РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601535 по описа за 2021 година
С присъда от 29.04.2021г., постановена по НЧХД № 365/20г., Районен
съд–Асеновград е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на ****г.
в гр. А., на ул. „Ю.“ № *** в съучастие като съизвършител с Р. П. К., е
причинил на частния тъжител СТ. П. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване, кръвонасядане по окосмената част на главата, охлузване и
кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото,
кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на
дясната скула, охлузване на носа, охлузване на дясната лицева половина,
оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на горната устна,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на част от
коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната
област, кръвонасядане на гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става,
кръвонасядания на дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на
1
коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/
на зъби 21, 31, 33, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, освобождавайки го от наказателна отговорност по
чл.78А ал.1 от НК и налагайки му административно наказание глоба в размер
от 1 000 лева, признавайки го за невинен в това да е извършил
престъплението в съучастие с Ж. К., оправдавайки го във връзка с това.
С присъдата си съдът е признал подсъдимия К.К. за невинен в това на
***г. в гр. А., на ул. „Ю.“ № ***, публично да е казал нещо унизително за
честта и достойнството на СТ. П. Т. в негово присъствие, а именно: „женчо“,
„да ти **** майката“, при което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал
по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1
вр. чл.146 ал.1 от НК.
С присъдата си съдът е признал подсъдимата Р. П. К. за виновна в
извършване на престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за
това, че на ****г. в гр. А., на ул. „Ю.“ №****, в съучастие като съизвършител
с К. Д. К., е причинила на частния тъжител СТ. П. Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване, кръвонасядане по окосмената част на главата,
охлузване и кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото,
кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на
дясната скула, охлузване на носа, охлузване на дясната лицева половина,
оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на горната устна,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на част от
коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната
област, кръвонасядане на гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става,
кръвонасядания на дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на
коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/
на зъби 21, 31, 33, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, освобождавайки я от наказателна отговорност по чл.78А
от НК и налагайки й административно наказание глоба в размер от 1 000 лева,
признавайки я за невинна в това да е извършила престъплението в съучастие
с Ж. К., оправдавайки я във връзка с това.
2
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Ж.К. К. за невиновна
в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за
това, на ***г. в гр. А., на ул. „Ю.“ №**** в съучастие като съизвършител с
К. Д. К. и Р. П. К. да е причинила на частния тъжител СТ. П. Т. лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане по окосмената част на
главата, охлузване и кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на
челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и
охлузване на дясната скула, охлузване на носа, охлузване на дясната лицева
половина, оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на горната устна,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на част от
коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната
област, кръвонасядане на гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става,
кръвонасядания на дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на
коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/
на зъби 21, 31, 33, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал
по повдигнатото й с тъжбата обвинение в тази връзка.
С присъдата си съдът е осъдил двамата подсъдими К.К. и Р.К., на
основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплатят на С.Т. сумите от по 1 116 лева
всеки от тях,като направени от частния тъжител разноски за ДТ и адвокатски
хонорар, както и сумите от по 87,75 лева по сметка на РС-Асеновград.
На основание чл.190 ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител С.Т. да
заплати на подсъдимата Ж. К. сумата от 333,34 лева, като направени от
последната разноски за упълномощаване на защитник по делото.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали двамата
подсъдими К.К. и Р.К., считайки го за незаконосъобразен и несправедлив, а
присъдените разноски за прекомерно завишени. Молят крайния съдебен акт
да бъде отменен, като двамата да бъдат признати за невинни и оправдани по
повдигнатото им обвинение, а алтернативно се иска приложението на чл.130
ал.3 НК по отношение на подсъдимия К.К.. Претендира се за намаляване
размера на присъдените разноски относно адвокатското възнаграждение на
3
повереника на частния тъжител.
Присъдата на районния съд е обжалвана и от частния тъжител С.Т. като
неправилна. Иска се увеличаване размера на наказанията на двамата
подсъдими от 5 000 лева за К.К. и от 3 000 лева за Р.К., както и първият
подсъдим да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.146 ал.1 от НК.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че към
м.октомври 2019г. частният тъжител С.Т. живеел в семейна къща, находяща
се в гр. А. на ул. „Ю.“ №**** като обитавал последния жилищен етаж. На
първия етаж живели неговите родители М. Т.а и П.Т.. На втория жилищен
етаж живеела подсъдимата Ж. К., която била племенница на частния тъжител
С.Т.. Отношенията между семейството на частния тъжител и това на
подсъдимите били силно обтегнати до степен на непоносимост, като в
основата на конфликта стоял имотен спор помежду им във връзка със
собствеността и ползването на горепосочения имот. Поради това между тях
често възниквали скандали и конфликти. Поради тези усложнени отношения,
частният тъжител С.Т. често притеснявал племенницата си Ж.К., която
живеела сама в апартамента, като удрял по входната врата и често я обиждал
при случайно разминаване като я наричал „изрод“. Подсъдимата Ж. К., която
била детска учителка, силно си притеснявала и разстройвала от поведението
на тъжителя и споделила за него със своите родители К.К. и Р.К.. По този
повод и с намерение да потърсят сметка и да поговорят с тъжителя за
неговото държане към Ж. К., на****г., около 21.30ч., тримата подсъдими
К.К., Р.К. и Ж. К. отишли на адреса, където по същото време частният
тъжител бил в дома си на последния етаж. До апартамента на тъжителя се
качили К.К. и Р.К., а Ж. К. останала долу до входната врата на къщата. След
като почукали на вратата, частният тъжител С.Т. отворил, държейки свещ в
ръка, тъй като електричеството на етажа било прекъснато. При опита на
подсъдимите да поговорят и да се разберат с тъжителя и на фона на
4
предходно създадената непоносимост между тях, разговорът прераснал в
скандал, при който тримата започнали да викат и да се разправят на висок
глас. Частният тъжител С.Т., който бил силен физически, тъй като бил
световен шампион по вдигане на тежести, се опитал да ги избута надолу по
стълбите, а от своя страна К.К. и Р.К. се опитвали да влязат в апартамента, за
да довършат разговора, при което се стигнало до физически сблъсък и
нанасяне на удари основно между подсъдимия К.К. и тъжителя С.Т., като в
боя се намесвала и съпругата на първия от тях, която също нанасяла удари и
драскотини по тъжителя. В процеса на боя била счупена и стъклената чаша
със свещта. Още преди възникването на физическия сблъсък, тъжителят
позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента и за факта, че сестра му, зет му
и племенницата му са дошли на адреса, за да се саморазправят, като в процеса
на развитие на инцидента са последвали още две обаждания в рамките на
около 10 минути, като поискал на адреса да бъде изпратена полиция. След
приключване на инцидента, подсъдимите напуснали адреса, като
подсъдимият К.К. си тръгнал със собствения автомобил, а Р. и Ж. К.и
трябвало да тръгнат с колата на последната. Тъй като те се забавили и
подсъдимият К. видял, че не го следват се притеснил за тях и се върнал на
адреса, за да ги търси. В това време на улицата пред къщата били излезли
частният тъжител С.Т. и неговия баща П.Т.. Виждайки, че подсъдимият се
връща сам и на базата на досегашния нестихващ конфликт, между двамата
отново възникнал бой, като със С.Т. отново си разменили удари с ръце по
различни части на тялото, започнали да се бутат и дърпат, като паднали и на
земята. В процеса на боя подсъдимият К. ритнал и свидетеля П.Т., който се
опитвал да ги разтървава. След приключването на боя, подсъдимият К.К.
влязъл в къщата, за да търси жена си и дъщеря си и по-късно си тръгнал и се
прибрал в дома си, а частният тъжител останал на улицата, за да изчака
повиканите по негов сигнал полицаи.
Местопроизшествието било посетено от полицейските служители Й. Г.
и Д. К., които на место установили тъжителя и снели обяснения от същия. В
резултат на нанесения му побой частният тъжител С.Т. получил множество
наранявания, включително и открити кървящи рани, които били разположени
в областта на главата, гърба, корема, таза и дясната подбедрица, както и
кръвонасядане по меките тъкани и на други места по тялото. По-късно
5
тъжителят потърсил медицинска помощ като посетил УМБАЛ Асеновград,
където били удостоверени понесените травми, а именно травма на главата без
загуба на съзнание, наранявания и кръвонасядания на устните, гърдите, гърба
и дясната подбедрица и кръвонасядания по меките тъкани на други места по
тялото.
На следващия ден, тъжителят подал и заявление в РУ-Асеновград, по
повод на което протекла проверка и била образувана прокурорска преписка №
2293/19 г., като същата приключила с Постановление на РП-Асеновград за
отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер. Бил освидетелстван от съдебен
медик и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, издадено му
от КСМ при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-гр.Пловдив.
Подсъдимият К.К., който също получил наранявания при инцидента,
също се снабдил със съдебно-медицинско удостоверение от 24.10.2019г., в
което били описани обективните находки представляващи наранявания по
главата и крайниците.
В резултат на конфликтните отношения между страните, били
образувани няколко граждански дела по ЗЗСН, в резултат на което била
издадена заповед за защита в полза на тъжителя С.Т. срещу подсъдимия К.К.,
като е оставено без уважение искането му за издаване на заповед за защита
срещу другите две подсъдими Р.К. и Ж.К. за твърдяно извършено домашно
насилие от тях при същия инцидент на 21.10.2019г. По другите паралелно
образувани дела срещу частния тъжител С.Т. били издадени заповеди за
защита срещу него в полза на подсъдимата Ж. К. и в полза на подсъдимата
Р.К., като е прието от съда, че същият е извършил спрямо тях актове на
домашно насилие.
Съдът е приел заключението по назначената СМЕ, от която се
установява, че пострадалият Т. е получил охлузване, кръвонасядане по
окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане на дясната ушна мида,
кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област,
кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на носа, охлузване
на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на
6
горната устна, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и
поясната област, кръвонасядане на гръдния кош, охлузвания на дясната
лакътна става, кръвонасядания на дясната мишница, охлузване на лява
предмишница, охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст
на дясната ръка, три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица,
частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност
І степен на зъби 21, 31, 33. Засегнатите анатомични области, в които са
локализирани уврежданията са повече от десет, като в някои от тях
уврежданията са повече от едно, което обуславя извода, че са нанесени
множество удари без да е възможно локализирането им като брой.
Съдът е приел и заключението на СМЕ, касаеща подсъдимия К.К., от
което е видно, че в причинна връзка с процесния инцидент на него са
причинени: травматичен оток в лявата лицева половина с централно
разположено кръвонасядане с мораво–кафеникав цвят, кръвонасядане на
долната устна в лявата и половина, кръвонасядане в областта на седалището и
централно разположено охлузване, покрито с кафеникава коричка, охлузване
на външната повърхност на дясната колянна област, охлузване на външната
повърхност на дясната подбедрица, охлузване по задната повърхност на
дясната предмишница, охлузване по вътрешната повърхност на дясната
китка, охлузване по вътрешната повърхност на лявата китка.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след
сторен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и
в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е
вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени
средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено
авторството и съучастието на К. и Р. К.и в престъпното деяние, както и
относно квалифициращите го признаци. Съобразявайки се с правната
възможност подсъдимия да изгражда свои защитни позиции, каквито намери
за добре, както и с често срещаната позиция на пострадалото от
престъплението лице да поднася такава обстановка, каквато ще е в подкрепа
на собствените му интереси, съдът много точно в случая коментира най-вече
показанията на свидетелите с непосредствени възприятия по време и след
инцидента. Съдът е подложил на коментар показанията на тези, имащи връзка
7
с казуса свидетели, съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, а и с
показанията на пострадалия тъжител С.Т., като въз основа на тях, в
съвкупността им, правилно достига до несъмненост в извода за виновното
поведение на подсъдимите лица К.и Р. К.и.
Цялата защитната позиция на подсъдимите, че пред самото жилище на
тъжителя физическото съприкосновение се състояло единствено в
изтласкването им по стълбището от страна на последния, доколкото К.К.
признава за такъв сблъсък със С.Т. само на улицата, пред къщата, се подлага
на съмнение още в началото на изнесеното от тях в обясненията им.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал тази защитна позиция и
след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
логическа връзка, е направил обоснования извод, че така изложената защитна
версия не може да бъде споделена. Наличието на обективни находки – капки
от кръв и счупени стъкла пред самото жилище на тъжителя, за които споделят
в показанията си полицейските служители Й.Г. и Д.К., водят до извод за
необходимост от кредитиране изнесеното в тъжбата в тази връзка. Не следва
да се дава вяра обаче, както правилно е отбелязал районният съд, за
твърдяното от тъжителя присъствие пред апартамента му и на подсъдимата
Ж. К.. Последната е категорична в обясненията си, че е изчаквала долу, пред
къщата, без да се намесва в случващото се. А и при прослушване аудиозаписа
от диска, предоставен от районния център при Дирекция «НС»-112, се
установява, че тъжителят съобщава за трима нападатели, но в момент когато
вече е извън къщата, където е и Ж. К., споменавайки за оттеглянето им с кола.
Доколкото е различимо, без да влиза съдът в ролята на вещо лице, се долавят
женски викове, които са от едно и също лице. А в тъжбата противно на това е
посочено за агресивно поведение за всеки от тримата посочени в нея
подсъдими лица. Т.е. самото присъствие на подс.Ж. К., придружавайки
родителите си до къщата, не я прави и съучастник в нанасяне травматичните
увреди или на част от тях на тъхителя. В тази връзка съдът много внимателно
е подходил към анализа на показанията на св.М. Т.а, отчитайки
съжителството със сина си, както и уповаването й, заедно със съпруга си за в
бъдеще, именно на този свой наследник предвид на добрите си отношения с
него. Така и по отношение изнесеното от св.В., комуто е преразказано от
тъжителя за нападение от три лица, явно целейки по-силна драматизация на
8
инцидента и уличаване лицето, на което от преди е силно обиден, в
твърдяното от него престъпление.
Отново отчитайки зависимостта на св.М. Т.а от частния тъжител, която,
изключая последния, единствено твърди за отправени обидни изрази от
подсъдимите, не следва да се дава категорично вяра на така изнесеното във
връзка с това от тази свидетелка. Долавянето на израза по приложеното по
делото ВД «...ти *** майката» на първо място следва да се посочи, че е
неразбираемо дали изхожда от подсъдимия или от частния тъжител. На
следващо място – не може категорично да се счете дали с тези думи от автора
им се има впредвид констатация, че такова действие е извършено от лицето,
към което са насочени или са произнесени като закана към това лице, че
действието ще бъде извършено от автора. При така явяващото се
предположение правилно съдът е достигнал до извода за невиновност на
подсъдимия К.К. по така повдигнатото му с частната тъжба престъпление. А
що се касае до настояването на защитата на подсъдимите за приложение
нормата на чл.130 ал.3 НК, тук районният съд се е съобразил със съдебната
практика за еднаквост на телесните увреди, а в единия случай претърпените
такива от тъжителя са с разстройство на здравето, а при подсъдимия К.К. –
без разстройство на здравето.
По възраженията и доводите във връзка с размера на наложените
наказания, то и тук законосъобразно и справедливо първоинстанционният съд
ги е определил, отчитайки наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства за всеки един от подсъдимите К.и Р. К.и. Така сочените от
повереника като отегчаващи отговорността на двамата, признати за виновни
от районния съд подсъдими, обстоятелства не се споделят от въззивния
състав на съда, като същите в едната им част се намират в квалификацията на
деянието, същото не е извършено през нощта, а завръщането на К.К. на
мястото на инцидента не е с цел за нападение, а за да търси своите близки,
което е и изложено във фактическата обстановка в мотивната част на
присъдата.
А по възражението на защитата на подсъдимите за прекомерно
завишени разноски по повод на посоченото в пълномощното на повереника
възнаграждение, то е необходимо да се посочи, че този въпрос се урежда от
9
нормите на НПК-чл.189 и 190 от с.кодекс, който обаче не предвижда
редукция в тази насока. Т.е. нормата, предвиждаща прилагане на ГПК, е
неприложима, предвид изричната уредба в НПК. По друг начин би се
разгледал въпросът при възражение за неизплатена сумата по хонорара.
Независимо от това съдът намира, че договорената сума като възнаграждение
за повереника не е прекомерно завишена, като се вземе предвид посочената
такава като размер според нормативната уредба относно минимума в
адвокатските възнаграждения, както и обема от труд, положен от адв.П.Т. в
участието му по защита интересите на клиента си в делото, протекло в
множество съдебни заседания.
По разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от
НПК присъдата на Районен съд – Асеновград следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260016 от 29.04.2021г., постановена по
НОХД № 365/20г. по описа на Районен съд–Асеновград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11