МОТИВИ към
присъда № 532/26.11.2013 г. по НОХд. № 480/2013 г. по описа на Районен съд
Червен бряг
Делото
е образувано като незабавно производство. Разгледано е и е приключило по общия
ред, поради необходимост от събиране на доказателства.
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Н.О.И. с ЕГН ********** за това, че на 21.10.2013 г. по ул. “Димитър Благоев” в с.
Радомирци, транспортирал без редовно писмено позволително, незаконно добит от
другиго 1,2 куб.м. дървен материал дъб на стойност 73.20 лв., като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл.235 ал.6, предл. 3-то, вр.ал.2, предл.
3-то, вр.ал.1 от НК
Представителят на РП Червен бряг прокурор Красимира
Петрова поддържа обвинението. Пледира, че извършването на престъплението е доказано
в хода на процеса и са установени елементите на престъплението както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира за наказание глоба в размер на максимума
предвиден в закона - 300 лв. с доводи, че подсъдимият е осъждан, както и събраните в хода
на процеса доказателства, че е бил наказван по административен ред с влезли в
сила наказателни постановления за същото деяние, съставляващо нарушение по
Закона за горите.
На основание чл. 235 ал. 7 от НК предметът
на престъплението, който е обезпечен да бъде отнет в полза на държавата.
В процеса подсъдимите участват лично и със служебен
защитник - адвокат П.К. ***. Не дава обяснения.
Защитникът пледира, че в хода на процеса обвинението
не доказва наличието на съществени елементи от състава на престъплението – че
транспортираната дървесина е била от горския фонд; че не са събрани
доказателства и не е доказано от кое лице е била добита незаконно с доводи, че
това е съществен елемент от състава на престъплението; че предвид количеството
на дървесината и причинената щета деянието е малозначително и не съставлява
престъпление; че подзащитният му е наказан по административен ред за
извършеното видно от свидетелските показания събрани в последното по делото
съдебно заседание, поради което не може да носи и наказателна отговорност. Моли
подзащитният му да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид самопризнанието на подсъдимия
и доказателствата събрани в хода на досъдебно производство, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, с постоянен адрес с. Радомирци обл. Плевен,
с основно образование, женен, безработен, осъждан за престъпление по чл.194 от НК,
с ЕГН **********.
С НП №1482/24.09.2013 г. в сила от 08.10.2013 г. е наказан по административен
ред за деяние извършено на 15.08.2013 г. изразено в транспорт на дърва без
редовно писмено позволително – превозен билет.
На 21.10.2013 г. около 11.50 часа
свидетелите Я.Д.М. и Г.Д. *** се
движели със служебен автомобил по ул."Г.Д." в с. Радомирци.
Възприели движещи се по улицата четири каруци с впрегнати коне натоварени с дърва да пресичат главната улица, като
продължили движението си по ул."Д.Благоев". Настигнали каруците и ги спрели за проверка. В една от каруците установили подсъдимия, като самоличността
му била установена с помощта на справка чрез оперативния дежурен при РУП Червен
бряг. Свидетелите възприели, че намиращите се в каруцата на подсъдимия дърва не
били маркирани. Не възприели от същия обяснение има ли съответното разрешение за
транспортиране на превозваната от него дървесина. Уведомили дежурния при РУП
Червен бряг за констатираното. На място пристигнал разследващ полицай и свидетелите
А.А. и Ц.П. ***. Тези двама свидетели измерили количеството на намиращата се в
каруцата на подсъдимия дървесина по традиционния описан в ЗГ начин – с
измерване посредством рулетка. Установено било количество 1,2 пространствен куб.м. дървесина. Дървесината
била дъб по вид, били дълги - с дължина от два до два метра и 0.30 см., с
дебелина над 3 см. при тънкия край; не били маркирани с ДГМ. Свидетелите П. и А.
съставили на подсъдимия два акта по ЗГ: за транспортиране на немаркирани дърва
и транспортиране на дърва без редовно писмено позволително, които не са
приложени като доказателства по делото. Тези двама свидетели и свидетелите
полицейски служители лично възприели от подсъдимия, че не притежава редовно
писмено позволително за транспортиране на дървата. Бил извършен оглед на
местопроизшествие, съставени протокол и фотоалбум. В огледния протокол било
отразено, че намерените в каруцата на подсъдимите дърва са 1,2 куб.м. дъбови дърва. Дървата не били иззети, поради липса на
техническа възможност. Били
предадени на отговорно пазене на кмета
на селото, като бил съставен протокол за отговорно пазене. В същия е отразено,
че се предават дъбови дърва за огрев с дължина около 230 см и диаметър 4-8 см. /л.8
от ДП/.
