Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……
12.06.2018
г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 16.05.2018 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 508 по описа
за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас против Х.Ш.Х., в която се твърди, че ответникът е страна по
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до
водоснабден имот, находящ се в гр. Свети Влас, Община
Несебър, м-ст ЮРТА ПОД ПЪТЯ, къща Е, маг. 1, за който
в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб.
№ 230370 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа
се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК /като собственик на имота/
по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е следвало да
заплаща консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните
фактури. Сочи се, че за периода от 19.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по процесния
абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода на обща стойност 532,81 лева, осчетоводени посредством фактури
№№ **********/25.09.2015 г. на стойност 66,42 лева, **********/25.05.2016 г. на
стойност 219,49 лева и **********/25.07.2017 г. на стойност 246,90 лева. Твърди
се, че показанията на измервателното средство в имота са отчитани от инкасатор
при спазване на всички изисквания. Иска се осъждане на ответника да заплати
сумите по фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и лихва за забава в общ размер 42,27 лева, в
това число върху съответните главници: 12,87 лева за периода 26.10.2015 г. – датата
на предявяване на претенцията, 27,61 лева за периода 26.06.2016 г. – датата на
предявяване на претенцията и 1,79 лева за периода 26.08.2017 г. – датата на
предявяване на претенцията. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответника, назначен
на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК, който в писмен отговор бланкетно е оспорил
исковете като недопустими и неоснователни. Оспорени са представените фактури и показанията на
водомера.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От 2 бр. справки
от Служба по вписванията – Несебър и от Регистър БУЛСТАТ, от 3 бр. фактури, от
2 бр. справки за показанията на водомер с клиентски номер 230370 и на централен
водомер в къща Е в гр. Свети Влас, м-ст „Юрта под пътя“, Община Несебър и от отговора на първия
въпрос от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че ответникът Х.Ш.Х. е собственик на водоснабдения процесен обект, находящ се в гр. Свети Влас, Община Несебър, ет. 0, магазин
1 /адрес по нотариален акт № 33, том 10, рег. № 3315/26.05.2015 г./, за който в
ищцовото дружество е открита на негово име партида с абонатен № 230370 и адрес гр.
Свети Влас, Община Несебър, м-ст ЮРТА ПОД ПЪТЯ, къща
Е/магазин 1.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
водоснабденият имот представлява търговски обект в сграда за сезонно ползване,
като в него е наличен един водомер, отчитан електронно през периода 19.05.2015
г. – 12.07.2017 г. Няма служебно начислени количества вода. Общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното средство за посочения процесен
период е 162 куб. м. отчетени по индивидуален водомер, а 70 куб. м. са начислени
от разпределение от централния водомер или общо 232 куб. м. Вещото лице е
посочило, че разликата между количеството вода, отчетено по общия водомер и
сумата от отчетните количества вода по индивидуалните водомери е разпределяна
правилно по всички потребители на подотчетни партиди на централния водомер в
сградата-етажна съсобственост, пропорционално на отчетените по индивидуалните
им водомери количества вода. В. л. поддържа, че начисленото количество вода от
разпределение по процесния абонатен номер е остойностено
при спазване на реда на разпределение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. Процесният имот е със сезонен характер.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, по
абонатния номер на ответника са издадени 3 бр. фактури №№ **********/25.09.2015
г. на стойност 98,89 лева, **********/25.05.2016 г. на стойност 219,49 лева и
**********/25.07.2017 г. на стойност 246,90 лева, по първата от които в
счетоводството на ищцовото дружество е отразено частично плащане преди
завеждане на делото, като неизплатената сума по тази фактура остава в размер на
66,42 лева, а общата дължима сума по трите фактури възлиза на 532,81 лева. Във
всяка от трите фактури, посочени по-горе и намиращи се на л. 10, л. 11 и л. 12
от делото, е указан в долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на
сумите. Вещото лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите суми
по фактурите за периодите от деня на падежите им до датата на подаване на
исковата молба, както следва: 12,87 лева за периода 26.10.2015 г. – 20.09.2017
г., 27,62 лева за периода 26.06.2016 г. – 20.09.2017 г. и 1,85 лева за периода
26.08.2017 г. – 20.09.2017 г.
