Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
град Велико Търново, 20.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІ - ми състав, в съдебно заседание на
тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Румяна Пеева
при
участието на секретаря Д.С.разгледа докладваното от съдия Пеева адм.д. № 635/2017 г. по описа
на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на В.Ц.И.,*** против Заповед №
РД 22 - 1222/14.07.2017 година на Кмета на Община Велико Търново,
с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за
регулация по кадастралния и регулационния план на град Дебелец: промяна на
вътрешната регулационна линия между УПИ V -
790 и УПИ – VI от квартал 74 по съществуващата между тях имотна
граница. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, постановена в
противоречие с АПК и без съответствие с целта на закона. Жалбоподателката
твърди, че притежава наследствен имот, като в нотариалния акт е вписано, че имотът
е с уредени регулационни отношения, което я е мотивирало да не подава молба за
започване на производство по § 8 от ПР на ЗУТ. Сочи, че административния орган
не е посочил защо приема за законосъобразна една от посочените в цитирания
параграф хипотези. Намира, че в административното производство не й е дадена
възможност за правене на възражения и представяне на доказателства. Според нея
е необходимо съгласие за уреждане на вътрешната регулационна линия. Моли
заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателката адвокат М. поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения, като допълнително намира, че, съгласно чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е
следвало да бъде изработен проект за изменение на плана и главния архитект на
общината да даде становище и че в заповедта не са посочени фактическите
основания за издаването й. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
- кметът на Община Велико Търново чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Владимирова оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя писмена
защита, в която излага подробно и мотивирано защо намира оспорената заповед за
законосъобразна. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна – К.М.А. оспорва подадената жалба и моли заповедта да бъде потвърдена.
Представя доказателства, установяващи наличието на неуредени регулационни
отношения. Претендира направените по делото разноски.
Като съобрази
представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 94КК - 5344 - 1/30.06.2017
година заинтересованото лице А. е поискал изменение на плана за регулация в
частта му за вътрешната регулационна линия между собствения му УПИ V -
790 и собствения на жалбоподателката УПИ VI - 795 от квартал 74 по плана на град Дебелец. В заявлението си
е посочил, че вътрешната регулация не е приложена и че имотите са владеят по
имотната им граница, която е материализирана на място със сграда и ограда,
както и че не са извършвани процедури по § 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. Към
заявлението си е представил нотариален акт за покупко - продажба № 42 том ХХХI от 04.10.2007 година, както
и скица № 95/05.11.2014 година на Община Велико Търново, в която е посочено, че
регулационните отношения не са уредени. Площта на имота, собственост на заинтересованото
лице, съгласно посочената скица е 387 кв.м., а на УПИ V – 790 - 380 кв.м. или със
В
хода на съдебното производство заинтересованото лице е представило и съдът е
приел като доказателства по делото Разрешение за строеж № 255/08.10.2014 година
на главния архитект на Община Велико Търново, съгласно което на
жалбоподателката е разрешено изграждането
на „плътна ограда по западната граница на имота- разположена изцяло в
УПИ VI
-795 от квартал 74 по плана на град Дебелец (без участъка към УПИ V -790, за който не са уредени регулационните
отношения)“,
както и Определение № 16/19.01.2015 година, постановено по адм.дело № 901/2014
година по описа на Административен съд Велико Търново, с което жалбата на
заинтересованото лице А. срещу посоченото по - горе Разрешение за строеж е
отхвърлена, тъй като изрично в него е вписано, че оградата не засяга частта от
границата между двата имота, която е с неуредени регулационни отношения. Също в
съдебното производство ответникът е
представил Заповед № 166/29.01.1985 година на Председателя на ИК но
Общинския народен съвет град Велико Търново, с която е одобрен кадастралния и
общия регулационен план на град Дебелец и копие от действащия кадастрален и регулационен план на град
Дебелец, от което копие е видно, че кадастралния план между имотите,
собственост на жалбоподателката и заинтересованото лице минава не в права
линия, а следвайки очертанията на наличната в имота на А. сграда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването на заповедта на кмета на Община Велико Търново е извършено в определения в закона - чл. 215, ал. 4 от ЗУТ преклузивен срок. Жалбата е подадена пред компетентния да я разгледа съд и е допустима.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният административен акт е издадена от оправомощен орган, в рамките на неговата материална компетентност - съгласно § 8 ал. 4 от ПР на ЗУТ. В оспорената заповед са изложени и фактическите основания за нейното издаване, а именно: заявено искане за частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация в частта за вътрешната регулационна линия между УПИ V - 790 и УПИ VI – 795 от квартал 74 по плана на град Дебелец, по съществуващата между тях имотна граница, и липсата на постъпили искания от собствениците на засегнатите имоти в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че в оспорената заповед не са изложени фактически основания. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. В настоящият случай юридическите факти са посочени в нормата на § 8 ал. 4 от ПР на ЗУТ и те са когато не са изтекли сроковете по § 6 ал. 2 или 4, а именно прилагане на дворищнорегулационните планове в 6 месечен срок от влизане в сила на ЗУТ се дава възможност за изменение на плана. Това фактическо основание както се посочи по - горе е посочено в оспорената заповед, а други фактически основания няма. Разпоредбата на § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ прогласява прекратяване на отчуждителното действие на регулационните планове, одобрени преди влизане в сила на ЗУТ. При прекратяване на това отчуждително действие собственикът на придаваемата се част, в случая заинтересованото лице А. може да поиска поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата граница, като съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по кадастъра. Видно от представеното копие от кадастралния план на град Дебелец, както и от представената скица № 95/05.11.2014 година на Община Велико Търново кадастралната граница е различна от регулационната такава. Основанието за изменение на регулацията по § 8 ал. 2 т. 3 от ПР на ЗУТ, за разлика от това по ал. 2 т. 2 на същата правна норма е самостоятелно и не попада в нито една от хипотезите на чл. 134 ал. 1 и 2 от ЗУТ и изисква само доказване на собствеността на искащия изменението върху придаден имот, отчуждителното действие за който е отпаднало по § 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно чл. 182а ал. 1 от ЗТСУ /отм./ и § 22 ал. 1 от ЗР на ЗУТ планът се счита приложен с плащането на регулационните сметки за придадените имоти. Плащането в случая не е доказано нито в периода до влизане в сила на ЗУТ, нито в сроковете по § 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. Твърденията на жалбоподателката, че според нея регулационните отношения между двата имота са уредени са неоснователни. Дори и тя да е смятала, че това е така, позовавайки се на нотариалния си акт, то след издаването на Разрешение за строеж № 255/08.10.2014 година на главния архитект на община Велико Търново тя именно, а не заинтересованото лице е следвало да подаде жалба и да оспори посоченото в него, че регулационните отношения са уредени. Видно от представеното от А. Определение по адм.дело №901/2014 година по описа на Административен съд Велико Търново обаче жалбоподателката не е оспорила този факт. Що се касае до възражението, направено в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателката, че „при постановяване на процесната заповед административния орган не е събрал данни дали действащия план в тази му част е приложен и единствено е посочено само, че в общинската администрация няма данни за постъпили искания от собствени по § 6 ал. 2“ съдът намира същата за неоснователно. Дори и да се приеме, че жалбоподателката не е била уведомена за поисканото изменение на плана за регулация, то в хода на съдебното производство същата имаше възможност при наличието на плащане на регулационните сметки да представи доказателства за това, което тя не стори. Нейно задължение е доказване на плащането на придаваемото се дворно място, ако такова е извършено. Що се касае до посочването в оспорената заповед, че няма данни за постъпили искания….. то липсата на такива искания безспорно няма как да бъде представено от ответника.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателката, че съгласно чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е следвало
да се постанови заповед, с която да се разреши или откаже изработването на
проект за изменение на плана. Хипотезата на изменение на плана по § 8 ал. 2 т.
3 от ПР на ЗУТ не предвижда такова изискване, както междувпрочем и съгласие на
останалите собственици, каквото възражение се съдържа в жалбата, а е достатъчно
само заявление от собственика на имота, от чийто имот са предаде части.
Съдът намира за
неоснователно и възражението за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, с оглед твърдяното от
жалбоподателката, че кметът на общината е бил задължен да уведоми известните
лица за откриване на производството по повод искането на заинтересованото лице.
На първо място съществено е само това нарушение, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и
които са от значение за съществуването на разпореденото или отказаното от него
субективно право. Съдът не констатира неистинност на някой от фактите, които са
приети от административния орган, още повече, че на жалбоподателката е
осигурена равнопоставеност и тя е имала възможност в съдебния процес да
представи всички свои възражения, както и доказателства, но такива не бяха
представени.
Оспорената
заповед съответства и на целта на закона.
Тази цел, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУТ
е чрез устройственото планиране да се гарантира устойчиво развитие на
територията на страната и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на
населението. Чрез одобряване устройственото решение се постига така
дефинираната законова цел, тъй като от устройствена гледна точка е неоправдано
поддържането в правния мир на неприложен и загубил сила дворищнорегулационен
план.
Предвид изложеното
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото искането на ответника и на заинтересованото лице за
присъждане на разноски се явява основателно и същите следва да бъдат уважени,
както следва - на заинтересованото лице в размер на 100 лева заплатен
адвокатски хонорар, а на ответника в размер на 200 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, седми състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.И.,*** против Заповед № РД 22 - 1222/14.07.2017
година на Кмета на Община Велико Търново, с която е одобрено
частично изменение на подробен устройствен план- план за регулация по
кадастралния и регулационния план на град Дебелец: промяна на вътрешната
регулационна линия между УПИ V-
790 и УПИ VIот
квартал 74 по съществуващата между тях имотна граница.
ОСЪЖДА В.Ц.И.,***
да заплати на Община Велико Търново
разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА В.Ц.И.,*** да заплати на К.М.А., с адрес *** разноски по делото в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението му на страните чрез
Административен съд Велико Търново до Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: