Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 8446 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Предявени са от Т.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. П. С., срещу „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, магазин № *, обективно кумулативно съединени установителен и конститутивен иск, респективно с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗД за постановяване на решение, с което:
1./
да бъде прогласена нищожността на договора за замяна, материализиран в нотариален
акт № *, то, *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на О. Ш. – нотариус, вписан
в НК под рег. № * с район на действие РС-В., с който ищецът е прехвърлил в
полза на ответника правото на собственост върху 2 кв. м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, целия с
площ от 125 кв. м. съгласно КК, находящ се в гр. В., ул. „О. м.“ № *, с номер
по предходен план * кв. * парцел *, при съседи по КК: ПИ с идентификатори *; *;
*; *; *; *; *.*, като в замяна на прехвърлените идеални части ответникът е
прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху движима вещ, а именно
мултимедия, собственост на дружеството съгласно фактура 10022/16.11.2015 г. като привиден, прикриващ съглашение за
прехвърляне на процесните 2 кв. м. от гореописания поземлен имот срещу
задължението на ответника за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация
на жилищна сграда в поземления имот, съгласно условията на предварителния
договор от 13.11.2015 г., както и
2./
да бъде развален сключеният между страните на 16.11.2015 г. прикрит договор за прехвърляне на 2 кв.
м. от процесния недвижим имот срещу задължението на ответника да проектира,
изгради и въведе в експлоатация жилищна сграда в ПИ *, поради неизпълнение на
задълженията на изпълнителя в дадения нему подходящ срок от възложителя.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, редовно
уведомено на 28.10.2020 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Първо по делото заседание, в което е
даден ход на делото, е проведено на 08.03.2021 г., като редовно призованият
ответник не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е
обективирал искане за постановяване на неприсъствено решение в хода на устните
състезания.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: твърди, че на 16.11.2015 г. между страните е подписан договор за замяна, с който
ищецът в полза на ответника е прехвърлил правото на собственост върху 2 кв.
м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, целия с
площ от 125 кв. м. съгласно КК, находящ се в гр. В., ул. „О. м.“ № *, с номер
по предходен план * кв. * парцел *, при съседи по КК: ПИ с идентификатори *; *;
*; *; *; *; *.*, като в замяна на прехвърлените идеални части ответникът е
прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху движима вещ, а именно
мултимедия, собственост на дружеството съгласно фактура 10022/16.11.2015 г.
Сочи се, че ищецът е притежавал имота в съсобственост със сестра му по договор
за дарение от 1994 г., поради което прехвърлянето е следвало да се оформи като
замяна на движима вещ. Отделно, по този начин строежът щял да бъде извършен
по-бързо, като ответното дружество щяло да участва в строителството и
подготовката на документите във връзка със същото. Поддържа се, че процесната
замяна е нищожна, доколкото е привидна и прикрива действителната воля на
страните, в частност насрещното задължение на ответното дружество, а именно
вместо замяна с движима вещ, която ищецът освен че не получил в държане, дори
не я е видял, страните са договорили в действителност прехвърляне на
собствеността върху 2 кв. м. срещу изпълнение на строежа съгласно
предварителния договор от 13.11.2015 г. за проектиране, учредяване на право на
строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на
идеални части от УПИ, подписан между ищеца и „М. Х.“ ЕООД. Т.е. привидният
договор е сключен в изпълнение на предварителния договор от 13.11.2015 г.
Поддържа се, че с прикрития договор, сключен с н.а. №*/* г. ответникът е поел
спрямо ищеца задължението да изпълни строителството заедно с „М. Х.“ ЕООД при
условията на вече подписания договор от 13.11.2015 г. без обаче „М. Х.“ ЕООД да
бъде освобождаван от задълженията си спрямо възложителя-ищец. Т.е. с прикрития
договор ответното дружество се е задължило спрямо ищеца да изпълни всички
задължения по предварителния договор от 13.11.2015 г. както лично, така и чрез
„М. Х.“ ЕООД. Навеждат се доводи за това, че двете дружества, а именно
ответното „Л.И.“ ЕООД и „М. Х.“ ЕООД са свързани, доколкото към онзи момент
управител на двете дружества е Л. С., а едноличен собственик на капитала „Б.“
АД, чийто изпълнителен директор е също Л. С., който е и член на съвета на
директорите на акционерното дружество. Твърди се в исковата молба, че като
задължено лице по прикрития договор, сключен на 16.11.2015 г., „Л.И.“ ЕООД е
следвало заедно с „М. Х.“ ЕООД да изпълни всички дейности съгласно договора за
строителство от 13.11.2015 г. Излага се, че страните се договорили сградата да
бъде завършена в срок до 33 месеца от датата на договора, а в нов 6 месечен
срок да бъде въведена в експлоатация. Сочи се, че е налице пълно неизпълнение
от страната на ответното дружество да проектира, изгради и въведе в
експлоатация жилищна сграда в ПИ * при условията на сключения договор от
13.11.2015 г., доколкото крайният срок е изтекъл към м. август 2018 г., а до
момента строителството дори не е започнало нито от ответника лично, нито чрез „М.
Х.“ ЕООД. Твърди се, че през първите две години ответникът е оправдавал
забавянето на началото на строителството с водените от него преговори със
собствениците на съседните имоти, а след 2017 г. законният представител на
ответника е престанал да отговоря на ищеца. Твърди се, че през годните са
отправяни множество покани за изпълнение на поетите от изпълнителя-ответник
задължения до посочения в договора електронен адрес. Последната покана е била
от м. април 2018 г. с предупреждение, че ако в рамките на месец не последват
реални действия за изпълнение, договорът ще се счита за развален. Към настоящия
момент не е извършвано проектиране, не са одобрявани проекти и не са издавани
строителни документи, въпреки че към датата на договора за имота е имало влязъл
в сила ПУП-ПРЗ. Твърди се, че имотът продължава да е застроен със съществувала
към 2015 г. стара едноетажна сграда, в която живеят родителите на ищеца.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 26,
ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗД ищецът е представил писмени
доказателства /нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ;
скица на поземлен имот; нотариален акт за дарение на недвижим имот; предварителен
договор за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж
на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ; извлечения от ТР;
решение на едноличния собственик на капитала на „Л.И.“ ЕООД; учредителен акт на
„Л.И.“ ЕООД; решения на „Л.И.“ ЕООД; решение на съвета на директорите на „Б.“
АД; договор за продажба на дружествени дялове на „Л.И.“ ЕООД; учредителен акт
на „М. Х.“ ЕООД/, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ
размер възлиза на 1 126.00 лева, от които: 126.00 лева – държавна такса и 1 000.00
лева – адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните по делото
доказателства, удостоверяващи извършването им, влкючително договора за правна
помощ и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6 по описа
за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договора за замяна, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело
№ * от * г. по описа на О. Ш. – нотариус, вписан в НК под рег. № * с район на
действие РС-В., вписан в СВ-гр. В. с вх. рег. № */* г., акт № *, том *, дело № *,
по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пред. 5-то вр.
чл. 17 от ЗЗД, предявен от Т.П.П., ЕГН ********** против
„Л.И.“ ЕООД, ЕИК ***, с който ищецът е прехвърлил в полза на ответника правото
на собственост върху 2 кв. м. идеални
части от поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № * г.
на ИД на АГКК, целия с площ от 125 кв. м. съгласно КК, находящ се в гр. В., ул.
„О. м.“ № *, с номер по предходен план * кв. * парцел *, при съседи по КК: ПИ с
идентификатори *; *; *; *; *; *; *.*, като в замяна на прехвърлените идеални
части ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху
движима вещ, а именно мултимедия, собственост на ответното дружество съгласно
фактура 10022/16.11.2015 г. като привиден и ОБЯВЯВА, че действителното съглашение между страните е за
прехвърляне на 2 кв. м. от гореописания поземлен имот от страна на ищеца в
полза на ответника срещу насрещното задължението на ответника за проектиране,
изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда в поземления имот с
идентификатор *, съгласно условията на предварителния договор от 13.11.2015 г.,
сключен между ищеца и „М. Х.“ ЕООД, ЕИК ***.
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, прикрития договор за строителство, материализиран в нотариален акт № *,
том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на О. Ш. – нотариус, вписан в НК под
рег. № * с район на действие РС-В., вписан в СВ-гр. В. с вх. рег. № */* г., акт
№ *, том *, дело № *, с който Т.П.П., ЕГН ********** е
прехвърлил в полза на „Л.И.“ ЕООД, ЕИК *** правото на собственост върху 2 кв.
м. идеални части от поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със
заповед № * г. на ИД на АГКК, целия с площ от 125 кв. м. съгласно КК, находящ
се в гр. В., ул. „О. м.“ № *, с номер по предходен план * кв. * парцел *, при
съседи по КК: ПИ с идентификатори *; *; *; *; *; *; *.* срещу задължението на „Л.И.“
ЕООД, ЕИК *** за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищна
сграда в поземления имот с идентификатор *, съгласно условията на
предварителния договор от 13.11.2015 г., сключен между Т.П.П.,
ЕГН ********** и „М. Х.“ ЕООД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, магазин № * ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер от 1 126.00 лева, от които: 126.00 лева – държавна такса и 1 000.00
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: