О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 24.02.2020 г.
Окръжен съд
Сливен, Въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти феруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
Мл.с ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл.съдия
Толева въззивно частно наказателно дело № 93
по описа на Окръжен съд Сливен за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 249,
ал. 3 НПК и се движи по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частен протест
на прокурор от Районна прокуратура Сливен срещу протоколно определение от
28.11.2019г., постановено по наказателно от общ характер дело № 1432 по описа
на Районен съд Сливен за 2018г. С атакуваното определение съдът е счел, че са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до
невъзможност на обвиняемия да научи в извършването на какви деяния е обвинен и
по този начин е ограничено правото му на защита, поради което съдът е прекратил
съдебното производство по НОХД № 1432 по описа на Районен съд Сливен за 2018г.
на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр с ал. 1, т. 3 вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1,
пр. 1 НПК и е върнал делото на Районна прокуратура Сливен за отстраняване на
констатираните нарушения на процесуалните правила.
В частния протест за изложени
оплаквания за неправилност на извода на първостепенния съд, че по отношение на
двете деяния с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които М.Р. е привлечен като обвиняем, е налице противоречие между
диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на
държавното обвинение намира, че по
отношение на първото обвинение за извършено спрямо свидетелката Ц.Б.
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в проведения на
досъдебното производство разпит същата е заявила, че не си спомня точни дати на
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт телефонни разговори, в
които обвиняемият ѝ е отправил закани с убийство, като допълва, че се
установява разговорите да са проведени през месец септември 2017г., в който
смисъл е и повдигнатото обвинение.
Относно второто обвинение за
извършено деяние с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 НК спрямо свидетелката Р.Т., в частния протест се навеждат доводи, че в
обвинителния акт детайлно е записан периода, в който е извършено изпълнителното
деяние на престъплението - от месец юли 2017г. – до месец юли 2018г., описано е
мястото на извършване на деянието, както и конкретно отправените закани към
пострадалата. Излага съображения защо не са посочени конкретни дати на извършваните деяния, които са квалифицирани
като продължавано престъпление. Намира за неправилен извода на съда, че в
диспозитива на обвинителния акт е включен израз на закана спрямо свидетелката Т.
– „Ако не се спреш делата, няма да видиш резултата“ без същият да е описан в
обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща инкриминираното деяние.
Наведени са твърдения, че и по
третото повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по
чл. 296, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива на обвинителния акт е описано, както периода –
начален и краен момент на извършване на деянието, така и отделните извършени действия
от обвиняемия, които обуславят неизпълнение на заповедта за защита от домашно
насилие, издадена по отношение на свидетелката Р.Т..
В заключение представителят на
държавното обвинение заявява, че обжалваното протоколно определение е
незаконосъобразно, тъй като за всяко едно от деянията, за които е повдигнато
обвинение на М.Р. да са извършени в условията на продължавано престъпление е посочен
ясно и точно периодът на извършване. Моли контролиращия съд да отмени
атакувания съдебен акт като неправилен и противоречащ на материалния и
процесуалния закон и да постанови производството да се разгледа в открито
съдебно заседание.
Препис от частния протест е
връчен на подсъдимия и на другите страни по делото, както и на поверениците,
като в срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимия.
Окръжен съд Сливен, след като взе предвид изложените в частния протест доводи
и
се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Частният
протест е подаден в срока по чл. 249, ал. 3 НПК, от легитимиран правен субект срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и протестиране, поради което същият е процесуално допустим
и като такъв следва да се разгледа по същество.
Производството по НОХД № 1432
по описа на Районен съд Сливен за 2018г. е образувано по внесен от Районна
прокуратура Сливен обвинителен акт с вх. № 23134 от 07.11.2018г. в
деловодството на Районен съд Сливен. С обвинителния акт на лицето М.И.Р., ЕГН: **********,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, адрес:
град Сливен, *********са повдигнати три обвинения, както следва:
затова,
че през месец септември 2017г. в град Сливен в условията на продължавано
престъпление се заканил на Ц.С.Б. с убийство против нейната личност с
думите: „ще те убия“, „ще те унищожа“,
„ще те вкарам два метра под земята“, „ще те излежа“ и против личността на нейна
ближна – дъщеря ѝ Р.Г.Т. с думите „ще целуваш Р. студена“, „ще лежи два
метра под земята“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у
заплашения за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 НК.
затова, че за времето от месец
юли 2017г. до месец юли 2018г. в град Сливен в условията на продължавано
престъпление се заканил на Р.Г.Т. с убийство против нейната личност с думите:
„ще те изкормя“, „ще ти извия врата“, „ще те заровя два метра под земята“, „ако
не спреш делата, няма да видиш резултата“ като това заканване би могло да
възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
затова, че за времето от
20.09.2017г. до 13.01.2018г. в град Сливен в условията на продължавано
престъпление не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 12 от
20.09.2017г. по гр.д. № 3445/2017г. по описа на Районен съд Сливен по отношение
на Р.Г.Т., в частта, забраняваща за срок от девет месеца същият да приближава
на разстояние по - малко от 100 метра Р.
Г.Т. и малолетната И.М. Р., както и жилището, находящо се в град Сливен, ********** и ЦГД „Детски рай“ 2, находяща се в град Сливен, кв.
„Дружба“ – престъпление по чл. 296, ал.1, пред. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В разпоредително заседание,
проведено по делото на 28.11.2019г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК, съдът е счел, че липсва точно и ясно описание на деянията по всяко едно
от трите повдигнати обвинения, които да обуславят квалифицирането им като
продължавано престъпление. За първото обвинение съдът намира, че освен
описаното в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическо действие, че през месец септември 2017г.
подсъдимият в няколко телефонни разговора със свидетелката Ц.Б. ѝ е
отправил закана с убийство, както и такава спрямо дъщеря ѝ свидетелката Р.Т.,
няма описани други деяния, които да обуславят приложението на чл. 26, ал. 1 НК.
По второто обвинение
контролираният съд е на мнение, че е налице противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му, тъй като изразът „Ако
не спреш делата, няма да видиш резултата“ бил включен само в диспозитива, като
вместо в обстоятелствената част, касаеща това обвинение, изречението е посочено
в обстоятелствената част, касаеща обвинението за престъпление по чл. 296, ал.1,
пред. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. На следващо място съдът намира, че освен
деянието от месец юли 2017г. в обвинителния акт няма описано друго деяние нито
като фактология, нито като дата и място на извършване.
За третото обвинение съдът е
констатирал, че липсва конкретика по отношение на началото на икриминирания
период и точните деяния, обуславящи квалификацията на деянието като
продължавано престъпление.
Поради
горните мотиви съдът е счел, че са налице съществени и отстраними процесуални
нарушения, които са довели до невъзможност на обвиняемия да научи за какво
точно и за кои деяния е обвинен и как следва да организира защитата си,
прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура
Сливен за отстраняване на посочените нарушения.
По наведените в частния протест оплаквания за неправилност
на определението на Районен съд Сливен, настоящият състав на Окръжен съд Сливен
намира следното:
В обвинителния акт следва да се
очертаят рамките на обвинението и да се
изложат всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието/деянията,
както от обективна, така и от субективна страна. Като в случаи, като процесния,
при повдигнато обвинение за деяния, извършени в условията на чл. 26, ал. 1 НК
отделните деяния следва да бъдат индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. Тази индивидуализация е задължителна и необходима, за да може
обвиняемият да разбере в извършването на какво точно престъпление се обвинява и
да организира защитата си по всяко едно от деянията, квалифицирани като
продължавано престъпление. В обратния случай, ако не е посочено в какво се
състои всяко едно от деянията, които от обективна и субективна страна осъществяват
продължавано престъпление - чрез какви действия (бездействие) е извършено, къде
и кога, съществува неяснота по фактите, по които подсъдимият следва да
осъществява защитата си в съдебната фаза на производството и в крайна сметка
съществува риска той да бъде съден по неясно обвинение.
Този
съдебен състав намира, че в процесния случай по двете обвинения с правна
квалификация чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК не е налице
индивидуализация на отделните две или повече деяния, които са квалифицирани
като продължавано престъпление, защото не е посочено времето, мястото на
извършване, както и в какво се състоят отправените заплахи с убийство – какви
действия - вербални или невербални е извършил обвиняемият.