В хода на процеса не
се установи кой и по какъв начин е добил транспортираните от подсъдимия дърва.
В хода на съдебното следствие съдът възприе заключението
на вещото лице по назначената в хода на ДП оценителна експертиза. От
заключението на вещото лице, което не се оспори от защитата и подсъдимия и
което съдът възприе за компетентно се установява, че стойността на 1,2 куб.м. дървета дъб е 73.20 лв., равностойност на 0.24 МРЗ за
страната към датата на извършване на деянието. Тази равностойност определя
случая като маловажен.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство с
допустими по закон доказателствени средства доказателства - показанията на свидетелите Я.М. и Г.Д., Ц.Д.П. и А.А., писмените доказателства - справка
за съдимост, писмо на РДГ Ловеч №11270/14.11.2013 г.; заключение по изготвена в хода на ДП производство
съдебно-счетоводна експертиза;
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.10.2013 г.; фотоалбум за посетено
местопроизшествие и протокол за отговорно пазене. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и
с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът прие
за доказано, че с конкретни свои действия изразени в транспортиране на 1,2
пр.куб. м. дъбови дърва за горене, незаконно добити от другиго на стойност 73,20
лв., без да имат редовно писмено
позволително за това, със съзнанието за обществено опасния характер на деянието
и неговите последици, при пряк умисъл – като искал настъпването им, на
посочените в обвинителния акт дата и място, подсъдимият осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл.235 ал.6,
предл. 3-то, вр. ал.2 предл.3-то, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е бил установен от
свидетелите полицейски служители да транспортира 1.2 куб. м. дъбов материал с
каруца, който е бил незаконно добит от другиго – установи се от показанията на
свидетелите, че транспортираните от подсъдимия дърва не са били маркирани,
което е достатъчно основание да се приеме, че същите са били незаконно добити от
неустановено лице.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението и
от субективна страна при пряк умисъл. Видно от цитираното по-горе писмо на РДГ
Ловеч същият подсъдим е бил наказан по административен ред по ЗГ за същото
деяние и в този смисъл следва непосредствения извод, че при извършване на
деянието за което му е повдигнато обвинение е имал съзнание, че извършването на
подобен вид дейност е престъпление.
Безспорни са доказателствата за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия. Това са показанията на свидетелите полицейски
служители М. и Д.. Двамата свидетели непосредствено са възприели същия в
каруцата, в която впоследствие било установено количество 1,2 куб.м. дърва, за
които подсъдимият нямал разрешение за транспортиране.
Несъстоятелни са възраженията на защитата, че деянието
е несъставомерно, тъй като в хода на ДП и в съдебната фаза на наказателното
производство не са събрани доказателства транспортираната дървесина да е от
горския фонд, което било елемент от състава на престъплението; че не са събрани
доказателства и не е доказано от кое лице е била добита незаконно тази
дървесина с доводи, че това е съществен елемент от състава на престъплението;
че предвид количеството на дървесината и причинената щета деянието е
малозначително и не съставлява престъпление; че подзащитният му е наказан по
административен ред за извършеното видно от свидетелските показания събрани в
последното по делото съдебно заседание, поради което не може да носи и
наказателна отговорност.
Доводи на съда:
Повдигнатото обвинение е за престъпление
по чл.235 ал.6, вр. с ал.2 предл.3-то от НК. Елемент на деянието от обективна
страна е транспорт на дърва незаконно добити от другиго. Хипотезата дървата да
са от горския фонд е относима за деяние по ал.1 на същия текст, каквото
обвинение не е повдигнато.
Установяването на
факта кой конкретно е добил незаконно дървесината транспортирана от дееца не е
елемент от състава на престъплението. За състава на престъплението не е
задължително установяването на личността на извършителя извършил сечта на
дърветата. Достатъчно е дървата да са незаконно добити от другиго – самият
факт, че по обяснение на подсъдимия дадено пред свидетелите полицейски
служители е намерил дървата отсечени в землището на град Луковит е достатъчно
основание да се приеме, че същите са незаконно добити от другиго. Съществен
елемент от обективна страна за състава на престъплението е да се транспортират
дърва незаконно добити от другиго без редовно писмено позволително. Последният
факт не се оспорва от подсъдимия, а безспорно се установи в хода на процеса и
от четиримата свидетели, пред които подсъдимият е дал обяснение, че не
притежава редовно писмено позволително.
Деянието в никакъв случай не е малозначително
независимо от количеството на транспортираната дървесина и нейната равностойност
спрямо МРЗ за страната. Видно е от справката за съдимост, че подсъдимият е
осъждан. Видно е и от писмото на РДГ Ловеч, че само два месеца преди това
подсъдимият е извършил същото деяние, за което е бил наказан по административен
ред. Степента на обществената му опасност не може да обоснове извод за
малозначителност на деянието.
Несъстоятелни са доводите, че за същото деяние
извършено на 21.10.2013 г. подсъдимият бил вече наказан и по административен
ред. Такива доказателства няма. Фактът, че по показания на свидетелите А. и П.
на същия са били съставени АУАН не обосновава извод, че за същото деяние
подсъдимият е наказан и по административен ред с влязло в сила НП за същото.
Несъстоятелни и непочиващи на закона са доводите на
защитата, че подсъдимият не може да носи едновременно и наказателна и
административна отговорност за едно и също деяние. Административната и
наказателната отговорност не са в пряка зависимост и административната
отговорност не изключва наказателната отговорност.
Стойността на дървесината – равностойност на 0.24 от
МРЗ за страната към датата на извършване на деянието определя случая като
маловажен, което определя квалификация по чл.235 ал.6, вр. с ал.2, вр. с ал.1
от НК.
При така установеното съдът
призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи съдът отчете и прие, че
предвид събраните по делото доказателства за личността му – осъждан и наказван
по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за същото
деяние от една страна, от друга като отчете конкретната степен на обществена опасност на
деянието – 1,2 куб.м. дърва на стойност 73.20 лв. съдът прие, че на подсъдимия
следва да бъде определено и наложено наказание глоба по вид като наказанието
следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК. Не се установиха в
хода на процеса нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При горните съображения съдът
осъди подсъдимия на глоба в размер към максимума предвиден в разпоредбата на
чл.235 ал.6 предлож.3-то, а именно в размер на 250 лв.
Съдът прие, че предвид
конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия и такова по вид и
размер наказание ще изпълни целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът прие, че наказанието
лишаване от свобода до една година или пробация са несъразмерно тежки за
подсъдимите предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието и
конкретна обществена опасност на подсъдимия.
Съдът прие, че не са налице
основанията да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК при следните
съображения: макар и леко престъпление престъплението по чл.235 ал.6 от НК
засяга съществено обществените отношения в страната предвид установената
практика безразборно да се изсичат горите и да се закупуват дърва от случайни
лица не по установения ред в страната, при което не само безразборно се
унищожават горите в страната, но и се създава у населението чувство на
ненаказаност и незачитане на установения в страната правов ред. Освен това
доказателствата за степента на обществена опасност на подсъдимия не обосновават
такъв извод за малозначителност на деянието.
Съдът прие, че не са налице
основания да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Подсъдимият е осъждан. Деянието
е резултатно. С него са причинени имуществени вреди. Същите не са възстановени,
а това се явява процесуална пречка за
приложение на горната разпоредба, която има императивен характер, но се прилага
при определени условия.
Предвид установения факт, че дървата
се намират на отговорно пазене в кметството съдът на основание чл.235 ал.7 от НК отне в полза на държавата 1,2 пр.куб.м. дъбови дърва, намиращи се на
съхранение в с. Радомирци обл. Плевен, ул.”Ракитска” №57 с пазач П.Д. Й..
При този изход на делото на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на
ОД на МВР Плевен сумата 35.00 лева, представляваща разноски за вещо лице по
дознание № ЗМ - 715/2013 г. по описа
на РУ “Полиция” гр. Червен бряг /НП 90/2013 г. по описа на РП Червен бряг/.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: