РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Търговище, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500005 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република
България-гр.София, ЕИК ********* против решение №469/25.10.2021г.,
постановено по гр.д.№643/2021г. на Районен съд-Търговище, с което на
осн.чл.108 от ЗС е установена собствеността на ищеца ИВ. АС. П. от
гр.Търговище на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В
..... ВВ, рама WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив
металик, рег.№Т 68-00 и ответникът е осъден да му предаде владението върху
същия, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на
1 142.34 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон,
както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна не е постъпил.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
1
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.108 от ЗС e обоснован с обстоятелствата, че по
силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е собственик на лек
автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В ..... ВВ, рама
WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, рег.№Т
.... който доброволно предал на 28.10.2016г. на представител на РУП-
Търговище за нуждите на разследването по ДП №1065/ 2015г. по описа на 1-
РУ на ОДМВР-Варна, но въпреки извършването на необходимите експертизи
и други действия по разследването, до настоящия момент автомобилът не е
върнат и без законно основание се задържа от представители на
Прокуратурата- както в нарушение на действащото законодателство, така и
при пряко нарушение на принципа на защита на мирното ползване на
собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на
човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на
Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради
липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва иска с възражения за липса на предпоставките по чл.108 от ЗС, тъй
като автомобилът се намира във фактическата власт на МВР-Търговище, а
задържането е правомерно, тъй като идентичността на автомобила все още не
е установена в хода на наказателното разследване.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е
легитимиран като собственик на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4
Матик", рег.№В ..... ВВ, рама WDC25 11231A148882, двигател
64287241142481, цвят сив металик, сегашен рег.№Т .... който доброволно
предал с протокол от 28.10.2016г. на представител на РУП-Търговище
(преписка № 967/2016г.) за нуждите на разследването по ДП №1065/2015г. по
описа на 1-РУ-ОД-МВР-Варна по 195, ал.1, т. 2 за извършена на 14.05.2015г. в
гр. Варна кражба на л.а. „Мерцедес Бенц К 350“, с италиански рег. № ЕК 216
НМ, рама №WDС25 10231А136275, принадлежащ на Станислава Димитрова
А.а.Досъдебното производство е спирано през 2015г. и през 2019г., като
многократно е искано продължаване на срока за разследване- за доклад на
наблюдаващия прокурор, за привличане и разпит на виновно лице в
2
качеството на обвиняем, както и за предявяване на материалите по
разследването, като по отношение на доброволно предадения от ищеца лек
автомобил вече са събрани наличните писмени доказателства, както и гласни
доказателства, извършени са единична и тройна трасологични експертизи,
заключенията по които са депозирани с протокол № 21/13.02.2017г. и
протокол № 305/27.12.2018г. от експерти в сектор НТЛ при ОДМВР-
Търговище. В хода на производството не са заявени претенции на друго лице
по отношение собствеността на процесния лек автомобил, а по всички молби
на ищеца за връщане на автомобила представителите на ответника са
постановявали отказ-от 19.01.2017г., от 18.04.2017г., от 27.11.2017г., от 18.03.
2018г. и от 14.05.2019г., тъй като поради несъбиране на всички доказателства
по делото, идентичността на автомобила все още не е установена и в крайна
сметка разследването е спряно на осн.чл.244, ал.1, т.2 от НПК-поради това, че
извършителят не е разкрит.
Съгласно разпоредбите на чл.127 КРБ и чл.46 от НПК, в
изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи
разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане,
включая спазването на чл.111, ал.2 от НПК, касаещо случаите на връщане на
веществените доказателства на правоимащите (независимо в кое полицейско
управление се държи вещта) преди завършване на наказателно производство,
когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите
не са предмет на административно нарушение.При постановен от
прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е да прецени дали
при изземването, респ. задържането не е налице неоснователно ограничение
на правата на притежателя.
В конкретния случай, от доброволното предаване до настоящия момент
са изтекли повече от пет години и дори разследването по чл.195 от НК да не
е приключило, то посоченият продължителен период е напълно достатъчен
за органите на наказателното производство да извършат необходимите
процесуално-следствени действия и да ангажират съответните доказателства,
т.е. няма пречки по чл.111, ал.2 и чл.113 от НПК за връщане на веща преди
приключване на производството.Още повече-разследването е спряно и не се
извършват следствени действия, а нито писмените доказателства, нито
заключенията по назначените експертизи установяват по какъвто и да е
начин, че закупеният от ищеца автомобил е обект на разследваната кражба.С
оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия момент
ответникът без основание задържа автомобила на ищеца, допускайки грубо
3
нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по
чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните
свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и
чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив
баланс между обществения и частния интерес, която преценка гражданският
съд е овластен да направи самостоятелно и независимо от процедурата по
чл.111, ал.2 от ГПК (в този смисъл-решение №164/ 26.10.2017г. по гр.д.№
557/ 2017г. на ВКС, І г.о. и решение №10/04.03.2015г. по гр.д. № 4171/2014г.
на ВКС, І г.о.).
Предвид горното, предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е
доказан по основание и следва да бъде уважен, обжалваното осъдително
решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна във въззивното производство не са
направени и не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №469/25.10.2021г., постановено по гр.д.
№643/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4