПК,че не
подлежат на доказване обстоятелствата, че на 09.03.2021год. са сключили Трудов договор
№ 009/09.03.2021год. по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор товарен
автомобил международни превози“ в периода 01.07.2021год. -07.09.2021год.,от която дата
трудовото правоотношение е прекратено ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.
Трудовото правоотношение на страните е възникнало като безсрочно ,като е
уговорен 6 месечен срок на изпитване ,в полза на работодателя.
С трудовия договор е уговорено трудово възнаграждение в размер на 650лв.,както и
допълнително такова за придобит трудов страж и процесионален опит от 0,6%,както и
основен платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни.Съгласно чл.7,след изтичане
срока на изпитване,срокът на предизвестие за прекратяване е еднакъв и за двете страни и се
равнява на 2 месеца.Работникът се е задължил да постъпи на работа на 10.03.2021год.
Не е спорно ,че за срока на договора ищецът е извършвал курсове по международен
транспорт в рамките на ЕС.
От страна на ответника е била издадена Заповед № 021/22.03.2021год. ,на основание
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина,с която Б. М. П. ,на
длъжност международен шофьор е бил командирован в периода 22.03.2021год. –
21.03.2023год. в страните от ЕС ,където да извършва дейността „международен
транспорт“.Уговорено е че разходите за транспорт,както и допълнителните разходи по
транспорт на личния багаж на лицето ,които не са включени в цената на самолетния
билет,са за сметка на фирмата,както и тези за хотел /квартирни.
Установява се също ,че в периода 22.03.2021год. – 31.07.2021год. ищецът е
извършвал международен транспорт на стоки и товари по маршрути от и до страни-членки
на ЕС .По точно от представените товарителници CMR /стр.20-44 /,се установява ,че са
изпълнявани курсове за спедитор LogicTrans Wegvervoer B.V.Dordrecht ,с място на товарене
и разтоварване – Нидерландия.
При предявяването на посочените товарителници CMR на ищеца ,същия в с.з.
посочва ,че той е поставил печата на същите ,като е полагал и подписа си ,до номера на
камиона.Също така посочва ,че през месеците 08.и м.09 не е бил в командировка,бил в
България.
С предизвестие ,получено от ответника с известие за доставяне на
07.09.2021год.,което не се оспорва по делото ,ищецът е уведомил работодателя си ,че
прекратява ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ трудовото правоотношение ,поради забава в
плащането на трудовото му възнаграждение за месец юли 2021год.
Разпитан е по делото и свидетеля Светослав Пешев,който също работи като
международен шофьор при ответника ,който сочи ,че ищецът бил на работа в периода
5
м.03.2021год. до м.07.2021год. като през месец юли бил в Германия,Франкфурт,а след това
казал ,че през м.септември ще е в отпуска,а после ,че няма да се връща на работа .Свидетеля
сочи , че работодател му е „Логтранс БГ“ЕООД,а работа им давали чужди
компании,товарните автомобили били под наем.Сочи,че пътували до различни страни,като
зависело и от спедицията от къде за къде ще превозват.Посочва ,че ако работи за чужда
спедиция си попълва номера на камиона в товарителницата и се подписва,като поставя
печат на компанията ,за доказателство за превоза.Транспортните поръчки получавали от
приложение,по имейл или от самия спедитор.За всеки отделен курс не били издавани
командировъчни,а едно общо ,при подписване на трудовия договор като заплатата била
уговорена на 650лв.,но се плащали командировъчни,които зависели от курсовете и
изминатите километри.По времена извършване на курсовете се ползвали бази на
компаниите за почивка/бани,тоалетни и кухни/,а лично свидетеля не бил ползвал фирмено
настаняване,като след края на курса прибирането било със самолет или с кола ,платени от
работодателя.
Съгласно заключението на вещото лице Е. В. ,по назначената от съда ССчЕ ,което
съда приема изцяло като неоспорено по делото ,съгласно извършената проверка в
счетоводството на ответника , в периода м.март-юли 2021год. ищецът е бил в
командировка ,като в този период са били осчетоводени и разходи за командировки.Към
31.12.2021год. в счетоводството на ответника има осчетоводени задължения към него в
размер на 4 486,50лв. ,от които :незаплатени трудови възнаграждение за периода юли-
септември 2021год.,както и за обезщетение по чл.222 и чл.224 от КТ ,в общ размер на
2 364,43лв.-неизплатени суми по разходи за командировка в размер на 2 122,07лв.
Вещото лице сочи ,че на 19.01.2022год.по сметка на ищеца е наредена сумата от
2 122,07лв.,с основание „заплата и командировки“ като след извършеното плащане са
останали задължения в размер на 2 364,43лв.,от които : 504,39лв. – остатък командировъчни
пари за м.юли ; 504,39л – възнаграждение за м. август ; 75,66лв. – възнаграждение за
м.септември ; 212,72лв. – обезщетение по чл.224 КТ; - 1 067,27лв. – обезщетение по чл.222
от КТ.
Според вещото лице обезщетението по чл.224 от КТ за 10 дни /при 183 дни работа/
неизползван платен годишен отпуск е в размер на 295,45лв. /265,91лв. нетно/
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл. 121а, ал.
4, вр. с чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от КТ за заплащане на сумата от 5 280 евро,
представляващи разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение, при
командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода 01.07.2021год. до
07.09.2021 г.
Съдът приема ,че за периода 01.07.2021год. – 07.09.2021год. между страните е било
налице валидно трудово правоотношение ,като следва да се приеме ,че ищецът е полагал
6
труд съобразно уговореното.Също се установи по делото ,че за месец юли 2021год. ищецът е
бил командирован ,в рамките на предоставена услуга ,по смисъла на чл.121а,ал.1,т.1 от КТ –
от български работодател,на територията на друга държава членка на ЕС,като в случая
съдът приема ,че това е било за негова сметка и под негово ръководство, въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Не е спорно по делото ,че работодателят е командировал ищеца за периода от м.
март 2021год. до м.март 2023год. със задача-извършване на международен транспорт, в
страните от Европейския съюз.
Не е спорно между страните и че по време на командировките си, ищецът е
извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които
превозвал били предоставяни на ответното дружество от чужди спедитори,какъвто е
LogicTrans Wegvervoer B.V.,Dordrecht,Кралство Нидерландия,съгласно представените ЧМР.
Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедиторът LogicTrans Wegvervoer
B.V.,Dordrecht,Кралство Нидерландия, който е посредничил между товародателите и
ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите за превоза
извършван от ищеца.
Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на ищеца Б. П. за
сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между
работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че командироването на
ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не представлявало
командировка по смисъла на чл. 121а, ал. 1 от КТ .
Както бе посочено по-горе, в рамките на периода месец март 2021- месец юли
2021год., ищецът е бил командирован да осъществява международен превоз на товари в
държави от ЕС, включително и Кралство Нидерландия, като за месец юли 2021год. целият
извършван от него превоз е изцяло на товари, осигурявани от нидерландското дружество
LogicTrans Wegvervoer B.V. , между което дружество и ответното е налице договор за
предоставяне на услуги ,който не е задължително да е писмен,но се установява по делото
,както от показанията на свидетеля ,така и от договора за наем на товарни автомобили.
В този случай ,съгласно чл.121а,ал.4 от КТ и чл.6,ал.1 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги /НУРКИРСРПУ/, на ищцата следва да се осигурят ,най-малко същите минимални
условия на работа,каквито са установени за лица,изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава,установени със законови, подзаконови или административни
разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за
общоприложими по съответния ред. Съгласно чл.6,ал.2 от НУРКИРСРПУ,работодателят и
работникът или служителят не могат да договарят по-нисък от установения размер на
7
основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения , за същата или
сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни
разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за
общоприложими по съответния ред.Елементите на трудовото възнаграждение в този
случай,съгласно чл.6,ал.3 от Наредбата се определят от законодателството на приемащата
държава.
Съобразявайки целта на сочената разпоредба-да се избегне възможността
работниците полагащи на практика труд в държава, различна от държавата на работодателя
им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни условия от работниците, изпълняваща
същата или сходна работа в приемащата държава, съответно тълкувайки мотивите /т. 4 и
постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от приложното поле на директивата/чл. 1/,
съответно от разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, не следва да бъде изключен
разглеждания случай. През процесния период, командироването на ищеца е изцяло с оглед
осъществяване транспортните услуги за нидерландското дружество, не и ответното такова.
В случая се установи, че дружеството за което се извършва превоза на товари от
ищеца е LogicTrans Wegvervoer B.V., със седалище в Кралство Нидерландия.От
представените ЧМР товарителници се установява ,че за периода 01.07.2021год. –
31.07.2021год. именно на ттериторията на тази държава са започвали изходящите превози
,осъществявани от ищеца, съответно там е слизал при приключване на курсовете.Дори в
този период да е изпълнявал курсове и на територия на друга държава-членка / на
Германия,според показанията на св.Пешев/ ,то той преимуществено е изпълнявал работа на
територията на Нидерландия.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от КТ не поставя изискване за осигуряване на
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в държавата, където лицето най-дълго изпълнява
трудовите си функции, а в приемащата държава.
Поради което ,съдът приема ,че за месец юли 2021год. на ищеца се следва трудово
възнаграждение в минималният размер за неговата длъжност за Кралство Нидерландия
,която възлиза на 1701 евро ,с левова равностойност 3326,87лева /при курс на БНБ за 1 евро
*1,95583лв./
Тъй като видно от заключението на вещото лице ,ответника е заплатил на ищеца
нетно трудово възнаграждение в размер на 504,39лв. за месец юли 2021год.,с платежно
нареждане от 19.01.2022год. ,тази сума следва да бъде приспадната от дължимото трудово
възнаграждение от 1701 евро или 3326,87лв.,поради което съдът приема ,че за м.юли на
ищеца се дължи трудово възнаграждение в размер на 2822,48лева.
След като се установи ,че за времето от 01.08.2021год. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 07.09.2021год. ищеца не е бил в командировка при условията
на чл.121а,ал.1,т.1 от КТ ,то за този период му се дължи уговореното с трудовия договор
трудово възнаграждение.
8
В тази връзка съдът счита ,че на същия следва да бъде заплатено брутното трудово
възнаграждение от 650лв. – за месец август и от 97,50лв. за периода 01.09.2021год. –
07.09.2021год. , защото това е дължимият размер на вземането по трудовия договор, което
обстоятелство не се променя от факта, че върху трудовите възнаграждения се дължат
задължителни осигурителни вноски и данъци, които работодателят е длъжен да удържи и
преведе на държавата.
За този период няма доказателства на ищеца да е била възлага от страна на
работодателя работа,няма писмени доказателства той да е ползвал някакъв вид отпуск
/платен или неплатен/ ,поради което съдът приема ,че на ищеца се дължи трудово
възнаграждение ,в размер на уговореното в трудовия договор
Или за периода от 01.07.2021год. до 07.09.2021год. претенцията на ищеца,за
незаплатеното му трудово възнаграждение /включително увеличено по смисъла на
чл.121а,ал.4 от КТ за м. юли 2021год./ е основателна до размера от 3569,98лв. или 1825,30
евро ,а до пълния предявен размер от 5280 евро ,с левова равностойност 10326,78лв. ,същата
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Доколкото трудовото възнаграждение на ищцата се претендира в чужда валута,евро
,за изчислението на дължимите суми ,съдът ,на основание чл.162 от ГПК използва валутен
калкулатор.
По иска ,с правно основание чл.224 от КТ :
Елементи на фактическия състав на правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ, за периода на съществуване на процесното трудово
правоотношение, са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или
служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината, в която е
прекратено трудовото правоотношение или през предходни години, като размерът на
отпуска за календарната година се съизмерява с времето, което се признава за трудов стаж.
Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването
на трудовото правоотношение, т. е. от полученото среднодневно трудово възнаграждение за
месеца, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни. В
случая това е месец август 2021год. ,когато ищецът има изработен пълен работен месец
,при дължимо трудово възнаграждение от 650лв.Изчислено на тази легална база
обезщетението за 10 дни отпуск, при констатирани от вещото лице по ССчЕ изработени 183
дни от ищеца,възлиза на сумата от 295,45лв. Ето защо искът по чл. 224, ал.1 КТ е
основателен само до посочения размер,а до пълния предявен размер от 1200 евро същият
следва да се отхвърли.
По иска ,с правно основание чл.221,ал.1 от КТ :
Съгласно разпоредбата на чл.221,ал.1 от КТ ,доколкото трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,без предизвестие ,то
работодателя му дължи обезщетение.
9
Трудовото правоотношение на ищеца е възникнало като безсрочно ,но с уговорен
изпитателен срок от 6 месеца ,в полза на работодателя,в който срок той може да прекрати
същия без предизвестие.Страните са уговорили в чл.7 от трудовия договор,че след изтичане
на срока на изпитване,срокът за предизвестие за прекратяване е еднакъв и за двете страни и
се равнява на 2 месеца.
Служителя е постъпил на работа на 10.03.2021год. като към 07.09.2021год.
изпитателния срок не е бил изтекъл,но същевременно трудовия договор е прекратен по
вина на работодателя – той не е платил дължимото трудово възнаграждение ,поради което
съдът приема ,че ищеца има право на обезщетение за срока на предизвестието или за два
месеца.
Размера му се определя ,съобразно чл.228,ал.1 от КТ и е този за месец август
2021год., месеца,в който ищеца е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
650лв. или дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1300лв.
До пълния предявен размер от 4 800 евро ,претенцията на ищеца като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Така определените за заплащане трудови възнаграждения и обезщетение се дължат
от ответника ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 03.11.2021год.,до окончателното им заплащане.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която са присъдени трудовите възнаграждения и обезщетения.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121а ,ал.4 КТ:
За уважаването на иска ищецът следва да установи наличие на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – в случая падежа на всяко месечно задължение. В тежест
на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В трудовия договор страните са уговорили възнаграждението да се плаща веднъж
месечно,без да уговарят конкретна дата за плащането му.Поради това съдът приема ,че
работодателя дължи трудовото възнаграждение с изтичането на месеца ,през който е
полаган труд ,т.е. плащането следва да се извърши на първо число на следващия месец .От
тази дата работодателя изпада в забава. Следователно лихва се дължи за всяко
възнаграждение, считано от следващия месец .
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че дължимата сума за забава в
изплащането на трудовото възнаграждение от 2822,48лева за м. юли 2021год.,за периода
31.08.2021год. до 02.11.2021год./както е поискал ищеца / възлиза на 50,17лв.,а до пълния
предявен размер от 84,76лв. ,претенцията на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна.
Дължимата сума за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за м.август
2021год.,което възлиза на 650лв. ,за периода 30.09.2021год. до 02.11.2021год. възлиза на
6,14лв. и до пълния предявен размер от 45,64лв.,претенцията на ищеца следва да се
10
отхвърли като неоснователна .
Съответно дължимата сума за забава в плащането на трудовото възнаграждение за
периода 01.09.2021год. – 07.09.2021год. в размер на 97,50лв. ,за периода 31.10.2021год. до
02.11.2021год. възлиза на 0,08лв. като до пълния предявен размер от 1,04лв. ,претенцията на
ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска по чл.86 от ЗЗД вр. чл.224 от КТ и чл.221,ал.1 от КТ.
Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг в размер на 295,45лв.,поради което
ответникът дължи обезщетение за забавата да изплати това задължение ,считано от
изтичане на месеца ,в който е следвало да го заплати ,след прекратяване на трудовото
правоотношение или за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.,възлизащо на сумата от
0,25лв.,а до пълния предявен размер от 2,61лв. ,претенцията на ищеца следва да се
отхвърли.
Съответно обезщетението за забава в плащането на обезщетението по чл.221,ал.1 от
КТ в размер на 1300лв.,за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.,възлизащо на сумата от
1,08лв.,а до пълния предявен размер от 10,43лв. ,претенцията на ищеца следва да се
отхвърли.
По предявените , условията на евентуалност обективно съединени осъдителни
искове , с правно основание чл.128,т.2 от КТ вр. чл.215 ал.2 от КТ вр. чл. 25 и чл. 37, ал. 2 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и чл.86 от ЗЗД,предвид
,че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното основание ,съдът не дължи произнасяне.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски.Съгласно представения списък на разноските е направил такива в размер на
1 440лв. за адвокатско възнаграждение ,което е уговорено и заплатено ,съгласно договор за
правна защита и съдействие от 20.10.2021год. и разписка към него. Съобразно уважената
част от исковете ,на ищеца се следва сумата от 338,70лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ,право на разноски има и ответника ,който е
представил списък на разноските ,съобразно който претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2 400лв.,уговорено и платено в брой ,съгласно договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2022год.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение.Минималния размер на адвокатското възнаграждение е определен в
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и
възлиза на 1196,19лв.,поради което възражението ,предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото е основателно.Уговореното възнаграждение е в двоен размер на
минималното и следва да бъде намалено до последното или на 1200лв.Същото се дължи с
ДДС или общо възлиза на 1440лв.
Съобразно отхвърлената част от претенциите ,на ответника се следват разноски в
11
размер на 1101,30лв.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството,
поради това, че предметът на делото е трудов спор. На основание чл. 78, ал.6 ГПК в тежест
на ответника е и плащането на държавната такса за разглеждането на уважените искове в
общ размер 294,80лв. както и сумата от 300лева,представляваща възнаграждение на вещото
лице.
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7 да заплати на Б. М. П.,ЕГН :
**********,с постоянен адрес в гр.Ихтиман,ул.Средна гора 6 ,на основание чл.121а,ал.4 вр.
ал.1,т.1 от КТ сумата в размер на 1825,30 евро ,с левова равностойност 3569,98лв.
,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2021год. –
07.09.2021год.,ведно със законната лихва от 03.11.2021год. ,до окончателното й заплащане
,както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 50,17лв.,обезщетение за забава в
плащането на трудовото възнаграждение за м.юли 2021год., за периода 31.08.2021год. до
02.11.2021год.; сумата в размер на 6,14лв.,обезщетение за забава в плащането трудовото
възнаграждение за м.август 2021год., за периода 30.09.2021год. до 02.11.2021год. и сумата в
размер на 0,08лв.,представляваща обезщетение за забава в плащането на трудовото
възнаграждение за м.септември 2021год., за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.121а,ал.4 вр. ал.1,т.1 от
КТ за разликата от уважения размер от 1825,30 евро ,с левова равностойност 3569,98лв.
до пълния предявен размер от 5 280 евро ,представляващ незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.07.2021год. – 07.09.2021год.,ведно със законната лихва от
03.11.2021год. ,до окончателното й заплащане,както и предявените искове ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 50,17лв. до пълния предявен
размер от 84,76лв., обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение за
м.юли 2021год., за периода 31.08.2021год. до 02.11.2021год. ; за разликата от уважения
размер от 6,14лв.,до пълния предявен размер от 45,64лв., обезщетение за забава в
плащането трудовото възнаграждение за м.август 2021год., за периода 30.09.2021год. до
02.11.2021год. и за разликата от 0,08лв. до пълния предявен размер от 1,04лв., обезщетение
за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м.септември 2021год., за периода
31.10.2021год. до 02.11.2021год.
ОСЪЖДА „Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7 да заплати на Б. М. П.,ЕГН :
**********,с постоянен адрес в гр.Ихтиман,ул.Средна гора 6 ,на основание чл.224 от КТ,
сумата в размер на 295,45лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
12
отпуск за 10 работни дни,ведно със законната лихва от 03.11.2021год. ,до окончателното й
заплащане ,както и на основание чл.86 от ЗЗД ,сумата в размер на 0,25лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.224 от КТ ,за разликата
от уважения размер от 295,45лв. до пълния предявен размер от 1200 евро, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни,ведно със законната
лихва от 03.11.2021год. ,до окончателното й заплащане,както и предявеният иск ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 0,25лв. до пълния предявен
размер от 2,61лв., обезщетение за забава за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.
ОСЪЖДА „Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7 да заплати на Б. М. П.,ЕГН :
**********,с постоянен адрес в гр.Ихтиман,ул.Средна гора 6 ,на основание чл.221,ал.1 от
КТ, сумата в размер на 1300лв.,представляваща обезщетение в размер на две брутни
трудови възнаграждения,за срока прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие,в случая на чл.327,ал.1,т.2 от КТ,ведно със законната лихва от 03.11.2021год.
,до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на
1,08лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2021год. до 02.11.2021год.
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.221,ал.1 от КТ ,за
разликата от уважения размер от 1300лв. до пълния предявен размер от 4 800
евро,представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения,за срока
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,в случая на чл.327,ал.1,т.2 от
КТ,ведно със законната лихва от 03.11.2021год. ,до окончателното й заплащане,както и
предявеният иск ,с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от
1,08лв. до пълния предявен размер от 10,43лв. ,обезщетение за забава за периода
31.10.2021год. до 02.11.2021год.
ОСЪЖДА „Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7 да заплати на Б. М. П.,ЕГН :
**********,с постоянен адрес в гр.Ихтиман,ул.Средна гора 6,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 338,70лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Б. М. П.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.Ихтиман,ул.Средна
гора 6 да заплати на„Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 1101,30лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Логтранс БГ“ЕООД,ЕИК :*********,със седалище и адрес на
управление в с.Равда,обл.Бургас,ул.“Бриз“ №2,ет.2,ап.7 да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 294,80 лева - съдебни разноски за държавна такса и
сумата в размер на 300лв. – съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по делото.
13
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение и обезщетения по чл.224 от Кт
и чл.221,ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14