Р Е Ш Е Н И Е
№ 2291/13.11.2019г.
гр. Пловдив, 13,11,2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 16,10, 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ,
при секретаря В.Комитова, като разгледа
административно дело №2142 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от АПК.
Жалбоподателят – К.З.С., ЕГН **********,***2
обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-1030-000567 от 16.04.2019 г. по чл.171, ал.1,б.“б“ и чл.189 от ЗДвП във вр. с чл.22 от ЗАНН, с която му се налага принудителна
административна мярка по чл.171, т.1 Б.Б – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Излагат подробни съображения , че на
16,04,2019г. е управлявал МПС след употреба на метадон
и за това няма спор от негова страна.
В жалбата се твърди, че по НОХД №
2712/2019 г. на ПРС, 4-ти нак. състав на 02.05.2019
г. е сключил споразумение № 411 по чл.
384 от НПК, съгласно което му е било наложено наказание: 1. „лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 години и
с приспадане задържането под стража на 16.04.2019 г.; 2. „глоба в размер на 200
лв.; 3.лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца“, с приспадане на
времето, през което му е било отнето
СУМПС от 16.04.2019 г. до 02.05.2019 г.
Претендира се отмяна на оспорената
заповед поради незаконосъобразност и безпредметност .
Ответникът - Началник
Сектор ”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, но в представеното писмо /
л. 2 / счита , че не следва да се
образува дело , тъй като е налице влязло в сила споразумение № 411 по чл. 384
от НПК , по НОХД № 2712/2019 г. на ПРС, 4-ти нак.
състав на 02.05.2019 г. , съгласно
което на С. му е било наложено
наказание: 1. „лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с приложение на чл.66
от НК за срок от 3 години , 2 . глоба в размер на 200 лева и 3. лишаване от право да управлява МПС за срок от
9 месеца с приспадане на времето през което му е било отнето СУМПС от 16,04, до
02,05,2019година.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира,
че съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповеди, с които се прилага
ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед
(лист 5) е връчена на майката на жалбоподателя С. на 29,05,2019г., видно от
подписа на гърба на същата. От своя страна, жалбата (лист 3) постъпва в съда в
рамките на законоустановения срок, след като
заповедта е била обжалвана по административен ред. Освен това, жалбата е
подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-000567 от 16.04.2019 г. е наложена на основание чл.171, ал.1,б.“б“ и
чл.189 от ЗДвП във вр. с чл.22 от ЗАНН, поради
управление от страна на С. на МПС с рег. № ***на 16,04,2019г. около 20ч. в гр.
Пловдив , след употреба на наркотично вещество. С ПАМ-а му се налага принудителна административна
мярка по чл.171, т.1 Б.Б – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата на С. / л. 3/ се излагат
подробни съображения , че на 16,04,2019г. е управлявал МПС след употреба на метадон и за това няма спор от негова страна.
В жалбата на С. , както и в писмото / л.2/ на ответника се
посочва , че С. по НОХД № 2712/2019 г. на ПРС, 4-ти нак.
състав, поради управление на МПС с рег. № ***на 16,04,2019г. около 20ч. в гр.
Пловдив , след употреба на наркотично вещество , на 02.05.2019 г. е сключил споразумение № 411 по чл. 384 от НПК, съгласно което му е било наложено наказание: 1. „лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 години и с
приспадане задържането под стража на 16.04.2019 г.; 2. „глоба в размер на 200
лв.; 3.лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца“, с приспадане на
времето, през което му е било отнето СУМПС от 16.04.2019 г. до 02.05.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда от правна
страна следва да изложи следното:
Административното производството е
проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което оспорената ПАМ следва да се отмени.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 13-17) на министъра
на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури
на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР.
Прието е и заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. на директора
на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна
полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7.
от заповедта). Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от
страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба
на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП законодателя е приел , че временно, до решаване на въпроса за
отговорността се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Освен това, с разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се
ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани
с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя.
В жалбата се твърди , че с оглед влязлото в сила на 02.05.2019г.
споразумение и реализирането на наказателната му отговорност, то неоснователно
на 29.05.2019г. заповедта за ПАМ е била връчена на майка му.
Съдът счита , че действително
въпросът за отговорността на С. към 02.05.2019г. вече е бил разрешен и
неправилно на 29.05.2019г. му е връчена процесната
заповед за ПАМ.
Със споразумението по НОХДело на С. е определен по-кратък срок за отнемане на СУМПС -
9 месеца, с приспадане времето от 16.04.2019г., т.е до 16.01. 2020г. , а съгласно
ПАМ-а крайният срок за отнемане на СУМПС е до 16.10.2020г.
В този смисъл връчването на ПАМ-а на
29.05.2019г. вече е безпредметно, тъй като въпросът за отговорността е вече решен
на 02.05.2019г. от ПРС и би следвало АНО
да разпореди издадената ПАМ да не се връчва.
Предвид горното съдът счита , че жалбата
е основателна и следва оспорената ЗППАМ да бъде отменена.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.З.С., ЕГН **********,***2
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1030-000567 от
16.04.2019 г. по чл.171, ал.1,б.“б“ и чл.189 от ЗДвП във вр.
с чл.22 от ЗАНН, с която му се налага принудителна административна мярка по
чл.171, т.1 Б.Б – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на отговорността , но не повече от 18
месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия:.........................