№ 15092
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110154314 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1428,10 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, за периода от
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното
изплащане;
- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 170,14 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1428,10 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 04.05.2023г.;
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 70,37 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39,
за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до
окончателното изплащане;
- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 70,37
лв. за периода 16.07.2017г. – 04.05.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.
37, вх. В, ет. 1, ап. 39, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. Б. Б. чрез процесуалния
представител адв. Р. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е
собственик на процесния имот, съответно потребител на топлинна енергия. Оспорва
1
дължимостта на вземанията за дялово разпределение, поради липсата на действащ договор
между ЕС и ФДР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и "Топлофикация
София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Видно от приложения като доказателство договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 92, том II, на 14.03.1983 г., Цоло Христов
Петков, Бона Маринова Христова, Димитър Николов Бузяков и Пепа Цолова Б., придобили
правото на собственост върху жилище № 39, находящо се в жилищната сграда-блок № 37,
вход В, на I-ви етаж, в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“.
От приетото писмо на Столична община, Дирекция "Общински приходи", отдел
"Общински приходи – Слатина", – официален свидетелстващ документ, неоспорен от
страните, във връзка с което е приложено и заверено копие от декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, се констатира, че процесният имот е деклариран на 06.06.2005 г. като собственост на
Б. Д. Б., ЕГН **********.
От представените удостоверения за наследници се установява, че Бона Маринова
Христова /починала на 21.05.1999 г./ е оставила като свой наследник Б. Д. Б., а Цоло
Христов Петков /починал на 1.12.1985 г./ е оставил като свои наследници – Пепа Цолова
Христова /починала на 12.12.1997 г./, Бона Маринова Христова /починала на 21.05.1999 г./ и
Б. Д. Б..
С оглед горното и като съобрази, че по делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни действия с процесния имот, съдът приема, че за процесния
период, ответницата Б. Д. Б. е притежавала качеството на потребител на топлинна енергия
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх.
В, ет. 1, ап. 39.
По повод възражението на процесуалния представител на ответницата, че съгласно
договора за покупко-продажба на процесния имот, съсобствениците са били четирима, съдът
намира, че лицата Бона Маринова Христова и Цоло Христов Петков /съпрузи и двама от
купувачите/ и Пепа Цолова Б./Христова/дъщеря на горепосочените и сестра на ответницата/
са починали и са наследени от ответницата, за която съдът приема, че е изключителен
собственик, предвид неоспорената декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която не са посочени други
собственици на процесния имот освен ответницата. Видно от самата декларация имотът е
бил придобит от ответницата по наследство. Тази декларация съдържа извънсъдебно
признание на неизгодни за страната факти, които с оглед материалите по делото съдът
възприема.
2
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период, ищецът е изпълнил
3
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която
се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия, като е изчислявало
точно дължимите суми според методиката съгласно Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, действаща през релевантния период. Изяснява, че разходите за
процесния имот са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове. Уточнено е също, че проверката на топломера за 2020 г. е била
извършена 21 месеца след законовия срок, като пропускането на 24-месечния законов срок
за метрологична проверка на топломера е нормативно нарушение, но от техническа гледна
точка, наличието на метрологична проверка, макар и извършена след законоустановения
срок, дава основание на вещото лице да заключи, че за този период, топломерът е бил годно
средство за техническо измерване.
Предвид посоченото, съдът счита, че възраженията относно извършването на
услугата „дялово разпределение“ са неоснователни.
Още повече съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е. потребителят, има право на
възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената
топлинна енергия. По делото няма данни, че ответницата Б. Д. Б. като потребител е
възразила срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена
топлинна енергия, респ., че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. Съгласно СТЕ, за процесния период
01.05.2020г. – 30.04.2022г., потребената топлинна енергия е в общ размер на 1 473,65 лв., а
съгласно ССчЕ – 1 473,66 лв., а за дялово разпределение – 70,37 лв. за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., по отношение на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия,
сумата е изчислена в размер на 174,56 лв., а относно лихвата за забава върху главницата за
услуга „дялово разпределение“, същата е в размер на 13,51 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за дължимата сума за потребена
топлинна енергия подлежи изцяло на уважаване, тъй като е заявена сума в по-малък размер
– 1428,10 лв., от посочената в двете експертизи.
По делото действително не е представен договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач. Видно е обаче от Протокол № 7-3030 от 23.08.2011г., че ОС на ЕС е
избрало „Бруната“ ООД за извършващ услугата „дялово разпределение“ в сградата. Ето
защо би могло да се приеме, че има и сключен такъв договор. Дори да се счете обратното
при липса на договор или неподновяване на същия както по ЗЕ /отм./ и Наредба №2 за
топлоснабдяването /отм./, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните
съсобственици топлинна енергия, тъй като тази ситуация е настъпила поради тяхното
поведение, което е било в разрез със задължението им да сключат такъв договор. Не може да
4
се счете, че в тази хипотеза същите нямат задължението да заплащат потребената енергия
/чл.58 от Наредба №2 – отм. и чл.61 от Наредба № 16-334/07/ или за услугата „дялово
разпределение“, т.е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита сам
потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл.61 ал.3 от Наредба № 16-
334/07г./съотв. чл.58 ал.5 вр. ал.3 т. 2 от Наредба №2-отм./Дефакто във всички случаи е
предвиден механизъм за изчисляване на потребената топлинна енергия, стойността на която
услуга се следва от етажните собственици.
Предвид заключението на ССчЕ, дължимата сума за тази услуга е в размер на 70,37
лв., поради което искът в тази част подлежи изцяло на уважаване.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и моментът, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от
изтичане на периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящия случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за периода от датата, следваща срока на
плащане, записан в съответните фактури, до 04.05.2023 г. е в размер на 174,56 лв., т.е. искът
подлежи изцяло на уважаване до претендирания размер от 170,14 лв.; относно
обезщетението за забавено изпълнение върху възнаграждението за услугата „дялово
разпределение“ , същото е в размер на 13,51 лв., до която сума следва да се уважи искът,
съответно да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 13,85 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 1 682,46 лв., Уважена част: 1 682,12 лв.; Отхвърлена част – 0,34 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково производство – 173,47 лв. и в заповедно
производство – 33,65 лв.; Депозити за експертизи – 550 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за исково и заповедно производство определено в минимални размери общо
150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 907,12 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 906,94 лв.
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски
от ищеца в размер на 0,10 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Б. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
25919/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1 428,10 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, за периода от 01.05.2020г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 170,14 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1 428,10 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021г. – 04.05.2023г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 70,37 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното
изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 13,51 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 70,37 лв. за периода
16.07.2017г. – 04.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13,51 лв. до пълния
предявен размер от 13,85 лв., като неоснователен;
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“,
бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39 да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 906,94 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на Б.
Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 37, вх. В, ет. 1,
ап. 39, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 0,10 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„БРУНАТА“ ООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
6
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7