Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                        №……..

 

 

             гр. Пирдоп, 06.03.2020 година

 

 

 В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

            Районен съд-Пирдоп, първи състав в публично съдебно заседание проведено на шести февруари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                   Председател: Симеон Гюров

 

при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 271 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ).

Делото е образувано по искова молба на М.П.У. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.С.С. *** против ..., гр. Пирдоп 2070, Индустриална зона, управители: Любомир Стойнов Гарчев, Христо С. Петканов.Ищецът твърди в исковата молба, че към 07.09.2018 година е бил в трудово правоотношение ..., седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп 2070, област София, община Пирдоп, Индустриална зона. Твърди, че на 07.09.2018 г. по време на осъществяване на трудовия процес претърпял злополука, свързана с падане от височина. Настанен бил в УМБАЛ Пловдив АД, където било проведено оперативно лечение. Престоял в лечебното заведение от 07.09.2018 г. до 17.09.2018 г. Ищецът твърди в исковата молба, че с Разпореждане № 5104-22-87 от 19.09.2018 г. на НОИ - ТП София област злополуката, настъпила на 07.09.2018 г., декларирана от осигурителя ...вх. № 5101-22-92 от 14.09.2018 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ищецът твърди в исковата молба, че видно от представените болнични листове за периода от 07.09.2018 г. до настоящия момент е бил в продължителен отпуск за временна неработоспособност, който продължава. Ищецът твърди в исковата молба, че с експертно решение № 1077 от 038/27.02.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД му била  призната временна неработоспособност до 05.03.2019 г. С експертно решение № 2379 от 080/03.05.2019 г. състоянието на временна неработоспособност е продължено с 60 дни. Ищецът твърди в исковата молба, че от злополуката претърпял значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни болки и страдания. Лечението му било трудно и продължително. Възстановяването било бавно и налагало  продължителни процедури по раздвижване и рехабилитация. През цялото време бил с понижено самочувствие и изпитвал силно безпокойство относно това, дали ще бъде отново пълноценен човек, който да има възможността да работи и да издържа семеиството си. Повече от половин година бил чувствително обездвижен, като възстановяването на двигателните функции на крайника се възстановявали трудно и дори към настоящия момент не били в състоянието, от преди увредата. С оглед на изложеното представя наличните към момента писмени документи, установяващи наличието на трудово злополука, вида и характера на настъпилите увреждания, в резултата на трудовата злополука, проведеното лечение и продължителността на неработоспособността и моли съда да образува съдебно производство, като изменя размера на иска в настоящото съдебно заседание, като  приеме, че е налице основанието по чл. 200 от КТ и да осъди ответното дружество ...да му заплати сумата от 15 000,00 лева, ведно със законна лихва от датата на настьпване на вредата-07.09.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението, представляваща обезщетение за претьрпените от злополуката неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни болки и страдания, както и направените разноски за това производство.

В предоставения на ответното дружество едномесечен срок по чл.131 ГПК, същото се е възползвало от правото си да подаде писмен отговор, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Представило е писмени доказателства и е направило доказателствени искания.В писмения си отговор ответното дружество е направило искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,п.к. 1000, район „Възраждане”, бул.„Тодор А.” № 18. С определение от 05.07.2019 г. в з.з. съдът е допуснал Застрахователна компания „УНИКА“ АД в качеството й на трето лице помагач на ответника. От Застрахователна компания „УНИКА“ АД чрез процесуалния представител юр.к.Весела Николаева Динева е постъпило писмено становище, с което оспорва по основание и размер  иска предявен от ищеца М.П.У..

