МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 41/29.10.2019 ГОД. ПО НЧХД № 186/2019 ГОД.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на Г.Н.Т. ***, с която е обвинил С.М.А. от с. с., в това,
че на 07.08.2019 г. в село Звънарци, Разградска област, му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание повереникът
на тъжителя поддържа обвинението и моли подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е обвинен. Претендира с оглед степента
на обществена опасност на деянието и дееца, на подсъдимия да бъде наложено
предвиденото за това престъпление наказание с оглед постигане на целите
визирани в чл. 36 от НК, както и за уважаване на предявения граждански иск в
пълен размер.
Подсъдимият С.М.А. се явява лично и не се
признава виновен по така повдигнатото му с тъжбата обвинение. Признава, че на
07.08.2019 г. в центъра на село Звънарци е влязъл в пререкание с тъжителя,
издърпал бастуна от ръцете му и го хвърлил, но отрича категорично да му е
нанасял удари. Заявява, че преди инкриминираната дата тъжителят взел ключа за
скутера му, а също и псувал баща му. Моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.М.А. е
49-годишен, с българско гражданство, неосъждан, женен, със средно образование,
безработен.
От
обясненията на подс.А. и св. К. се установява, че
страните по делото са във влошени отношения, като А. твърди, че няколко дни
преди инкриминираната дата тъжителят взел контактния ключ на скутера му, който
бил паркиран в центъра на селото, псувал и бащата на подсъдимия.
На 07.08.2019
год. около 16:30 часа тъжителят бил в кафене в центъра на село Звънарци,
стопанисвано от съпруга на св. Н.Н.. Той бил на една
маса, а на съседна били подсъдимият, св. К. и други техни съселяни. Подсъдимият
искал да отпрати тъжителя, който му казал „какво ще ми направиш“, при което А.
отишъл при него, хвърлил бастуна и шапката му на земята и му нанесъл удари с
юмруци, които попаднали по ръцете на пострадалия, който се опитвал да се
предпази. По това време от работа се била върнала св. Н., която преди да се
прибере вкъщи се отбивала в кръчмата при мъжа си. Тя застанала между двамата,
при което казала на А. да си тръгва. Притичал се и св. К., който взел от земята
бастуна и шапката на Т., дал му ги и го посъветвал да се прибира.
Тъжителят на
следващия ден отишъл в болницата в Разград с цел да бъде освидетелстван, но
съдебният лекар отсъствал. Бил прегледан като в листа за преглед е било
отразено, че има хематоми на двете ръце. След това на 15.08.2019 г. бил
освидетелстван от съдебен лекар в гр. Русе, който издал приложеното СМУ №
8227/2019 г.
След освидетелстването му се
прибрал в гр. Кубрат при дъщеря си св. Николинка К., която видяла, че ръцете на
баща й са сини, както и че имал синина отзад на врата. Твърди, че са правили
компреси с риванол, давала му и обезболяващи медикаменти, за да отшуми болката.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият Г.Н.Т. е получил
следните увреждания: охлузвания в дясна тилна област. Кръвонасядания на лява и
дясна предкитки. По своята медико-биологична характеристика
описаните травматични увреждания са обусловили болка и страдание. Установените
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат
да бъдат получени при инцидент на 07.08.2019 г. Установените кръвонасядания на
предкитките могат да бъдат получени по начин, описан в тъжбата, а именно от удари
с юмруци. При такива увреждания, като получените от пострадалия, обичайният
възстановителен период е около 1-2 седмици в зависимост от индивидуалните
особености.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице заявява, че двете кръвонасядания, които
са установени на симетрични места на двата горни крайника, са много
типични и биха могли да се получат като защитни
увреждания, като се вземе предвид точно локализацията им къде се намират
– на гърба на предкитките, така и техния вид като вид
увреждане. Те са типични за получаване при предпазване на други части от
тялото. При един удар към някаква част от тялото насочен при поставяне на
ръката като препятствие между удрящия предмет и повърхността на тялото,
обичайно точно по тези повърхности на горни крайници се получават
констатираните при Т. увреждания.
Според експерта увреждането на
врата на пострадалия може да бъде получено при удар, но не и с юмрук, както се
посочва в тъжбата. Може да бъде получен при удар с предмет или евентуално ако
на ръката, както казах има накити или друг предмет в самата ръка.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК доказателства: частично от
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свидетелите К. и Н.,
показанията на св. К., съдебно-медицинската експертиза, съдебно-медицинско
удостоверение и справка за съдимост.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К., К. и Н., в частта им, сочещи единно и безпротиворечиво, че
на инкриминираната дата между А. и Т. е възникнал инцидент. Св. Н. и св. К.
твърдят, че А. не е нанасял удари на пострадалия. В този смисъл са и
обясненията на подсъдимия. Съдът не дава вяра на така изнесените данни, тъй
като те са в противоречие с установеното от експерта при освидетелстването на Т..
Косвено за наличие на инцидент между подсъдим и пострадал са и показанията на
св. К., който заявява, че св. Н. е отишла, за да ги разтърве.
Между
така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на
свидетелката К. и частично от показанията на св. К. и св. Н., обективните
находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза
съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че
именно подсъдимия е автор на инкриминираното деяние, за което е обвинен с
тъжбата.
От
правна страна:
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка, съдът
прие, че подс.А. е извършител на вмененото му във
вина престъпление с тъжбата, поради което и го призна за виновен в това, че на 07.08.2019
година в с. Звънарци, обл.Разград, е причинил на Г.Н.Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание - кръвонасядания на лява и
дясна предкитки, без да е налице разстройство на здравето - престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
В
обективно отношение с престъплението са засегнати обществените отношения,
гарантиращи телесната неприкосновеност и запазване на човешкото здраве.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез активни действия – удряне
с юмруци. Вследствие на посоченото упражнено физическо насилие тъжителят Т. е
получил телесни увреждания - Кръвонасядания на лява и
дясна предкитки. Посочените телесни увреждания се
квалифицират като болки и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и т.1 6
от ППСВ № 3/1979 година, като изцяло в тази насока е и експертното заключение
на вещото лице по изготвената СМЕ. Констатираното от експерта увреждане в тила
отразено като охлузвания в дясна тилна област не се установява да е получено
по начина, по който посочва тъжителя, а именно от удари с юмруци.
Подсъдимият
А. е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1-во от НК. Същият е съзнавал ясно, че с неправомерното си поведение
умишлено причинява телесно увреждане на пострадалия
Т.. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от това свое противообществено поведение и е
искал пряко настъпването на тези последици. Подсъдимият С.М.А. желаел настъпването
на общественоопасните последици - увреждане здравето на друг човек, тъй като е
съвсем логично, че с нанесените удари, това неминуемо ще доведе до настъпване
на телесни увреждания у пострадалото лице. Следва да се посочи, че към момента
на извършване на описаното в тъжбата престъпление подсъдимия е била
наказателноотговорен субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си. В хода на съдебното производство
не са събрани доказателства, които да водят до извод за наличие на конкретни
психични заболявания, изключващи наказателната му отговорност. Още повече, че в
хода на съдебното следствие и целия наказателен процес подсъдимият е взел
активно участие, депозирайки обяснения и отговаряйки на зададените въпроси.
По
наказанието:
Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита за смекчаващи вината обстоятелства
за дееца чистото му съдебно минало и провокативното поведение на тъжителя.
Отегчаващи вината обстоятелства - няма.
Съдът,
след като съобрази, че за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, или пробация, или глоба
от сто до триста лева, че подсъдимия С.М.А. не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, както и предвид обстоятелството, че с
престъплението не са причинени имуществени вреди и той не е бил в пияно
състояние, прие, че са налице всички законови предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение на дееца, като същият бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в
предвидените от закона предели. Воден от изложените правни съображения, съдът
призна подсъдимия С.М.А. за виновен в това, че е осъществил състава на престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, след което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева.
При
индивидуализиране размера на административното наказание „глоба”, съдът се
ръководи от ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително
по-високата степен на обществена опасност на самата престъпна проява.
Съдът счете, че макар и определено в самия
законов минимум, административното наказание би могло да изиграе своя
възпитателен и поправителен ефект спрямо подсъдимия. Освен това, с него би
могло да се въздейства възпитателно и предипредително и върху останалите
членове на обществото, същите да се въздържат от подобни противообществени
прояви, несъвместими с установения в страната правов ред (в каквато насока е и
т. нар. „генерална” превенция на закона).
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
В настоящия наказателен процес съдът допусна
и прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя Г.Н.Т. граждански иск в
размер на 5 000.00 лева, с който се претендира обезщетение на причинените
с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 07.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че противоправното поведение на подсъдимия С.М.А.
и извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК се намира в
причинно–следствена връзка с настъпилите от престъплението травматични телесни
увреждания у тъжителя. От това следва, че претенцията на ищеца за обезщетение,
с оглед нанесени неимуществени вреди се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо съдът в случая се ръководи от характера и вида на
получените телесни увреждания, които са били обект на изследване в назначената
в хода на съдебното следствие СМЕ. От заключението на вещото лице е видно, че
тъжителят е получил следните травматични увреждания: Кръвонасядания на лява и
дясна предкитки. Причинените му телесни увреждания съобразно заключението на
експерта покриват медико-биологичната квалификация на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и обуславят чувство на „причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето”. Съобразявайки наличието на описаните
телесни увреждания у пострадалия, съдът прие, че житейски оправдано е да се приеме,
че пострадалия към момента на извършеното спрямо него престъпно деяние, е
изпитал силен страх и психически дискомфорт, предизвикан от проявената спрямо
него физическа агресия от страна на дееца. Следва да се отчете и това, че
пострадалият е провокирал подсъдимия с думите, че нищо не може да му направи,
както следва да се отчете и преклонната възраст на тъжителя, при което и по-бавното
възстановяване. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът действително е
претърпял неимуществени вреди, вследствие на причинените му телесни увреждания,
които подлежат на обезщетяване. От това следва, че предявеният граждански иск е
доказан по основание, тъй като е налице противоправно поведение на подсъдимия, претърпяна
щета и причинна връзка между тях.
Предвид изложеното, след като
съобрази заключението на вещото лице по назначената СМЕ за характера и вида на
нанесените телесни увреждания у ищеца, които покриват медико-биологичната
квалификация на лека телесна повреда, изразяваща се в „причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето”, съдът намира, че по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да присъди сумата от 400.00 лева срещу подсъдимия,
като обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата Г.Н.Т., вследствие
на извършеното спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. За разликата над
уважения размер от 400.00 лева до пълния размер на иска от 5 000.00 лева,
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен. Съдът приема, че следва да присъди и законната лихва върху уважената
част от иска, считано от датата на настъпване на увреждането - 07.08.2019
година, до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият С.М.А., на основание чл.189, ал.3 от НПК,
следва да заплати на пострадалия направените от него разноски по производството
в общ размер на 722.00 лева, а по сметка
на Районен съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 50.00 лева.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова