Решение по дело №1671/2014 на Районен съд - Кюстендил

                                                                                                                                                       и да възобнови хода на съдебното дирене

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр.Кюстендил, 08.04.2015 год.

 

В    И М Е Т О     НА   Н А Р О Д А

 

       Кюстендилският районен съд,гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети март  две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИ

при участието на съдебният секретар Я.А., като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1671/2014 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

         Д.С.Г., ЕГ№ **********,***, представлявана от Адвокатско дружество „А. и К." от АК - Кюстендил, служебен адрес:гр. Кюстендил, ул. Демокрация № 36-А,чрез адвокатите Р. В. А. и С. П. К., е предявила против Ф.Г.И.,***, Кюстендилска община, ул. ****** № 40, иск да бъде признато  за устано­вено в отношенията между страните по делото, че ответницата Ф.Г. И. не е собственик на ½ ид.ч. от  подробно описания в нот. акт. № 31, том I, рег. № 233, нот. дело № 23 / 28.01.2011 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 недвижим имот , както и да бъде отменен посочения нотариален акт за 1/2 ид.част от правото на собственост , т.к. не са били налице основанията за придобиване на имота при условията и по начина, удос­товерени в него. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

  

         Ответницата оспорва основателността на исковата претенция, като моли за постановяване на решение, с което искът се отхвърли. Претендират се и разноските по делото.

 

         КРС, след като  обсъди събраните доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

 

         Страните по делото, видно от удостоверения за наследници изх. № 44/06.06.2014 г. /л.15 и изх.№ 80/19.09.2014 год./л.168, двете изд. от Кметството на с.Жиленци, Кюст.област, са наследници низходящи от първи и втори ред на Г. И. Г.,починал на 23.07.1985 год. в гр.Кюстендил, а последния, съгласно у-ние за наследици изх.№ 71/28.08.2014 г./л.17/ е низходящ от първи ред на И. Г. М.,починал на 14.02.1957 год. от договора за покупко-продажба от 25.05.1937 г./л.7-8/ и записка за вписване на същия/л.9/ се установява,че Г. И. М. е закупил ливада на площ от 1175 кв.м.,находяща се в м.”Грамаге” в землището на с.Жилинци,Кюст.област.Между страните не се спори по това,че Г. И. Г. и купувача по договора са едно и също лице. Праводателят на ищцата, съгласно нот.акт № 77,том II, нот.дело № 476/95 г./л.10/ бил признат за собственик на дворно място от около 1200,00 кв.м., находящо се в махала „Сърбинска” в землището на с.Жилинци,Кюст.област,като между страните не се спори,че акта е обезсилен по съдебен ред. С решение на КОС/л.11-14/ от 16.06.1999 г. по гр.д.№ 813/1997 г. била допусната делба между праводателят на ищцата и ответницата по отношение на дворно място от 1200,00 кв.м., находящо се извън регулацията на с.Жилинци,Кюст.област, в м.”Сърбинска”, ведно с построената в него едноетажна къща, като видно от постановлението за възлагане на недвижим имот /л.23/ по изп.д.№ 20097450400116/09 на ЧСИ С., имота по съделното решение бил възложен на ответницата.От възражение вх. № 94 - 2251 / 30.04.2010 г и  Възражение вх. № 94-551 / 25.01.2010 г /л.19-22/, и находящите се на листа от 24 до 41 по делото вкл. Заповед № РД-16-10-3 / 08.01.2010 г., ,Уведомително писмо изх. № 94-22 / 08.01.2010 г., Уве­домително писмо изх. № 94-22 / 16.04.2010 г., Уведомително писмо изх. № 94-22 / 09.07.2010 г., Протокол № 36 / 13.04.2010 г., Протокол № 3 / 07.06.2010 г., Протокол № 1 / 07.07.2010 г., Задание за Обект: „Кадастрална карта" за имот № 29386.083.049, в оригинал,се установява това,че : 1.по искане на праводателят на ищцата е било открито производство по създаване на кадастрална карта и регистри за район,състоящ се от поземлен имот, находящ се в махала „Сърбинска” в землището на с.жилинци,Кюст.област; 2.за посочения от праводателят на ищцата имот са приети кадастрална карта и регистри за териротиярата на поземлен имот № 29386.83.49; 3.по изработените карти и регистри на горния имот е постъпило възражение от ответницата, свеждащо се до записаната собственост на имота,конкретно съдържащо твърдение,че праводателят на ищцата не е негов единствен собственик; 4.възражението на ответницата е било прието и изготвения кадастрален регистър имота е посочен като съсобствен при равни права между горните лица.Като съсобствен между праводателят на ищцата и ответницата е посочен имот с идентификатор 29386.83.49 и в комбинирана скица № 4165/17.08.2010 г. /л.18/, изд.от Служба по „ГКК”-гр.Кюстендил. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност, № 31,том I,рег.№ 233, нот.дело № 23/2011 г. на Нотарус Н. М. /л.97/ ответницата Била призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 29386.83.49, находящ се в землището на с.Жилинци,Кюст.област,в махала „Сърбинска”, на площ от 815,00 кв.м.,ведно с построените в имота сгради с идентификатори 29386.83.49.1 със застроена площ от 43 кв.м. и сграда със застроена прощ от 15 кв.м.,с предназначение-постройка от допълващо застрояване, с идентификатор 29386.83.49.2.От показанията на свидетелите Н. П., Д. Р., Й. С. и А. Г. /срвн. протокола от о.с.з. на 18.02.2015 г.- листа от 83 до 86 от делото/ ,се установява това, че в процесния имот до смъртта си в еднотежната постройка е живял бащата на ищцата,като част от имота е ползван и от ответницата, за да пасе кравите и да складира изсушена трева. Съгласно експертно заключение вх.№ № 1194/20.01.2015 г./л.66-69/ поземлен имот с идентификатор 29386.83.49 по кадастралната карта и регистър на с.Жиленци не е идентичен с имота по договора за покуптко-продажба от 1937 год.

 

       Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

    

       Съобразявайки установеното съдът счита, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен, поради което ще се уважи. Мотивите на съда са следните:

 

        Правото на собственост се придобива,на осн.чл.77 ЗС по правна сделка , по давност или по други начини, определени в закона. По силата на чл.79,ал.1 ЗС „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.” Владение по смисъла на легалното определение на чл.68,ал.1 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Когато собственик на недвижим имот не разполага с писмени доказателства за правото си на собственост, или притежаваните не са достатъчни, на осн. чл. 587, ал. 2 ГПК нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот и въз основа на доказателствата се произнася с мотивирано постановление,при което и ако правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. В случая ищцата твърди, че ответницата не е изключителен собственик на процесния недвижим имот, за собствеността на които се е снабдила именно с нотариален акт по смисъла на чл.587, ал.3 във вр. с ал. 2 ГПК. Този нотариален акт- № 31,том I,рег.№ 233, нот.дело № 23/2011 г. на Нотарус Н. М.,е приет като доказателство по делото и същия установи твърдението на ищцата, че ответницата е претендирала и съответно призната за негов единствен собственик. По силата на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, 

 

 

 

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и при  оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПКВ казуса от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата в исковия период,т.е и практически минимум за времето от 2001 г. до 2011 год. ,не е упражнявала върху имота фактическа власт, носеща белезите на владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС, характеризиращо се освен това и с допълнителните, съгласно трайно установената съдебна практита,като да е явно,спокойно и непрекъснато. Основните белези на владението са упражняване на фактическа власт върху имот,лично или чрез другиго, плюс намерението са своене на вещта.Съвкупния анализ на докаателствата не дават основание на съда да приеме на първо място,че ищцата е упражнявала фактическа власт върху целия имот лично,или чрез другиго, например праводателят на ищцата, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Болшинството от свидетелите са виждали да живее и ползва имота бащата на ищцата,като в имота е забелязвана и ответницата, да пасе кравите си, което не означава, че това и действие е упражняване на фактическа власт, тъй като би могло да бъде резултат на предоставено и право на ползване от бащата на ищцата, респ. на неформален заем за потребление,сключен между последния и ищцата.В същност от показанията на свидетелите не може да се направи и извода,че бащата на ищцата е ползвал имота на основание предоставени му от ответницата подобни права. Същественото е, че ответницата е следвало да има намерението, т.нар „анимус” за своене на вещта изключително за себе си,а показанията на всички свидетели не дават основание на съда да приеме този извод. В подкрепа на извода на съда, че ответницата не е имала намерението да придобие изключително за себе си собствеността на имота са и писмените доказателства по делото, сочещи на това, че бащата на ищцата е предприел действия по заснемане на имота в кадастрална карта и отразяването му в кадастрален регистър като негова изключителна собственост, по повод на която административна процедура ответницата е сторила неизгодното за нея признание, обективирано в подаденото възражение против изготвени кадастрална карта и регистър,че праводателят на ищцата не е е единствен собственик на имота, а той е съсобствен при равни права на нея и горния, тъй като има наследствен характер.Възражението на ответницата е било прието и съответно няма данни и доказателства да е  оспорено от праводателят на ищцата,а пък допуснатите на страната на последната свидетели,не дават основание на съда да приеме,че последният е владял имота само за себе си,поради което към 2011 г.,когато ответницата е била призната за собственик на основание давностно владение,такова не е било осъществено от нея за предписания десетгодишен срок,същата не е имала намерението да свои имота като свои,не е упражнявала владение по смисъла на чл.68 ЗС.Като резултат искът ще се уважи и съдът ще отмени за 1/2  ид.част горния констативен нотариален акт. На ищата като резултат от уважаване на исковата претенция ще се присъдят сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 710,00 лева.

Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК,съдът:

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Д.С.Г., ЕГН **********,*** и Ф.Г.И.,***, Кюстендилска община, ул. ***** № 40, че последната не е собственик на ½ ид.ч. от  подробно описания в нот. акт. № 31, том I, рег. № 233, нот. дело №23 / 28.01.2011 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 при нотарална камара-град София, недвижим имот .

       На осн.чл.5387,ал.2  ГПК съдът ОТМЕНЯВА  нот. акт. № 31, том I, рег. № 233, нот. дело № 23 / 28.01.2011 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 при Нотарилна камара-гр.софия за 1/2-една втора ид. част от правото на собственост на описания в него недвижим имот.

 

         ОСЪЖДА Ф.Г.И.,***, Кюстендилска община, ул. ***** № 40, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 710,00-седемстотин и десет лева, представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: