МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №
260009/19.01.2021г. по АНД № 5/2021 г. по
описа на РРС
Старозагорската
районна прокуратура, ТО гр.Раднево е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемия Д.И.И. да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК за това, че на
16.10.2020 год. в гр. Р., е упражнявал професия - водач на лек таксиметров
автомобил за превоз на пътници, без да има съответната правоспособност, по
смисъла на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници –
престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото по
отношение на обвиняемия обвинение и моли същият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум.
В правото си на лична защита обвиняемият
се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С последната си дума
моли да бъде освободен от наказателна отговорност по 78а НК и да му бъде
наложено административно наказание в рамките на минимума, предвиден в закона.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Д.И.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 16.10.2020 год., около 10:00 часа, обвиняемият Д.И.И. отишъл в офиса на «В. такси – ДБ» ЕООД, за да
поиска автомобил от собственика св.Д. Д. Б., който му
бил приятел. Автомобилът му бил необходим, за да си свърши лична работа. Докато
бил в офиса, диспечерката, св. М. В. Д. получила поръчка за адрес в кв. Г. на гр.
Р., ул. „И.“ № 1. Тъй като св. Г. П. Г.била редовна
клиентка, а в момента нямало свободен автомобил, обвиняемия И. се заел да
изпълни поръчката. Обвиняемият потеглил с автомобил „Д. Л.“ с рег. № СТххххВХ, който
нямал удостоверение
за регистрация на таксиметров превоз и не бил маркиран като такси
съгласно Наредба № 34 за таксиметровите превози. След като взел Г. от адреса и потеглил към гр. Р., пред входа на стопанския
двор на ул. «З.», обвиняемият бил спрян за
проверка от полицейски
служители, св. А. П. В. – мл. автоконтрольор и мл. автоконтрольор Д. Д. Д. При
извършената проверка и проведен разговор с Г. служителите установили, че И.
изпълнява поръчка като водач на таксиметров автомобил като срещу сумата от 2
лева трябвало да откара свидетелката до аптека в гр. Р. Тъй като И. не
притежавал съответната правоспособност, за да изпълнява тази професия, св. В.
се качил в автомобила и след като откарали Гочева до адреса, заедно с И. се
върнали в районното управление, за изясняване на случая. Преди да слезе от
автомобила св.Г. платила за услугата, като дала на обвиняемия И. 2 лв.
Видно от приложено писмо от Регионална дирекция –
Автомобилна администрация, обвиняемия Д.И.И. няма издадено удостоверение „водач
на лек таксиметров автомобил“ с оглед изискванията на Наредба № 34 от
06.12.1999 г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на мотивираното постановление, поради което и по аргумент за обратното от
чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се
отбележи и че установената от гореизброените доказателства фактическа
обстановка изрично се признава от обвиняемия в съдебно заседание.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по отношение на обвиняемия И. са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 324, ал.1 от НК, доколкото
на 16.10.2020 год. в гр. Р., е
упражнявал професия - водач на лек таксиметров автомобил за превоз на пътници,
без да има съответната правоспособност, по смисъла на Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТС за таксиметров превоз на пътници.
Престъплението по чл. 324 от НК е на
формално извършване. За съставомерността му от обективна страна е достатъчно
деецът да е упражнявал съответна дейност, за която по силата на нормативен акт
се изисква специална правоспособност, без да е притежавал такава. Настъпването
на друг обществено опасен резултат не се изисква. В случая нормативния акт,
който въвежда изискването за специална правоспособност за упражняване на
таксиметрова дейност е Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз
на пътници. В чл. 18 от същата е посочено, че водачът
на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: 1.да
притежава свидетелство за управление на МПС; 2. да не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред
от правото да управлява моторно превозно средство; 3. да е психологически
годен; 4. да е физически здрав и да не е инвалид; 5. да притежава удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане
на изпит, валидно за съответната община. Съгласно трайната практика на ВКС
упражняването на таксиметрова дейност без удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил" съставлява упражняване на дейност без съответна
правоспособност и е съставомерно по чл. 324, ал.1 НК. В този изричен смисъл и Решение № 562/06.01. 2014 година на първо наказателно отделение по к.н.д №1711 по
описа за 2013 година.
Деянието е извършено
с пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и
евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване)
престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк
и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер
на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005г.
по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС. Престъплението по чл. 324, ал.1 НК,
както се спомена е на просто извършване. В конкретния случай от изричните
признания на обвиняемия, дадени в съдебно заседание се установява, че същия е
съзнавал, че все още няма изискуемата от наредбата правоспособност, но въпреки
това съзнателно е упражнявал таксиметрова дейност, за да придобие опит.
Доколкото предвижданото за
престъплението по чл. 324, ал.1 НК
наказание е лишаване от свобода до една година; обвиняемият не е осъждан до
този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са
причинени имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването му
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА
АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на
административното наказание глоба на обвиняемият съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите,
като и данните за личността на обвиняемия- с добри характеристични данни, без
данни за каквито и да било предходни противообществени прояви, това че е
безработен и няма никакви доходи, проявява критичност към извършеното и изразява искрено разкаяние за стореното.
Съобразявайки гореизложените
обстоятелства съдът намира, че на обвиняемият
следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в закона, а
именно 1000лв. Този размер на глобата
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия Д.И.И.
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................