№ 524
гр. Бургас, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500372 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 128/17.01.202г. на РС-Средец на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, с
ЕИК: *********, Адв. Виолета Герова, САК, съдебен адрес: град София, бул.
„България” №81, вх. В,ет.8, тел.: 0893/649 284, против Решение № 153/19.12.2022 г.
постановено по гр.д. № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Средец, в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 92 ЗЗД, досежно сумата в размер на 194.83лв.- представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и в несъответствие със събраните по делото доказателства;моли
се постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното Решение и да се уважи
исковата претенция за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент.Във въззивната жалба се сочи, че действително клаузата на т. 196, б. „в“ от
приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали
договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд.В
същото време въззивникът намира, че от представените по делото уведомително писмо и
удостоверение ставало ясно, че ответникът е уведомен за прекратяването на договорите.
Първоинстанционният съд неправилно стигнал до обратен извод ,тъй като приел, че в
договорите липсва клауза за т.нар. „фингирано връчване“, в която опитът за връчване да е
приравнен на фактическо връчване на адреса, поради което нямало основание за извод, че
доставянето на удведомителното писмо е достатъчно, за да се приеме, че връчването е
осъществено.Въззивникът цитира нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и извежда довода, че за да
1
породи правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен
договор следва да бъде обективирано в писмена форма за действителност, а не за доказване,
и да достигне до своя адресат - длъжника.Въззивникът излага, че до ответника е била
изпратена покана за доброволно плащане с дата 21.02.2020 г., в която е посочен общият
размер на неплатените задължения на ответника, както и на последния е даден срок от 10
дни, в който доброволно да заплати задъженията си към оператора.Освен това ответникът е
уведомен и че след изтичане на предоставения срок договорите за мобилни услуги и за
лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислени неустойка и оставащите
лизингови вноски по договорите за лизинг. Представено било и удостоверение за доставка
на предупредително писмо от „Тип - Топ Куриер“. От последното се установявало, че
поканата за доброволно плащане е доставена на ответника на 27.02,2020 г. по обявения от
ищеца начин на доставка - до пощенска кутия- на посоченият от ответника адрес в
процесните договори за мобилни услуги.Цитира се разпоредбата на чл.31а от ОУ на ищеца
и с оглед нормата на чл.87,ал.1 ЗЗД въззивникът извежда довода, че ищецът е положил
дължимата грижа да сведе до знанието на ответника писменото предупреждение по чл. 87
ал. 1 ЗЗД. По така изложените съображения намира обжалваното Решение за постановено
както при нарушение на материалния закон, така и при нарушение на процесуалните
правила. Моли постановяване на решение, с което да се отмени Решение № 153/19.12.2022
г. постановено по гр.д. № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Средец и се постанови
Решение, с което да се приезнае за установено по отношение на А. С. М., с ЕГН:
**********, с адрес: *** гр. ***, ул.*** ** ет.* ап.*, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* и за сумата в размер на
194.83лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:52.99
лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.06.2019 г. за
мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси; и 141.84 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 01.08.2019 г. за мобилен номер *************, от които 35.23 лв. представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 106.61 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 01.08.2019 г. При
условията на евентуалност и неуважаване на въззивната жалба изцяло или отчасти моли
заявява възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.
Писмен отговор по въззивната жалба на въззивния ищец не е предявен от
насрещната страна.
Предявена е и въззивна жалба с вх.№ 169/23.01.2023г. на РС-Средец от ответния
въззивник А. С. М.,чрез неговия особен представител адв. Ели Димова от Адвокатска
колегия Бургас,против Решение № 153/19.12.2022 г. постановено по гр.д. № 53/2022 г. по
описа на Районен съд – Средец в частта му, с която е признато за установено по отношение
на ответника А. С. М., че съществува вземане на „Теленор България“ ЕАД срещу него за
сумата от 115.60 лв.,представляваща сбор от дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури : **********/
20.11.2019 год.; **********/20.12.2019 г.; **********/20.01.2020 год. за периода от
20.10.2019 до 19.01.2020 год. и за 88.23 лв. по договор за лизинг от дата 21.06.2019 год.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер *************. Във въззивната жалба
се твърди, че в тази му част решението на съда не е съобразено със събраните по делото
доказателства и изложените от особения представител възражения пред РС-Средец.Заявява,
че неправилно районният съд приемал , че с представени от ищеца фактури, неподписани от
ответника, се доказвало предоставянето на сочените от ищеца услуги на ответника,
основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може
да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на
договорената услуга, за което липсвали надлежни доказателства. Фактурите по своята
2
същност като частен свидетелстващ документ, нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са
предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на
документа. Така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението,
явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното
изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя си факти. Предоставянето на договорените гласови
телефонни услуги и получаването им от ответника следвало да се докаже с надлежни
доказателства, каквито към исковата молба липсват.Моли постановяване на съдебно
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба на въззивния ответник от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/, в
който се заявява становище за неоснователността й. Намира, че съществуването на
облигационна връзка между страните се доказвало по безспорен начин от представените по
делото от ищеца писмени доказателства;в хода на пъровинстанционното производство не
били въведени спорно твърдения за липса на облигационна връзка между страните, която да
обвързва ответника с процесния договор за мобилни услуги, сключен с ищеца.По тази
причина правилно първоинстанционният съд приел, че съгласно Общите условия
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната
реална стойност, би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно
производство или да представи доказателства в тази насока пред съда, каквито
доказателства не се твърдят, а и не са представени в първоинстанционното
производство.При това положение правилно районният съд приел, че едностранно
издадените данъчни фактури от ищеца и неподписани от ответника, доказвали
предоставените му услуги и претендираните за тях цени, което се потвърждават и от
заключението на вещото лице. Моли въззивната жалба на ответния въззивник да бъде
оставена без уважение; моли за присъждане на разноските по делото, заявява възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
/с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД / и въззивната жалба на А. С.
М.,предявена чрез неговия особен представител адв. Ели Димова, за допустими като
предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания пред БОС.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, Бургаският
Окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 41 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,предявени от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против А. С. М. за приемане за установено, че ответникът М. дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер на 398.66 лева,от които:
115.60лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури **********/20.11.2019г.,
**********/20.12.2019г., **********/20.01.2020г. за периода от 20.10.2019г. до 19.01.2020г.;
88.23 лева по Договор за лизинг от дата 21.06.2019 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ************* и
194.83 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
52.99 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
3
21.06.2019 г. за мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси; и 141.84 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 01.08.2019 г. за мобилен номер *************, от които 35.23 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 106.61 лв. , представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
01.08.2019г.
В исковата молба се посочва, че ответната страна не е изпълнила свои парични
задължения по сключените договори,поради което по вина на потребителя е настъпило
предсрочно прекратяване на договорите; по тази причина с издадена на 20.03.2020г.фактура
процесните суми били начислени.Няма спор по делото, че за тези парични вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 316/13.12.2021 год. по ч. гр. д. № 671/2021 год. на РС-
Средец.
Ответната страна в първоинстанционното производство А. С. М.,чрез своя
назначен особен процесуален представител-адвокат Ели Димова, депозира писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Оспорва се наличието на договорни отношения между
страните, заявени са възражения за нищожност на неустоечните клаузи като неравноправни
по смисъла на чл.143, т.5 и т.7 от Закона за защита на потребителите, твърди се, че няма
изявление на ищеца "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прекратяване на договорните
отношения с ответника М. поради неизпълнение от същия на договорните му задължения;
оспорват се представените фактури като се твърди, че същите не доказват по надлежен
начин предоставянето на договорените телефонни услуги.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на
115.60лв.,както и за сума в размер на 88.23лв.,представляваща неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от дата 01.08.2019 г. за предоставени мобилни услуги, и е отхвърлил
претенцията за сума в размер на 194.83 лв.,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от която обща сума : 52.99 лв. представляват
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.06.2019 г. за
мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси; 141.84 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
01.08.2019 г. за мобилен номер *************, от които 35.23 лв.,представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 106.61 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 01.08.2019г.
Решението е обжалвано от ищеца и от ответника / съответно в отхвърлителната
част и в уважаваща част/, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция срещу
първоинстанционното решение изцяло.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във всяка от въззивните жалби оплаквания за неправилност на
4
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която въззивния ищец "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД в качеството си на доставчик и оператор на далекосъобщителни услуги
се е задължило да предоставя такива на въззивния ответник М. по процесните договори за
мобилни услуги, сключени съответно на 21.06.2019 г. / за мобилен номер *************/ и
на 01.08.2019г.-за мобилен номер **************. , съгласно конкретен абонаментен план, а
ответникът в качеството си на ползвател на услугата е поел задължение да заплаща цената
за потреблението й. Освен това между страните на 01.08.2019г. е бил сключен Договор за
лизинг,по силата на който от лизингодателят на лизингополучателят М. е бил предоставен
за временно ползване мобилно устройство, представляващо Таблет модел Леново,за който
лизингополучателят се задължава да заплати сумата от 152,12 лева /с ДДС/.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съд я възприема.
При това положение е установено, че между страните са налице облигационни
отношения, породени от два договора за предоставяне на мобилни услуги и от договор за
лизинг.
Съгласно чл. 31 от приложените от въззивния ищец Общи условия, няма данни за
постъпили оспорвания на фактурите досежно тяхната стойност от въззивния ответник в
рекламационно производство пред мобилния оператор, както и възражения относно
доставянето на услугата, поради което БОС намира, че от събраните доказателства се
установява, че въззивния ищец „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД / е доставило за ползване на потребителя
далекосъобщителната услуга съгласно сключените договори, което води до ангажиране
отговорността на въззивния ответник за заплащане на стойността й.
На следващо място: предоставянето на СИМ-картите на въззивния ответник М. ,
както и на посочения в договора мобилно устройство таблет Леново /което обстоятелства се
удостоверява с подписването на договора от въззивния ответник М./ установява, че
въззивният ищец е изпълнил задължението си до осигури на въззивния ответник достъп до
мобилната си мрежа за да ползва договорените мобилни услуги,както и че потребителя М. е
получил сочения в договора таблет Леново.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на особения представител на въззивния ответник, изложени в жалбата до
БОС за това, че по делото не се установило предоставяне на услугите от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ , за които
били подписани въпросните договори с въззивния ответник.
Относно възраженията на въззивния ответник срещу представените от ищеца и
неподписани от ответника М. фактури следва да се отбележи , че за тях в чл. 114 ЗДДС,
5
ЗСч и др. закони не е предвиден като задължителен реквизит подпис на страните.Съдът
констатира, че фактурите съдържат подробни данни за общото потребление за съответния
номер, респективно- за стойността на тези услуги.Видно от фактура за сумата от 115,50
лева,същата е формирана в по-голямата си част от сбора на дължими абонаментни
такси,които са в размер на 64,58 лева и вноска лизинг- 20,76 лева, които такси и вноска се
дължат ежемесечно, независимо от потреблението на ответника /чл. 23 от ОУ/;видно е , и че
стойността на разговори с други мрежи и с Теленор са общо в размера от 30,26 лева.
Затова се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните
справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.Следва да се отбележи, че е без
значение дали абонатът–ответник е ползвал или не предоставената мобилна услуга,защото,
подписвайки договор за предоставянето й, той се е съгласил да заплаща месечна
абонаментна такса за това. Тук не е необходимо доказване на реално предоставяне на
мобилната услуга, тъй като става дума за такса за предоставяне на достъп до електронната
наземна съобщителна мрежа на ищеца, след което на ответника е била предоставена
възможност използването на тази мрежа- факт, който не се оспорва практически дали
наистина се е възползвал от тази услуга, или не, е без правно значение относно дължимостта
на ежемесечната такса за предоставената услуга.
Във връзка с гореизложеното са и съображенията на настоящия съд по повод
оспорване от въззивния ответник дължимостта на сумата от 88,23 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 01.08.2019 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на действие на договора за лизинг/л. 17
от делото на РС-Средец/ е изтекъл,тъй като същият е подписан на 01.08.2019г. и е за срок
от 23 месеца- т.е. изчита на 01.07.2021г., и вече са били изискуеми всички дължими и
неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента
на изтичането срока на действие на договора. С оглед на това лизингодателят има право да
претендира тяхното присъждане след като е предоставил това устройство на
лизингополучателя и последният се е ползвал от него /данни за обратното няма/, поради
което дължи неговото плащане.На следващо място, независимо от липсата или не на
обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за лизинг от
01.08.2019г., ответникът М. е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови
вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя–
ответник в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен
факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, като липсата на
плащане се установява и от заключението на изслушаната пред РС-Средец съдебно-
счетоводна експертиза.По така изложените съображения съдът намира за основателни
исковете за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в
размера от 115.60лв.,както и за сума в размер на 88.23лв.,представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 01.08.2019 г. за предоставени мобилни
6
услуги, до какъвто правилен извод е достигнал и районния съд.
По исковете за неустойки съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечните клаузи в процесните договори за
мобилни услуги, сключени съответно на 21.06.2019 г./ за мобилен номер *************/ и
на 01.08.2019г.-за мобилен номер **************. В тях е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в т. ч. и приложимите ОУ, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване – а/. неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на
стандарните месечни абонаменти такси; б/. в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги съгласно посоченото в договора или друг документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му, която претенция също следва да
бъде квалифицирана като претенция за неустойка, поради санкционния й характер, уговорен
като обезщетение на ищеца за договорно неизпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно изложените в
исковата молба твърдения, въззивният съд, намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от районния съд, който след изследване на релевантните за спора
обстоятелства, в т. ч. и след тълкуване на договорните неустоечни клаузи е достигнал до
правилни изводи за неоснователност на претенциите за неустойка, предмет на въззивно
обжалване, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Във въззивното
производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да
се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.
На първо място, въззивният съд намира за правилно и при съобразяване
критериите на нормата на чл. 20 от ЗЗД извършеното от районния съд тълкуване на волята
на страните в договорните неустоечни клаузи. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите
могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. В случая се твърди неизпълнение на задължението на потребителя,
което според въззивникът е основание за прекратяване на договора. Съобразно разпоредбата
на чл. 87 ЗЗД, кредиторът може да развали договора, когато длъжникът по него не изпълни
задължението си поради причина за която той отговаря. Следователно нарушението на
задълженията на длъжника е основание за разваляне на договора, но не е основание за
7
дължимост на неустойка, каквото се претендира в настоящото производство. При всички
случаи за едностранното прекратяване на договора е необходимо волеизявление от
изправната страна, което да е достигнало до неизправната такава.В случая такъв извод не
може да се направи от представено удостоверение изх.№ 188/05.09.2022г. от „Тип-топ
куриер“ АД, в което е описано, че предупредително писмо с изх.№ ЕАN13 ********** било
доставено до пощенска кутия на адресата А. М. в гр.Средец, ул.“Военни
блокове“№13,ет.2,ап.15.,тъй като от ищеца ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ не е представено такъв номер
предупредително писмо по делото. От горното се следва, че договорната връзка между
страните не е била предсрочно прекратена , каквито са твърденията на въззивния
ищец,поради което вземанията за претендираните неустойки не са възникнали и правилно
установителните искове за дължимостта им са отхвърлени от районния съд като
неоснователни.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд всяка от въззивните жалби се явява неоснователна,поради което решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/19.12.2022 г. постановено по гр.д. № 53/2022 г.
по описа на Районен съд – Средец.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8