По
обвинението за извършено по отношение на Ц.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3
вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК в рамките на инкриминирания период месец
септември 2017г. не е конкретизирано колко деяния са извършени, кога са
извършени и какви точно фактически действия – в случая, предвид спецификата на
инкриминираното деяние, какви вербални действия е извършил обвиняемият при
всяко едно от деянията. В обстоятелствената част се посочва от обвиняемия да са
отправени закани с убийство спрямо свидетелката Ц.Б. и дъщеря ѝ Р.Т. в
няколко телефонни разговора. Като не е посочен точния брой на телефонните
разговори, датите, на които са проведени, както и коя от цитираните фрази в кой
от телефонните разговори е изказана. Следва да се отбележи също, че в
диспозитива на обвинителния акт е посочен единствено периода – месец септември
2017г., като дори не е конкретизирано по какъв начин са отправени цитираните
заплахи. Този състав не счита за основателен доводът, изложен в частния
протест, че датите на телефонните разговори не са конкретизирани и няма такава
възможност, защото свидетелката Б. не си спомня същите. Преценка на органите,
които водят досъдебното производство и които осъществяват действия по
ръководство и контрол на същото, е какви доказателства да събират за
установяването на елементите от състава на инкриминираното деяние, а прерогатив
на прокурора е дали и за какво точно престъпление да внесе обвинителен акт. В
този смисъл аргументът, изложен от държавното обвинение, не променя
обстоятелството, че по първото обвинение липсва индивидуализация на отделните
деяния по време и по съдържание.
По второто повдигнато обвинение
единственото деяние, което е индивидуализирано е това от месец юли 2017г. Макар
и да не е посочена конкретна дата, а само месеца на извършване, е описано ясно
и точно в каква фактическа обстановка и какви точно заплахи е отправил
обвиняемият към свидетелката Р.Т.. Съдът констатира, че на още три места в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че в периода месец юли
2017г. - месец юли 2018г. обвиняемият продължавал да звъни по телефона на
свидетелката Т. и да ѝ отправя заплахи с убийство. В това описание,
обаче, липсва всякаква конкретика кога са се осъществили визираните телефонни
разговори, следва да се посочи най - малко
през кой месец в този едногодишен период, няма и описано съдържание на
заплахите, които се твърди обвиняемият да е отправял към свидетелката Т..
Липсата на конкретика и неяснотата кои са другите деяния, които държавното
обвинение поддържа да осъществяват продължавано престъпление лишава подсъдимият
от възможност да се защитава по тях. Следва да се отбележи, че настоящата
инстанция не споделя извода на Районен съд Сливен, че изразът „Ако не спреш
делата, няма да видиш резултата“ е включен само в диспозитива на обвинителния
акт, но не и в обстоятелствената част, касаеща обвинението по чл. 144, ал.3 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Действително изречението, в което е описана
фразата, е изписано непосредствено след
изложение на фактическата обстановка по деянието с правна квалификация чл.
296, ал.1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, но цялото изречение се отнася до второто обвинение по чл. чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което не е налице противоречие
между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитива на същия, както
Районен съд Сливен е приел в атакуваното определение.
Въззивният съд не споделя и
аргументите на първостепенния съд, че липсва конкретика на инкриминирания
период и точните деяния, обуславящи продължавано престъпление по третото
обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. По
това обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани три
деяния. Този състав намира, че описаните действия на обвиняемия за всяко едно
от трите деяния са индивидуализирани в достатъчна степен. Деянията са конкретизирани
и по време и място и по съдържание. За второто и третото деяние са посочени
конкретни дати на извършване. За първото е посочено, че е извършено след
издаване на заповедта за защита от домашно насилие от дата 20.09.2017г., тоест
посочен е начален период и доколкото много детайлно са описани мястото на
извършването му, действията на обвиняемия, този съдебен състав не счита, че
непосочването на конкретна дата би възпрепятствало подсъдимия да осъществи в
пълна степен защитата си по това деяние.
Предвид изложеното Окръжен съд
Сливен достига до извода, че по третото обвинение липсват допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 НПК,
поради което указанията на Районен съд Сливен, дадени с атакуваното
определение, в тази им част не следва да се изпълняват.
С оглед гореизложеното частният
протест на прокурор при Районна прокуратура Сливен срещу протоколно определение
от 28.11.2019г., постановено по наказателно от общ характер дело № 1432 по
описа на Районен съд Сливен за 2018г. следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен, а атакуваното определение да бъде потвърдено при условията,
посочени в мотивите на настоящото определение относно допуснатите съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила и действията, които следва да се извършат за
отстраняването им.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345 НПК
Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор при
Районна прокуратура Сливен срещу протоколно определение от 28.11.2019г.,
постановено по наказателно от общ характер дело № 1432 по описа на Районен съд
Сливен за 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.11.2019г., постановено по
наказателно от общ характер дело № 1432 по описа на Районен съд Сливен за
2018г., при условията, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение относно
допуснатите съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и
действията, които следва да се извършат за отстраняването им, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: