РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1223
13.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на осми юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 944 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат
Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1228-000254
от 03.03.2020г. на Началник сектор към ОДМВР-Стара
Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-изземване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Не излага конкретни оплаквания.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата – Началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора, не изразява становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител. Не се претендират разноски по
делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с №GА196065/03.03.2020г.
се установи, че на 03.03.2020г., около 03:20 часа, в гр. Стара Загора, на бул.
„Св. Патриарх Евтимий“, до № 122, в посока юг-север, като водач на МПС Ауди А6
2.5 ТДИ, с рег. № ***, управлява посоченото МПС, собственост на Н.В.Г., с ЕГН **********,
от гр. Пловдив, като водачът управлява МПС след употреба на алкохол. Изпробван
е с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 АRDN-0019,
който отчита 1.63 промила алкохолна концентрация в издишания въздух с проба
№01390, направена в 03:46 часа, показана и видяна от водача. На водача е връчен
талон за медицинско изследване № 092579. Установено е, че водачът не носи СУМПС
и контролен талон.
Установено е нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП; нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на установеното административни
нарушения, подробно описани по-горе Началник сектор към ОДМВР-Стара Загора,
сектор Пътна полиция-Стара Загора е издал оспорената заповед - предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния
орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № ЗН9з-723 от
06.03.2018г., на Директора на ОДМВР-Стара Загора, с която са оправомощени
длъжностни лица, сред които и началниците насектор „ПП” към ОД на МВР – Стара
Загора да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171,
т.1 от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а
принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед № ЗН9з-723 от 06.03.2018г., на Директора на
ОДМВР-Стара Загора. Същата е мотивирана
като са посочени фактически и правни основания.
Административният орган изчерпателно е описал
допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната част на заповедта е
посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.1, б. „б“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е оспорената заповед въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Жалбоподателят е подписал
АУАН.
Процесната заповед е издадена в писмена форма
и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени
фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
А.Т. е изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, който отчита 1.63 промила алкохолна концентрация в
издишания въздух, с което е нарушил чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В случая АУАН е редовно съставен
официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда
доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени
средства.
В хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства, опровергаващи фактите, установени от административния
орган.
Съдът
приема за установено, че А.Т. е извършил нарушението, установено с коментирания
АУАН.
Извършеното
от А.Т. административно нарушение е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба съставлява
и материалноправното основание по чл. 171 т.1., б.“б“
от ЗДвП за прилагане спрямо него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като жалбоподателят управлява МПС Ауди А6 2.5 ТДИ, с рег. № ***, собственост на Н.В.Г., след употреба на алкохол, като е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АRDN-0019, който отчита 1.63 промила алкохолна концентрация в издишания въздух, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1,б.“б“от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по цитираната разпоредба. При установената фактическа обстановка по конкретния казус /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/ административният орган е длъжен да наложи съответната санкция и по чл.171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, тъй като е налице извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а при това правонарушение водачът на МПС, следва да понесе санкцията-изземване на свидетелство за управление на МПС.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения
от водача, управлявал пътно превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно
административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1228-000254 от 03.03.2020г. на Началник сектор
към ОДМВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия: /П/