Присъда по дело №570/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 47
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20213330200570
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. Разград, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниМАРИНЕЛА Г. Д.А

заседатели:ХАЛИМЕ АХМ. ЧАКЪР
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
и прокурора З. М. Ц.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20213330200570 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Х. К., ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. Разград, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2019 г., в гр. Разград, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***,
нарушил правилата за движение, визирани в:
- чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП):
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
- чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство“.
- чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): „При
приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен
1
да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които
имат предимство за преминаване“.
- чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: „При приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост -
и да спре“.
- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре".
- чл. 196 от ППЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци“.
- чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пътна
пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
малолетния Е. К. М. от с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, изразяваща се
в счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-
биологична характеристика по отделно и в съвкупност е обусловило на
пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от
НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г вр. чл.343 от НК НАЛАГА на подсъдимия С.
Х. К. – ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимият С. Х. К., ЕГН ********** да заплати по сметка
на по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата от 1 039,80 лева (хиляда и
тридесет и девет лева и 80 ст.), представляващи разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 2620,00 (две
хиляди шестстотин и двадесет) лева, представляваща разноски в съдебното
производство.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Х. К., ЕГН ********** да заплати на Е. К. М.
- ЕГН ********** от с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград сумата от 500.00
лв./петстотин/ лева за деловодни разноски.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото след влизане в сила
2
на присъдата, както следва: мокри кърпички, приложени в хартиен плик,
закачени към последната корица на ДП да бъдат унищожени след влизане в
сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд Разград.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №47/19.09.2022г., постановена по НОХД №570/2021г. по описа на
Разградския районен съд
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Х. К. от
гр. Цар Калоян за това, че на 19.10.2019 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение,
визирани в:
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”;
чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство“.
чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): „При приближаване към
кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата
предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, които имат предимство за прЕинаване“.
чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре“.
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
прЕинаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре".
чл. 196 от ППЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или прЕинаващите по нея
пешеходци“.
чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека пътно
превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне прЕинаващите по пешеходната
пътека пешеходци“.
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на малолетния ЕР. К. М. от
с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, изразяваща се в счупване на първа и втора дланна кост на
лява ръка, което по своята медико- биологична характеристика по отделно и в съвкупност е
обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу
подсъдимия.
Като частен обвинител е конституиран пострадалия ЕР. К. М., който чрез повереника
си поддържа обнвинението.
Подсъдимият С.К. дава обяснения пред РРС, като отрича виновността си – счита, че
няма вина настъпилото пътнотртранспортно произшествие. Лично и чрез защитника си моли да
бъде оправдан.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
1
Подсъдимият С.Х. К. е роден на *** г. в гр. Разград, живее в гр.Цар Калоян. Същият
е български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Подс. К. е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) от 2006 г. -
притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за категории В, М, С, ТКТ и АМ.
Ползвал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***. В предходни периоди подсъдимият е
наказван по административен ред за извършени административни нарушения по Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ - в редица случаи
и
за
превишаване на разрешената максимална скорост, както в населено място, така и извън населено
място;.
На 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подс. К. се движел с лекия си автомобил
„Фолксваген Пасат“ с peг. № *** по ул. „Искър“ в гр. Разград в посока към бул. „България“
(площад „Момина чешма). Автомобилът му бил в добро техническо състояние.
Улица „Искър“ /в централната част на гр. Разград/ е перпендикулярна на ул. „Бели Лом“
и бул. „България“- разположена между тях. Движението по улицата е еднопосочно (подсъдимият
се движел в правилната посока на движение). Освен с тези две улици, ул. „Искър“ се пресича
единствено с ул. „Марица“ посредством Т- образно кръстовище (по която улица се стига до
градския централен пазар). Преди това кръстовище в дясно на ул. „Искър“ и успоредно на пътното
й платно, се намира сградата на ТД на НАП, офис Разград (а зад нея централния пазар), а в ляво
площад „Независимост“ с кулата на Градския часовник. Към месец октомври 2019 г. на ул.
„Искър“ били налични общо четири пешеходни пътеки тип зебра, пресичащи пътното платно. По
линия на еднопосочното движение по улицата, първата била разположена срещу входната врата на
ТД на НАП- Разград, втората преди Т-образното кръстовище с ул. „Марица“, третата след него и
четвъртата преди Т-образното кръстовище с бул. „България“.
Така, когато на 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подс. К. се движел с лекия си
автомобил по ул. „Искър“ в гр. Разград, той първо прЕинал пешеходна пътека срещу сградата на
ТД на НАП- Разград, а след това със скорост около 30 км/ч., прЕинал през пешеходната пътека
преди Т-образното кръстовище с ул. Марица (или тази до часовниковата кула в гр. Разград),
навлязъл в кръстовището и продължил движението си напред като му предстояло да прЕине през
третата по ред пешеходна пътека тип зебра - тази пресичаща уличното платно между сградите
на Общинския културен център- ОКЦ („Новия театър“ - Драматичен театър „Антон
Страшимиров“) и офисите на фирма „Абритус“ ЕООД. В този момент видимостта му към тази
пешеходна пътека, а именно за навлизащите пешеходци откъм ОКЦ в посока към сградата на
фирма „Абритус“ ЕООД била силно ограничена от паркирал микробус - точно в Т-образното
кръстовище и точно между двете му пешеходни пътеки, непосредствено до затревената площ на
тротоара на пл. „Независимост“. Въпреки това подс. К. не намалил скоростта на движение на
автомобила, който управлявал и продължил напред.
Участъкът на ул. „Искър“ в тази зона (в зоната на ПТП) е между кръстовището с ул.
„Марица“ (до кулата на Градския часовник и след него) и площад „Момина чешма“. Широчината
на платното за движение била 6,0 метра, като лявата му част (гледано по посока от Часовниковата
кула към „Момина чешма) е защрихована с „начупена линия“ – M14 широка 2,0 метра. Вдясно до
уличното платно имало зона за паркиране с широчина 5,0 метра. В началото на така описания
участък имало пешеходна пътека - М.8.1. с широчина 2,6 метра разположена между сградите на
ОКЦ и офисите на фирма „Абритус“ ЕООД (третата по ред, през която щял да прЕине подс. К. или
тази след кръстовището на ул. „Искър“ и ул. „Марица“, считано посоката му на движение).
Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности
представляващи опасност за движението на ППС и имащи причинна връзка с настъпилото ПТП.
По врЕе на възникване на ПТП същата била суха. От двете страни на улицата имало тротоари, като
широчината на левия тротоар била 3,7 метра. Непосредствено преди описаната по-горе пешеходна
пътека, върху десния тротоар имало пътен знак - Д4 „Еднопосочно движение след
знака“.Метеорологичната обстановка се характеризирала с ясно, слънчево, сухо врЕе и много
добра атмосферна видимост при дневна светлина.
2
По същото врЕе, по тротоара на ул. „Искър“ прилежащ до сградата на ОКЦ, по посока от
пл. „Момина чешма“ към кулата на градския часовник се движел малолетният Е.М. (тогава на 12
години), управлявайки велосипеда си. След него, също управлявайки велосипед се движел
неговият приятел Д.Х. /тогава също малолетен/. Когато достигнал до инкриминираната пешеходна
пътека Е.М. завил наляво за да прЕине по нея, като действително преди това не спрял, за да слезе
от велосипеда и да я пресече бутайки го. Подс. К. в този момент се движел със скорост 31,3 км/ч.,
която скорост не била съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, понеже ясно виждал хоризонталната маркировка на пътя - пешеходната
пътека и ясно виждал паркиралия микробус, който затруднявал видимостта му точно за
навлизащите пешеходци в ляво, считано посоката му на движение, поради което и когато детето
стигнало средата на пешеходната пътека траекториите на движението на двете ППС се пресекли.
Подс. К. блъснал челно с управлявания от него лек автомобил велосипедиста Е. М. в дясно-
страничната му част. Вследствие на удара тялото на момчето било отхвърлено (буквално
„излетяло“) в посока към пл. „Момина чешма“ (или бул. „България“) като детето се призЕ.о на
мястото, където при огледа на местопроизшествието били намерени мокрите кърпички, зацапани с
червеникаво кафява течност и иззети като веществени доказателства - на 26,10 метра от ориентир
№ 1 (пресечната точка на мислената линия спусната от десен тротоар на ул. „Марица“ (посока от
пазара към автогарата) с мислената линия спусната от десен тротоар на ул. „Искър“) по посока на
огледа и на 0,35 метра от десен ръб на пътното платно на ул. „Искър“ върху паркинг зоната вдясно
от десен ръб.
Подс. К. спрял веднага и проверил какво е състоянието на момчето, обадил се и на
ЕЕНСП 112. На место пристигнал дежурният екип на Центъра за спешна медицинска помощ при
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, който откарал пострадалото дете до болничното заведение.
Там то било прието в интензивното отделение и започнало лечението му.
На мястото на произшествието пристигнал и дежурният автопатрулен екип в състав
свидетелите И.Т. и С.Д. - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Разград. Същите изпробвали подс. С. К. за употреба на алкохол с техническо средство «Дрегер
7410+», скалата на който отчела нула промила алкохол.
Било образувано досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 НПК с първо
действие по разследването - оглед на местопроизшествие. С огледния протокол били иззети: лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № *** (върнат впоследствие на подс. С. К. с постановление
на разследващия полицай); велосипеда, управляван от пострадалото дете (върнат на св. Н. Н. С.,
негова майка, с постановление на разследващ полицай); мокри кърпички със зацапвания от
червеникаво кафява течност.
На досъдебното производство по отношение на малолетния св. Е.М. била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на претърпяното
транспортно произшествие на 19.10.2019 г., той е получил: счупване на първа и втора дланна кост
на лява ръка; насиняване на пръстите на лява ръка; счупване на носни кости; разкъсно-контузна
рана на ляво коляно; оток и хЕатом на ляв горен клепач, подконюнктивален кръвоизлив;
охлузвания по лицето, челото и устните; клинични данни за сътресение на мозъка. Според вещото
лице, по своята медико-биологична характеристика счупването на първа и втора дланна кост на
лява ръка, поотделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец. Разкъсно-контузната рана на ляво коляно, счупването на
носните кости, хЕатома на ляв горен клепач с подконюнктивален кръвоизлив и клиничните данни
за сътресение на мозъка, поотделно и в съвкупност обуславят врЕенно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалото дете, а охлузванията - болка и страдание. Също според
вещото лице, фрактурата на дланните кости може да бъде получена по следните начини: директен
механизъм - удар по гърба на китката или индиректно - надлъжно натоварване по остта на
пръстите, като предвид и останалите травми на детето, експертизата счита, че по- вероятен е
първия посочен механизъм. След удара с автомобила детето се е призимило на терена с контакт в
лявата половина на лицето, коляно и ръка. Травматичните увреждания могат да бъдат получени
при посочените обстоятелства - удар между автомобил и велосипед с последващо изпадане на
велосипедиста и призимяване на терена, придружено с приплъзване. Имобилизацията при
3
счупване на дланни кости се налага за срок 4-6 седмици, а работоспособността се възстановява
след 8-10 седмици; носните кости консолидират физиологично за срок от 20-на дена, а останалите
увреждания търпят пълно обратно развитие до 2 седмици.
С протокол за доброволно предаване от 28.10.2019г. били предадени 18 видео файла от
охранителна камера № 1 на частен имот, находящ се в гр. ***, направени за врЕето от 13:13 часа
до 14:06 часа на 19.10.2019 г., записани на оптичен носител - DVD-диск. На същият била назначена
видео-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че: предоставеният за изследване
оптичен носител - DVD-диск има записани осЕнадесет видео файла с формат avi.; врЕевата марка
на файловете е от дата 19.10.2019 г. в 13:13 до 14:06 часа. Може да има разминаване на реалният
час и датата с тази, която визуализира, защото файла използва датата и часът въведени в
записващото устройство. Ако датата и часът на устройството не са въведени коректно, то и във
видео файлът ще има разминаване, (видно от протокола за доброволно предаване от 28.10.2019 г.,
Д.А.К. - лицето предало DVD- диска, дава следните пояснения: „На диска има видеозаписи от
охранителна камера № 1, поставена на терасата на апартамента ми в гр. ***. Записващото
устройство показва врЕето с около 23 минути напред, т.е. реалният час на записите е 12:50 - 13:43
часа на посочената дата -19.10.2019г..“); На първия запис се виждат две деца с велосипеди, каращи
по тротоара на улица „Искър“ в посока часовникова кула. При достигане до пешеходната пътека
едното от децата прави маневра за пресичане на платното за движение на моторни превозни
средства без да слезе от велосипеда и видимо да се огледа за приближаващи се автомобили. В
момента, в който детето слиза на пешеходната пътека се задава автомобил движещ се по ул.
„Искър“ в посока площад „Момина чешма“. Автомобилът без признаци за намаляване на
скоростта блъска велосипедиста. Веднага след ударът водача на автомобила спира, слиза и тръгва
в посока пострадалото дете. Вещото лице не намерило следи от монтаж на файловете.
На досъдебното производство е назначена и автотехническа експертиза относно
механизма и причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие, според която:
1.Спрямо дължината на ул. “Искър“, сблъсъкът между велосипедиста ЕР. К. М. и лек
автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № *** е настъпил приблизително по средата на пешеходната
пътека пресичаща уличното платно пред фирма „Абритус“ ЕООД, т.е. на около 11,6 м. след
ориентир № 1, считано спрямо посоката на огледа, която съвпада с посоката на движение на лекия
автомобил (от кулата на градския часовник към площад „Момина чешма“).
Спрямо широчината на ул. “Искър“, контактната зона между процесиите ППС
представлява отсечка перпендикулярна на надлъжната ос на уличното платно, с дължина
приблизително равна на широчината на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с per. № ***. На
снимката от фотоалбума към видеотехническата експертиза, показваща контакта между
велосипеда и лекия автомобил се вижда, че челният сблъсък по отношение на втория се
осъществява с цялата широчина на автомобила. Началото на контактната зона отстои на около 2,10
м. от левия тротоар на ул. “Искър“, а краят - на около 3,90 м.
2.Скоростта на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № *** в момента на удара е
била около 44 км/ч., а непосредствено преди ПТП около Va=36 км/ч. Средната скорост на
велосипеда управляван от Е.М. при пресичане на ул.“Искър“ е била 10,7-11,5 км/ч.
3. Сравнението между общото врЕе необходимо на водача на лек автомобил
“Фолксваген Пасат“ с peг. № *** за започване на спиране (toб) и врЕето за видимост на
велосипедиста М. (tв) показва, че първата величина е по-голяма от втората (toб > tв). Това
означава, че при конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът С.К. е нямал възможност да
започне спиране, съответно техническа възможност да предотврати ПТП.
4. На 19.10.2019 г., в 13,13 ч., по път ул. “Искър“, по посока от кулата на градския
часовник към „Момина чешма“, се е движил лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № ***,
управляван от С.Х. К.. По същото врЕе, по тротоара на ул.“Искър“ прилежащ до сградата на
Общинския културен център, по посока от „Момина чешма“ към кулата на градския часовник се е
движил велосипедистът ЕР. К. М.. Когато достига до пешеходната пътека (тип М.8.1 - „зебра“),
намираща се срещу офисите на фирма „Абритус“ ЕООД, М. завива наляво, около намиращото се
върху тротоара кошче за смет и без да спира предприЕа пресичане на ул. “Искър“ по тази пътека.
4
Тъй като траекториите на двете ППС се пресичат върху пешеходната пътека, между тях възниква
челно страничен сблъсък - челен по отношение на лекия автомобил и дясно-страничен по
отношение на велосипедиста. Вследствие на сблъсъка тялото на пешеходеца е отхвърлено по
посока към „Момина чешма“ и се установява на мястото където при огледа на местопроизшествие
са намерени мокри кърпички зацапани с червеникаво кафява течност. След удара водачът на лек
автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № *** го насочва и спира в дясната част на уличното платно,
на 35,5 м. от мястото на ПТП.
5.Основната причина за настъпване на процесното ПТП, е че велосипедистът Е.М. е
предприел пресичане на пешеходна пътека тип М.8.1 („зебра“), без да спира, без да слиза от
велосипеда, без да подава някакъв сигнал и без да се оглежда за приближаващи се ППС по ул.
“Искър“, след като внезапно завива наляво, движейки се по левия тротоар, по посока от „Момина
чешма“ към кулата на градския часовник. По този начин велосипедистът е попаднал в опасната
зона на спиране на л.а лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, който по същото врЕе се е
движил по ул. “Искър“, по посока от кулата на градския часовник към „Момина чешма“. При
конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг.
№ *** е нямал възможност дори да започне спиране, респективно е нямал техническа възможност
да предотврати сблъсъка с велосипедиста.
На досъдебното производство е назначена и допълнителна автотехническа експертиза,
според която:
1. Сбъсъкът между лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № *** и велосипедиста М.
е бил предотвратим от страна на водача К. при скорост на процесното МПС непосредствено преди
ПТП, около 18 км/ч.
2. При определяне скоростта на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, при
която водачът К. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, експертизата е
изхождала от извода, че видимостта на водача спрямо велосипедиста е възникнала почти
едноврЕенно с навлизането на последния върху пешеходната пътека пресичаща ул. «Искър». Този
извод се основава на приложения видеозапис. От същия видеозапис е видно, че по врЕе на
придвижването на велосипедиста М. по десния тротоар на ул. «Искър» до момента на навлизането
му върху процесната пешеходна пътека, водачът К. е нямал обективна възможност да го възприЕе
визуално, съответно да то разпознае като дете управляващо велосипед.
Процесният видеозапис на произшествието е възпроизведен в хода на съдебното
следзствие и с оглед възникнали въпроси в тази връзка съдът е назначил повторна антотехническа
експертиза, вече тройна такава, според заключението на която експертиза:
1. Лекият автомобил Фолксваген Пасат с peг. № *** се е движил с около 31,3 км/ч
непосредствено преди произшествието и към началото на удара със систЕата велосипед-
велосипедист.
2. Водачът на л.а. Фолксваген е имал видимост към движещия се пред него велосипед,
управляван от Е.М. около 1,48 сек. преди началото на удара. Към този момент л.а. Фолксваген е
бил на разстояние около 12,9 м преди мястото на началото на удара. В конкретната пътно-
транспортната ситуация С.К. би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото
на удара с велосипеда, ако е управлявал л.а. Фолксваген Пасат със скорост до 26,6 км/ч.
3.Причина за настъпване на произшествието от технически характер е навлизането на
велосипеда върху пешеходната пътека пред л.а. Фолксваген на разстояние, по малко от дължината
на опасната му зона на спиране. В конкретната пътно-транспортната ситуация, с установената
скорост на движение водачът на лекия автомобил Фолксваген не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на началото на удара.
4.Неустановеният бял товарен автомобил, който е бил спрян преди пешеходната пътека
разположена между сградите на Общинския културен център (Новия театър) и офисите на фирма
„Абритус” е ограничавал видимостта на Е.М. към мястото, откъдето е приближавал л.а.
Фолксваген. От изследването и анализа на данните в делото следва извода, че Е.М. е имал
възможност да забележи л.а. Фолксваген преди да навлезе с велосипеда на платното за движение
5
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелски показания, назначените експертизи, писмените доказателствени
материали. Показанията на пострадалото дете, доколкото същото няма ясен спомен за някои
обстоятелства /обяснимо с оглед случилото се/, само частично изясняват ситуацията, като подобна
е ситуацията и с показанията на другия непълнолетен /тогава малолетен/ свидетел Д. Х. /движещ се
с велосипеда си след пострадалия/. Очевидци също така са свидетелите Ю.С. и Е.С., чийто
автомобил се е движил след автомобила на подсъдимия и които макар и да не са възприели всичко
с точност, все пак чрез показанията си изясняват в определена степен случилото се. Останалите
разпитани свидетели не са очевидци. Основно назначените медицинска и автотехнически
експертизи изясняват въпроса относно развитието на произшествието и последиците му.
Назначените на досъдебното производдство автотехнически експертизи и назначената в хода на
съдебното следствие по същество не се различават в становищата си относно механизма на
възникване на произшествието и възможностите за неговото предотвратяване. Различие е налице
относно скоростта с която се е движил автомобилът на подсъдимия, непосредствено преди и към
началото на сблъсъка. Доколкото тройната експертиза, на база изследване всички обстоятелства и
детайлно проучване на приложения видеозапис, дава по -ниска стойност на тази скорост - около
31,3 км/ч непосредствено преди произшествието и към началото на удара, то съдът приЕа тази по-
ниска стойност, което обстоятелство е и в полза на подсъдимия, при наличното различие в
заключенията. Безспорно е, че действията на пострадалото дете са неправилни – не се огледало
внимателно, започнало пресичане по пешеходната пътека управлявайки велосипеда, вместо да
спре и да прЕине бутайки го. Доводите на защитата на подсъдимия за някакви данни, че
спирачката на велосипеда на детето била повредена и поради това то не спряло преди да започне
пресичане по пешеходната пътека, не се приЕат от съда. Всъщност няма такива реални данни /за
такава повреда/ и всъщност реалните причини за произшествието така или иначе се установяват
основно на база заключенията на експертизите. При това основен фактически въпрос е могъл ли е
подсъдимият и към кой момент, да забележи детето –велосипедист. На база и на първоначалната,
и на тройната експертиза, се стига до извод, че непосредствено преди удара, явно в момента когато
детето е завило по пешеходната пътека, подсъдимият не е могъл да го забележи. Той е могъл обаче
да го забележи малко преди това -1,48 сек. преди началото на удара, когато автомобилът му е бил
на разстояние около 12,9 м преди мястото на удара /заключението на тройната експертиза/-когато
детето е управлявало велосипеда си, вече достигайки пешеходната пътека. Последното се
потвърждава и от показанията на свидетелите Ю.С. и Е.С., чийто автомобил се е движил след
автомобила на подсъдимия и които свидетели са видели произшествието. От показанията на тези
свидетели /по-категорично св. Е. С./, се изяснява, че те са възприели детето и преди сблъсъка
/движещо се с велосипеда по тротоара и предприЕащо завиване/ и всъщност са възприели
конкретно, че става въпрос за дете. На база на тези данни съдът приЕа, че и подсъдимият в
секундите преди сблъсъка е могъл да възприЕе, че по-тротоара се движи дете с велосипед и при
тази ситуация е бил длъжен да го забележи. Това, че не го е възприел вече обуславя неговата
отговорност, при всички случаи сочи на негова проява на невнимание. Поради импулсивността на
децата водачите на МПС при всички случаи следва да проявават засилено внимание и да отчетат
наличието на деца в близост до платното за движение и оттук да съобразят възможността от
внезапни техни постъпки, създаващи опасни ситуации. Подсъдимият не е проявил необходимото
внимание за да възприЕе тази именно ситуация. Това е същественият въпрос от фактическа страна,
който обаче се свързва със следващия от това правен въпрос – какви задължения има водачът на
автомобил в такава именно ситуация, приближавайки пешеходна пътека, при което видимостта му
е ограничена /дори да се приЕеше, че не е могъл да възприЕе детето/. Именно защото не е имал
достатъчна видимост, водачът е следвало да съобрази тази именно ситуация и да прЕине през
пешеходната пътека по такъв начин /да се движи с такава скорост/, че да се избегнат всякакви
евентуални изненади. В този смисъл и двете експертизи сочат стойност на скоростта, при която
водачът би могъл да предотврати произшествието -около 18 км/ч. според първата, до 26,6 км/ч.
според втората. Независимо коя стойност ще се възприЕе /с оглед различието в експертизите/, то
несъмнено е, че при всички случаи скоростта на автомобила не е била такава /а е могла да бъде/, че
да може да се реагира при внезапно възникнала опасност. В този смисъл колкото и да се отчитат
неправилните действия на детето, то несъмнено, проявената от водача на автомобила
6
несъобразителност е съпричинила инцидента и това в случая обуславя неговата отговорност.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на на 19.10.2019 г., в гр. Разград, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, нарушил
правилата за движение, визирани в:
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”;
чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство“.
чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): „При приближаване към
кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата
предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, които имат предимство за прЕинаване“.
чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре“.
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
прЕинаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре".
чл. 196 от ППЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или прЕинаващите по нея
пешеходци“.
чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека пътно
превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне прЕинаващите по пешеходната
пътека пешеходци“.
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на малолетния ЕР. К. М. от
с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, изразяваща се в счупване на първа и втора дланна кост на
лява ръка, което по своята медико- биологична характеристика по отделно и в съвкупност е
обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека . Подсъдимият е
нарушил изброените правила за движение, поради което е причинил и разглежданото
автопроизшествие, при което на пострадалия са причинени посочените увреждания, установени от
медицинската експертиза. Става дума именно за правила на движение, предписващи съответно
поведение при движение при ограничена видимост, при приближаване на пешеходна пътека, при
заобикаляне на обект ограничаващ видимостта. Подсъдимият не се е съобразил именно с тези
правила. От субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо – не е предвиждал
последиците от невнимателното си поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият не е
осъждан, не е лице с висока обществена опасност, проявил е загриженост за пострадалото лице,
отчита се и отминалият вече около три годишен период от деянието. С оглед на това съдът намира,
че размерът на наказанието му следва де е близък до минималния, при което приЕа, че следва да
7
му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Тъй като са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, то изтърпяването на така наложеното наказание следва да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г. във вр. с чл.343 от НК
на подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС, като
отчитайки тежестта на вредните последици от деянието и данните за личността на дееца, съдът
намира, че същото наказание следва да се наложи за срок от шест месеца.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и
разноските по същото, включително и да заплати на частния обвинител направените от последния
разноски.
Съдът се произнесе и относно веществените доказателства.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


8
Съобщи за изтекли лични данни