Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Марина Гюрова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2868 по
описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №565209
от 19.12.2018г., постановено по гр.дело №82810/2017г. по описа на
СРС, ГО, 157 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр.чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Л.М.М. с ЕГН********** дължи
на „С.б.с.”АД с ЕИК******** сумата от 300,52лв.- платена от поръчителя- ищец на
кредитора на ответника „А1Б.“ЕАД цена по договор за продажба на изплащане
№*********/03,02,2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2017г.
до окончателното изплащане и сумата от 61,95лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 02.11.2015г. до 21.07.2017г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.08.2017г.
по ч.гр.д. №52786/2017г. по описа на CPC, 157 с-в, като ответницата е осъдена да
заплати на ищеца 385лв. разноски в заповедното производство и 435лв. разноски в
исковото производство.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Л.М.М.. Жалбоподателят поддържа, че е заплатила
дължимата сума на кредитора по договора за продажба на изплащане. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове– отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „С.б.с.”АД в подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр.чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се
установява и нарушение на императивни правни норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С постановеното
по делото определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е изготвил проект за
доклад, като е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. На
ответника изрично е указано, че в негова тежест е да проведе пълно и главно
доказване относно твърденията си за заплащане на дълга. Докладът е приет за окончателен
в проведеното на 19.11.2018г. открито съдебно заседание. Ответникът не е
представил каквито и да било доказателства за твърденията си за извършено
плащане и не е поискал събиране на такива. Следователно твърденията на
ответника остават неподкрепени с каквито и да било доказателства, поради което
първоинстанционният съд правилно е уважил предявените искове като основателни и
доказани с представените по делото от ищеца писмени доказателства.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира
разноски в отговора на въззивната жалба, но по делото не са представени
доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №565209 от 19.12.2018г., постановено по гр.дело №82810/2017г.
по описа на СРС, ГО, 157 с-в.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/