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявената искова претенция, претендира разноски, представя  писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявената искова претенция. Сочи, че същата е неоснователна, като е налице съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука. Претендират се направените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите  по делото писмени доказателства: Разпореждане № 5104-22-11 от 02.02.2017 г.: разпореждане № 5104-22-87/19.09.2018 г. На НОИ- Териториално поделение-София Област за признаване на злополуката за трудова; епикриза от УМБАЛ Пловдив АД, отделение по ортопедия и травматология, епикриза от УМБАЛ Пловдив АД ОФТР, амбулаторен лист № 1196/05.03.2019 г., епикриза от УМБАЛ Пловдив АД, отделение по ортопедия и травматология, епикриза от ВМА-БПЛР- гр. Хисаря, експертно решение на ТЕЛК № 1077 от 038/27.02.2019 г., Експертно решение № болнични листове за периода 07.09.2018 г. - 04.05.2019 г.; Трудов договор № 47/10.04.2018 г., сключен между Ди Би Карго и М.У.; Длъжностна характеристика на М.У., получена от служителя на 10.04.18 г; Договор за придобиване на професионална квалификация № 40/15.02.2018 г.; Учебен план и програма за професионална квалификация по част от професия и придобиване на правоспособност „Маневрен стрелочник”; Удостоверение, издадено от ИА „Железопътна администрация” за издържан от М.У. изпит за „Маневрен стрелочник"; Удостоверение Per. № 6976-290/11.04.2018 г. за професионално обучение по професия „Маневрен Стрелочник”; Инструкция за безопасно извършване на маневра в индустриален клон, в сила от 01.01.2017 г.; Служебна бележка № 350 за проведен на 11.07.2018 г. начален инструктаж по безопасност на М.У.; Тримесечен инструктаж за третото тримесечие на 2018 г.; Инструктаж по охрана на труда и трудова безопасност, проведен на 07.09.2018 г.; Обяснения на служители на Ди Би Карго, очевидци на инцидента; Обяснения на М.У.; Протокол № 6/12.09.2018 г. на Комисия за разследване на причините за трудовата злополука; Застрахователна полица № 18001L20015, издадена от „Застрахователна компания Уника” АД на 16.05.2018 г.; ищеца писмо изх.№ 274/24.10.2018 г. от „Ди Би Карго България“ ЕООД и информация за сметка за период: 01.08.2018 г. – 27.09.2019 г. на М.П.У.; Епикриза от ВМА – БПЛР – гр.Хисар от 04.06.2019 г.; Експертно решение № 3534 от 118 от 28.06.2019 г.; болнични листове за периода 05.05.2019 г. до 02.08.2019 г. и документ, удостоверяващ наличие на банкова сметка ***; Общи условия на застраховка „Отговорност на работодателя” , като и не се спори между страните, че ищецът е работил в ответното дружество, същия е запознат с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, като е преминал необходимия инструктаж, като на 07.09.2018 година претърпял трудова злополука, в резултат на която е СЧУПВАНЕ НА ДВЕТЕ ПИЩЯЛНИ КОСТИ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА С ИЗКЪЛЧВАНЕ /сублуксация/ НА ДЯСНАТА ГЛЕЗЕННА /скочна/ СТАВА.

Установява се от показанията на свидетеля Витка Узунова, съпруга на ищеца, чиито показания настоящия съдебен състав цени като непосредствено възприети и непротиворечиви, че това се случило на 7-ми септември, била в гр.Пловдив по лична работа, съпругът и се обадили и и казал: „Скъпа претърпях злополука трудова. В момента съм в линейка и пътувам за болница. Не се знае за коя болница. Ще ти се обадя допълнително“. Минало се известно време. Казал и, че е в карловската болница и чака линейка за гр.Пловдив. Отново се минало доста време и и се обадил и казал, че се намира в Окръжна болница Пловдив. Попитала го какво е станало, как. Той и обясни, че паднал, счупил си крака и казвал: „Жена, не мога нито да стъпя, нито да го поместя“. Попитала го къде е, как стават нещата. Той и казал: „Нека да дойде доктора, защото ще ме приемат по спешност и ще се обадя отново“. Минало се известно време, той и се обадил и казал: „Кракът е много лошо счупен на три места  и ще се наложи операция“. Попитала го кога, как. И той казал: „Сега в момента ще се опитат да го извъртят и да го наместят, защото е на една страна“. Посетила го в болницата, но той и казал да не е вечерта, защото ще му правели различни неща, а да отиде на другия ден да му занесе каквото е нужно и това, което трябвало за операцията. На другия ден отишба, видяла го, бил блед, много изтормозен и притеснен, защото му казали състоянието на крака. Казали му, че ще трябва да заплати определена сума, за да му се направи операцията. Ще му слагат платки, бинтове и т.н. и чакали всеки момент да влезе в операция. В момента изпитвал болки, казвал: „Жена, много ме боли крака“ и му бил обездвижен с някакви тежести. Бил на легло, неподвижен, не ставал и доколкото знае, всичко е било под него и там една жена се е грижела за него. Същият ден, половин час, след като отишла при него, го вкарали в операция, която траела повече от три часа и половина. Чакала отвън. След това говорила с доктора, който го е оперирал, той казал, че операцията за сега била успешна, била е много сложна и се надявал всичко да бъде в рамките на това, което трябва. Свидетелката изчакала да го изкарат от операционната. След това трябвало да го заведат на рентген, за да видят дали всичко е наред. Консултирала се пак с доктора и си тръгнала късно вечерта към девет и нещо. Престоят в болницата бил повече от 10 дена. Всеки ден ходела. Всеки ден го обгрижвала. Не трябвало да се движи. След това му били дали инвалидна количка, за да ходи до тоалетната. Може би след 3-ия, 4-ия ден започнал да се придвижва с инвалидна количка. Толкова бил отпаднал, че не смеел с патерици да върви, защото можел да загуби равновение, болката била неописуема. Той до последно бил с медикаменти за успокояване на болката. Дори вкъщи пак имал такива обезболяващи. Бил много отчаян, защото впоследствие разбрал, че доктора му казал, че има вероятност той да не може да стъпи на крака, да няма тази подвижност и опора на самия крак. След изписването той бил на медикаменти, вкъщи си бил, свидетелката го обгрижвала, защото нямало кой друг да и помага в това нещо. Трябвало да му се бият инжекции. Всеки ден го карала до „Бърза помощ“ да му се бият инжекциите, било му трудно движението вкъщи – до тоалетна и такива по-обикновените неща му били много трудни и по принцип тя му помагала. Той три месеца нямал право да си стъпи на крака. Буквално му казали да не стъпва, да не се обляга, защото всяко едно грешно стъпване, залитане такова, може да му коства операцията – да му стане нещо на крака. След това отишъл да му махнат пирони. Отново бил обездвижен. Това се случило пак в същата болница, със същия доктор, който го оперирал, той всъщност му водел цялото лечение. След махането на пироните имало едно раздвижване, пак в същата болница, пак под наблюдение. Продължителността била 7 дена, при което той започнал леко да си движи крака. Поне 3-4 месеца били минали и тогава той отишъл на това раздвижване. След това раздвижване той постъпил в Хисаря, във военния санаториум пак така на раздвижване. Той ходел доста често, може би поне още 3-4 пъти на раздвижване, от което имало подобрение, но пак си му останала болката. След това в болнично заведение не е провеждал рехабилитация. Просто това било препоръка от лекуващия лекар да ходи по-често в такива рехабилитационни центрове за да укрепнел самия мускул и костта. Започнал да се възстановява, когато доктора му даде лека надежда, че ще проходи. Дотогава той бил унил. Той казвал: „Сега какво, аз няма да работя, аз не мога да си издържам семейството. Сега, когато имате нужда от мен –  имаме две деца, те имат нужда от мен, трябва да се работи. Аз сега не мога да работя, стоя си вкъщи“. Просто психически бил много отчаян. След рехабилитацията, която му направили в болницата, тогава започнал с една патерица да се движи и вече може би месец или повече след това след първата рехабилитация може би в Хисаря в санаториума тогава се отпуснал така да върви, но пак беше с тези ръкохватки ли как се наричат, тип като бастун, не знае как се наричат точно. Докато вървял целия оздравителен процес той изпитвал болки и до момента ги изпитвал, защото един пирон все още бил в крака му, поради това, че той стои като опора на самата кост. Докторът казал, ако не му пречи да стои, защото дава опора на самата кост. Той не бил възстановил първоначалното си състояние. Имал лека деформация в самия крак, в смисъл крака му е надут. Кракът му отичал, продължавал да го боли при продължително ходене. Едва ли ще се възстанови, както е бил. След операцията и ваденето на пироните започнал за пръв път да стъпва на крака с помощни средства. Три месеца той бил в гипс и не трябвало да стъпва. Това значи, че декември или януари мисли, че му била операцията и след това му разрешили да стъпва на крака си. Понастоящем ходел без помощни средства. В момента работел.