Разпитаната по
делото отчетничка, обслужваща процесния водомер, потвърждава, че измервателното
средство на ответника се отчита електронно, след осигурен достъп в обекта,
както и че последният е със сезонен характер и представлява етажна
съсобственост – блокче с апартаменти и магазинчето на ответника.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени
фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с
оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответника на задължения по
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги до процесния имот, за който в
дружеството е открита и заведена партида под абонатен № 230370. Предявените
искове за мораторна лихва са с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи
условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответникът е собственик на процесния водоснабден
имот през заявения период на водоползване. Безспорно
е, че комуналната партида на имота се води на негово име. Тези факти, отнесени
към нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че
между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по
арг. от цитираните Общи условия – ВиК операторът не е
задължен да предлага писмен договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е и магазинът на
ответника. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни при
дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай, не
се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет. Установи
се от експертизите и гласните доказателства, че инкасирането по партидата на
ответника е станало по показанията на 1 бр. измервателен уред и че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури
№№ **********/25.09.2015
г., **********/25.05.2016 г. и **********/25.07.2017 г. Фактурираните
количества комунална услуга съвпадат с отчетените количества по партидата на
индивидуалния водомер на ответника, при пълно съответствие в показанията,
респективно в разликите между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки
отчетен период. Съответно дължимата обща сума по тези 3 бр. фактури е 532,81 лева,
след частично погасяване на сумата по първата фактура. В тази сума са включени остойностени количества вода от разпределение в размер на
70 куб. м., които се квалифицират като разходи от общия в сградата-етажна
собственост измервателен уред. Разпределеното количество вода е съобразено с
реда по Раздел 3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор –
гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не
представи доказателства, които да установяват плащания по издадените фактури,
респективно от СИЕ следва, че по тях не са отразени плащания за 532,81 лева,
както следва: 66,42 лева по Фактура № **********/25.09.2015 г., 218,49 лева по
Фактура № **********/25.05.2016 г. и 246,90 лева по Фактура №
**********/25.07.2017 г. По изложените
съображения претенциите в рамките на заявената обща главница 532,81 лева за
отчетния период 19.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по процесните фактури за
инкасирани количества вода се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Главницата е дължима със законната лихва от подаване /по пощата/ на
исковата молба на 20.09.2017 г. до окончателното й изплащане. При това
положение се явяват основателни и акцесорните
претенции за лихва за забава, начислена през заявените в исковата молба периоди
от деня на падежите на фактурите до датата на подаване на исковата молба, като
техните размери се доказват от СИЕ, както следва: 12,87 лева за периода
26.10.2015 г. – 20.09.2017 г., 27,62 лева за периода 26.06.2016 г. – 20.09.2017
г. /с оглед на диспозитивното начало съдът следва да
се съобрази с поисканото – 27,61 лева/ и 1,85 лева за периода 26.08.2017 г. – 20.09.2017
г. /с оглед на диспозитивното начало съдът следва да
се съобрази с поисканото – 1,79 лева/.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в
производството разноски в размер на 730 лева /в т. ч. за държавна такса, за
публикация в ДВ, разноски за експертизи и свидетел и за особен представител на
ответника/.
Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева в предвидения минимален размер, съобразно
материалния интерес, равен на цената на исковете, съобразно нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, които Х.Ш.Х. следва да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Ш.Х., роден на *** г., представляван на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК от
адв. Й.Г.Ж. ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК
*********, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД сумата 532,81 лева, представляваща равностойност на доставена,
отведена и пречистена вода вода до партида с аб. № 230370, по издадени фактури №№ **********/25.09.2015
г., **********/25.05.2016 г. и **********/25.07.2017 г., с отчетен период по
фактури от 19.05.2015 г. до 12.07.2017 г., ведно със законната лихва от
20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумите 12,87 лева за периода 26.10.2015 г. – 20.09.2017 г., 27,61 лева
за периода 26.06.2016 г. – 20.09.2017 г. и 1,79 лева за периода 26.08.2017 г. –
20.09.2017 г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите,
както и направените по делото разноски в размер на 730 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА Х.Ш.Х. Илья Борухов
да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: