Решение по дело №1193/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 508
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20224430201193
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201193 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №21-0938-003997 от 06.12.2021г. *** на
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. Г. Г. от гр.Плевен, ул. ***,
административни наказания глоба в размер на 1000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Р. Г. Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Т. К., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
1
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GА №519165 от 31.10.2021г за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 12:50 часа в гр.Плевен, ул.
„Георги Кочев“ номер *** /завод М. В. Л./ с посока на движение към ул.
„Кара Кольо“, жалбоподателят Г. е управлявал собствения си лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № *** и извършва следното: Управлява горепосоченото
МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, изпробван по надлежния
ред, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNJ-
0085 с проба номер 00061, като уредът отчете положителен резултат от 1.36
промила алкохол в издишания от водача въздух в 12:54 часа на 31.10.2021г.
Издаден е талон за медицинско изследване с номер 0052072 и 8 броя
холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с бланков номер
А041983.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител П. Г. Г. и свидетеля Ц. В. В., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – талон за медицинско изследване №0052072/31.10.2021г.,
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта №А-107/10.11.2021г, протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол или/и наркотични вещества или
техни аналози от 31.10.2021г. на Спешно отделение при УМБАЛ *** Плевен,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2021г.,
постановено по бързо производство №ЗМ-585/2021г. на Първо РУ-Плевен. От
показанията на актосъставителя Г. и свидетеля В. се установява, че на
31.10.2021г. около 12:50 часа в гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ номер ***
/завод М. В. Л./ с посока на движение към ул. „Кара Кольо“, жалбоподателят
Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** и
2
поради странен начин на поведение на автомобила при навлизане в кръгова
връзка, са го спрели за проверка с подаване на светлинен и звуков сигнал от
полицейския автомобил. Според показанията на актосъставителя Г. и
свидетеля В. жалбоподателят Г. е бил изпробван с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNJ-0085 за употреба на
алкохол, който отчел с проба номер 00061, положителен резултат от 1.36
промила алкохол в издишания от водача въздух. Според актосъставителя Г. и
свидетеля В. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение - – управление на МПС след употреба на
алкохол – над 0,5 на хиляда, и издаден талон за медицинско изследване с
номер 0052072 и 8 броя холограмни стикера, за сигурност и валидност на
пробата с бланков номер А041983. Актосъставителят Г. и свидетелят В. в
качеството си орган за контрол и регулиране на движението са изпълнили
предвидените в разпоредбата на чл.6 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от *** на здравеопазването, *** на вътрешните работи и
*** на правосъдието, задължения и в съставения акт за установяване на
административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол от
жалбоподателя актосъставителят е вписал часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство, попълнен е и талон за медицинско изследване, който е връчен на
водача срещу подпис. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя Г. и свидетеля В., тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя,
изпробването му с техническо средство за употреба на алкохол и отчитането
на проба от 1,36 на хиляда. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в
нарушение, което не е извършил. От приобщения като писмено доказателство
по делото протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №А-107/10.11.2021г на
Базова научно техническа лаборатория при ОДМВР-Плевен се установява, че
в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Р. Г. Г. се доказа
етилов алкохол в количество 1,15 промила. Следователно от всички събрани
3
по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява, че жалбоподателят Г. на 31.10.2021г. е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,15 на хиляда,
установена с медицинско изследване.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Р. Г. Г. е извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен
начин е установено, че жалбподателят Г. е управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,15 на хиляда, установена с
медицинско изследване. Законосъобразно и обосновано административно
наказващият орган е наложил на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя Г. административни наказания глоба в размер на 1000лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Описаната в
акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената
правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като
укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. От представената към
административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на
*** на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Г., като
държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да
съставя АУАН, както, и че на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са
делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.174
4
ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в касационното
производство е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съобразно ал.4 на същия
член в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал.5 на същия член размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл.143 АПК
е регламентирана отговорността за разноски като съгласно ал.3 на посочената
разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Посочената разпоредба в ал.1 изрично препраща към Наредбата за заплащане
на правната помощ, която от своя страна в чл.24 предвижда, че по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева. В случая съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-003997 от
06.12.2021г., с което *** на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен
е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. Г. Г.
от гр.Плевен, ул. ***, административни наказания глоба в размер на 1000 лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
5
ОСЪЖДА Р. Г. Г. от гр.Плевен, ул. *** да заплати на основание чл.63д
ал.1 вр.ал.4 и 5 от ЗАНН вр. чл.226 ал.3 от АПК на *** на сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР – Плевен сумата от 100 лв, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6