Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1068
28.04.2020
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На единайсети март две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5827 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Х.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Б.К.
***, с адрес на кантората: град Бургас, ул. „Васил Левски“ № 51/партер/, срещу Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, тел: 02/9831865, e-mail: ****@***.**, представлявана от
директора гл. комисар С.И.К, за заплащане на сумата от 1302.00 лева-главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 217 часа, за
периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 149.00 лева-
обезщетение за забеното плащане на главницата, за периодите от падежа на съответното
трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на
исковата молба-22.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно
място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след приемането на
съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото съдебно
заседание на 11.03.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, е прието увеличението на осъдителните искове по
делото, от първоначално предявения размер по главния иск от 1302.00 лева за
положен извънреден труд от 217 часа до размера от 1438.30 лева за положен
извънреден труд от 210.78 часа и от размера на акцесорния иск в първоначален
размер от 149.00 лева до размера от 171.49 лева, за периода от 30.10.2016 г. до
22.07.2019 г.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал.
5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, своевременно с отговора на исковата
молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на
исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по отношение на
полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на
допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на трудово
правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Прави възражение за
изтекла в негова полза кратка 3-годишна давност, за част от процесния период,
за времето от 18.07.2016 г. до 22.07.2016 г., предвид
обстоятелството, че исковата молба е заведена на 22.07.2019 г. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителните искове са основателни, поради следното:
Не се спори между страните по делото,
че ищецът Х.К.К., с ЕГН **********, в процесния период от 18.07.2016 г. до
18.07.2019 г., е държавен служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР, на длъжност „старши полицай“/оператор ИСН/ от група ИСН
в сектор РКЦ към Регионална дирекция „Гранична полиция”-Бургас, който е
изпълнявал служебните си задължения на дежурства, по месечни графици. На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца К. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се разрешава спора
по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния период
подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и
КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни
имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл.
143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00 до 06.00 часа,
съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага
от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по
предвиждането с нормата на чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното възнаграждение на ищеца К. е
било начислено и изплатено за периода по реда на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г.(обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г.,
отменена с § 4. от ДР на наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Само с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г., действала
в периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумирано отчитане на
отработеното време на общият брой часове, положеният труд между 22.00 часа и 06.00
часа, е бил умножаван по коефициент 0.143. Полученото число е било сумирано с
общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от
процесния период липсва предвиждане за трансформация на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент, като този предвиден с Наредбата за
структурата и организацията на работната. Видно от заключението на неоспорената
счетоводна експертиза по делото, след 02.08.2016 г. нощният труд е бил отчитан от
работодателя с протоколи за отчитане на нощен труд и изплащан с документи,
оформени като платежни бележки, по 0.25
лева/час.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът приема, че е за периода след 02.08.2016 г. е налице колизия между
нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби
неприложена в процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със
специалната закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва
действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата
за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните
служители от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения
при условията на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби
на министъра на вътрешните работи, за определяне на размера на допълнителното
възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по КТ,
респективно наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на
сумирано отчитане на работното време, на тримесечие. Поради това процесното
допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния
акт от по-висока степен, за периода на действие на последно посочените две
наредби/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни смени на ищеца
К., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда,
че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за
тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за първоначално
посочения процесен период от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г. ищецът К. е положил
нощен труд, както следва: за 2016
година-202 часа, за 2017 година-504 часа, за 2018 година-480 часа и за 2019
година-288 часа, общо 1474 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с
коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1684.78 часа. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 210.78 часа, за
целия период. Обстоятелството, че до 02.08.2016 г. е бил начисляван коефициент
за трансформация на нощния труд в дневен не се отразява на това пресмятане,
защото експертизата е изготвена след отчитане на реално заплатеното от органа
по назначението за положения в периода нощен труд. Съгласно методиката, по
която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи възнаграждение
от 1438.30 лева, до който размер е увеличен главният осъдителен иск по делото,
поради което като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Частичната основателност на главния
иск повлича частична основателност и на акцесорната претенция за обезщетение/лихва/.
Поканата за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е
необходима, защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово
възнаграждение. Срокът кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата
кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера
на акцесорната претенция за забавеното плащане на допълнителното трудовото
възнаграждение, по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 30.10.2016 г. до
22.07.2019 г., съдът кредитира неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза по делото, от която установява, че той възлиза на стойност от 171.49
лева. До този увеличен в хода на делото размер акцесорният иск, като
основателен и доказан, следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се отбележи, че
фактическите и правни изводи на съда не
се променят от частичното правопогасяващото възражение за изтекла кратка
3-годишна погасителна давност, в периода от 18.07.2016 г. до 22.07.2016 г.,
защото по делото не са ангажирани доказателства за размера, в подкрепа на
възражението. То е материалноправно по характер и пасивно легитимираната по
делото страна носи тежестта за неговото пълно и главно доказване, по
предвиждането на чл. 154, ал. 1 от ГПК. На второ място, възражението за давност
е неоснователно и по съществото си, защото плащането се дължи при сумирано
тримесечно отчитане и следователно, падежът е извън 3-годишният период на
погасителната давност. Касае се за срочно парично задължение, при което срокът
като условие е съществен елемент от облигационната връзка. Престираният труд в
периода на давността не завършва фактическия състав, завършва се с изтичането
на срока за сумирано тримесечно отчитане. Договорът в тази си част следва да се
тълкува/coniectio/ стриктно/ius strictum/,
за да се стигне до точния му смисъл.
С оглед
изхода на делото и нормите на чл. 78, ал. 1, 3, и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца К., съобразно събраните доказателства и уважената
част от исковете, в размер на 300.00 лева и в полза на бюджета на съдебната
власт разноските по делото от 337.53 лева, включващи изплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 230.00
лева и държавна такса за производството от 107.53 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София,
община Столична град София 1202, бул.
Мария Луиза № 46, да заплати на Х.К.К.,
с ЕГН * с адрес ***, сумата от 1617.79 лева(хиляда шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и девет
стотинки), от която 1438.30
лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, в периода от 18.07.2016 год. до 18.07.2019 год., на изпълняваната
длъжност „старши полицай“/оператор ИСН/ от група ИСН в сектор РКЦ при
Регионална дирекция „Гранична полиция”-Бургас, към Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР и 179.49 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 22.07.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-22.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да заплати на Х.К.К., с ЕГН
* с адрес ***, направените по делото
разноски, за уважената част от исковете, в размер на 300.00(триста)
лева.
ОСЪЖДА „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 337.53
лева(триста тридесет и седем лева и петдесет и три
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: Р. Кирякова
Вярно с оригинала!
С. Добрева