Установява се от показанията на свидетеля Красимир Иванов, че е ръководител движение в „Ди Би Карго България“ ЕООД, контролира работата на маневрената дейност, той им поставя задачите по време на процеса на маневриста, а маневриста го свеждал до знанието на маневрения стрелочник. Познавал ищеца, той бил на длъжност маневрен стрелочник, бил негов подчинен. В деня на злополуката бил на смяна. М.У. бил един от маневрения състав. Маневреният състав се състои от маневрист, двама стрелочници и машинист. Той бил единия от маневрените стрелочници. Явил се  сутринта, проведен му е инструктаж, запознат е с обстановката и работния ден е започнал. Той изпълнявал разпорежданията на маневриста. До възникване на произшествието нямало проблеми. Спомня си, датата точно не, но било месец септември, топъл ден, слънчево. Дошъл при свидетеля в апаратната,              в негова-та канцелария, да си зареди телефона, че му била паднала батерията. Казал „Добре“. После тръгнал към маневрата. Свидетелят му обяснявал: „Мите, няма смисъл. Те идват на кантара да мерят 5-6 вагона с меден концентрат. Те ще дойдат на кантара. Защо ще ходиш ти до тях?“. Той му отговорил: „Аз за какво съм дошъл? Нали трябва да помагам“. И нямало период от време…. 10 мин. примерно и машиниста му се обадил по радиостанцията да вика линейка. Веднага реагирал. Питал: „Какво стана?“. Той казал: „После ще ти обяснявам. Викай бързо линейка!“. И свидетеля в този момент… „паника естествено”. Имал телефонен указател до него на стената, забравил номера на поликлиниката, но се сетил за дежурния по завод. Звъннал му и казал: „Трябва ни спешно линейка, че има трудова злополука“.  Отзовала се линейката, може би 5 мин., не повече се е бавила. Посрещнал я човек от „СОТ“, който е непосредствено там, в близост до мястото. Качили го М. и повече не знае какво се е случило.  Меренето на локомотива е там, където той отивал, но той отивал в гърловината в стрелките, която е в крива. Точно затова станало и произшествието, защото машиниста не го виждал. И защо трябвало да отива при меренето, като неговата работа е примерно да се качи по вагоните? Отивал да участва в меренето. Извършвали се инструктажи по безопасност. Ежедневният инструктаж е за всяка смяна преди започване на работа. За дневната – сутрин, за вечерната – вечерно време. Има тримесечен инструктаж за безопасна работа, инструктаж на място, първоначален инструктаж. Тези инструктажи включвали инструкции служителите да не се качват в движещи се машини. Точно когато бил инструктиран ищеца, няма как свидетелят да е присъствал, но след като имало негов подпис – значи е присъствал. След злополуката го видял един-единствен път, но това било след 3-4 месеца. Разменили две-три думи. Каза, че е дошъл до управителя. Той се намирал на втория етаж и се качил нагоре, не е видял патерици, ходел. Маневристът е човека, на чиито разпореждания трябва да се подчинява ищеца. Маневристът е един вид ръководител на маневрата. В момента на злополуката маневристът се е намирал на маневрения състав. Маневреният състав се състои от маневрен локомотив с 5-6 вагона.

Видно от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице доц. Д-р Н.С., което е прието от съда като обективно и безпристрастно, и изслушано вещо лице в съдено заседание, е че поддържа изготвената СМЕ. По делото нямало медицински документи за настъпили усложнения на обичайния лечебно-възстановителния период. Но той е такъв,  защото, както вече и чул в днешното с.з., става въпрос за една сложна фрагментна фрактура на двете кости – голяма и малка пищялни кости на дясната подбедрица в областта на глезена с изкълчване, т.е. луксация на глезенната става. Затова и е такъв целия възстановителен  период, което се обуславя именно от морфологията и от локализацията на фрактурата. А иначе е проведено адекватно, навременно, комплексно, цялостно лечение. Конкретната продължителност на лечението е 8-9 месеца. Обичайната е същата. Касае се за една неусложнена обичайна фрактура, но е многофрагментна, сложна, съчетана със счупване и изкълчване на става, като е извършена ортопедична операция - оперативно наместване /кръвна репозиция/ и метално закрепване /метална остеосинтеза/ на костните фрагменти с метални импланти. След изписване от болницата, на ищеца е предписано етапно лечение - физиотерапия, рехабилитация и повторна операция за изваждане на металните импланти. Периодичното двукратно освидетелствуване от ТЕЛК установява персистиращи болка, оток и ограничени движения на дясната глезенна става, със смутено и непълноценно клякане, както и куцаща походка с помощно средство. Имайки предвид морфологията /счупване на двете пощялни кости с изкълчване/, локализацията /глезенна става/ и начинът на лечение /оперативно с метални импланти/, то на ищецът У. е причинено ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК /десния крак/ - за период повече от тридесет дни - за около 8-9 месеца. Установеното увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети /надлъжно въздействие върху дясната подбедрица и ротация в областта на глезенната става/ и по време и начин съответства да се е получило, както се сочи в материали по делото - падане на ищеца от неголяма височина върху десния крак, съчетано с подхлъзване и инерционно движение на тялото и стъпване на ищеца „накриво”. Видно от приложената медицинска документация, не са настъпили усложнения на операцията. Продължителността и характера на оздравителния процес се обуславят от множествената фрактура /двете пищялни кости/, съчетано с изкълчване на функционално натоварената глезенна става, налагащо продължително етапно комплексно лечение. В делото няма данни за настъпили дефинитивни нарушения на функцията на десния крак. Имайки предвид медицинската документация в делото, след края на лечебния период /маркиран от последния болничен лист/ са възможни периоди на болезнени движения на дясната глезенна става /при прекомерно физическо натоварване/, без това да води до постоянно нарушаване, с практическа стойност, на функцията на десния крак. Както по-горе е споменато, обичайната продължителност на лечението и възстановителния период на увреждане, подобно на това на ищеца /счупване на двете пищялни кост с изкълчване на глезенната става, лекувано с метални импланти/ е около 8-9 месеца.

 

При така установената фактическа обстановка,  съдът извежда следните правни изводи:

По иска  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв. за предявен от ищеца М.П.У. за настъпилата на 07.09.2018 г. злополука, съдът намира следното: Съгласно чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а трудовия характер на злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, постановен в административно производство при участие на работодателя, за което не се спори в настоящото производство между страните. Предвид установеното от фактическа страна, съдът достига до извода, че на 07.09.2018 г., ищецът М.П.У. е претърпял трудова злополука ищецът е претърпял трудова злополука – през време и във връзка с извършваната работа е получил внезапно увреждане на здравето-счупване на дветепищялни кости на дясната подбедрица с изкълчване(сублуксация) на дясната глезенна (скочна) става, които са довели до временна неработоспособност. Налице е причинна връзка между извършвания труд при ответното дружество и настъпилото увреждане. Увреждането е причинило на ищеца болки и страдания, в началото ищецът е бил напълно неподвижен и допълнително стресиран от обслужването на легло,  следва да се отчетат и болки и страданията, които ищецът е търпял, както и не на последно място възрастта му към момента на настъпването на процесното събитие - същият е бил на около 45 години, като настъпилото увреждане е довело до тежко нарушение на опорно-двигателният апарат и свързани с това редица неудобства относно воденето на нормален социален начин на живот за периода от 8-9 месеца, установен и от приетата СМЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ, законодателя възлага в задължение на работодателя да отговаря имуществено за вреди (включително и неимуществени) възникнали от претърпяна трудова злополука, която е довела временна неработоспособност. Преди всичко следва да се отбележи, че отговорността по чл. 200 КТ, както нееднократно е застъпвано в практиката на Върховния съд, е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 ЗЗД. На първо място, тя е безвиновна отговорност. Съдът, разглеждащ споровете по чл. 200 КТ, е длъжен само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна - достатъчно е само да се докаже наличието на причинна връзка между увреждането при злополука и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия, което в случая е безспорно доказано. В процесния случай ищецът - работникът е претърпял трудова злополука на 07.09.2018 г. Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от дружеството - работодател, както и причинна връзка между тях и трудовата злополука не представляват задължителен елемент от състава на отговорността на пострадалия работник.

В тази връзка следва да се отбележи, че е основателно възражението на  ответника за наличието на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца. Ищецът отговаря по чл. 201, ал. 2 КТ като съпричинител на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Тази груба небрежност, е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие (виж решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр.дело № 86/1993 г. на IV г.о.), като в конкретния случай по несъмнен начин се доказа, че ищеца е бил запознат с правилата за здравословен и безопасни условия на труд, правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила и инструкции за безопасна работа. Груба небрежност се отчита, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. В конкретния случай това бе  доказано от страна на работодателя, комуто бе указана доказателствената тежест на същото, подкрепено и от представети от него и приет писчеви доказателства, вкл. и дадени обснения отт страна на ищеца на л.48 от делото. Ищецът е предприел работа в интерес на дружеството, но се установи, че е извършвал погрешни действия с машината, което да е станало причина за злополуката и  да следва да се отчита като груба небрежност по смисъла на КТ, която  е основание за намаляване на дължимото обезщетение. Наред с това в тежест на работодателя бе да докаже, че са налице предпоставките на чл. 201, ал.2 от КТ, които в настоящия случай бяха установени.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че  са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ, като ответникът доказа твърдението си, при условията на пълно доказване, за допусната груба небрежност и принос от страна на работника за настъпването на трудовата злополука.

Съдът възприема дадените заключения по експертизата и въз основа на останалите доказателства по делото прави обоснован извод, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ за за репариране на причинените неимуществени вреди на ищеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания. Установените вреди се намират в пряка  причинно - следствена връзка с трудовата злополука от 07.09.2018 г., като в тази насока събраните по делото доказателства са непротиворечиви. Що се отнася до размера на обезщетението, то следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД и да съответства на обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото, на установената съдебна практика и да бъде съобразено с икономическата конюнктура в страната ) в този смисъл е решение № 917 от 17.08.1999 г.на III г.о. на ВКС). С оглед заключенията на вещите лица, изслушани пред настоящия съд, като взе предвид периода на интензивност на болките и страданията на ищеца, неговата възраст (45 години) и причинените травматични увреждания, настоящият състав следва да определи  окончателно дължимото обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева, което да се дължи със законната лихва до окончателното му изплащане считано от деня на злополуката - 07.09.2018 г., съобразно с правилото на чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. С това обезщетение се репарират търпените от ищеца болки и страдания.  Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.201, ал.2, вр.чл.200, ал.1 от КТ, а именно проявена груба небрежност от страна на ищеца, като намира, че се доказа негово съпричиняване в размер на 30 %, с което съдът следва да намали обезщетението, а именно да се определи в размер на 10 500,00 лв.. Доказа се, във връзка с процесната злополука, което  е в доказателствена тежест на работодателя, че ищецът е получил застрахователно обезщетение общо от 1644,63 лв., както следва: - 1000 лв. - от ДЗИ по задължителна застраховка „Трудова злополука”; -91.69 лв. - за болнично лечение - от ЗАД „България Иншуърънс”; - 474,44 лв. - за извънболнично лечение - от ЗАД „България Иншуърънс”;  -53,21 лв. - от ЗК „България Иншурънс” АД; -25,29 лв. - от ЗК „България Иншурънс” АД.

            От така присъдените обезщетения  при приложението на чл.200, ал.4 от КТ, съгласно която „Дължимото обезщетение по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите”, следва да се приспаднат  на основание сключения договор за застраховка получените от застрахователите и изплатени суми на ищеца М.П.У. общо равна на 1644,63 лв. На основание чл.200, ал.4 от КТ тази сума следва да бъде приспадната от присъденото в полза на ищеца обезщетение, а именно от сумата от 10 500,00 лв., като му се присъди окончателно обезщетение в размер на 8 855,37  лева.

 

Относно разноските:

Ответното дружество ..., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп направените разноски от бюджетните средства на съда в размер на 150,00 лв., както и държавна такса в размер на 354,22 лв. върху размера на уважените искове. При този изход на делото и предвид отправеното искане за присъждане на разноски и от двете страни по делото, съдът намира следното: ищецът М.П.У. с ЕГН ********** е реализирал разноски в размер на 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. От страна на ответника ... са направени разноски в размер на 2 800,00 лв. за възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение с представен списък по чл.80 ГПК. Съобразно уважената част от исковете, съдът следва да възложи на ответника ...,  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,направените от ищеца М.П.У. с ЕГН **********  разноски в размер на 1 180,72 лв., а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да осъди ищеца М.П.У. с ЕГН **********  да заплати на ответника ... направените от него разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, които са в размер на 1 147,00 лв.

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ... да заплати на М.П.У. с ЕГН ********** сумата от 8 855,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 07.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като до предявения размер от 15 000,00 лева отхвърля исковата претенция като неоснователна.

 

ОСЪЖДА ...  да заплати на М.П.У. с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 1180,72 лева.

 

ОСЪЖДА М.П.У. с ЕГН ********** да заплати на ...  направените разноски по делото в общ размер на 1147,00 лева.

 

ОСЪЖДА ... да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп направените разноски от бюджетните средства на съда в размер на 150,00 лева и окончателна държавна такса в размер на 354,22 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в производството на Застрахователна компания „УНИКА“ АД с ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ....

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: