ОПРЕДЕЛЕНИЕ№238
гр.Бургас, 01.02.2023г.
Административен съд Бургас, двадесет
и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и трета година в
състав :
СЪДИЯ : Веселин Белев
като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1980 по описа
на съда за 2022 година, взе предвид следното :
С
протоколно определение от 30.01.2023г. съдът е приключил събирането на
доказателства и е обявил делото за решаване. В срока за произнасяне и след като
е изслушал становищата на страните по този въпрос съдът констатира, че
производството по делото е недопустимо поради липса на право на оспорване за
оспорващата страна, по следните съображения.
Производството
по делото е образувано въз основа на заповед № РД-09-49/16.11.2022г. на
областния управител на област Бургас, с която е оспорено пред съда решение №
755 по т.20 от дневния ред на заседание, обективирано в протокол №
30/27.10.2022г. на Общински съвет Несебър. В решението на общинския съвет е
посочено, че същото се приема на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.12 от ЗМСМА.
Видно от цялостния текст на протокола и смисъла на решението съдът приема, че
изписването „чл.12“ представлява очевидна фактическа грешка и се има предвид „т.12“.
С посоченото решение общинският съвет :
1. Актуализира
програмата за управление и разпореждане с общинско имущество за 2022г., като
раздел ІІІ, б.В, т.В2 – Продажба на имоти по чл.15 ал.3 от ЗУТ се допълва със
следния недвижим имот, а именно 239 кв.м. реално обособени части от улично
пространство (ул.Бор) по действаща регулация на гр.Свети Влас, с начин на
трайно ползване за второстепенна улица и 7 кв.м., включени в площта на ПИ
11538.502.157 по КК на гр.Свети Влас, се придават към УПИ ІІ-7047 в кв.23 по
плана на гр.Свети Влас, който към настоящия момент е с площ 1066 кв.м., а след
влизане в сила на изменението ще се урегулира на площ от 1305 кв.м.
2. На
основание чл.15 ал.3 и 5 от ЗУТ и чл.39 ал.1 и сл. От НРПУРОИ Общински съвет
Несебър упълномощава кмета на общината да сключи с Дин Строй ЕООД,
ЕИК:*********, предварителен договор по чл.15 ал.3 от ЗУТ за прехвърляне на
правото на собственост върху 239 реално обособени части от улично пространство
(ул.Бор) по действащата регулация на гр.Свети Влас – юг, представляващи 232
кв.м. от ПИ ********* по КК на гр.Свети Влас, с начин на трайно ползване – за
второстепенна улица и7 кв.м., включени в площта на ПИ 11538.502.157 по КК на
гр.Свети Влас, които съгласно предложеното изменение се предават към УПИ
ІІ-7047 в кв.23 по плана на гр.Свети Влас – юг, който към настоящия момент е с
площ 1066 кв.м., а след влизане в сила на изменението ще се урегулира на площ
от 1305 кв.м.
3.
Определя пазарна цена на имота, посочен в т.2, въз основа на приложена пазарна
оценка, изготвена съгласно чл.22 ал.3 от ЗОС от лицензиран оценител, отговарящ
на изискванията на Закона за независимите оценители, в размер 48 150лв. без
ДДС.
4
Окончателния договор за прехвърляне на собственост да се сключи след влизане в
сила на заповед за одобрение на изменение на ПУП-ИПРЗ за УПИ ІІ-7047 в кв.23 по
плана на гр.Свети Влас, ПИ 11358.502.157 по КК на гр.Свети Влас, след влизане в
сила на решение за обявяване от публична в частна общинска собственост на 239
кв.м. реално обособени части от уличното пространство на ул.Бор и след
съставяне на АЧОС за този имот.
5. Ако
до сключването на окончателен договор срока на пазарната оценка, послужила за
определяне на цената по т.3 е изтекъл, същата да се актуализира и ако цената на
имота е по-висока от определената, окончателния договор да се сключи по
по-високата измежду двете.
6.
Утвърждава приложения проект за предварителен договор.
В
оспорването си областния управител сочи, че както в решението на общинския
съвет, така и в докладната записка с предложението за приемане на това решение
не са изложени мотиви за исканата градоустройствена промяна, обуславящи
интереса на общината и съответно обществения интерес. Излагат се доводи, че
съгласието за изменение на плана, давано от притежателите на засегнатите имоти,
като предпоставка за допускане на такова изменение, не може да игнорира
законовите изисквания разпореждането с имоти общинска собственост да се
извършва въз основа на състезателни процедури - търг или конкурс. Затова
оспорващият счита, че оспорения акт е издаден при допуснато съществено
нарушение в изискуемата форма – липса на мотиви.
Ответникът
по оспорването в с.з. на 09.01.2023г. е
направил възражение за недопустимост на производството, произтичаща от липсата
на правомощие на областния управител да оспорва актове на общинския съвет от
процесната категория. В тази връзка съдът е отложил делото, като е дал
възможност на оспорващата страна да се защити срещу възражението, като вземе
мотивирано становище по него. Такова становище е изложено пред съда във второто
проведено заседание, като възражението е оспорено и са изложени доводи за
наличие на компетентност за извършеното оспорване на решение на общински съвет.
Възражението
за недопустимост на производството съдът приема за основателно, по следните
съображения.
На
практика с оспореното решение на общински съвет са приети две самостоятелни
решения. Първото е с правно основание чл.21 ал.1 т.12 от ЗМСМА. Тази точка
гласи, че съобразно правомощията си общинския съвет приема стратегии, прогнози,
програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските
политики за развитие на местните общности. В случая е прието изменение в
програма за управление и разпореждане с общинско имущество за 2022г. Оспореното
решение е прието в изпълнение на правомощието на общинския съвет по чл.21 ал.1 т.12 от ЗМСМА. С оглед това актът
е приет от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но по своята
същност това решение не съдържа характеристиките на административния акт, а
именно: властническо волеизявление, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на гражданин
или организация. Вярно е, че ЗОС предвижда възможност за оспорване на всички
решения на общинските съвети, засягащи общинската собственост, но в конкретния
случай оспореното решение не е такова. Приетото решение няма тези белези, то е
едно бъдещо намерение за начина на управление на общинската собственост, а не
акт на разпореждане. Приетите на посоченото правно основание решения не
пораждат едностранно права или задължения, както и не засягат интереси на трети
лица.
Предвид
изложеното не би могло да се приеме наличието на правен интерес за съдебно
оспорване от страна на областния управител. Такъв интерес следва да е налице
дори при упражняване на правомощията му по чл.45 ал.4 от ЗМСМА. Правният
интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона
възможност да се търси съдебна защита, а в административното съдебно
производство, той е и условие за допустимост на оспорването. За да е налице,
следва да има засягане на законни интереси, субективни права или свободи. В
хипотезата на чл.45 ал.4 от ЗМСМА не е необходимо да са засегнати специално
интересите на областния управител, но такова засягане следва във всички случаи
да е налице спрямо други субекти за да се приеме наличието на правен интерес от
оспорването. В конкретния случай процесното изменение на програма за управление
и разпореждане с общинско имущество няма пряк правопроменящ, правопрекратяващ
или правопогасяващ ефект по отношение права и законни интереси на определени
лица, тъй като същото не съдържа волеизявление, насочено към създаване на права
и задължения по отношение на адресати, скрепено от закона и с принудително
изпълнение. Затова съдът прие, че решението на общинския съвет в частта по т.1
не подлежи на съдебен контрол и областния управител няма интерес от това
оспорване.
Втората
част от оспореното решение № 755 на Общински съвет Несебър, а именно т.2-6, на
практика представлява решение по чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, във връзка с чл.15
ал.3 от ЗУТ. С това решение общинският съвет е възложил на кмета на общината да
сключи предварителен договор за възмездно прехвърляне на част от имот в полза
на трето лице, при посочените условия. Доколкото предварителният договор
създава скрепено с принудително изпълнение (чрез предявяване на конститутивен
иск) задължение за последващо прехвърляне на собственост, то това възлагане
следва да се квалифицира като упражняване на правомощието по чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА. Независимо от това съдът взема предвид, че се касае акт, който не е
такъв на управление, а упражняване на правомощието на собственика. Този акт не
подлежи на съдебен контрол по реда на административното съдопроизводство, тъй
като правоотношението е между равнопоставени субекти. (В този смисъл – решение
№ 2330/28.02.2008г. по а.д. № 12061/2007г. на ВАС, Второ отделение.)
Сумирайки
изложеното съдът прие, че производството е недопустимо поради наличието на
предпоставките по чл.159 т.4 от АПК и следва да се прекрати.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заповед № РД-09-49/16.11.2022г. на областния управител на област Бургас, с
която е оспорено пред съда решение № 755 по т.20 от дневния ред на заседание,
обективирано в протокол № 30/27.10.2022г. на Общински съвет Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 1980/2022г. на Административен съд Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жаба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд Бургас, в седемдневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :